Административно право

Давност на наказателно постановление от КАТ

Както при всяко друго задължение, съществува и давност на наказателно постановление от КАТ.

С наказателните постановления, които се издават от началниците на секторите и отделите „Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, се налагат наказания за извършени административни нарушения, например превишена скорост, липса на валидно сключена гражданска отговорност, липса на годишен технически преглед, шофиране след употреба на алкохол до 1,2 промила включително и други. 

Какво означава понятието "давност на наказателно постановление от КАТ"

Понятието „давност на наказателно постановление от КАТ“ означава, че ако в рамките на определен от закона период от време, началникът на сектор/отдел „Пътна полиция“ не установи по съответния ред извършването на административно нарушение или не наложи наказание за неговото извършване, то той губи възможността да направи това на по – късен етап.

Тези периоди са определени в Закона за административните нарушения и наказания.  

Кои са те и какви са последиците от тяхното настъпване?

Давност за образуване на административнонаказателно производство

Административнонаказателното производство се образува с акта за установяване на административното нарушение. Наименованието на този акт подсказва и неговото предназначение – да се установи самото административно нарушение, да се съберат доказателства за фактите и обстоятелства, при условията на които е извършено, както и да се установи неговият извършител (автор). 

Във всички случаи не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява), ако нарушителят е починал или е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието. Във втория случай означава, че нарушителят е невменяем, т.е. не може да разбира свойството и значението на наложеното му наказание, респективно последното не може да изпълни своите функции – да предупреди дееца, че ако не спазва законите ще бъде наказан, както и да го превъзпита към спазване на правилата. 

Административнонаказателно производство не се образува и ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. 

Например, ако на 12.12.2020 г. бъдете заснет от камера, че шофирате с превишена скорост, електронният фиш срещу Вас трябва да бъде издаден най – късно до 12.12.2021 г. Ако такъв фиш бъде издаден след този срок, то той ще подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Образуваното административнонаказателно производство ще следва да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. 

Давност на наказателно постановление от КАТ

В случаите, в които гореизброените срокове са спазени, събрани са достатъчно доказателства за самото нарушение, описани са фактите и обстоятелствата, при които е извършено, извършителят е открит и е установено, че е извършил нарушението виновно, началникът на КАТ издава наказателно постановление, с което налага съответното наказание. 

За нарушения на Закона за движението по пътищата, налаганите наказания са две: 1) глоба и 2) лишаване от право на управление на моторно превозно средство за определен срок. 

В някои случаи могат да бъдат наложени принудителни административни мерки с цел да се преустанови извършването на нарушението. Относимите към днешната тема са следните мерки: 1) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и 2) временно спиране от движение на пътно превозно средство; 3) временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство; 4) задържане за отговорно пазене до установяване на собствеността; 5) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик; 6) временно недопускане продължаването на движението на пътно превозно средство. Те подлежат на самостоятелно съдебно обжалване. 

Законът отчита като давност на наказателно постановление от КАТ следните срокове: 1) две години, когато наложеното наказание е глоба и 2) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство. 

Изтичането на тези срокове означава, че наложеното с наказателното постановление наказание, не може да бъде изпълнено. Поне не и принудително. Това важи най – вече за наложеното наказание глоба, тъй като ако с изтичането на две години от издаването на наказателното постановление не сте си платили глобата или не са предприети действия по принудителното ѝ събиране, никой не може да Ви задължи да го платите, ако не искате.

[!] Важно [!] В случай, че не сте се възползвали от възможността си да оспорите пред съд издаденото срещу Вас наказателно постановление и то е влязло в сила, неплащането на наложената глоба не може да доведе до временно отнемане на свидетелството Ви за управление на моторно превозно средство или отказ същото да бъде върнато.  

По отношение на съществуващата според закона давност на наказателно постановление от КАТ има и три особености.

Първата касае броенето на давността. Тя започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. 

Втората е свързана с наличието на абсолютната давност на наказателно постановление от КАТ. Независимо от спирането и прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли три години, ако наложеното наказание е глоба и девет месеца, ако наложеното наказание е лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство. 

Третата е свързана с изключенията от горното правило. Абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в двугодишния срок е образувано изпълнително производство. 

В заключение

Давностните срокове за събирането на задължения имат за цел да мотивират кредиторите да защитават правата си, както и да защитят длъжниците от възможността прекалено дълго време да се намират в опасност от принудително изпълнение. 

Тази тяхна обща характеристика се прилага и по отношение на предвидената давност на наказателно постановление от КАТ. Тук е важно да се отбележи, че ако изтеклата по давност глоба бъде платена, тя не подлежи на връщане. Ето защо, макар и давността да не съставлява универсално решение за погасяване на административнонаказателната отговорност, при възникване на съмнения за нейното изтичане, е препоръчително да се потърси квалифицирана правна помощ. 

_____________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със средствата за защита срещу актове на КАТ, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпроси, свързани с оспорване законосъобразността на актове и наказателни постановление от КАТ. 

Административно право

Фиш за неправилно паркиране. Можем ли да се защитим?

Издаването на фиш за неправилно паркиране е сред често срещаните начини за налагане на глоби за административни нарушения. До 2017 г. фишовете се издаваха само присъствено, но с направените промени в Закона за движението по пътищата беше предвидена спорната хипотеза, в която фиш за неправилно паркиране, а и не само, може да бъде издаден и в отсъствие на нарушителя.

Така издаденият фиш за неправилно паркиране, обаче, сам по себе си, не подлежи на обжалване. Затова в днешната статия ще разгледаме вариантите за защита при тази ситуация.  

 

Фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, издаден в присъствието на нарушителя

Издаването на фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, както и на фиш за всички останали нарушения (напр. шофиране без включени светлини), в повечето случаи става присъствено, тъй като естеството на проверките на КАТ е такова, че обичайно нарушителят се отбива от движение и нарушението се установява на място. 

В случая, когато фишът е издаден в присъствието на нарушителя, той може да възрази пред полицейския орган още на мястото на извършване на проверката. В този случай, проверяващият орган има задължение за издаде акт за установяване на административно нарушение и да анулира фиша. 

Този акт подлежи на възразяване в тридневен срок пред съответния началник на сектор „Пътна полиция“. В случай че липсва възражение или то не бъде уважено, издава се наказателно постановление, с което се определят нарушението и глобата за извършването му. 

Всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред компетентния административен съд в седмодневен срок от връчването. 

Фиш за неправилно паркиране, издаден в отсъствие на нарушителя

По по – особен начин стои въпросът при издаването на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя. Това обикновено се случва тогава, когато водачът е паркирал в зона за платено почасово паркиране. 

Компетентни да издават такива фишове са органите на сектор/отдел „Пътна полиция“ към съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, както и служители на звената „Общинска полиция“, ако са определени за осъществяване на контрол за спазване на правилата за паркиране, а ако не са – от кмета на общината. 

Това означава, че служители на частни дружества, били те и собственост на съответната община, като например „Център за градска мобилност“, не могат да бъдат упълномощавани да извършват държавно – властническа дейност, каквато по същество е дейността по административно наказване. 

В случаите на издаване на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя за автомобила се закрепва уведомление, с което фишът се счита за връчен. От датата на закрепването започва да тече седмодневния срок за доброволно плащане. 

Как да постъпим в този случай?

Тъй като уведомлението, закрепено за автомобила, може да не може да бъде видяно от водача, поради специфични атмосферни условия, поради премахване от трето лице и др. под., законът предвижда, че екземпляр от фиша се изпраща на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. 

От момента на получаване на екземпляр от фиш за неправилно паркиране, лицето, на което е издаден има право да подаде възражение пред органа, който го е издал. Подаването на възражение срещу фиш, издаден в отсъствието на нарушителя, има същата последица като възражението, подадено срещу фиш, издаден в негово присъствие. В този случай се издава акт за установяване на административно нарушение, а след това и наказателно постановление, с което се налага административното наказание. 

Така издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред съответно компетентния районен съд в седмодневен срок от получаването му. 

ВАЖНО!!! При липса на възражение/обжалване, глобата влиза в сила и подлежи на доброволно плащане в седмодневен срок, считано от датата на узнаване. 

ВАЖНО!!! При липса на плащане, може да се стигне до отнемане на свидетелството за управление на МПС. 

В заключение

Макар на пръв поглед да изглежда, че при издаване на фиш за неправилно паркиране, а и за всяко друго нарушение, липсват средства за защита, такива съществуват и могат да се приложат ефективно. Това е така, тъй като установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания по същество представлява административно – наказателна дейност, която по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Съда по правата на човека, представлява форма на „наказателно обвинение“, съответно държавите имат задължение да осигурят възможност то да бъде разгледано от независим съд. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата на гражданите при налагане на административни наказания, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела, свързани с налагане на наказания за административни нарушения. 

За контакти: 
работно време: всеки делничен ден 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207,
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 

Административно право

Отказ за проба за алкохол или наркотици. Последици и защита

Шофирането след употреба на алкохол над определени граници, (1.2 промила), както и шофирането след употреба на наркотици, съставляват престъпления, които се наказват с лишаване от свобода. Предвид, че този факт е известен на широката общественост, отказ за проба за алкохол или наркотици често се прави именно от шофьорите, качили се зад волана след употреба на тези вещества с цел избягване на наказателна отговорност. 

Не са никак малко и случаите, в които отказ за проба за алкохол или наркотици се прави и когато човекът е убеден, че не е длъжен да дава такава, например, когато е спрян от полицейски служители, които не са от КАТ, както и когато вече е паркирал автомобила си и/или е извън него, но полицейски служители искат от него да даде такава проба.  

Предвид, че последиците за водачите, които са направили отказ за проба за алкохол или наркотици, са изключително тежки, днес ще разгледаме условията за законност на проверката с дрегер и/или drug test, както и възможностите за защита при издаване на наказателните постановления, с които за такъв отказ се налага административно наказание. 

[!] Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици със съдействието на кантората. [!]

Условия за законосъобразност на проверката за алкохол или наркотици

Законът за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането му определят редица условия за законосъобразността на проверката за шофиране след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Неспазването на което и да било от тези условия опорочава проверката, а наложеното наказание се отменя от съда. 

На първо място, според закона, отговорност за отказ за проба за алкохол или наркотици могат да носят само водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина. За да бъде едно лице, определено като „водач“, то трябва да управлява съответното МПС, т.е. да се намира в движение. В съдебната практика е установено, че качеството „водач“ може да има и лице, което макар и вече паркирало автомобила си, е шофирало непосредствено преди започване на проверката от страна на полицейски служители. Фактът, че спреният за проверка гражданин е управлявал МПС непосредствено преди започването ѝ, при спор подлежи на доказване, което е в тежест на полицията. 

На второ място, проверката с дрегер и/или drug test, трябва да бъде извършена от компетентни полицейски служители. Това са служителите на секторите „Пътна полиция“ (КАТ), както и някои от служителите на отдел „Охранителна полиция“. 

На трето място, спиране за проверка за спазване на Закона за движението по пътищата е възможно само в някои от следните четири случаи:
1. има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата;
2. има неизправностти на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението;
3. начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози;
4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.

 

ВАЖНО!!! Така наречената „рутинна проверка“, всъщност е общополицейската проверка на самоличността на шофьора и неговите спътници, за проверка на техни лични вещи, на автомобила и на багажа в него. Осъществяването на този род проверки също следва да става при конкретно определени в закона условия, но те не касаят пряко въпроса за законосъобразността на проверките с дрегер и drug test.

На следващо място, важен е начинът на извършване на проверката. Това трябва да стане чрез отбиване от движение със стоп – палка или с ръка (от униформен полицай), с описваща полукръг червена светлина (през нощта) или от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“. 

Проверките следва да се извършват и при включена записваща система на полицейските автомобили. Тази система трябва да документира регистрационния номер на автомобила, както и лицето и гласа на водача.  

ВАЖНО!!! Спирането за проверка и задържането на водача до идването на патрул на сектор „Пътна полиция“ (КАТ) без издаване на заповед за задържане представлява нарушение на правото на свободно движение, заради което е незаконосъобразно. Това твърдение е валидно независимо колко време гражданинът е трябвало да кача на място пристигането на служители на КАТ. 

Освен това, при съставянето на акта, с който се установява отказа, трябва да се посочат лицата, станали негови свидетели. Такива не могат да бъдат полицейските служители, участвали в проверката.

И на последно място, отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотици трябва да бъде съзнателен. Не са малко случаите, в които лица са подвеждани от страна на полицейските служители да откажат да дадат проба. При тези обстоятелства отказът не следва да се взима предвид и не следва да се налага наказание.  

 

Последици от отказ за проба за алкохол или наркотици и защита

Последиците при отказ за проба за алкохол или наркотици са изключително тежки. На виновния водач се налага глоба в размер на 2 000 лв. и се лишава от право да управлява МПС за срок от две години. 

Макар и при отказ за проба за алкохол или наркотици да е налице едно формално нарушение, при което на пръв поглед защитата е невъзможна, то това далеч не винаги е така. Такава възможност възниква при неспазване на което и да е от горните изисквания и може да упражнена по съдебен ред. 

Важно е да се отбележи също, че при отказ за проба за алкохол или наркотици чрез техническо средство, полицейските служители са длъжни да издадат талон за медицинско изследване. В случай че такъв липсва, това също представлява сериозно закононарушение от страна на полицейските органи и наложеното наказание ще следва да бъде отменено по съдебен ред. 

Чести са случаите, при които, поради закъснение със законоустановеното време от 45 минути, медицинските екипи отказват да вземат кръвна проба на проверения водач, а полицейските служители му налагат наказание за отказ за проба за алкохол или наркотици. В тези случаи наказанието също ще подлежи на отмяна от съда. 

В заключение

Макар и на пръв поглед, когато е налице отказ за проба за алкохол или наркотици, нарушението да изглежда съвсем формално, налице са множество процесуални изисквания за законосъобразност на самата проверка. 

Освен това, във всички случаи тежестта на доказване на наличието на материалноправните предпоставки, а именно наказаното лице да е управлявало МПС и съзнателно да е отказало да бъде тествано с дрегер или drug test, принадлежи на полицейските органи. 

Спазването на процесуалните изисквания и на материалноправните предпоставки при извършване на проверката и при налагане на наказанието, трябва да бъде едновременно, а в случай че полицейските органи не успеят да го докажат, самото наказание подлежи на отмяна от страна на съда, а лицето, което е било неправилно наказано има право на възстановяване на разноските за правна помощ, както и на парично обезщетение за претърпените от него имуществени (разходи за таксита, градски транспорт и др.) и неимуществени вреди (загубено време, нерви, притеснения). 
____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и средствата за защита при нарушения на Закона за движението по пътищата, можете да намерите в секциите „Наказателно право“ и „Административно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит при предоставянето на специализирана правна помощ и защита по дела за наказания при нарушения на Закона за движението по пътищата. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Електрически скутери и правната им регламентация 1
Административно право

Електрически скутери и правната им регламентация

С актуалните законови правила, касаещи електрическите тротинетки, можете да се запознаете в статията „Новите правила за електрическите тротинетки“. 

Липсата на изрична правна регламентация на електрическите тротинетки (електрически скутери) хвана неподготвени, както техните водачи, така и администрацията. Появиха се глоби на водачи на електрически скутери за неправилно пресичане (?!) в качеството им на пешеходци. Появиха се и медийни изказвания на отговорни органи за „незаконност“ (?!) на новите превозни средства и заплахи за санкции. Най – малкото, несериозно е да се наричат нерегламентираните превозни средства „незаконни“. Това е така, тъй като всеизвестен и основен принцип на правото е, че гражданите могат да правят всичко, което не им е изрично забранено. Това не се отнася до държавните органи. Те могат да правят само това, което изрично им е позволено от закона. Тоест, при липсата на законова рамка, уреждаща конкретни права и задължения на гражданин, не означава, че неговото поведение е незаконно. Означава, че просто въпросът не е регламентиран.

А при реализацията на пътни инциденти, служителите на сектор „Пътна полиция“ са объркани дали си имат работа с пътно или моторно превозно средство, или с пешеходец.

Всъщност, отговори на всички тези въпроси дава Законът за движението по пътищата. Ето защо, в днешната статия ще разгледаме именно тези отговори, както и възможните „вратички“ в тълкуването на закона в настоящия му вид.

Електрически скутери и Закон за движението по пътищата

Както вече споменахме, липсва изрична правна регламентация на т.нар. електрически скутери. Въпреки това, обаче, те не са „незаконни“. Не следва да се допуска празнотата в законодателството да доведе до липса на определение на правата и задълженията на водачите им, като участници в пътното движение. Тази празнота следва да се запълни чрез тълкуване на съществуващите законови разпоредби.

Електрически скутери = моторни превозни средства = мотопед/мотоциклет

Законът за движението по пътищата дава няколко законови определения, съобразно които се определя категорията, в която дадено превозно средство попада. Съгласно § 6, т. 10 от закона,

Пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари.

Съгласно т. 11,

Моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.

Съгласно т. 13,

Мотоциклет е двуколесно ППС с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 куб./см.

Съгласно т. 14,

Мотопед е дву- или триколесно ППС, което има двигател с работен обем до 50 куб./см и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км/ч.

С оглед техническата спецификация на превозните средства – електрически скутери, се налага извода, че те представляват МПС по смисъла на закона. Това е така, тъй като те са снабдени с електрически двигатели за придвижване. Някои електрически скутери следва да се приравнят на мотопедите, а други – на мотоциклетите.

В качеството си на моторни превозни средства, тези електрически скутери трябва да отговарят на определени изисквания. Същото се отнася и за техните водачи. Кои са те?

Изисквания, прилагани за електрически скутери и техните водачи

Изискванията по отношение на пътните превозни средства се определят съобразно тяхната категория. Масовите електрически скутери попадат под категория L1e-В (превозно средство – двуколесен мотопед). Общите критерии за тази категоризация са:

  1. наличие на две колела;
  2. конструктивна максимална скорост не по – голяма от 45 км/ч;
  3. до 4 kW максимална постоянна номинална мощност на електрическия двигател.

Електрически скутер, който развива скорост по – висока от 45 км/ч попада в категория L3e (мотоциклет).

Така се оказва, че изискванията за мотопеди/мотоциклети и техните водачи се прилагат по аналогия за електрически скутери и техните водачи.

По отношение на масовите електрически скутери, попадащи в категория L1e (двуколесен мотопед) важат следните изисквания:

  1. регистрация в КАТ;
  2. сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (която, съобразно чл. 489, ал. 4 от Кодекса за застраховането, може да бъде „сезонна“);
  3. правоспособност за управление, категория АМ (освен в случаите на конструктивна максимална скорост по – малка или равна на 25 км/ч);
  4. навършени 16 години (освен в случаите на конструктивна максимална скорост по – малка или равна на 25 км/ч);
  5. задължение за носене на защитна каска;
  6. регистрация в общината, тъй като се облагат с данък.

По отношение на по – мощните електрически скутери

Изискванията са почти същите като гореизброените. Единствената разлика е, че необходимата правоспособност е за категория А1/А2 в зависимост от мощността и съотношението тегло/мощност. За правоспособност за управление на категория А2 е необходимо водачът да е навършил 18 години.

Правила за движение

Правилата за движение на електрическите скутери съвпадат напълно с правилата за движение на всички други категории МПС, поради което няма да се спираме подробно на тях в настоящата статия. Те са уредени в Закона за движението по пътищата.

Има ли „вратичка“?

И така, дойде време и за отговора на най – важния въпрос. Предвид че, при липсата на изрична законова регламентация на електрическите тротинетки и необходимостта от тълкуване на закона и приравняването им към съществуващи категории МПС, логично е да си зададем въпроса „има ли вратичка“, благодарение на която можем евентуално да оспорим евентуално наказателно постановление, в случай че по отношение на нас бъде констатирана на липса на някое от гореописаните изисквания.

Вариант 1

Отговорът на този въпрос отново се крие в Закона за движението по пътищата. По – конкретно, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 1,

Не се регистрират нови превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той все още не е одобрен.

Следва да се има предвид, че компетентния орган за одобряване на типа на нови превозни средства е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, както и за индивидуално одобряване на нови превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Предвид липсата на законова дефиниция на понятието „ново пътно превозно средство“, дали електрическите скутери са такова или не, също подлежи на тълкуване. Действително, винаги можем да се опитаме да спорим дали нашият електрически скутер конкретно следва да отговаря на изискванията на Закона за движението по пътищата. Друг е въпросът дали такова оспорване ще бъде уважено.

Вариант 2

Този вариант е значително по – труден за обосноваване. Това е така, тъй като тълкувателният процес минава през множество връзки между различни разпоредби, всяка една от които не съдържа пряка регламентация на обсъждания проблем.

Както вече споменахме, водачът на моторно превозно средство е длъжен да притежава правоспособност за съответната категория. По отношение на МПС, чиято конструктивна максимална скорост е по – малка или равна на 25 км/ч законът не изисква правоспособност. От друга страна, може да се приеме, че масовите електрически скутери не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 168/2013, тъй като от неговия обхват са изключени превозните средства, които не са оборудвани с най – малко едно място за сядане.

Така, би могло да се обоснове, че масово използваните електрически скутери не попадат в категория L1e по смисъла на закона и регламента. Всъщност, би могло да се обоснове, че те не попадат под никоя категория, поради което да се счете, че регламентацията им не попада в обхвата на Закона за движението по пътищата изобщо.

От друга страна, разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е формулирана така, че при по – задълбочен поглед изглежда като самата тя да изключва МПС с конструктивна максимална скорост по – малка или равна на 25 км/ч от категорията L1e.

Дори и обаче, все пак да се приеме, че подобна линия на аргументация с неприложимостта на закона и регламента, е твърде абстрактна, остава да се зададе още един логичен въпрос, който ще илюстрираме с казус.

Казусът

Лицето Х е спряно, съобразно законоворегламентираните правила, от служител на сектор „Пътна полиция“. При проверката е установено, че управляваното от него МПС е от категорията „електрически скутер“, чиято максимална конструктивна скорост е равна на 25 км/ч. Установява се още, че въпросното МПС не е регистрирано по надлежния ред. Поради това служителят на сектор „Пътна полиция“ издава акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – липса на регистрация. Наказанието за това нарушение е предвидено в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което се състои в лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба 200 до 500 лв. Как ще се накаже виновния водач?

Проблеми, които възникват при решаването на описания казус

Нека за целите на казуса приемем, че електрическият скутер от нашия казус е приравнен на мотопед и следва да бъде регистриран. При наличието на конструктивна максимална скорост равна на 25 км/ч, законът не поставя изисквания за правоспособност, нито за определена минимална възраст. Това означава, че водачът, освен че може да бъде неправоспособен, той може да бъде и малолетен или непълнолетен. Възникват и два много важни въпроса, които остават без отговор. И те са:

  1. Как ще бъде практически изпълнено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок, предвид, че за управлението на конкретното превозно средство правоспособност не се изисква, т.е. няма от какво право да бъде лишен водачът? (Важно: не може да се наложи само глоба, тъй като разпоредбата предвижда кумулативно (едновременно), а не алтернативно (поотделно и по преценка) налагане и на двете предвидени наказания).
  2. Ако „виновният“ водач все пак е пълнолетен и притежава свидетелство за управление на МПС от определена категория, на какво основание ще бъде лишен от него, при положение, че извършеното нарушение не е по СУМПС?

В тази връзка е добре да се отбележи, че „кухото“ задължение, което не е скрепено с практическа санкция, няма правна стойност.

„Алтернативното“ тълкуване

Разразилият се след медийните изявления за наказания на водачите на електрически тротинетки спор относно тяхната правна същност, повдигна въпроса и за още едно възможно тълкуване – дали тротинетките не могат да се приравнят на велосипеди с допълнително монтиран (прикачен) двигател?

Според т. 19 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,

„Велосипед“ е пътно превозно средство най – малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява.

От друга страна, по отношение на велосипедите с допълнително монтиран (прикачен) двигател, законът не поставя никакви изисквания. Включително и за регистрация.

Дали обаче електрическите тротинетки могат да бъдат приравнени на велосипеди с допълнително монтиран (прикачен) двигател?

Разбира се, няма никаква пречка да се следва именно тази защитна теза пред съда. И ще бъде от негова компетентност да прецени дали действително подобна теза е правдоподобна. Според мен, обаче, е малко вероятно тя да бъде приета по няколко причини.

Велосипедът, съгласно цитираното определение се задвижва с мускулната сила на лицето, което го управлява. Тоест, спецификацията на превозното средство е такава, че то по техническа характеристика се задвижда чрез използване на мускулна сила. „Прикачването“ (допълнителното монтиране на двигателя) е вид подобрение, което се извършва от собственика на превозното средство. Но това действие не променя съществено „фабричната“ характеристика на велосипеда като такъв.

От друга страна, електрическият скутер, действително изисква „побутване“, за да се включи двигателя. Това „побутване“, безспорно представлява използване на мускулна сила, чрез която се стартира работата на двигателя. Двигателят, обаче, се включва и при всякакъв друг вид инерция (напр. наклон на пътя). Тоест, електрическият скутер фабрично е създаден с двигател. Този двигател не е допълнително монтиран (прикачен), а е част от техническата спецификация на скутера, поради което не би следвало да се приравни на велосипед с такъв двигател.

Добрите новини

На фона на принципно разочароващата информация и правният хаос в прилагането на уредбата по отношение на електрическите скутери, има и добри новини. Тъй като, както видяхме, за момента някои от електрическите скутери следва да се приравнят на мотопеди/мотори, то при проверките, които КАТ извършват следва да спазват множеството стриктни изисквания, уредени в българското законодателство по отношение на проверяването на МПС. Твърде често, при извършване на проверки от страна на служителите на сектор „Пътна полиция“ тези изисквания не се спазват и само на това основание съдилищата отменят наказателните постановления*. Последните, от своя страна, се оспорват по реда на административния процес.

По отношение на други електрически скутери (тези с максимална конструктивна скорост до 25 км/ч) има логични възможности за оспорване на потенциално наложени наказания, като това трябва да стане пред компетентния съд. Именно при тези видове скутери има най – голям шанс за успешно оспорване на наказателни постановления*.

Съвсем отделен остава въпросът, че липсата на правна регламентация във връзка с изискванията за регистрация на електрически скутери, води до обективна невъзможност за такава регистрация. В този случай, това е достатъчно основание, наложено наказание за липса на регистрация да бъде отменено по съдебен ред.

В заключение

Както видяхме, ситуацията с правната регламентация на електрическите тротинетки е сложна и объркана. Самият факт, че по отношение на изискванията е необходимо тълкуване, създава предпоставки за разнопосочна практика. Такава практика, обаче, е изключително опасна, тъй като застрашава принципа за равнопоставеност на гражданите пред закона, може да доведе до различни решения при еднообразни ситуации и да създаде хаос в правоприлагането. Именно затова е необходима изрична законова регламентация, особено като се вземе предвид набиращата голяма скорост популярност на екологичните превозни средства.

За да се създаде адекватна правна уредба, обаче, е необходимо също и дейното участие на водачите на електрически тротинетки. И доколкото в момента се работи по законопроект, който да уреди правното положение на удобните за придвижване тротинетки, то следва да напомним, че гражданите могат да участват активно в законодателната дейност. Как може да стане това обсъдихме в статията „Законодателната дейност – как гражданите могат да участват активно в нея?„.

________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в правната защита и съдействие по дела за оспорване на наказателни постановления на сектор „Пътна полиция“ към дирекциите на МВР.

Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Камери за скорост – как да оспорим електронен фиш

Актовете, с които се установяват административните нарушения по Закона за движението по пътищата, могат да бъдат акт, издаден от КАТ или електронен фиш. 

Законът разпорежда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (напр. камера за скорост), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. 

За разлика от акта, издаден от КАТ, с който само се констатира нарушението и въз основа на него се издава наказателно постановление за налагане на наказание, с издаването на електронен фиш едновременно се установява нарушението и се налага наказанието за него.

И предвид факта, че електронните фишове са специфични актове, то има особено производство за тяхното издаване и оспорване. 

Електронен фиш - задължително съдържание

Като всеки държавно – властнически акт, електронният фиш следва да има определено минимално и задължително съдържание. В него трябва да бъдат описани данните са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините на доброволното ѝ плащане. 

Липсата на който и да било от тези елементи води до фактическа незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което той подлежи на отмяна по съдебен ред. 

[!] Любопитно [!] В практиката най – често срещаната причина съдилищата да отменят издадените електронни фишове е недостатъчно ясното описание на нарушението, както и неправилната му правна квалификация. 

Процедура по издаване на електронен фиш

Електронният фиш следва да бъде издаден най – късно една година след извършване на нарушението. В случай че издаването е осъществено след този срок, фишът ще подлежи на отмяна по съдебен ред само на това основание и без да се разглежда нарушението по същество. 

Съществува още една особеност в процедурата по издаване на електронен фиш и тя е, че той се издава в отсъствието на нарушителя и на контролния орган. Това означава, че ако нарушението е заснето от мобилна камера по време на движение на оборудвания с нея полицейски автомобил, електронен фиш не може да бъде законосъобразно издаден. В тези случаи нарушителят се спира от движение и му се издава акт за установяване на административно нарушение. 

Електронен фиш, издаден в нарушение на тази законова постановка, подлежи на отмяна по съдебен ред.  

На следващо място, наложеното с електронния фиш наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. За електронните фишове съществува и т. нар. абсолютна давност, която се прилага независимо от спирането и прекъсването ѝ. Тя е три години.  

Освен това, за законосъобразността на заснемането с автоматизирано техническо средство или система, съществуват и задължителни действия, които следва да бъдат извършени от поставилите ги на мястото на осъществяването на контрола полицейски органи, които обаче често се пропускат. 

Най – важните от тези действия са преминаването на техническото средство или система на редовен метрологичен контрол, както и изготвянето на протокол за разположението му и прилагането на снимка, от която да е видно това разположение. В случаите, в които липсва протокол, той е некоректно попълнен или не е приложена снимка на разположението на камерата, електронният фиш подлежи на отмяна по съдебен ред. 

Процедура по оспорване на електронен фиш

Електронният фиш по същество представлява особен индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на наказаното лице. Именно, поради тази причина законът предвижда и процедура по неговото оспорване. Възможностите са две: оспорване по административен и по съдебен ред. 

Съществува и предварителна процедура по възразяване, че констатирания в електронния фиш нарушител не е реалният такъв. В 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът на моторното превозно средство може да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай се издава нов електронен фиш, но на лицето, което действително е извършило нарушението.

Оспорването на електронния фиш по същество по административен ред става чрез подаване на правно и фактически аргументирано възражение. Това трябва да стане в 7-дневен срок от получаването му. В рамките на това оспорване, издаденият електронен фиш може да бъде анулиран, ако се установи, че моторното превозно средство е било обявено за издирване или че то е със специален режим на движение. 

За уважаването или за отхвърлянето на възражението собственикът на моторното превозно средство следва да бъде уведомен писмено. Това трябва да стане в седмодневен срок   от датата на анулирането, съответно – на отказа за анулирането на фиша. Неспазването на този срок, обаче, не е основание за отмяна на електронния фиш. 

От датата на уведомяването за постановяването на отказ за анулиране на издадения електронен фиш, започва да тече 14-дневния срок за неговото обжалване по съдебен ред. В рамките на това производство административнонаказващият орган ще има задължение да докаже, че е спазил всички законови изисквания за издаването на електронния фиш, в т.ч. и че правилно е описано нарушението и е подведено под правилната правна норма, както и че е използвал утвърдения образец, че автоматизираното техническо средство или система е преминало метрологичен контрол, изготвени са съответните протоколи, приложени са съответните снимки и е приспадната максимално допустимата грешка за съответния вид средство или система. 

Липсата на недвусмислени доказателства, приложени от страна на административнонаказващия орган, във всички случаи води до отмяна от страна на съда на незаконосъобразно издадения електронен фиш. 

В заключение

Както видяхме по – горе, процедурата по издаване на електронен фиш се подчинява на специфични законови условия, които съществено се различават от условията, при които се издават актове и наказателни постановления от КАТ. 

Спазването на тази процедура е съществено за законосъобразността на електронните фишове, които в много случаи се отменят от съдилищата, поради допуснати процесуални пропуски от страна на полицейските органи. 

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите срещу актове на КАТ, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява квалифицирана правна помощ по дела, свързани с оспорване на наказания, наложени за нарушения на Закона за движението по пътищата. 

Контакти: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com