Договорно право

Разваляне на договор. Как и кога?

Какво трябва да знаем за понятието "Разваляне на договор"?

Възможността за разваляне на договор представлява правно средство за прекратяване, преустановяване на сключен договор, на създадена правна връзка между две страни. Правната уредба се намира в Закона за задълженията и договорите

Като един от видовете правни средства за прекратяване на договор между две страни, същото се характеризира със свои собствени специфики.

Като вид правно средство или право на една от страните по договора, правото на неговото разваляне е преобразуващо. Неговото упражняване се осъществява посредством едностранно изявление, без да е необходимо съдействие на ответната страна по договора.

Предпоставките, при които възниква възможността за разваляне на договор са следните:

1. Да е налице действителен договор, който не е прекратен на друго основание.

2. Да е налице неизпълнение 
на задължение на насрещната страна по договора – когато договорът е породил повече от едно задължение за изпълнение, неизпълнението, на което и да е билоот тях е достатъчно, за да възникне правото да се развали договорът. Изключение от това правило има тогава, когато неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора. 

3. За да възникне възможността за разваляне на договор, следва да е налице неизпълнение на задължение, за която ответната страна има вина и да отговаря за това, като е без значение дали това неизпълнение е умишлено или не.

Изключение от това правило е налице, когато правото да се развали договор е изрично предвидено в закон или изрично е предвидено в договора между двете страни.

Срокът за упражняване на правото за разваляне на договор е 5 години. 

Как се осъществява възможността за разваляне на договор?

Развалянето на договор може да се осъществи извънсъдебно чрез едностранно изявление, отправено от едната страна към другата. В това изявление следва изправната страна изрично да посочи срок за изпълнение на неизпълненото задължение, както и да посочи че в случай на неизпълнение в този срок, договорът се счита за развален.

Разваляне на договор без предупреждение е възможно, когато изпълнението на задължението е станало невъзможно от части или изцяло. Предупреждението има смисъл само, ако изпълнението на задължението по договора е все още възможно.

Развалянето без предупреждение е възможно тогава, когато неизправната страна по договора е изпаднала в забава, а късното изпълнение на поетото задължение е безполезно.

Възможно е и съдебно разваляне на договор. 

Развалянето на договори, които са обективирани в нотариални актове се осъществява по съдебен ред, като например покупко – продажба на недвижим имот, учредяване право на строеж, дарение, замяна и други. Правото се осъществява чрез предявяване на иск за разваляне на договор пред съответния компетентен съд.

Възможно е да се развали договор и чрез възражение в съдебно дело. Това средство за упражняване правото да се развали договор дава по – малка защита от иска, защото то не се вписва и следователно не може да се противопостави на трети лица.

Последици от упражняването на правото за развалене на договор

Развалянето има обратно действие между страните. Това означава, че след развалянето всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила.

 

Действието на развалянето е за в бъдеще, тъй като с развалянето на договора се прекратява за в бъдеще правната връзка между страните. Това означава, че основанието, от което те са били обвързани вече не съществува. 

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани възможностите на страните по сключени договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ във връзка с упражняване на възможността за разваляне на договор, поради неизпълнение. 

Договорно право, Семейно и наследствено право

Оспорване на дарение. Какво трябва да знаем?

Дарението е едно от най – удобните и евтини средства за прехвърляне на имущество. То е особено често използвано за сделки между роднини. От друга страна, много хора смятат, че като дарят имотите си само на едно от децата си, ще лишат от наследство другото, като наказание за това, че не се държи с тях така, както очакват. Поради това, сред често задаваните въпроси към кантората е този за оспорване на дарение.

Същност на дарението

Дарението е вид едностранен договор. С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Казваме, че дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че завърши висшето си образование. В случай че условието не бъде изпълнено, дарението няма да произведе действие.

Форма на дарението

В зависимост от предмета на дарението, то може да бъде както формален, така и неформален договор.

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Ценните книги се даряват по надлежния начин за прехвърлянето им в зависимост от техния вид.

Оспорване на дарение

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството. В единия случай е възможна неговата отмяна, а в другия – намаляване или компенсиране. Ето защо двете възможности ще разгледаме поотделно в изложението.

Оспорване на дарение по реда на Закона за задълженията и договорите

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма, за която по – горе споменахме.

Специалните основания за нищожност на дарението са две.

На първо място, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави. Например, родители даряват на сина си вила, за да се разведе със съпругата си.

На второ място, дарението е нищожно и когато условията или тежестта са невъзможни. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че за една година завърши 4 висши образования.

От друга страна, оспорване на дарение и искане на неговата отмяна е възможно на няколко изрично изброени от закона основания. Те са:

1. когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия/ата съпруг/а или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление. Независимо от наличието на тези обстоятелства, ако дареният се окаже невменяем, дарението няма да подлежи на отмяна. По същия начин ще стоят нещата и ако деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, уплаха и смущение, по непредпазливост или при условията на случайно деяние;

2. когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по – малко от три години. Изключение от това правило е налице, в случаите в които престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

3. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Особеност при основанието „дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае“

Причината да се спрем малко по – подробно на това основание е, че то е и най – често срещано в практиката при оспорване на дарение.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

На първо място, необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Това означава, че ако например той просто иска да води луксозен начин на живот, който поначало не може да си позволи и иска дареният да му го осигури, това не е основание за отмяна на дарението.

На второ място, необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Така, например, няма да е налице основание за отмяна на дарението, в случай че дарителят не получава доходи от труд или пенсия, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.

На трето място, необходимо е дареният да отказва издръжка при липса на обективни причини за това. Така, например, ако той не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа своите деца или родители, или изплаща кредити, няма да бъде налице основание за отмяна на дарението.

Изключения

Горните основания за оспорване на дарение и неговата отмяна не се отнасят до обичайните или възнаградителните дарове.

Като пример за „обичаен дар“ можем да дадем подарък за сватба.

Възнаградителен дар, например, е налице, когато дадем пари на съседа, заради това, че ни е помогнал с ремонта на жилището ни.

Срок за оспорване на дарение и летимирани лица

В случай че са налице основания за нищожност на дарението, възможностите за неговото оспорване не са обвързани с никакви срокове. Оспорването може да се направи от всяко едно лице, което има правен интерес от отмяната.

По друг начин стоят нещата, в случаите в които са налице някое от трите основания за отмяна. Тогава, правото на оспорване на дарение се погасява с изтичането на една година, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

ВАЖНО!!! Възможно е в договора за дарение да бъде предвидена клауза, съгласно което дарителят се отказва от правата си да иска отмяна на дарението. Тази клауза, обаче, е нищожна и не може да породи действие. Тоест, независимо от нейното наличие в договора за дарение, тя не е пречка все пак дарителят да се възползва от правата си за оспорване на дарение.

ВАЖНО!!! Възможно е при приключване на оспорването и до уважаване на искането за отмяна на дарението, да се окаже, че неговият предмет да е продаден на трето лице. В този случай, ако исковата молба за отмяна е вписана преди продажбата, физическото връщане на имота, ще бъде възможно. Ако, обаче, продажбата е станала преди вписване на исковата молба за отмяната, тогава правото на купувача върху имота няма да бъде засегнато. Това, обаче, не означава, че дарителят ще остане с „празни ръце“. В този случай дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. В конкретния пример, дареният ще трябва да предаде на дарителя сумата, която е получил от продажбата.

Оспорване на дарение по реда на Закона за наследството

Оспорване на дарение е възможно след смъртта на дарителя, когато се окаже, че той се е разпоредил преживе с имуществото си, накърнявайки запазената част на своите наследници. В този случай дарението не може да се отмени напълно, но може да се намали.

Кои лица имат право на запазена част от наследството и в какъв размер?

Запазената част е частта от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда със завещание или с дарение.

На първо място, право на запазена част имат низходящите (деца/внуци/правнуци) на наследодателя. Размерът на запазената им част зависи от техния брой, както и от това дали е налице друг наследник със запазена част. Така, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг е, както следва:
1. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3.

На второ място, право на запазена част имат и родителите на наследодателя или преживелият от тях. Тя е в размер на 1/3.

На трето място, право на запазена част има и преживелият съпруг. Тя е в размер на 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

В случай че направените от наследодателя дарения накърняват горните запазени части, даренията ще подлежат на намаляване с описаните размери.

Право да се възползват от възможността за оспорване на дарение и да искат намаляването му до размера на разполагаемата част, имат наследниците със запазена част.

Ред и срок за оспорване на дарение

По реда на Закона за наследството оспорване на дарение е възможно в петгодишен срок от смъртта на наследодателя. Това става по съдебен ред.

ВАЖНО!!! Накърняване на запазена част ще има само в случаите на безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя – при завещание и дарение. Това означава, че при всякакви други видове възмездни прехвърляния, няма да бъде налице такова накърняване.

В заключение

Макар дарението да е често срещан начин за прехвърляне на имущество, то разкрива известни недостатъци. Ето защо е необходимо, преди взимане на решение кой прехвърлителен способ да се използва, отчуждителят да се запознае както със същността на дарението, така и с останалите възможности за прехвърляне на имот. Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, извън дарственото намерение.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с права, задължения и оспорвания по различните видове договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ и представителство при неизпълнение на договорни задължения, както и при оспорване валидността на договори.

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Неустойка при неизпълнение на договор

Темата за дължимостта на неустойка се разгръща както в гражданското, така и в търговското право. Съответно правната ѝ уредба се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон.

Съществува и законна неустойка. Тя, обаче, няма бъде предмет на настоящия анализ, тъй като в практиката се среща изключително рядко.

Неустойка. Същност и функции

Както споменахме по – горе, тя е институт на гражданското и на търговското право. Поради това, тя се уговаря между равнопоставени субекти. Нека видим какво, всъщност, представлява тя?

Същност

Когато говорим за неустойката, уговорена в договор, нейната най – важна характеристика е, че тя представлява предварително определена отговорност в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията в него.

Какво да правим, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

„Предварително определена“ означава, че настъпилите за вреди, които съответстват на размера на неустойката, не е необходимо да се доказват.

Например, Георги и Никола сключват договор, съгласно който Никола ще достави на Георги лек автомобил от конкретно определена марка и с конкретно определени характеристики, както и с конкретно определена дата на цена 10 000 лв. Тя трябва да бъде платена на 20 месечни вноски от по 500 лв. Неустойката в тежест на Никола е в размер на 3 000 лв. Тя се дължи, в случай че той не успее да достави автомобила в срок или достави автомобил с други характеристики.

Неустойката е уговорена и в тежест на Георги. Тя се дължи, в случай че той спре плащанията и е в размер на оставащите до края на срока на договора вноски. Така, в случай че Никола не изпълни задължението си за доставка на автомобила, той ще дължи на Георги 3000 лв.

Той, от своя страна, няма нужда да доказва, че претърпените от него вреди са точно в размер на 3000 лв. Същото се отнася и в случаите на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Георги.

ВАЖНО!!! В случай че изправната страна е претърпяла вреди, които надвишават размера на неустойката, тя може да ги претендира. За да може, обаче, да ѝ бъдат присъдени, техният размер трябва да бъде доказан.

Функции

Тя не е безпредметно съществуваща договорна клауза, а има своите функции. Те са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Обезпечителната ѝ функция служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна ще дължи най – малко нейния размер. Част от тази функция е и превантивния характер на неустойката. Той произтича от нейния „сплашващ“ елемент, а именно, че страхът от заплащане на неустойка в случай на неизпълнение ще послужи като мотивация за добросъвестно отношение между страните.

Обезщетителната функция намира проявление в това, че неустойката се уговаря с цел покриване на вреди, настъпили поради неизпълнение. Важна гаранция за обезпечаване на тази функция е липсата на необходимост тези вреди да се доказват до размера на уговорената неустойка.

Санкционната функция се изразява в това, че неустойката представлява своеобразно „наказание“ за допуснатото неизпълнение.

Стриктното съблюдаване на изброените функции е от изключително значение. Малко по – надолу ще видим защо.

Възможно ли е неустойка да бъде прекомерно висока, съответно да бъде намалена?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали тя е уговорена по гражданско или по търговско правоотношение.

В гражданското правоотношение

Когато неустойката по договор, който не е търговска сделка и тя е прекомерна, съдът може да я намали. Законът определя и критериите, въз основа на които се прави преценката за това прекомерна ли е неустойката или не.

На първо място, тя ще подлежи на намаляване, в случай че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Така, ако вземем нашия пример от по – горе, неустойката в размер на 3000 лв. би била прекомерна, ако поради неизпълнението на задължението на Никола да достави автомобила, Георги го е закупил от другиго на цена 10 200 лв. Тоест, претърпените от Георги вреди са в размер на разликата между първоначалната и покупната цена, която е 200 лв.

На второ място, съдът може да я намали, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Така, неустойката може да бъде намалена, в случай че Никола достави червен автомобил, вместо уговорения черен цвят. Изпълнението е неправилно, но все пак Георги е получил своя автомобил. Дали е червен или черен е въпрос на пребоядисване, чиято стойност е, да речем 1000 лв. Неустойка в размер на 3000 лв. ще бъде прекалено голяма в този случай.

В търговското правоотношение

Тук нещата са малко по – особени. Това е така, тъй като при уговарянето на неустойка по двустранната търговска сделка, законът счита страните за равнопоставени професионалисти при упражняване на своята търговска дейност. Ето защо в тези случаи не се допуска намаляване на неустойката, поради прекомерност.

Това, обаче, не означава, че тя не може да бъде намалена, поради противоречие с добрите нрави. То ще бъде налице тогава, когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

В светлината на примера с договора между Георги и Никола, нека предложим, че двамата са еднолични търговци. Уговорените между тях неустойки не могат да бъдат намалени, поради прекомерност. Но, в примера, в тежест на Георги е уговорена неустойка, която е нищожна. Това е така, тъй като заплащането на оставащите до края на срока на договора вноски под формата на неустойка, излиза извън трите изброени по – горе нейни функции. В примера, неустойката, която следва да плати Георги се равнява на това, което Никола би получил, в случай че договорът им продължаваше своето действие. Впрочем, противоречието с добрите нрави в този случай ще се отнася и за гражданскоправните отношения.

ВАЖНО!!! Законът не предвижда отпадане на задължението за заплащането ѝ, поради прекомерност. В гражданскоправните отношения тя може да бъде само намалена на това основание, а в търговскоправните – не може. Това, обаче, не означава, че тя трябва да се плати във всички случаи. Както видяхме по – горе, уговорената неустойка може да противоречи на добрите нрави и съответно да отпадне.

В заключение

Както повечето неща правото, така и въпросите, свързани с неустойката, се преценяват за всеки конкретен случай. Особено що се касае за поначално абстрактни понятия като „прекомерност“ и „добри нрави“. От друга страна, въпросът дали тя може да се намали или да отпадне е от изключително значение за защита на финансовия интерес на неизправната страна по договора. Разбира се, в зависимост от фактите при конкретния случай, може да се иска от нея да заплати настъпилите от неизпълнението вреди, но в случай че уговорената неустойка отпадне, целият техен размер ще подлежи на доказване. А този процес не винаги е особено лесен.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове договори, както и последиците от неизпълнението на задължения по тях, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при изготвяне на всякакви видове договори, както и правна защита и представителство по дела за неизпълнение на договорни задължения.

Договорно право

Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

Как да постъпим, когато сме изправени пред неизпълнение на задължение по договор?

Правната уредба на договорите се намира в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Легалната дефиниция на понятието „договор“ се съдържа в чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този текст:

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Видно от определението, дадено от законодателя, за да е налице договор са необходими най – малко две лица със съвпадащи насрещни волеизявления.

N.B. По отношение на някои договори, законодателят е предвидил особена форма на сключване с оглед тяхната действителност. Тя може да бъде писмена или нотариална. По – голямата част от договорите, обаче, могат да се сключват и устно, а писмената форма може да бъде за противопоставимост или за доказване. В настоящата статия ще се спрем на темата за неизпълнение на задължение по договор като цяло, а в отделна тема ще разгледаме „Проблеми на устните договори“.

Видове неизпълнение на задължение по договор

Неизпълнение на задължение по договор може да се прояви по множество начини. Длъжникът може да изпълни неточно, да не изпълни въобще или да изпълни лошо като цяло. И поради това неизпълнението може условно да се раздели на два вида – пълно и неточно.

Същност на пълното неизпълнение на задължение по договор и правни възможности при наличието му

Пълното неизпълнение на задължение по договор е по – простата хипотеза на неизпълнение на договорите, тъй като при него длъжникът изобщо не е предприел поведение, което да съответства на поетите от него задължения по договора. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата престация. В този случай насрещната страна разполага с няколко възможности:

  1. Ако кредиторът все още има интерес от изпълнението, той може да иска от длъжника да изпълни и да му плати обезщетение за забавата. А ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той може да иска обезщетение за неизпълнение;
  2. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.
  3. Изправната страна по договора може да иска и неговото разваляне при следните предпоставки: а) неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; б) кредиторът е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален; в) този срок е изтекъл без длъжникът да е изпълнил;
  4. Кредиторът има право на обезщетение за причинените вреди от неизпълнението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза.

Развалянето на договорите поначало има обратно действие. Това означава, че ако изправната страна упражни правото си на разваляне, следва да получи обратно това, което сам е дал по разваления договор.

Същност на неточното изпълнение и правни възможности при наличието му

Неточното изпълнение е по – сложната хипотеза на неизпълнение, тъй като може да има безброй проявни форми. Длъжникът може да изпълни нещо различно (напр. да достави тениски, вместо ризи); по – малко от уговореното (напр. 10 ризи, вместо поръчаните 20); не в уговорения срок; с по – лошо качество (напр. вместо ризи от памук достави ризи от синтетична материя) и т. н. В този случай, кредиторът разполага със същите възможности като описаните по – горе. Следва да се има предвид, обаче, една особеност, която се открива в разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, съгласно която:

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

N.B. Важно е да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която:

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Такива са случаите, когато неизпълнението, било то пълно или частично, се дължи на някаква непреодолима сила – природно бедствие, действия на трето лице и др. Това, че длъжникът „не отговаря“ означава, че той няма да дължи обезщетение за неизпълнението си, но все пак е длъжен да върне даденото по договора. В противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57