Принудително изпълнение

Давността при заповед за изпълнение

Многократно в нашите теми сме обсъждали темата за давността в различните случаи. Както вече знаем, този въпрос е изключително сложен и всеобхватен. Давността е един институт, който разкрива множество особености в зависимост от това къде се прилага. Тя има различна продължителност в различните случаи, а правилата за нейното спиране и прекъсване варират според основанията за приложението ѝ.

В днешната статия ще разгледаме особеностите на давността при заповедите за изпълнение.

Какво е „заповед за изпълнение“?

Заповедта за изпълнение вид несъдебно изпълнително основание. Това означава, че тя е често използвано средство, въз основа на което да се започне принудително изпълнение без да се води съдебно дело. Широкото ѝ приложение в практиката произтича от множеството неини предимства пред исковия процес пред съда. Сред тях са значително по – ниския размер на държавната такса и доста по – кратките срокове за нейното издаване спрямо произнасянето на съда с решение по дело. В заповедното производство не е необходимо и да се представят доказателства. Изключение представлява искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В това производство се представя като доказателство именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта.

Едновременно с влизането в сила на заповедта за изпълнение се издава и изпълнителният лист за задължението. При заповедта за незабавно изпълнение изпълнителният лист се издава едновременно със самата заповед. Въз основа на него кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника пред частен съдебен изпълнител.

Най – често заповедите за изпълнение се използват като средство за събиране на вземания от банки за задължения по кредити, както и от „Топлофикация“ ЕАД за задължения за доставка на топлинна енергия.

Именно, поради широкото приложение на заповедите за изпълнение в практиката, възниква въпросът за приложението на правилата за давността по отношение на тях. Всъщност два са най – важните въпроси в тази връзка, на които трябва да се отговори. Това са:

  1. каква е продължителността на давността в случай на издаване на заповед за изпълнение; и
  2. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва ли давността?

Каква е продължителността на давностния срок в случай на издаване на заповед за изпълнение?

Давностните срокове имат различна продължителност в зависимост от основанието, за което се отнасят. По отношение на съдебните изпълнителни основания (изпълнителни листове, издадени въз основа на съдебни решения) давността е пет години.

По отношение на несъдебните изпълнителни основания, каквото е заповедта за изпълнение, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава.

Повече за различните видове давностни срокове и тяхната продължителност, можете да прочетете в темата, посветена на защитата срещу претенции за задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Така, например, ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на банка за парично задължение по договор за кредит, давността ще бъде пет години.

А ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на „Топлофикация“ ЕАД за парично задължение във връзка с периодична доставка на топлинна енергия, давността ще бъде три години.

Прекъсва ли се давността при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд отговорът на този въпрос е отрицателен. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. Разбира се, това правило не е абсолютно. То разкрива известни особености и допуска изключения. За да могат тези особености да бъдат по – добре разбрани, трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства.

На първо място,

споменахме, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е задължително да се представят доказателства. Видно от това обстоятелство, заповедното производство е изключително опростено в полза на кредитора. Въз основа единствено на подаденото заявление, съдът издава заповедта за изпълнение.

Законодателят, обаче, поставя кредитора и длъжника в равнопоставено положение. Ето защо, заповедното производство е опростено и в полза на длъжника. Затова, след издаване на заповедта за изпълнение съдът я връчва на длъжника, като му дава възможност за възражение. Не е задължително длъжникът да обосновава своето възражение. Напълно достатъчно е да заяви, че не дължи. Липсата на задължение за обосноваване на възражението произтича от насрещната липса на задължение за доказване на вземането в този начален етап на заповедното производство.

На второ място,

съдът дава възможност на длъжника да възрази в едномесечен срок от получаване на заповедта, но не го задължава да го направи. Тоест, длъжникът може да подаде възражение, но може да избере и да не възразява. В зависимост от предприетото от длъжника поведение се активират различни по вид последици.

В случай, че длъжникът не възрази в едномесечния срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В този момент се издава изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител ще започне принудително изпълнение.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, съдът указва на кредитора да предяви иск пред съда за вземането си. Срокът, в който той може да направи това е едномесечен, считано от датата на получаване на указанието. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и заповедното производство се прекратява. Ако кредиторът, обаче, предяви такъв иск и вземането бъде потвърдено от съда, вече ще бъде налице съдебно изпълнително основание под формата на съдебно решение и независимо от произхода на вземането, давността за него ще бъде винаги пет години.

На трето място,

трябва да се знае, че давността все пак не е непрекъсваема. Моментът, в който тя се прекъсва се поставя в зависимост от действията на кредитора и длъжника в заповедното производство.

В кой момент давността се счита за прекъсната?

Общите правила за прекъсване на давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите. Според тях, давността се прекъсва с:

i) с признаване на вземането от длъжника;

ii) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Aко искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

iii) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По отношение на темата, която обсъждаме днес, значение имат основанията в т. ii) и iii). Затова ще разгледаме само тях.

Прекъсване на давността с предявяване на иск

В светлината на заповедното производство, това е искът да установяване на вземането на кредитора. Както споменахме по – горе, той се предявява, в случай че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В този случай, обаче, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. Според него, ако искът е предявен в указания от съда едномесечен срок, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Нека да илюстрираме тази теоритична постановка с пример.

Мария Иванова сключва договор за кредит с „АБВ Банк“ АД, който спира да обслужва. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и на 10.10.2019 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. На 13.10.2019 г. съдът я издава и изпраща препис от нея на Мария, която я получава на следващия ден – 14.10.2019 г. На 24.10.2019 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, Мария подава възражение срещу така издадената заповед за изпъление. На 25.10.2019 г. „АБВ Банк“ АД получава указанието на съда, че е разполага с едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу Мария. Банката внася иска в съда на 24.11.2019 г., в рамките на законоустановения срок. Давността се счита за прекъсната на 10.10.2019 г. Новата петгодишна давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

ВАЖНО!!! Докато процесът за установяване на вземането е висящ пред съда, давността спира да тече.

ВАЖНО!!! Ако „АБВ Банк“ АД не успее да докаже вземането си и искът му бъде отхвърлен, ще се счита, че давността изобщо не е прекъсвана.

Прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение

В светлината на заповедното производство, в тази хипотеза ще се намираме тогава, когато длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение или не го е подал в едномесечния срок. В този случай тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Въз основа на него кредиторът подава молба до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство. Към този момент давността все още не се счита за прекъсната. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Според последния не представляват действия по принудително изпълнение молбата за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника и др. под.

Тоест, в този случай давността ще се прекъсне едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на всеки изпълнителен способ. Нека отново да дадем пример.

Георги Петров дължи на „Топлофикация“ ЕАД суми, представляващи задължения за предоставена топлинна енергия за периода от 05.01.2016 г. до 05.12.2016 г. На 01.11.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Георги не възразява срещу нея, вследствие на което тя влиза и съдът издава изпълнителен лист. На 10.12.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията от Георги Петров. Съдебният изпълнител му изпраща покана за доброволно изпълнение на 11.12.2018 г., а на 12.12.2018 г. изпраща писма до Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията и съответното териториално управление на Министерството на вътрешните работи за проучване на имуществото на Георги. На 20.01.2019 г. ЧСИ получава писмо, с което НАП го уведомяват, че длъжникът има регистриран трудов договор. Съответно на 21.01.2019 г. ЧСИ налага запор на заплатата на Георги.

В този момент давността на вземането на „Топлофикация“ ЕАД срещу Георги се счита за прекъсната.

В заключение

Темата за спирането, прекъсването, течението и продължителността на давностните срокове е изключително комплицирана. В случаите на образувано заповедно производство, навременно предприетата ефективна защита на длъжника може да изиграе значителна роля върху по – нататъшното развитие на процеса. Важно е да се знае, че длъжникът разполага и с активни средства за защита срещу претенции за изпълнение на задължения. Това става чрез предявяване на иск срещу кредитора за установяване на недължимостта на вземанията, които той претендира.

______________________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците в изпълителното производство, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити и комунални услуги.

Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com