Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които кантората е предоставяла правна защита.

Случай от кантората*

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите.

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс,

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.


Това означава, че в гражданския процес обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада несеквестируемостта на:
1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание.

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава за неплатената издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Издръжката в наказателното право

Доста по – различно стоят нещата в наказателното право. Действително,

който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Важно е да се отбележи,

че дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Продажба на изплащане. Какво трябва да знаем?

Договорът за продажба на изплащане е едно от най – често срещаните средства за придобиване на право на собственост в последните години. От една страна, причина за неговата популярност се корени в липсата на достатъчно ликвидни средства за придобиване на имущество. От друга страна, този договор е удобен и от гледна точка на разумното разпределение на разходите.

Както видяхме в предишна статия, договорите за лизинг и за продажба на изплащане със запазване на собствеността имат някои общи черти. Ето защо днес ще разгледаме по – подробно именно продажбата на изплащане.

Продажба на изплащане – същност и правна уредба

Договорът за продажба на изплащане е уреден в Закона за задълженията и договорите. Всъщност, този вид продажба се подчинява на общите правила на покупко – продажбата, но има и своите особености.

Същност

Договорът за продажба на изплащане носи родовите белези на продажбата като цяло. Това означава, че продавачът има задължение да прехвърли правото на собственост върху една вещ. Купувачът, от своя страна, е длъжен да плати нейната цена. За покупко – продажба на повечето категории вещи не се изисква особена форма. За по – добри възможности за защита както на купувача, така и на продавача, обаче, добре е договорът да бъде сключен в писмена форма. По изключение, законът изисква особена форма за някои видове прехвърляния. Това са недвижимите имоти (къщи, апартаменти, земи), леките автомобили, търговските предприятия и др.

Според закона,

При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

От тази разпоредба можем да изведем и особените белези на продажбата на изплащане.

Първо

Продажба на изплащане е възможна само по отношение на движими вещи. Най – често се използва при закупуване на техника за бита (хладилници, готварски печки, перални и т.н.). Тоест, законът не позволява продажба на недвижими имоти на изплащане. За тази цел може да се използва договор за лизинг.

ВАЖНО!!! Най – често използваното средство за покупка на недвижим имот при липса на достатъчно ликвидни средства е ипотечният кредит. Той също разкрива известни особености и „подводни камъни“. Повече за него можете да видите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености„.

Второ

При продажбата на изплащане прехвърлянето на собствеността може да стане със сключване на договора, но продавачът може и да поиска да запази собствеността си до изплащане на последната вноска. В зависимост от това дали продавачът запазва собствеността си или не, този договор разкрива допълнителни особености.

Продажба на изплащане без запазване на собствеността

В този случай важат изцяло общите правила на обикновената продажба.

  1. Купувачът става собственик на вещта от момента на сключване на договора;
  2. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта по общо правило е за собственика. Тоест, ако след сключване на договора вещта погине или се повреди, купувачът ще бъде длъжен да плати остатъка от вноските. Ако, обаче, вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на купувача като неин собственик.
  3. В случай че вноските не бъдат изплатени, важат общите правила за неизпълнение на договорите. Какви са начините за упражняване на тези права обсъдихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора„.

Продажба на изплащане със запазване на собствеността

По – особен е случаят, при който продавачът решава да запази собствеността върху вещта. Всъщност, това запазване на собствеността играе ролята на обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. Тук има някои отклонения от общите правила за продажбата, като в този вариант договорът за продажба на изплащане се доближава по своите особености до оперативния лизинг.

  1. Купувачът не става собственик на вещта със сключване на договора, а с изплащане на последната вноска.
  2. Налице е отклонение от общото правило, че рискът е за собственика. В този случай рискът преминава у купувача с предването на вещта. Това означава, ако вещта погине или бъде повредена, купувачът все пак е длъжен да изплати оставащите вноски до края на срока на договора. Ако вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще се изплати на нейния собственик, т.е. на продавача. Отклонение от това общо правило е възможно единствено, ако е уговорено в застрахователния договор.
  3. При неплащане на дължимите вноски, продавачът може да иска връщане на вещта или реално изпълнение. В повечето случаи се иска именно връщане на вещта, тъй като, както казахме по – горе, в случаите на продажба на изплащане със запазване на собствеността, тя играе ролята на обезпечение. Обичайният метод за защита е по реда на Закона за собствеността

Последици от разваляне на договора за продажба на изплащане

Както всеки договор, продажбата на изплащане може да бъде развален в случай на неизпълнение. Предвид, обаче, че е особен договор, по отношение на развалянето също има някои специфични правила, различни от общите.

На първо място, разваляне на договора не се допуска, когато неплатените суми не надвишават 1/5 част от цената на вещта. Това разрешение се доближава до общото правило, съобразно което договорът не може да се развали, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Разликата е в това, че фактическата стойност на „незначителността“ на кредиторовия интерес се преценява за всеки конкретен случай, докато при продажбата на изплащане законът дава обективен критерий.

На второ място, при развалянето на договора за продажба на изплащане, страните дължат връщане на даденото по него. Това означава, че купувачът е длъжен да върне вещта, а продавачът е длъжен да върне платените до развалянето вноски.

ВАЖНО!!!

Именно в това се състои и предимството на договора за продажба на изплащане пред договора за лизинг. Това е така, тъй като лизингът, както говорихме в предишната статия, се доближава повече до наемното правоотношение. Тоест, при него се предоставя за ползване една вещ срещу възнаграждение с възможност за нейното изкупуване след края на срока на договора при заплащане на остатъчната ѝ стойност. От друга страна, обаче, при разваляне на договора, поради неплащане на вноски или поради погиване/повреждане на вещта, лизингополучателят няма да получи обратно това, което е платил.Това е така, тъй като вноските по договора за лизинг представляват възнаграждение за ползване на вещта, а не част от цената за нейното придобиване, както е при продажбата на изплащане.

Да се върнем на договора за продажба на изплащане. Както казахме, при него се дължи връщане на платените вноски. В случай че вината за развалянето на договора е на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползването на вещта, както и обезщетение за неизпълнението. Уговорката, че платените вноски ще останат за продавача като обезщетение е недействителна. Това е така, тъй като в противен случай продавачът би получил еднаква облага, независимо дали договорът е действащ или развален, а подобно разрешение би противоречало на правната логика. От друга страна, обаче, виновният, поради неплащане или поради погиване/повреждане на вещта купувач ще дължи и обезщетение за вредите, които продавачът е понесъл.

Обективна невъзможност за изпълнение

Важно е да се отбележи, че съществува възможност вещта да погине или да бъде повредена без вина на никоя от страните. Така например, ако продадената на изплащане вещ бъде открадната от склада на продавача и той не може да я прехвърли в собственост на купувача, продавачът не дължи обезщетение за неизпълнение на това задължение. В този случай договорът се счита за прекратен по право.

Горното, обаче, не важи в случаите, в които например продадената на изплащане вещ бъде открадната от дома на купувача. Това е така, тъй като рискът и при двата вида продажба на изплащане е в негова тежест и както казахме по – горе, това означава, че той все пак ще бъде длъжен да заплати останалите вноски. В този случай не е възможно разваляне на договора по право.

Възможно е да възникне и частична невъзможност за изпълнение. Така например, сключен е договор за продажба на изплащане на три броя автомобили от определена марка. Един от автомобилите, обаче, бива откраднат от склада на продавача. В този случай, купувачът може да запази действието на договора и да иска намаление на цената съразмерно със стойността на липсващия автомобил. Ако пък няма интерес да придобие два, вместо три автомобила, купувачът може да се откаже от договора. В този случай, обаче, предвид, че е налице обективна невъзможност за неизпълнение, т.е. без да е налице виновно поведение от страна на продавача, то последният не дължи обезщетение.

Добре е да се знае, че обективна невъзможност за неплащане на вноски, не може да съществува. Тоест, при липсата на парични средства у купувача, неизпълнението на договора винаги ще бъде виновно.

В заключение

Договорът за продажба на изплащане поставя страните по него в много по – равностойно положение, отколкото договора за лизинг. Твърде често се случва, обаче, недобросъвестните търговци да прикриват продажбата на изплащане с привиден договор за лизинг. Последният, обаче, ще бъде недействителен. Също толкова често се случва търговците да залагат в договорите неравноправни клаузи, много от които също може да се окажат недействителни. Ето защо е изключително важно купувачът да познава добре правата, с които разполага, възможностите, които законът му предоставя, както и потенциалните „капани“, които подобни договори могат да крият.

______________________________________________________________________________

Отговорите на много други въпроси в сферата на договорното право, можете да потърсите тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ в областта на договорното право

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Колекторски фирми. Как да се защитим?

Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

Същност и особености при поръчителство по кредит

В повечето случаи при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът (банката) изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично или вещно.

В настоящата статия ще обсъдим проблемите на най – често срещания случай на обезпечение, а именно поръчителство по кредит като лично обезпечение.

Понятие за поръчителство по кредит

Договорът за поръчителство по кредит между кредитора и поръчителя трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако бъде сключен устен договор за поръчителство по кредит, той няма да породи своето правно действие. 

Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен, т.е. поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него. В случая, обаче, се има предвид свободата на договаряне, съответно няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, със сключването на договор за поръчителство по кредит, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Обем на отговорността на поръчителя

Съгласно чл. 140 от Закона за задълженията и договорите

Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя. А ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността на поръчителя?

Поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Защита на поръчителя

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57