Договорно право, Извънредно положение, Принудително изпълнение

Задължения по кредит при извънредно положение

От обявяването на извънредно положение досега към кантората постъпиха десетки запитвания от граждани със задължения по кредит, които са получили заплашителни обаждания от банки и колекторски фирми с искания за заплащане на дължимите вноски. И макар че всеки един казус е различен и обичайно средствата за защита се преценяват за всеки конкретен случай, то по отношение на въпросите, свързани със задължения по кредит по време на извънредно положение, е уреден еднозначен законодателен отговор със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

Предвид увеличаващия се противозаконен натиск от страна на банки и колекторски фирми по отношение на длъжници със задължения по кредит, ще говорим за това възможно ли е по време на обявеното извънредно положение длъжникът да не плаща вноските си и какви биха последиците от това. 

Неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Поради предприетите до момента противоепидемични мерки много бизнеси бяха принудени да преустановят дейност, много работници бяха освободени от работа, а повечето хора се стараят да ограничат разходите си до най – необходимото. Това доведе до повсеместен икономически колапс и до драстично намаляване на доходите на физическите лица, а оттам и до невъзможност за своевременно обслужване на поетите задължения по кредит. 

С цел да се ограничат възможностите за пълно оставане без доходи и изпадане в състояние, в което длъжникът да не може да осигури прехрана за себе си и за семейството си, поради отнемане на допълнителни средства за погасяване на задължения по кредит, бяха предприети конкретни законодателни мерки.

На първо място, при неплащане на задължения по кредит не се начисляват лихви за забава и неустойки. Това означава, че ако длъжникът не може да плати дължимата вноска по кредита си навреме, той няма да дължи допълнителна (наказателна) лихва, т.е. след отмяната на обявеното извънредно положение, той ще да плати вноска в същия размер, като този, който би дължал, ако беше платил своевременно.

Пример!  Николай има задължения по кредит към Банка „А“, които трябва да изпълнява чрез вноска в размер на 100 лв. най – късно на всяко пето число на съответния месец. Във връзка с обявеното извънредно положение, обаче, той е бил освободен от работа и за м. април не разполага със средства да плати тази вноска. Според договора му за кредит, той дължи наказателна лихва в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. След отмяната на обявеното извънредно положение, обаче, когато Николай поиска да плати вноската за м. април, той все пак ще е длъжен да плати само 100 лв., а уговорената наказателна лихва за забава, няма да се приложи. 

Ако съответните банки или колекторски фирми начислят лихва за забавени плащания по време на обявеното извънредно положение, тези действия ще бъдат незаконосъобразни и ще подлежат на отмяна по съдебен ред   

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение, при неизпълнение на задължения по кредит те не могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Поначало, предсрочната изискуемост е средство на кредитора за защита в случай на неплатежоспособност на длъжника. Нейното наличие се предполага, когато задълженото лице не плати определен брой вноски и се изразява във възможност на банките да поискат плащане на целия кредит наведнъж. В условията на извънредно положение използването на това средство за защита не е възможно. 

Нека използваме горния пример. Николай има задължения по кредит в размер на 10 000 лв. главница и 2 000 лв. възнаградителни лихви. Тези суми той трябва да изплати за 10 години, като заплаща вноска по 100 лв. всеки месец, но не разполага със средства да плати вноските си за м. април и м. май. Поначало при тази ситуация, банката би имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска от Николай да плати наведнъж всички 10 000 лв. До отмяната на извънредното положение и за неплатените вноски в неговите рамки, обаче, няма да може да го направи. 

Всяко действие, което се състои в обявяване на предсрочна изискуемост за неплатени вноски по време на извънредното положение, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Други последици от неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Обичайно, когато длъжниците не плащат своевременно своите задължения по кредит, съответните банки или колекторски фирми започват с безспирните писма и обаждания, заплашвайки със съдия изпълнител и принудително изпълнение. При нормална обстановка, обективното изпълнение на подобни заплахи е възможно, тъй като принудителното изпълнение също е средство за защита на кредиторите, но при условията на извънредно положение те няма как да бъдат осъществени. 

Това е така, заради наличието на предвидени законови гаранции, че на лицата, които имат задължения по кредит, няма да им бъдат ограничени възможностите да разполагат със средствата си за срок до отмяната на обявеното извънредно положение. 

На първо място, законът разпорежда, че се спират всички обявени публични продани и въводи във владение. Това се отнася за заварените изпълнителни действия. Така, ако Николай от примера ни по – горе не е изпълнявал своите задължения по кредит преди обявяване на извънредно положение и за ипотекираното му жилище е била обявена публична продан, тя ще бъде временно спряна. 

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови възнаграждения и пенсии. Не се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Това означава, че ако Николай не е платил своите задължения по кредит, дължими по време на обявеното извънредно положение, банковите му сметки и заплатата му не могат да бъдат запорирани и той ще може свободно да се ползва от тези парични средства. По същия начин движимите вещи в дома му, както и недвижимото му имущество няма да могат да бъдат описвани. 

Важно е да се отбележи, че правилото за неналагане на запори на банкови сметки и забраната за извършване на опис на движими вещи и недвижими имоти се прилагат единствено по отношение на физическите лица. Това означава, че ако неплатените задължения по кредит принадлежат на управляваното от Николай търговско дружество, то сметките на това дружество, както и неговото имущество ще могат да бъдат запорирани, съответно описвани. 

Всички действия на съдебните изпълнители, с които се продължават публични продани или се налагат запори на сметки, заплати и пенсии, както и с които се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти са незаконосъобразни и подлежат на отмяна по съдебен ред. 

Горните правила, обаче, не се прилагат по отношение на заварените запори, които не се вдигат. Това е сериозен законодателен пропуск, който заобикаля принципа за равенство, тъй като гражданите с вече наложени запори имат също толкова голяма нужда от възможност за свободно разпореждане със средствата си по време на обявеното извънредно положение.  

Правила за давностните срокове при извънредно положение

Макар че законодателството предвижда сериозни гаранции, приложими за срока на обявеното извънредно положение и в полза на гражданите, които имат задължения по кредит, не следва да се забравя принципа за равенство на всички пред закона. Ето защо е необходимо да се предвидят правила за защита интересите и на кредиторите по тези задължения. 

В тази връзка, до отмяната на извънредното положение се спират давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти. Това означава, че времето на извънредното положение ще се счита за неизтекло. Така, ако обявеното извънредно положение продължи 2 месеца, то практически давностният срок за изпълнение на всички задължения по кредит ще бъде 5 години и 2 месеца. 

В заключение

В условията на здравна и икономическа криза, законодателят направи опит едновременно да облекчи длъжниците със задължения по кредит, както и да защити интересите на кредиторите – банки и колекторски фирми. 

За съжаление, макар и плащането на тези задължения да е по същество „отложено“ и да са преодолени последиците от забавата, то дължимостта им остава, а сроковете за следващите ги вноски продължават да текат. Така се стига до натрупване на задължения, тъй като след отмяната на извънредното положение, длъжниците ще следва да заплатят както вноските, дължими в неговите рамки, така и вноските, които се начисляват за следващите обявеното извънредно положение месеци. 

В тези случаи съответните банки или колекторски фирми могат да се съгласят за допълнително отсрочване или разсрочване на тези задължения по кредит, но при липсата на такова съгласие, след отмяната на обявеното извънредно положение, ще възникнат множество съдебни спорове, както и ще бъдат образувани множество изпълнителни дела. 

_____________________________________________________________________

Всички въпроси, свързани с правата, задълженията и възможностите за защита при тяхното неспазване по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците във връзка с кредити и изпълнителноти производства, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити срещу банки и колекторски фирми.

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com