Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението „неплащане на издръжка“. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията „Неплащане на издръжка. Последици и защита“

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които кантората е предоставяла правна защита.

Случай от кантората*

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите.

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс,

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.


Това означава, че в гражданския процес обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада несеквестируемостта на:
1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание.

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава за неплатената издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Издръжката в наказателното право

Доста по – различно стоят нещата в наказателното право. Действително,

който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Важно е да се отбележи,

че дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Лишаване от родителски права. Кога и как?

Един от най – често задаваните към кантората въпроси в областта на семейното право е „Какво да правя, ако бащата на децата ми не плаща издръжка и не полага грижи за тях?“. Именно отговорът на този въпрос се намира в пряка връзка с днешната тема за лишаване от родителски права. 

Предварителни бележки

Съгласно Семейния кодекс, всеки от родителите е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. 

Поначало, родителите имат равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не. Те следва да се осъществяват винаги в интерес на детето. Сред тях са правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка. 

Съществуват, обаче, ситуации, в които един от родителите не упражнява своите права по отношение на детето, нито изпълнява своите задължения. В такива случаи законът предоставя възможност по отношение на виновния родител да бъде постановено ограничаване или лишаване от родителски права.  

Ограничаване на родителски права е възможно, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В този случай районният съд може да вземе съответни мерки в интерес на детето чрез ограничаване на родителски права като отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Той, също така, може да постанови осъществяването им от друго лице. 

По – интересен е случаят на лишаване от родителски права, тъй като условията за това са пряко свързани с неупражняване на родителските права и неизпълнение на родителските задължения. 

Кога може да се прибегне до лишаване от родителски права?

Мярката за лишаване от родителски права е крайна и изключителна. Тя се прилага с особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно (и по – често срещано), когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът изисква едновременното наличие на тези четири условия. 

Липса на основателна причина

По отношение на неупражняването на родителските права и на неизпълнението на родителските задължения, законът и съдебната практика предвиждат изключително тесен кръг от възможности за признаване на основателност на причината за това. 

Обичайно в практиката, защитата се насочва по отношение на търсенето на основателна причина за недаване на издръжка. Често пъти като такава се изтъква невъзможността за реализиране на доход, поради липса на трудова дейност. Според последователната практика на съдилищата тази причина не може да се счете за основателна. Това е така, тъй като законът изисква от родителя да положи всички усилия да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, като това, че не намира работа по професията си или работа, която да го удовлетворява, не означава, че не може да започне каквато и да било друга работа, благодарение на която да реализира доход. 

Накратко казано, липсата на парични средства обичайно не представлява основателна причина, макар че се допускат изключения, преценката на които зависи според обстоятелствата по конкретния случай. 

От друга страна, основателна причина за неполагане на грижи и недаване на издържка, може да бъде например тежко заболяване на родителя или тежко увреждане, които обективно пречат на упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения. 

 

"Трайност" на поведението

Условието за „трайност“ на неполагането на грижи и недаването на издръжка се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. Във всички случаи то е налице, когато това поведение се осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде кратък. Така например, неполагането на грижи и недаването на издръжка не може да се приеме за „трайно“, когато родителят от седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка. 

По отношение на изпълнението на това условие, може да се вземе предвид изискването на Наказателния кодекс, според което, за да е налице престъпление, осъденият да плаща издръжка не го е правил в продължение на два или повече месеца. 

Неполагане на грижи

Полагането на грижи е част от неимуществените задължения на родителите и се обуславя от крехката възраст на ненавършилото пълнолетие дете, което няма достатъчно знания и опит, за да се грижи само за отглеждането, възпитанието и обучението си. Ето защо задължение за това е възложено на неговите родители. 

Така, поведението, свързано с неполагане на грижи може да обхване широк кръг от бездействия, като например незаинтересованост от детето, липса на инициатива във възпитанието и отглеждането му, неучастие в неговите учебни и извънкласни дейности и много други. 

Недаване на издръжка

Даването на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете пък е част от имуществените задължения на родителя. То се състои в предоставяне на парични средства в достатъчен размер за осигуряване на разумни негови нужди. 

Под „разумни нужди“ се има предвид, че ако родителят дава издръжка, която е достатъчна за предоставяне на необходимите храна, дрехи и задължително образование (такси за детски градини/училища, учебници и ученически пособия и др.), но не е достатъчна за луксозен живот на детето, това не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на имущественото задължение на родителя.   

Процедура за лишаване от родителски права

В случай че горните четири условия, предвидени в закона, са налице, може да се прибегне до лишаване от родителски права на виновния родител. 

Следва да се има предвид, че за случаите на ограничаване на родителски права се ползва същата процедура. 

Производството за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител. Правомощия имат и прокурорите, както и съответната териториална дирекция „Социално подпомагане“. Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето. 

По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“, както и родителят, чието лишаване от родителски права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. 

След като съдът установи, че е налице тежък случай на поведение на родителя, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него и не му дава издръжка, той постановява лишаване от родителски права, определя изключително ограничен режим на осъществяване на лични отношения, както и разпорежда плащането на издръжка в конкретен размер.  

Важно! Така постановеното лишаване от родителски права не е необратимо. Родителските права могат да бъдат възстановени от лишения родител по негово искане, но само ако са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях. 

 

Последици

За разлика от случаите на ограничаване на родителски права, при лишаване от родителски права последиците за виновния родител са изключително сериозни. Сред тях са отнемане на възможността на виновния родител да участва активно в грижите за детето, както и да взима решения за неговото възпитание и обучение, ограничаване на личните отношения между тях и отнемане на възможността това да става без присъствието на другия родител или на определено от съда лице.

Най – сериозната последица, обаче, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда. 

Важно! Постановяването на лишаване от родителски права не води до лишаване от имуществените родителски задължения. Това означава, че виновният родител продължава да има задължение за даване на издръжка, като за неизпълнението му може да се ангажира гражданска отговорност чрез образуване на изпълнително дело, както и наказателна отговорност. 

Вместо заключение: Два казуса от практиката на кантората

За да илюстрираме по – ясно теоретичните постановки по – горе, ще завършим днешната тема с два от най – интересните казуси от практиката на кантората. 

Казус 1: Илия е грижовен баща на две деца. С майката, с която не са имали сключен брак, са разделени от няколко месеца след пореден неоснователен скандал от нейна страна и поредните нанесени обиди към него. Илия се е съгласил децата да останат с майка си, а той да ги взима при себе си за два уикенда в месеца. Веднъж месечно той дава на ръка на майката пари за издръжката на децата, а от време на време праща допълнителни малки суми по куриер или по банка. Уговорката между Илия и бившата му партньорка относно издръжката и личните му отношения с децата е само устна и не е скрепена с никакъв писмен акт. 

Наскоро, обаче, майката спира да вдига телефона си и спира да му позволява да взима децата, а и да ги вижда изобщо. Дори, при един от опитите на Илия да види децата си, когато той се появил направо пред прага ѝ и започнал да звъни на звънеца, тя повикала полиция и се оплакала, че той я тормози, преследва и притеснява. Пристигналите на място полицаи му съставили протокол за предупреждение и го уверили, че следващо подобно поведение от негова страна ще доведе до задържането му. 

Тъй като той е в изпитателен срок след условна присъда за хулиганство, предупреждението на полицейските служители той възприема като заплаха и за сигурността на децата му, тъй като задържането му ще доведе до невъзможност да работи и да им изпраща пари. Затова, той спира да се опитва да се види с тях, но продължава опитите да се свърже с майка им, за да може поне да им дава издръжката. Поради това, че тя отказва да се вижда с него, той започва да ѝ превежда пари по куриер, които тя охотно прибира. 

Няколко месеца по – късно, майката завежда дело срещу него за лишаване от родителски права с аргументите, че той не се интересува от децата си с месеци, изоставил ги е, не е правил опити изобщо да се срещне с тях и не им дава издръжка. 

Казус 2:  Антоанета е разведена от три години с бившия си съпруг – Красимир. Той е осъден да плаща по 100 лв. месечна издръжка за двамата им малолетни близнаци, както и да осъществява лични отношения с тях в определени дни и часове. Първите няколко месеца, Красимир плащал редовно издръжка и спазвал стриктно режима на лични отношения. 

Дори, когато Антоанета поискала повишение на размера на издръжката, той се съгласил и двамата сключили писмено споразумение, с което издръжката била увеличена на 150 лв. за всяко дете. След сключването на споразумението минавали месеци, в които Красимир не плаща нищо и изобщо Антоанета не може да се свърже с него, за да вземе децата, няколко месеца, в които той плаща стриктно, а дори и в повече и сам проявява желание да осъществява лични отношения с децата. В последната година и половина, обаче, Красимир едва на два пъти е поискал да види децата си, респективно им е дал издръжка, а през другото време не проявява никакъв интерес към тях. 

Междувременно, Антоанета се омъжила повторно за Георги, който приел доведените си деца като свои и полага сериозни бащински грижи за тях. Поради това, двамата решават, че искат Георги да осинови близнаците, като за целта трябва да минат през процедурата за лишаване от родителски права по отношение на Красимир.

______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с отношенията между съпрузи, както и между родители и деца, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела за ограничаване и лишаване от родителски права. 

Договорно право

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

Какво означава понятието "договор за издръжка и гледане"? Как се сключва този договор и може ли да бъде оспорен и отменен?

Един от най – често използваните способи за придобиване право на собственост е т.нар. договор за издръжка и гледане. Той е от категорията на т. нар. ненаименовани договори, което означава, че законът не го урежда изрично, но предвид прогласения от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) принцип за свобода на договаряне, този договор е валиден и позволен от правото. И макар да не е изрично уреден от закона, спрямо него се прилагат общите правила за сключване, изпълнение и прекратяване на договорите, а правната му същност се извежда от богатата и безпротиворечива съдебна практика.   

Същност

На първо място, всеки договор за издръжка и гледане е двустранен, възмезден, формален и алеаторен и се сключва с оглед личността (intuitu personae). Чрез него собственикът на един недвижим имот (прехвърлител) прехвърля на друго лице (приобретател) собствеността на същия имот, срещу което лично приобретателят се задължава да предоставя на прехвърлителя парични средства (издръжка) и грижи (гледане) за определен период от време, който обичайно се определя до смъртта на прехвърлителя. Договорът е формален – като условие за неговата валидност, законът (чл. 18 от ЗЗД) разпорежда да бъде сключен във форма на нотариален акт.

Особеност на формата

Съществува, обаче, една особеност на формата на този вид договори и тя се крие в разпоредбата на чл. 35 от Закона за собствеността (ЗС). Съгласно този текст, доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи, тоест ЗС предвижда по – лека форма, отколкото ЗЗД. В такъв случай възниква въпроса, в каква форма трябва да се сключи договора, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот в полза на един от тях срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на друг. 

Отговор на този въпрос дава Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) в своето Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. С това решение ВКС приема, че такъв договор представлява договор за доброволна делба и е действителен, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите. 

Съдържание

Предвид липсата на изрична правна уредба, по отношение на съдържанието на специфичния договор за издръжка и гледане съществуват някои особености, които могат да бъдат изведени единствено при обстоен преглед на съществуващата съдебна практика.

Първата особеност следва да се търси в същността на насрещните задължения. Прехвърлителят има едно единствено задължение – да прехвърли недвижимия имот. По – особено е положението на приобретателя. В неговата тежест лежат две кумулативно изискуеми задължения – за предоставяне на издръжка и за предоставяне на грижи (гледане). Това означава, че предоставянето само на издръжка или само на грижи представлява неизпълнение на договора и на това основание той подлежи на разваляне. Двете задължения следва да бъдат изпълнявани заедно и ежедневно, съобразно нуждите на кредитора – прехвърлител.

Втората особеност се състои в обема на дължимата престация. Върховният касационен съд приема, че критерият за определяне на този обем е постигнатото между страните съгласие, отразено в договора, като за тълкуването на тяхната воля се прилага общата разпоредба на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите. Тежестта на доказване относно факта на предоставянето на дължимите грижи и издръжка и техния обем лежи върху приобретателя. Това означава, че този, който е получил имота, при спор следва да докаже, че е предоставил на прехвърлителя пълния обем на уговорените между тях издръжка и грижи.

Разваляне

Тъй като коментирания договор за издръжка и гледане е от категорията на ненаименованите договори, по отношение на развалянето му се прилагат чл. 87 и сл. от ЗЗД. Доколкото предмет на договора е недвижим имот, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД разпорежда развалянето да става само по съдебен ред.

Когато договорът е сключен между две лица, едното, от които е прехвърлител, а другото – приобретател, въпросът за развалянето му не съдържа особености. Договорът може да бъде развален, в случай че длъжникът не изпълнява задълженията си в обема и с качеството, уговорени между страните. Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Прехвърляне на две или повече лица

Особена е хипотезата, когато недвижимият имот е прехвърлен на повече от две или повече лица и някое от тях не изпълнява задълженията по договора. Тук в практиката възниква въпросът дали договора следва да се развали частично по отношение на частта на неизпълняващото лице или пък може да се развали изцяло по отношение на всички приобретатели. Задължителен за съдилищата в страната отговор на този въпрос отново дава ОСГК на ВКС с Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. по тълк. дело № 6/2011 г. 

Според върховните съдии, задължението за издръжка и гледане е неделимо, тоест то не може да бъде изпълнено на части, а само изцяло. По отношение на неделимите задължения следва да се приложат правилата на солидарността, като в конкретния случай става въпрос за т.нар. пасивна солидарност (множество длъжници). Този вид солидарност се отличава с това, че кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от съдлъжниците, без да има задължение да избере един от тях преди друг. Но, ако един от съдлъжниците изпълни, изпълнението му освобождава всички. 

През призмата на коментирания договор за издръжка и гледане, това означава, че ако имотът е прехвърлен на две или повече лица и само едно от тях изпълнява, договорът не може да бъде развален нито частично, нито изцяло, тъй като интересът на кредитора е удовлетворен – той получава грижите и издръжката с замяна на който е прехвърлил имота си. Отношенията във връзка с неизпълнението ще се уредят между съдлъжниците във вътрешните им отношения. Това означава, че изпълнилият длъжник – този, който е предоставял грижи и издръжка в уговорените обем и качество има срещу останалите т.нар. регресен иск – той може да иска от тях паричната равностойност на припадащата им се част от задължението.    

Разваляне от наследниците на прехвърлителя

Още една особена хипотеза съществува при развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от наследниците на прехвърлителя. По принцип, ако не е уговорено друго по отношение на срока за изпълнение на задълженията за издръжка и гледане, този вид договор се прекратява със смъртта на прехвърлителя. Неговите наследници, обаче, могат да претендират пред съда неизпълнение на договора приживе. Страни по такова дело ще бъдат наследникът в процесуалното качество на ищец и приобретателят по договора в процесуалното качество на ответник.

Действие на договора

Във връзка с развалянето на сключения договор за издръжка и гледане следва да се кажат няколко думи и по отношение на неговото действие. Съобразно общите правила договорът следва да се развали с обратно действие, което означава, че страните по него трябва да си върнат взаимно дадените престации. По отношение на приобретателя, връщането не разкрива особености, тъй като той получава нещо материално – недвижим имот, който подлежи на връщане по реда на чл. 108 от ЗС. 

По – особен е случаят с прехвърлителя, който получава както материална престация (издръжка), но и нематериална такава (грижи), като по отношение на последната може да се търси паричната равностойност. Съдът, обаче, не се произнася служебно по въпроса за връщане на разменените престации. Това означава, че приобретателят, за да получи връщане на даденото по договора, трябва да си послужи със субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД (правилата на неоснователното обогатяване).

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57