Обезщетение за претърсване
Новини

Обезщетение за претърсване. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело, с което съдът присъди обезщетение за претърсване на автомобил и личен обиск на лице, извършени незаконно. 

Всъщност, тези действия са сред най – често срещаните форми на полицейски произвол. Оказва се, че в много случаи, при отбиване от движение, освен проверка на документите на водача и на лекия автомобил, полицейските служители „преравят“ автомобила и „пребъркват“ джобовете на водача без абсолютно никакви обяснения и без издаване на документ за обиска. 

Условията за извършване на законосъобразно претърсване на автомобил са предвидени както в Закона за Министерството на вътрешните работи, така и в Наказателно – процесуалния кодекс, когато се касае за вече образувано досъдебно производство. Тези основания са изчерпателно изброени и липсата на някое от тях прави действията незаконни, като за това се дължи съответно обезщетение за претъсване и личен обиск на пострадалия от полицейски произвол.

Адвокат по наказателно право

Обезщетение за претърсване и личен обиск - казусът

Андрей* е млад мъж, който живее в малък град и е обект на постоянни полицейски проверки от едни и същи служители на местната полиция. В рамките на всяка една проверка се проверяват документите му, извършва претърсване на автомобила му, проверяват се джобовете му и се изисква от него да бъде изпробван за употреба на наркотици. В повечето случаи за тези действия не му се издават никакви документи. 

Андрей е с чисто съдебно минало, няма никакви криминални прояви, винаги документите му са изрядни и при нито една от проверките срещу него не са намерени забранени вещества. Той и не употребява такива, което става ясно от десетките проби, които са му правени при проверките. 

Това поведение на местните полицаи продължава месеци наред, като във всеки един от случаите, Андрей съдейства на органите на реда и не се противопоставя на извършвания срещу него произвол. 

Това, обаче се променя в началото на 2021 г., когато спрямо него са извършени две „полицейски акции“ в рамките на три дни. При първата полицейска акция, той е със своите приятели Константин и Ивайло, които, също така него, са регулярно проверявани. У никой от тримата не се намират забранени вещества и никой от тримата не се установява да е употребил наркотици. 

При втората полицейска акция, Андрей пътува заедно с Константин и възрастни мъж и жена, живеещи в същия малък град. Двамата младежи им помагат с пазаруването на хранителни продукти, лекарства и посещението при лекари, тъй като и двамата са трудноподвижни, а най – близките добре заредени магазини и аптеки, както и добри лекари се намират в голям град, намиращ се на 30 км от техния.  

На изхода на по – големия град Андрей е засечен от полицейски джип, който го изправарва и застава пред неговия автомобил. Плътно зад него се появява и патрулна кола, от която му се подава светлинен и звуков сигнал да спре. Той се подчинява. 

Четирима полицейски служители изваждат него и Константин от колата, опират ги на капака и им разпореждат да не мърдат и да не пипат нищо. Двама ги пребъркват, а другите двама претърсват автомобила. През това време, на възрастните мъж и жена е разпоредено да се отдалечат на около 50 м, като торбите с покупките им са преровени. И в рамките на тази проверка у никого не са открити забранени вещества. 

Търпението на Андрей срещу полицейския произвол е изчерпано и той изисква изрично да му бъдат предоставени съответни протоколи за извършените срещу него действия, за да потърси правата си. Един от полицейските служители му казва, че заради това свое поведение, ще бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Андрей, обаче, отказва този тест и отново изисква протоколи от действията. 

След пристигане на служители от сектор „Пътна полиция“ и официален отказ на Андрей да бъде изпробван, двамата с Константин са отведени в районното под претекст, че ще им бъдат издадени исканите протоколи. Там, обаче, са съблечени и принудени да клякат. Отново не са намерени забранени вещества и двамата в крайна сметка са освободени.  

* С оглед опазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени.

Претърсване от полиция

Съдебният процес с искане за присъждане на обезщетение за претърсване и личен обиск

Андрей решава, че този път няма да остави нещата така и със съдействието на кантората завежда иск за присъждане на обезщетение за претърсване и личен обиск. 

Местният административен съд насрочва и провежда абсолютно формален процес. Разпитани са полицейските служители, Константин и възрастните мъж и жена. 

Полицейските служители посочват в разпита си, че са получили „оперативна информация“, че Андрей държи голямо количество наркотични вещества и заради това са извършили претърсване на автомобила му. Отричат да са извършвали личен обиск. Твърдят, че действително Андрей е бил отведен в районното, но това било, защото той е поискал да отиде до тоалетна. 

Константин потвърждава отвеждането в районото, събличането и разпореждането и към двамата да клякат. От неговите показания става ясно и че още преди отвеждането и двамата са обискирани, но полицейските служители не са издали протокол за това действие. Това негово твърдение е установено и от показанията на възрастните мъж и жена. 

Заседанието пред местния административен съд завършва с думите на съда към Андрей: „Полицейските служители могат да извършват проверки спрямо Вас по всяко време дори и без причина. Редно е да започнете да спазвате закона“. 

Разбира се, произнесено е решение, с което искът на Андрей за присъждане на обезщетение за претърсване и личен обиск, извършени незаконно е отхвърлен с два аргумента:
Първо, претърсването е извършено законно, поради наличие на данни, че Андрей държи голямо количество наркотични вещества.
Второ, Андрей не е могъл да докаже извършения срещу него личен обиск, защото не е представил протокол и не си е поискал такъв писмено, след като твърди, че го е поискал устно, но такъв не му е бил издаден. 

Отново със съдейстието на кантората, така постановеното решение, с което се отказва присъждане на обезщетение за претърсване и личен обиск, е оспорено пред Върховния административен съд

Обезщетение за претърсване. Спечелено дело 1

Решението на съда, с което се присъжда обезщетение за претърсване и личен обиск

Върховният административен съд отменя решението на местния административен съд, с което на Андрей е отказано присъждането на обезщетение за претърсване и личен обиск, като осъжда полицията да му плати общо 1000 лв. и част от направените разходи за правна помощ съобразно уважената част от иска. 

Съдът намира за безспорно установено, че:
1. автомобилът на Андрей е отбит от движение без правно основание, а претърсването е извършено по начин, който излиза от обема, в който е следвало да бъде осъществено;
2. на мястото на отбиване от движение на Андрей, спрямо него е извършен личен обиск, като действията на полицейските служители не са били пропорционални и реципрочни на фактическата обстановка и не е съобразено;
3. времетраенето на проверката е довело до своеобразно задържане без да бъде издадена заповед за това;
4. достойнството на Андрей е било унизено и е уронен престижа му, тъй като претърсването и обискът са извършени показно на публично място.

Върховният административен съд, обаче, не споменава и дума за твърденията за отвеждане в районното управление, събличането и разпореждането за клякане. Поради това и предвид ниския размер на присъденото обезщетение, от името на Андрей и отново със съдействието на кантората е подадена жалба до Европейския съд по правата на човека

Обезщетение за претърсване. Спечелено дело 2

Още интересни случаи от работата на кантората и спечелените от нас дела, можете да намерите в секция „Новини“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ е специализирано в предоставянето на правна помощ и защита в полза на жертви на полицейски произвол.  

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място в кантората или по телефон се извършват само с предварително записан час.

Обезщетение за претърсване. Спечелено дело 3

Добавете тук текста на заглавието

причиняване на смърт при ПТП
Наказателно право

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал

Според официалните данни на Националния статистически институт за 2020 г., 96,3% от случаите на причиняване на смърт при ПТП се дължат на неправилни действия на водача, като от тях 29,3% са следствие от движение с превишена или несъобразена скорост. 

Тези данни водят до извод, че преимуществено, причиняване на смърт при ПТП се случва, поради непредпазливост. Това означава, че виновният водач не е предвиждал, например, че при движение с превишена скорост автомобилът може да поднесе и да се удари в крайпътно дърво, предизвиквайки по този начин смъртта на пасажер. Той, обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици. В този случай се касае за небрежност. 

Възможно е, виновният водач да е предвиждал горните последици, но да е мислил да ги предотврати. В този случай се касае за престъпна самонадеяност. 

Макар и рядко, съществуват случаи, в които виновният водач не само, че е предвиждал възможността за причиняване на смърт при ПТП, но и е целял тези последици (пряк умисъл) или се е съгласявал с тях (евентуален умисъл). 

В днешната статия ще обсъдим по – често срещаните случаи на причиняване на смърт при ПТП по непредпазливост. Текстът ще се фокусира както върху правните възможности на близките на пострадалия, така и върху тези на виновния водач. 

причиняване на смърт при ПТП

Причиняване на смърт при ПТП - престъпление и наказание

Съгласно Наказателния кодекс, когато при управление на моторно превозно средство бъдат нарушени правилата за движение и това доведе до причиняване на смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години. 

Наказанията са още по – тежки, когато водачът е бил в нетрезво състояние /пиян или употребил наркотични вещества/, избягал е от местопроизшествието, бил е неправоспособен или е налице причиняване на смърт при ПТП на пешеходна пътека. Виновният водач е изправен пред възможност да бъде лишен от свобода за срок от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – от пет до двадесет години.

Кога ще бъде налице особено тежък случай се преценява според конкретния казус и обстоятелствата по него, но като пример може да се посочи, че така предвиденото по – тежко наказание ще се наложи, когато бъде причинена смъртта на повече от едно лице. 

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 4

Възможности на обвиняемия при причиняване на смърт при ПТП

В почти всички случаи, когато е налице причиняване на смърт при ПТП става въпрос за извършено престъпление. Това е така дори и в случаите, в които не са налице неправомерни действия, като например шофиране в нетрезво състояние, превишаване на максимално разрешената скорост или нарушение на правилата за изпреварване или предимство. 

Причината за това е, че Законът за движението по пътищата предвижда три ключови задължения за водачите на моторни превозни средства. 

Първото такова задължение на водачите е непрекъснато да контролират МПС, които управляват. 

Второто такова задължение е да съобразяват скоростта си с конкретните пътни условия и обстановка. Целта на това задължение е да се осигури възможност за спиране пред всяко предвидимо препятствие. 

Третото такова задължение на водачите е да намалят скоростта, а в случай на необходимост и да спрат при възникнала опасност за движението. 

Голяма част от случаите на повдигнати обвинения за причиняване на смърт при ПТП са свързани с нарушения именно на тези три задължения. 

Няколко са важните особености на този вид престъпление, на които трябва да се обърне внимание, когато се коментира защитата на водача. Тези особености не се разкриват от самия текст, с който деянието „причиняване на смърт при ПТП“ е въздигнато в престъпление, но се извеждат от законодателството, регулиращо правилата за движение по пътищата, както и от съдебната практика. 

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 5

Причиняване на смърт при ПТП на пешеходец

Макар Законът за движението по пътищата да предвижда предимство за пешеходците при пресичане на пътното платно, съдебната практика е тази, която определя кога това право е абсолютно и кога не е. 

Абсолютно право на предимство в полза на пешеходеца е налице в следните случаи:

Първо, при пресичане на пешеходна пътека. 
Второ, при пресичане на зелен светофар. 
Трето, при пресичане на място, което е продължение на тротоар или банкет, намиращ се върху платното на движение. 

Неабсолютно право на предимство в полза на пешеходеца е налице при пресичане на нерегламентираните за това места. 

Съдебната практика приема, че ако пешеходецът не е спазил своите задължения съгласно Закона за движението по пътищата, ще бъде налице съпричиняване на вредоносния резултат (смъртта). Това обстоятелство ще се отчита при определяне на наказанието на виновния водач. В зависимост от тежестта на нарушението, извършено от пешеходеца и при добре проведена защита, възможно е това да доведе до значително намаляване на наложеното наказание, вкл. и до условно осъждане. 

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 6

Причиняване на смърт при ПТП на пътник в автомобил или автобус

Най – важната особеност тук е свързана със задължението на водачите да съобразяват скоростта си с пътната обстановка, така че да могат да спрат пред всяко „предвидимо препятствие“. 

Кога едно препятствие е предвидимо? Това е всяко препятствие, което може да бъде разумно очаквано и се намира в рамките на диапазон, който може да бъде прогнозиран. 

Като пример за такова препятствие може да се посочи постоянно съществуващата възможност за рязкото спиране на автомобил, който се движи отпред. Друг такъв пример е внезапното изскачане на диво животно на междуградски път, минаващ през гориста местност. Трети такъв пример е появата на пешеходец при шофиране в градски условия. Четвърти такъв пример е наличието на невидимо с просто око заледяване на пътя при студено време. Пети такъв пример е хлъзгавостта на пътя при дъжд и т. н. 

Какво се случва, обаче, когато ПТП е предизвикано, поради поява на препятствие, което не може да се приеме за предвидимо? В този случай виновният водаче не следва да носи наказателна отговорност. 

Като пример за такова препятствие може да се посочи неправилната или липсваща маркировка на пътното платно. 

Адвокат Силвия Петкова, специалист по наказателно право и права на човека в предаването „Твоят ден“ по NovaNews коментира случая с тежката катастрофа на АМ „Струма“, при която загинаха 46 граждани на Република Северна Македония. 

Права и възможности на близките на пострадалия при причиняване на смърт при ПТП

На първо място, преди да обърнем внимание на правните възможности, които законът предвижда в полза на близките на пострадалия при приняване на смърт при ПТП, необходимо е да посочим кои лица влизат в кръга на тези, които имат право да се възползват от тези възможности. 

Те са изчерпателно изброени и са:
1. съпруг или лице, с което починалият се е намирал в съжителство на съпружески начала;
2. дете /биологично, осиновено или отглеждано/;
3. родител /биологичен, осиновител или отглеждащ/;
4. брат/сестра и баба/дядо;
5. всяко лице, което е имало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

В последния случай обезщетението се присъжда, когато претендиращият докаже особено близката си връзка с починалия, както и действително претърпените вреди, настъпили вследствие на смъртта на пострадалия при причиняване на смърт при ПТП. 

И така, най – важното право на близките на починалия е да получат обезщетение за претърпените от тях вреди. 

Тези вреди могат да бъдат имуществени. Такива ще бъдат налице тогава, когато починалият е издържал неработоспособни или непълнолетни близки. 

Тези вреди могат да бъдат и неимуществени. Това са страданията, които близките понасят във връзка със загубата на починалия. 

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 7

По какъв ред става обезщетяването на близките на пострадалия при причиняване на ПТП?

Както беше посочено по – горе, причиняването на смърт при ПТП е престъпление и поради тази причина срещу виновния водач се образува наказателен процес, коЙто протича в две фази – досъдебна и съдебна.

За да има близкият на лицето, починало поради причинаване на смърт при ПТП контрол върху този процес, необходимо е той да бъде конституиран в качеството на пострадал. По този начин той ще има информация относно хода на разследването и извършените действия, ще може да прави свои искания, в т.ч. и за събиране на други доказателства, както и ще бъде уведомен при приключване на тази фаза с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда. 

Лицето, което е имало качеството „пострадал“ в досъдебната фаза ще може да се включи в съдебната като частен обвинител и/или граждански ищец. От практическа гледна точка, по – обосновано е близкият на починалия да поиска да се присъедини към процеса само като частен обвинител. Препоръчително е участието на добър адвокат по наказателно право, чрез което да се сведе до минимум възможността да бъде постановена оправдателна присъда, поради доказателствени пропуски на прокуратурата. 

Защо конституирането в наказателния процес е важно? 

Когато препоръчаме на близките на починалия вследствие на причиняване на смърт при ПТП да се конституират в наказателния процес като частни обвинители, обичайно те се питат защо това е необходимо. 

Първата причина е свързана с това, че частният обвинител има право да прави искания за събиране на доказателства, които прокуратурата може да не е събрала, но те да са необходими с оглед обезпечаването на осъдителната присъда на виновния. 

Втората причина е свързана с възможността за уведомяваме за хода на процеса. Това е важно, тъй като законът предвижда строго определени срокове за предявяване на искането за обезщетение. 

Третата причина е свързана с обстоятелството, че частният обвинител има право да обжалва присъдата, ако тя е оправдателна или ако наказанието е несправедливо ниско. 

По отношение на претенцията за обезщетение, в повечето случаи тя се насочва към застрахователната компания, обслужваща полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача, причинил ПТП. Причината обезщетението да се претендира от застрахователната компания, а не от виновния водач е, че няма никакви гаранции относно платежоспособността на последния, т.е. няма гаранции, че близкият на починалия реално ще може да получи присъдената сума. 

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 8

В заключение

Случаите на причиняване на смърт при ПТП се равняват на средно по 709 починали в рамките на последните 10 години, като в повечето случаи спрямо виновните водачи се постановяват осъдителни присъди, вкл. и условни такива. 

____________________________________________________________________

Още важни теми, свързани с правата на пострадалия при ПТП, неговите близки и на обвиняемите за причиняването на ПТП, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по наказателни дела в полза на пострадали при ПТП, както и по граждански дела за получаване на обезщетение за претърпените вреди. 

Дружеството предоставя правна помощ и предствителство по наказателни дела във връзка с повдигнати обвинения за причиняване на смърт при ПТП. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал 9
Фалшиво положителна проба за наркотици
Наказателно право

Фалшиво положителна проба за наркотици. Какво да правя?

Получаването на фалшиво положителна проба за наркотици е сред често срещаните причини за образуване на наказателни производства срещу водачи на моторни превозни средства. 

Проверките за управление на моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества се извършват от органите на Министерството на вътрешните работи чрез използването на тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000, както и чрез химико – токсикологични лабораторни изследвания на кръв и урина. DrugCheck3000 и DrugTest5000, обаче, се оказват прекалено чувствителни и често пъти от тях се получава или фалшиво положителна проба за наркотици, или отчитане на положителен резултат за осъществена няколко дни преди проверката употреба. 

Независимо дали се касае за фалшиво положителна проба за наркотици или за положителен резултат, получен при употреба няколко дни преди проверката, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Във всички случаи, едновременно с наказанията лишаване от свобода и глоба се налага и наказание лишаване от право на извършителя да управлява моторно превозно средство за определен срок. 

И тъй като случаите на фалшиво положителна проба за наркотици, както и на положителен резултат при употреба, осъществена няколко дни преди проверката, са все по – често срещано явление, днес ще поговорим за това предвижда ли законът средства за защита в подобни случаи. 

Фалшиво положителна проба за наркотици. Какво да правя? 10

Фалшиво положителна проба за наркотици. Кога е възможно да се получи?

Използваните от българската полиция тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози засичат наличието на определени групи наркотични вещества в слюнката на проверявания. 

С DrugCheck3000 може да се установява употребата на кокаин, опиати, амфетамин, метаамфетамин и канабис/марихуана. С DrugTest5000 може да се установява употребата, освен на посочените вещества, но и на бензодиазепин, метадон и кетамин. 

Обичайно, проблеми възникват по отношение на опиатите, бензодиазепините и кетамина и това е така, поради няколко обстоятелства.

Първото такова обстоятелство е, че опиати се използват в множество различни лекарствени продукти и най – вече при различните видове болкоуспокояващи. В самата листовка, макар и да е записано наименованието на съответния опиат, не е отбелязано, че той представлява наркотично вещество и шофирането след употребата му е престъпление. 

Един от най – често използваните опиати е кодеинът, който се съдържа в някои сиропи за кашлица, както и в редица лекарствени средства срещу главоболие, които се продават в аптеките без рецепта. Именно употребата на лекарства за главоболие е сред често срещаните причини за получаване на фалшиво положителна проба за наркотици.  

Практиката показва също така и че фалшиво положителна проба за наркотици с резултат „опиати“ може да бъде получена и след употреба на енергийни напитки.  

Второто такова обстоятелство е, че бензодиазепините са клас психоактивни вещества, които се използват широко в медицината и се съдържат в редица лекарствени продукти, прилагани при леки разстройства, като разстройства на съня и депресия. При тях отново в листовката е посочено съдържанието на бензодиазепин, но не е посочено, че това е вид наркотично вещество и шофирането след употребата му съставлява престъпление. 

Кетаминът също е вид наркотик от категорията „рискови вещества“. Той се използва при производството на лекарствени продукти, които се прилагат при депресия и като болкоуспокояващи. Подобно на вече изброените вещества, използвани в медицината, в листовката е отразено обстоятелството, че конкретното лекарство съдържа кетамин без да се посочва, че шофирането е забранено под страх от ангажиране на наказателна отговорност. 

Казаното до тук касае случаите, в които водачът е употребил наркотично вещество с някое от приеманите от него лекарства без да знае това. 

Възможно е, обаче, да бъде получена фалшиво положителна проба за наркотици и без такива изобщо да са употребени. 

В практиката на кантората съществуват случаи на фалшиво положителна проба за наркотици – „марихуана“ при употребени енергийни напитки, „опиати“ при употребени медикаменти за главоболие, „метаамфетамини“ по неизвестни причини и много други. Във всички тези случаи кръвната и уринна проба за били отрицателни, респ. наказателните производства – прекратени.  

Фалшиво положителна проба за наркотици. Какво да правя? 11

Защита при фалшиво положителна проба за наркотици

И така, по една или друга причина по време на проверката се получава фалшиво положителна проба за наркотици. Какво следва?

Първото действие на полицаите е да свалят регистрационните номера на автомобила и да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство на проверяваното лице. 

Второто им действие е да задържат проверявания за срок до 24 часа. 

ВАЖНО!!! Много често, полицейските служители или изобщо не изясняват на проверявания, че има право да даде биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване, или го убеждават, че няма смисъл да дава такава проба. Най – често срещаната причина за това поведение е нежеланието за изпълнение на задължението за придружаване на проверявания до лечебно заведение. Практиката на кантората показва, че също сред често срещаните причини проверяваните лица да не са дали кръвна проба е това, че полицаите са ги убедили, че кръвната проба може да покаже употреба за месец назад и ще стане „по – лошо“. Това твърдение е невярно.  

Даването на биологична проба е единственото средство за защита срещу фалшиво положителна проба за наркотици.  

Това е така, поради две обстоятелства. 
Първо, полицейските тестове са много по – чувствителни, а химико – токсикологичното лабораторно изследване осигурява точни и обективни резултати.  

Второ, химико – токсикологичното лабораторно изследване, за разлика от полицейските тестове, дава количествени резултати, т.е. показва концентранцията на наркотичното вещество в кръвта и урината. А тази концентрация се определя според времето, което е изминало от последната употреба. Казано по – просто, чрез биологичната проба може да се установи, макар и с относителна точност, преди колко време е употребено наркотичното вещество, а оттам и бил ли е водачът под неговото въздействие, когато е шофирал. 

В случаите, в които е налице фалшиво положителна проба за наркотици без да е употребено наркотично вещество изобщо или пък е употребено лекарство, съдържащо такова вещество, в първия случай резултатът от биологичната проба ще бъде отрицателен, а във втория – той или ще бъде отрицателен, или ще може да се определи конкретното вещество, довело до положителния резултат, респективно ще може да се изгради адекватна линия на защита в наказателния процес, която да доведе до оправдателна присъда. 

Фалшиво положителна проба за наркотици. Какво да правя? 12

В заключение

На пръв поглед, при получена фалшиво положителна проба за наркотици, защитата изглежда трудна, а понякога и почти невъзможна. С особена сила това касае случаите, в които проверяваният действително е употребил наркотични вещества няколко дни преди проверката и се е поддал на заблудата, поддържана от страна на полицейските служители, че даването на биологична проба ще му донесе повече неприятности, отколкото ползи. 

Както видяхме по – горе, обаче, даването на кръв и урина е от изключително значение за опровергаване на фалшиво положителна проба за наркотици, както поради липса на употреба изобщо, така и поради употреба няколко дни преди проверката. 

Едновременно с това, ангажирането на правна помощ от опитен адвокат по наказателно право още на етап полицейско задържане може да изиграе решаваща роля при по – нататъшното развитие на ситуацията. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ чрез добри адвокати по наказателно право в София и страната. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. + 359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място в кантората и по телефон се извършват с предварително записан час. 

адв. Силвия Петкова
протестиращите от 2-ри септември
Новини

Какво се случва с протестиращите от 2-ри септември 2020 г.?

Помните ли протестиращите от 2-ри септември 2020 г. – датата, на която десетки български граждани бяха бити от полицията и арестувани по време на антиправителствените протести? Тогава Георги  Хаджиев, вече бивш директор на Столичната дирекция на вътрешните работи, ги нарече „криминално проявени и ултраси“, опитвайки се по този начин да оправдае безпрецентния полицейски произвол. 

Според сведения на очевидци, агресори и ултраси действително е имало – лица от мъжки пол с черни дрехи, качулки и маски организирано нападнали полицейските кордони, замеряйки ги с камъни, бомбички и стъклени бутилки, но според същите тези сведения те не са били част от протестиращите от 2-ри септември 2020 г. Тези лица така и не бяха установени. 

За сметка на това, вместо да бъдат установени и задържани истинските агресори, бяха осъществени масови задържания на мирни граждани изцяло на случаен принцип. 

Днес ще Ви разкажа историята на петима от тях. 

Как се развиха делата на протестиращите от 2-ри септември 2020 г.?

Полицейско насилие

Едно от битите момичета, присъединило се към протестиращите от 2-ри септември 2020 г.

Т. К. е млада жена с висше образование и чисто съдебно минало, която почти ежедневно участва в летните антиправителствени протести. 2-ри септември 2020 г. не е изключение. Тя отива на протеста с най – добрия си приятел. В момента, в който започва щурмът на жандармерията, тя и мъжът са в непосредствена близост до полицейския кордон пред Президентството. Усещайки настъпващата суматоха, двамата решават да се изтеглят, но биват настигнати от полицаите. Най – добрият ѝ приятел е свален на земята и жестоко пребит, а на записите от камерите, поставени на фасадата на сградата на Президентството, се вижда как Т. с помощта на друг мъж се опитват да изнесат пострадалия ѝ приятел от пътя на жандармеристите. 

На втори запис се установява как Т. разговаря с други две жени, които са част от протестиращите от 2-ри септември 2020 г. Трите са далеч от жандармерията. В един момент на записа се виждат двама полицаи, които водят пребития приятел на Т. към сградата на бившия партиен дом. Тя тръгва след него, опитвайки се да установи контакт, но други двама полицейски служители я пресрещат и хващайки я под всяка мишница, я изтласкват на тротоара пред музея. Появява се трети полицай и след кратък разговор, тримата я обграждат и повалят на земята без никаква причина. 

На фона на видеозаписа се чува мъжки глас, който крещи „Бият жени! Бият една българска майка!“, насочвайки камерата в посоката, в която Т. е обградена от полицаите. На видеото се вижда как те я изправят и също я отвеждат в посока бившия партиен дом. 

Срещу нея е издадена заповед за задържане, в която е записано, че Т. е задържана за установяване на съпричастност към извършени хулигански действия. Заповедта е оспорена пред съда. В хода на делото е разпитан полицейският служител, извършил задържането, който твърди, че Т. правила неприлични жестове към колегите му. Тези показания, обаче, съдът преценява като  „обслужващи наложителността от издаване на заповед за задържане“ и отказва да ги кредитира, допълвайки че те са в противоречие с останалия доказателствен материал. 

В своето решение, с което обявява задържането на Т. за незаконно, съдът установява, че тя не само, че не е извършила никакви противоправни действия, а точно обратното, опитвала се е да помогне на пострадал гражданин. Решението е влязло в сила.

 

Какво се случва с протестиращите от 2-ри септември 2020 г.? 13

Един от протестиращите от 2-ри септември 2020 г., нарушил физическата неприкосновеност на полицай

Н. М. е млад мъж с чисто съдебно минало, който решил да се присъедини към протестиращите от 2-ри септември 2020 г. По време на протеста забелязал появата на групи от хора с черни дрехи, качулки и маски, които организирано нападали полицейските кордони с павета, бомбички и стъклени бутилки и също толкова организирано се изтегляли. 

За да избегне нараняване, Н. решил да се отдалечи от агресорите и от настъпващите жандармеристи, побягвайки към една от улиците в района на Президентството. Докато се опитвал да се оттегли, обаче, бил спънат от неизвестно за него лице, а когато паднал, върху него се хвърлили двама жандармеристи, които го притиснали към земята и му поставили белезници. Според полицейските служители Н. бил част от група от 30 души. Твърдят, че са видяли, че именно той хвърля камъни по жандармерията, опитва се да пробие кордона и удря с ръце по полицейските щитове. Издадено му е и наказателно постановление за това, че „нарушил физическата неприкосновеност“ на полицай.  

Н. оспорва задържането си, а в хода на делото се установява, че липсват каквито и да било фактически основания Н. да бъде задържан. Казано по – просто това означава, че Н. изобщо не е извършвал противоправни действия. Решението е влязло в сила. 

Протести

Мъжът с трансперанта

Сред протестиращите от 2-ри септември 2020 г. е и Д. Ж. – мъж с чисто съдебно минало. Посетил протеста със свой приятел. Двамата държали трансперант и викали „Оставка!“ пред сградата на БНБ. 

В един момент Д. забелязал група мъже с черни дрехи, качулки и маски, които замеряли полицията с яйца и бомбички. Самият той бил уцелен няколкократно. Тъй като настъпила суматоха, Д. хвърлил трансперанта в произволна посока и двамата мъже побягнали, опитвайки се да се отдалечат от пътя на жандармерията. Според полицейския служител, извършил задържането, Д. го е замерил с трансперанта, допускайки по този начин нарушение на обществения ред.

Д. е оспорил законосъобразността на задържането си, като съдът констатира, че в издадената заповед не са посочени никакви фактически основания, които да го обосновават. Задържането е обявено за незаконно. 

Момчето, което е било на две места едновременно

М. П., с чисто съдебно минало, се присъединил към протестиращите от 2-ри септември 2020 г., заедно със свой приятел, като за времето от около 19:00 ч. до 22:00 ч. двамата се движили в района между БНБ и Народния театър. 

Историята на М. е напълно идентична с историите, описани по – горе – когато напрежението ескалирало и започнал щурмът на жандармерията, той решил да се отдалечи от тълпата и от полицията, като побягнал по улицата между БНБ и Народния театър. Според твърденията на служителите на МВР, М. е част от група от 4-ма души, които хвърляли предмети срещу полицията. Впоследствие се оказва, че в тази „група“ са включени неговият приятел, както и две непознати за него лица. Твърди се, че е задържан пред сградата на бившия партиен дом, а срещу него е образувано досъдебно производство за хулиганство.

Приятели на М. попадат на видеоклип, публикуван от датски журналист, запечатал задържането му. На видеото се вижда как М. е застанал до паркиран автомобил на улицата между БНБ и Народния театър, относително далеч от сградата на бившия партиен дом, където полицаите твърдят, че са го задържали. Около него няма тълпа, няма и полиция. Не се вижда някой да извършва някакви противоправни действия. Той самият просто стои до паркирания автомобил. 

Камерата на датския журналист запечатва движението на жандармерията, показвайки как иззад ъгъла на сграда изскачат няколко униформени полицаи, които се затичват към стоящия до паркирания автомобил М. и достигайки го, го повалят на земята, поставят му белезници и го отвеждат. 

В хода на досъдебното производство са разпитани полицейските служители, които са осъществили задържанията, но нито един от тях не разпознава М. като лице, извършило каквито и да било противоправни действия.

Досъдебното производство е прекратено. 

 

Претърсване от полиция

Особено "агресивният" мъж сред протестиращите от 2-ри септември 2020 г.

Е. И., с чисто съдебно минало, също е сред протестиращите от 2-ри септември 2020 г., които бяха незаконно задържани. Неговата история, обаче, е изключително любопитна, защото му бе повдигнато обвинение за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителна дързост – квалифицирано хулиганство, наказуемо с до пет години лишаване от свобода. 

Той беше задържан първоначално за 24 часа с полицейска заповед, а впоследствие и за допълнителни 48 часа с прокурорско постановление, като беше внесено искане за постоянното му задържане под стража. По искането районният съд взе мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 600 лв. Софийски градски съд, обаче, отмени тази мярка и взе най – леката, а именно „подписка“. 

Според прокуратурата, Е. И. хвърлял стъклени бутилки и части от павета и отправял обидни реплики към полицейските служители, като обвинението се основава на показанията на двамата полицаи, които са го задържали. По досъдебното производство бяха прегледани записи от камерите в района, в който е имало струпване на протестиращите от 2-ри септември 2020 г. и където имаше данни Е. И. да се е намирал към момента на задържането си. На тези записи, той не беше установен. 

В съдебното заседание същите тези полицейски служители бяха разпитани отново. 

Първият от тях практически се отказа от показанията си, дадени на досъдебното производство, като на въпросите на защитата даде уклончиви отговори, достигайки до там в крайна сметка да потвърди, че не може да посочи дали Е. И. е извършил каквито и да било противоправни действия. Нещо повече, дори не си спомнял срещу него да са хвърляни бутилки и павета или пиротехнически средства. 

Вторият полицейски служител твърдеше, че не си спомня конкретни лица, които са обиждали полицаите и са хвърляли предмети срещу тях, нито пък визуално познава Е. И., но пък едновременно с това си спомня как го е видял да вади павета и да ги хвърля срещу полицаите.

В хода на процеса прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, поради това, че показанията на полицейските служители са изключително уклончиви, а те самите не са били сигурни, че Е. И. действително е извършил вменените му деяния. 

Логично, показанията на полицейските служители не бяха кредитирани от съда, а присъдата на Е. И. е оправдателна. Също така към момента е влязла в сила. 

В заключение

Това са историите само на петима души от протестиращите от 2-ри септември 2020 г., но те си приличат с останалите – десетки невинни хора бяха задържани. Година и половина по – късно не е известно да са установени истинските виновници за агресията срещу полицията. Година и половина по – късно не е известно да са установени и тези, които разпоредиха полицейското насилие и полицейския произвол срещу протестиращите от 2-ри септември 2020 г. 

Но година и половина по – късно стана ясно, че предстоят серия от дела за обезщетяване на пострадалите от този произвол. Сметката, обаче, ще бъде платена от същите тези незаконно задържани протестиращи и от всички български граждани.

______________________________________________________________________

Още интересни случаи и спечелени от кантората дела, можете да намерите в секция „Новини“.  

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при полицейски произвол, незаконно задържане и повдигнато обвинение за извършено престъпление. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се извършват с предварително записан час. 

Какво се случва с протестиращите от 2-ри септември 2020 г.? 14
Задържане от полицията
Новини

Задържане от полицията. Поредно спечелено дело

Условията за законосъобразност на задържане от полицията са уредени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Практиката показва, че тези условия твърде често не се спазват и това винаги води до полицейски произвол. 

Именно това се случи и по време на антиправителствените протести от нощта на 2-ри срещу 3-ти септември 2020 г., когато по разпореждане на ръководството на Министерството на вътрешните работи протестиращите бяха разпръснати, а над 130 граждани бяха бити от полицията и задържани без каквото и да било основание. 

Задържане от полицията - казусът

На 2-ри срещу 3-ти септември 2020 г. провокатори започват атаки с бомбички, павета и стъклени бутилки срещу изградения полицейски кордон, охраняващ антиправителствения протест. 

Когато вижда ескалиращото напрежение, Иван* решава, че е по – добре да се изтегли извън района на протеста, за да не пострада. Именно в този момент започва щурмът на жандармерията, в рамките на които започва масово задържане от полицията на случаен принцип, както и масово нанасяне на побой върху задържаните. 

Иван е пресрещнат в една от улиците в района на пл. „Независимост“, докато се опитва да избяга от района на протеста, спънат е и падайки на земята, върху него скачат двама полицейски служители, които му поставят белезници и го отвеждат до сградата на бившия партиен дом, „хвърляйки“ го при останалите задържани. Никой не му дава обяснение за причината спрямо него да бъде осъществено задържане от полицията. 

24 часа по – късно е освободен и завежда дело за обявяване на задържането му за незаконосъобразно. Разполага единствено със заповед за задържане, в която пише, че е задържан във връзка с извършени от него хулигански действия. 

В хода на делото, от страна на полицията се представят „докладни записки“, според които Иван е удрял полицейските щитове, ритал е полицейските служители и е задържан след като сам е паднал, докато е извършвал посочените действия. 

* с оглед запазване на самоличността на задържания, името му е променено. 

Протести

Задържане от полицията - решението на съда

Първоинстанционният съд отмени осъщественото задържане от полицията като незаконосъобразно, обръщайки внимание, че липсват доказателства лицето, което го е извършило да е полицейски служител въобще.

Съдът обърна внимание още и на следните обстоятелства:

1. Не са ясни фактическите основания за осъщественото задържане от полицията и същите не могат да бъдат изведени от издадената спрямо Иван заповед.

2. Въобще липсва изложение на обстоятелствата, провокирали задържането. 

3. Изготвена е докладна записка, която представлява типов документ, в който само се сменя името на задържания, а в случая на Иван дори това не е извършено навсякъде в документа. 

От страна на Министерството на вътрешните работи беше внесена касационна жалба, с която беше поискана отмяна на така постановеното решение. Касационната инстанция, обаче, го потвърди, като по този начин активира възможността на Иван да потърси обезщетение както за нарушеното му право на свобода и сигурност, засегнато чрез осъществяването на незаконно задържане от полицията, но и за нарушената му свобода на събранията и право на изразяване на политическо мнение. 

Съображенията на районния съд се споделят изцяло от административния, като по – висшестоящата инстанция обръща внимание, че всъщност няма никакви доказателства за съществуването на фактическо основание за осъществяване на задържане от полицията по отношение на Иван. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

Задържане от полицията. Поредно спечелено дело 15
Задържане от полицията. Поредно спечелено дело 16

_____________________________________________________________________

Още интересни случаи от практиката на кантората и спечелените със съдействието на нейни специалисти дела, можете да намерите в секция „Новини“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при задържане от полицията, както и при търсене на обезщетение за незаконни действия на полицейски органи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място в кантората и по телефон се осъществяват с предварително записан час. 

Задържане от полицията. Поредно спечелено дело 17
Неплащане на издръжка
Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които адвокат от кантората е предоставял правна защита. 

Казус от кантората

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите. 

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени.

Развод по взаимно съгласие

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 

Това означава, че на плоскостта на гражданското право обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада невъзможността за принудително изпълнение върху:

1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание. 

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава, поради неплащане на издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Задържане на непълнолетен

Наказателноправна защита при неплащане на издръжка

По доста по – различен стоят нещата на плоскостта на наказателното право. Действително, според Наказателния кодекс, който, като е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. 

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

ВАЖНО! Дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание за неплащане на издръжка, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър, по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност за неплащане на издръжка. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление, свързано с неплащане на издръжка, е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия. 

От друга страна, отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

 

 

Неплащане на издръжка

В заключение

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус, свързан с неплащане на издръжка подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела, свързани с неплащане на издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Неплащане на издръжка. Защита и последици 18

Важно е да се отбележи,

че 

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com