Етикет: домашно насилие

Обясни ми правото, Домашно насилие и сексуален тормоз

Насилие над жени и домашно насилие

адв. Силвия Петкова

В съвременния динамичен свят почти никой няма време за повишаване на правната си култура. А общество с ниска правна култура не може да защитава своите законни права, свободи и интереси. И по този начин е застрашено от произвол. Ето защо, адв. Силвия Петкова реши да създаде платформата “Обясни ми правото”, където чрез кратки видеа ще говори по теми, които спомагат за повишаване правната култура на гражданите. Платформата беше стартирана на 25.11.2019 г. – Международният ден за борба с насилие над жени.

Именно по случай този ден, първата разглеждана тема е именно темата за осъществяване на насилие над жени и домашното насилие. Впрочем, тази тема вече сме разглеждали в статията “Домашно насилие. Как да го разпознаем?”. Предвид, обаче, голямото значение на темата е добре да се върнем отново на нея.

Във видеото “Обясни ми правото: Домашно насилие” говорим за това какви са видовете домашно насилие според българския закон. Изясняваме кои лица могат да бъдат извършители, както и по какъв начин пострадалите могат да се защитят.
За тези, които нямат възможност да гледат видеото, нека разгледаме още веднъж въпроса тук.

 

Видове насилие над жени и домашно насилие

Домашното насилие може да приеме няколко форми.

Физическо насилие над жени

Този вид насилие не се нуждае от особено изясняване. То се изразява в извършване на физически агресивни актове – шамари, юмруци, ритници.

Сексуално насилие над жени

При него въпросът е доста по – деликатен. Това е така, тъй като широко се подкрепя разбирането за наличие на задължение за жената да изпълнява “съпружеския си дълг”, като осъществява редовни сексуални контакти с партньора си. Често се случва, обаче, жената не е в достатъчна кондиция или просто няма желание за сексуален акт в този момент. Ето защо следва да се има предвид, че осъществяването на интимните отношения между двама души не е задължение, а желание, което следва да бъде налице и при двамата партньори. Когато единият от тях не е предоставил съгласието си и такъв акт бъде осъществен въпреки това сме изправени пред сексуално насилие като форма на домашно насилие и пред изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс.

Психическо и емоционално насилие над жени

Това е една от най – често срещаните форми на домашно насилие и една от най – подценяваните. То може да се изразява в омаловажаване на приноса на единия от партньорите във връзката към семейството, създаване на чувство за вина за взети решения, които не се харесват на другия партньор, омаловажаване на личността и качествата на пострадалия, проверки на онлайн кореспонденция,
поставяне на тайни или явни проследяващи устройства и др. под., а в по – тежките форми – в отправяне на заплахи за живота и здравето на пострадалото лице или негови близки и преследване. Важно е да се има предвид, че заплахата с престъпление се наказва по реда на наказателния процес.

От 2019 г. с промените в Наказателния кодекс беше криминализирано и системното следене. То се изразява в осъществяване на поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Когато е извършено в условията на домашно насилие, следенето е по – тежко наказуемо.

Икономическо насилие над жени

Икономическо насилие. Това е също една от най – често срещаните форми на домашно насилие и е най – подценяваната. Това е така, тъй като статистически в практиката изключително рядко се срещат случаи на подадени сигнали за защита от икономическо насилие.Най – уязвими към този вид домашно насилие са жените, които са в отпуск, поради бременност и майчинство, както и жените, които по “нареждане” на партньора си не работят. В последния случай ще е налице случай на множество актове на домашно насилие – икономическо насилие и принудително ограничаване на личните права (в случая правото на труд).

Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права като форма на насилие над жени

Това е също една от често срещаните форми на домашно насилие, която е и сравнително ясна. Всяко принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права представлява домашно насилие. То може да се изразява, както отбелязахме по – горе, в забрана за осъществяване на трудова дейност, ограничаване на контакти с близки и приятели и др. Този вид насилие ще бъде налице и когато няма “забрана”, но свободата е “конклудентно” (мълчаливо) ограничена с вдигане на скандали.

N. B. Домашно насилие е и всеки опит за осъществяване на някой от горните актове. 

Във всички случаи, в които някой от гореописаните актове е извършен в присъствието на дете, то е налице домашно насилие и по отношение на него. 

Кой може да бъде извършител на домашно насилие

Най – често извършител на домашно насилие е бивш/съпруг или бивш/партньор, с който пострадалият живее или е живял във фактическо съпружеско съжителство, или от когото има дете. Също така, най – често в практиката се среща домашното насилие над жени. Това, обаче, не означава, че мъжете не могат да бъдат жертви на домашно насилие. Напротив. Не са малко случаите в практиката на констатирано домашно насилие, извършено от бивша/съпруга или бивша/партньорка. Най – разпространеният вид домашно насилие срещу мъже е психологическото и емоционалното насилие. То се изразява в ограничаване на контактите му с роденото от отношенията им дете, заплахи за пълно или частично отнемане на родителски права и др.

Според Закона за защита от домашно насилие извършител може да бъде и:

  1.  лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  2. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  3. настойник, попечител или приемен родител;
  4. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  5. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
  6.  

Кой може да търси защита срещу домашно насилие

На първо място, това е пострадалият. В случай на наличие на опасност за живота и здравето на последния, той може да подаде молба до органите на полицията за предприемане на незабавни мерки по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Твърде често, обаче, пострадалият или се страхува да подаде такава молба, или няма физическата възможност да го направи, поради наложени комуникационни ограничения от страна на насилника. Ето защо, законът предвижда възможност молбата за защита да се подаде и от някои категории лица, близки до пострадалия. Това са: брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, неговият настойник или попечител, както и директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалият е непълнолетен, поставен под запрещение или е с увреждания.

Кой е компетентният орган за предоставяне на защита

Това е районният съд по местоживеене на пострадалия (по постоянен или настоящ адрес). Молбата следва да се подаде в едномесечен срок от извършване на съответния акт на домашно насилие. В случаите, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от подаване на молбата.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на пострадали от насилие, можете да намерите в секцията “Домашно насилие и сексуален тормоз”. 

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни специалисти в сферата на защитата от домашно насилие и насилието над жени. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да се защитим?

адв. Силвия Петкова

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението “домашно насилие”. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин “джендър” и несъществуващата “джендър идеология”.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията “Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие“. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е “заслужила”. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат “за помощ” към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е “задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие”. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие “Света Петка”, поддържан от Фондация “Асоциация Анимус” на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от насилие и тормоз, можете да намерите в секцията “Домашно насилие и сексуален тормоз”.

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни специалисти в предоставянето на адекватна правна помощ и защита на пострадали от насилие. 

Контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 1
Домашно насилие и сексуален тормоз

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие

адв. Силвия Петкова

След като Конституционният съд на Република България прие решение, с което обяви противоречието на Истанбулската конвенция с Конституцията, Народното събрание пое инициативата за приемане на промени, които да уредят въпроса кога е налице домашно насилие съгласно Наказателния кодекс. Тяхната цел беше да се даде допълнителна закрила срещу домашно насилие. 

Тези промени станаха факт със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2019 г. В какво се състоят те и достатъчни ли са от гледна точка на превенцията на домашното насилие?

Какво означава терминът домашно насилие съгласно Наказателния кодекс и кога е налице “престъпление, извършено при условията на домашно насилие”?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Според неговия чл. 2, ал. 1:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С промените, свързани с въпроса за извършването на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, се въвежда ново квалифициращо обстоятелство – “престъплението е извършено в условията на домашно насилие”.

N.B. Квалифициращото обстоятелство е такова обстоятелство с наличието, на което престъплението се счита за по – тежко наказуемо.

Кога престъплението е извършено при условията на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс се уточнява в новата т. 6а на чл. 93. Според този текст, за да бъде извършено престъплението при такива условия, то трябва да е предшествано от системни актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. И тук се разкрива първия проблем. Системността по смисъла на наказателното законодателство е налице в случай на извършване на един еднороден акт три или повече пъти. В светлината на обсъждания въпрос, това ще означава, че за да бъде убийството извършено при условията на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, престъпният деец трябва преди престъплението да е извършил най – малко три акта на домашно насилие. Всеки един от тези актове ще подлежи на установяване с оглед доказване на системността. Или иначе казано, ако г-н Х е убил съпругата/приятелката си вследствие на един единствен побой, то престъплението ще се квалифицира по основния състав на убийството, който е по – леко наказуем.

За кои престъпления се предвижда квалифициращо обстоятелство, а именно деянието да е извършено при условията на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс

Престъпленията, за които се предвижда по – тежко наказание, са убийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда. Към тях спадат и заканата с престъпление и престъпно следене. Нито едно от тях не разкрива кой знае какви особености, с изключение на гореспомената. Тоест, ако са извършени без да са предшествани от три или повече акта на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, ще се наказват по основния състав, който е по – леко наказуем.

Недоумение буди, обаче, разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която:

За средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра … наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

При тази формулировка на разпоредбата излиза, че престъплението е от частно – публичен характер. Това означава, че неговото образуване зависи от волята на пострадалия и прокуратурата няма право по своя инициатива да започне наказателно преследване.

N.B. За да стане ясно в какво точно се състои абсурдността на този текст, трябва да се има предвид, че наказателното преследване на престъпленията от частно – публичен характер е поставено в зависимост от волята на пострадалия, тъй като се счита, че тяхната обществена опасност е по – ниска.

И така, какво представлява “средната телесна повреда”, причинена при условията на домашно насилие съгласно Наказателния кодекс

Средна телесна повреда са трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Тълкуване на разпоредбата и извеждане на проблемите в нея

За да се изведат проблемите в цитираното изменение, необходимо е да се обърне внимание на лицата, на които е признато правото да търсят защита по ЗЗДН. По аргумент от противното, те се извеждат от разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН и са:

а. съпруг или бивш съпруг на извършителя

б. лице, което се намира или се е намирало с извършителя във фактическо съпружеско съжителство;

в. лице, от което извършителят има дете;

г. възходящ (напр. майка/баща, баба/дядо) или низходящ (напр. дете/внук) на извършителя;

д. лице, с което извършителя се намира в родствена връзка по съребрена линия до 4та степен включително (напр. брат/сестра/братовчед);

е. лице, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител;

ж. лице, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с възходящ или низходящ на извършителя (напр. бащата на интимния приятел);

з. лице, чийто родител се намира или се е намирал във фактическо съпружество съжителство с извършителя.

От своя страна, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 изброява изчерпателно по отношение на кои лица средната телесна повреда ще се преследва по тяхна тъжба. Това са възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра и само те ще имат право да подадат тъжба до прокуратурата. Така се стига до абсурда, че според законодателя средната телесна повреда, извършена по отношение на горепосочените лица е с по – ниска обществена опасност от средната телесна повреда, извършена по отношение на бивш съпруг; на лицето, с което извършителя се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство; на лицето, от което извършителят има дете; на братовчед; на лицето, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител и т.н., която ще се преследва по общия ред.

Така, напр. съпругата на извършителя ще трябва да подаде тъжба, ако ѝ бъдат избити зъби, но за същото действие по отношение на бившата съпруга, прокуратурата сама ще образува наказателно производство.

Особена хипотеза по чл. 182, ал. 2 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК:

Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

В обнародваните в бр. 16 от 2019 г. на Държавен вестник изменения на Наказателния кодекс са направена две значими промени в нея. Първата от тях се състои в увеличаване размера на глобата от две до пет хиляди лева, вместо от сто до 300 лв. В особено тежки случаи глобата е увеличена от “до три хиляди лева” на пет до десет хиляди лева. Тази промяна е продиктувана от променените икономически условия и цели да се постигне съответствие на разпоредбата с тях.

Втората и по – интересна промяна, касаеща този текст се състои във факта, че досега това престъпление се преследваше по общия ред. С новата разпоредба на чл. 193а, обаче, законодателят е преценил, че степента на обществена опасност на това престъпление не е достатъчно висока и затова е разпоредил то да бъде от частен характер. Това означава, че образуването и прекратяването на наказателното производство зависи изцяло от волята на пострадалия.

По този начин законодателят е възприел отново текста на разпоредбата такъв, какъвто е бил при редакцията ѝ през 1997 г.

Кои лица са пострадали престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и действие на изменението по висящите производства

Предвид че действията по неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете е вид домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, когато е извършено от лице по чл. 3 от ЗЗДН, за пострадали, а оттам и за оправомощени да подадат тъжба са другия родител и детето. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

В съответствие с принципа за пределите на действие на наказателния закон, ако престъплението е извършено преди влизане в сила на измененията, предмет на настоящия анализ, ще бъдат приложени правилата на текст. От друга страна, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗИД-а на НК:

Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Заключение

Промените в Наказателния кодекс, предмет на настоящия анализ са направени във връзка с общественото недоволство, поради липсата на адекватна защита на жените от насилие, в това число и от домашно насилие. Те представляват един изключително несполучлив опит за имплементиране в наказателното ни законодателство на отделни разпоредби на отхвърлената от Конституционния съд на Република България Истанбулска конвенция. Тези изменения не съответстват и на мотивите на законопроекта, тъй като реално по никакъв начин не гарантират адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени. Те не могат да осигурят нито превенцията, нито противодействието на тези форми на престъпно поведение. Това е така, тъй като в основата си отново поставят наказването на извършителя в зависимост от волята на жертвата, което по никакъв начин не променя досегашното ѝ положение.

Освен това, дискутираните изменения обуславят по – тежката наказуемост на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие в зависимост от тяхната системност, което изцяло противоречи на житейската логика.

В тази връзка, все повече личи необходимостта от адекватна дискусия по разпоредбите на Истанбулската конвенция и нейните позитиви вън от рамките на трансофобията и хомофобията в България.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с проблемите на домашното насилие по ЗЗДН, както и въпросите относно извършено домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, можете да откриете в секцията “Домашно насилие и сексуален тормоз”. 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от домашно насилие съгласно Наказателния кодекс, както и съгласно ЗЗДН.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com