Договорно право, Извънредно положение, Принудително изпълнение

Задължения по кредит при извънредно положение

От обявяването на извънредно положение досега към кантората постъпиха десетки запитвания от граждани със задължения по кредит, които са получили заплашителни обаждания от банки и колекторски фирми с искания за заплащане на дължимите вноски. И макар че всеки един казус е различен и обичайно средствата за защита се преценяват за всеки конкретен случай, то по отношение на въпросите, свързани със задължения по кредит по време на извънредно положение, е уреден еднозначен законодателен отговор със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

Предвид увеличаващия се противозаконен натиск от страна на банки и колекторски фирми по отношение на длъжници със задължения по кредит, ще говорим за това възможно ли е по време на обявеното извънредно положение длъжникът да не плаща вноските си и какви биха последиците от това. 

Неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Поради предприетите до момента противоепидемични мерки много бизнеси бяха принудени да преустановят дейност, много работници бяха освободени от работа, а повечето хора се стараят да ограничат разходите си до най – необходимото. Това доведе до повсеместен икономически колапс и до драстично намаляване на доходите на физическите лица, а оттам и до невъзможност за своевременно обслужване на поетите задължения по кредит. 

С цел да се ограничат възможностите за пълно оставане без доходи и изпадане в състояние, в което длъжникът да не може да осигури прехрана за себе си и за семейството си, поради отнемане на допълнителни средства за погасяване на задължения по кредит, бяха предприети конкретни законодателни мерки.

На първо място, при неплащане на задължения по кредит не се начисляват лихви за забава и неустойки. Това означава, че ако длъжникът не може да плати дължимата вноска по кредита си навреме, той няма да дължи допълнителна (наказателна) лихва, т.е. след отмяната на обявеното извънредно положение, той ще да плати вноска в същия размер, като този, който би дължал, ако беше платил своевременно.

Пример!  Николай има задължения по кредит към Банка „А“, които трябва да изпълнява чрез вноска в размер на 100 лв. най – късно на всяко пето число на съответния месец. Във връзка с обявеното извънредно положение, обаче, той е бил освободен от работа и за м. април не разполага със средства да плати тази вноска. Според договора му за кредит, той дължи наказателна лихва в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. След отмяната на обявеното извънредно положение, обаче, когато Николай поиска да плати вноската за м. април, той все пак ще е длъжен да плати само 100 лв., а уговорената наказателна лихва за забава, няма да се приложи. 

Ако съответните банки или колекторски фирми начислят лихва за забавени плащания по време на обявеното извънредно положение, тези действия ще бъдат незаконосъобразни и ще подлежат на отмяна по съдебен ред   

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение, при неизпълнение на задължения по кредит те не могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Поначало, предсрочната изискуемост е средство на кредитора за защита в случай на неплатежоспособност на длъжника. Нейното наличие се предполага, когато задълженото лице не плати определен брой вноски и се изразява във възможност на банките да поискат плащане на целия кредит наведнъж. В условията на извънредно положение използването на това средство за защита не е възможно. 

Нека използваме горния пример. Николай има задължения по кредит в размер на 10 000 лв. главница и 2 000 лв. възнаградителни лихви. Тези суми той трябва да изплати за 10 години, като заплаща вноска по 100 лв. всеки месец, но не разполага със средства да плати вноските си за м. април и м. май. Поначало при тази ситуация, банката би имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска от Николай да плати наведнъж всички 10 000 лв. До отмяната на извънредното положение и за неплатените вноски в неговите рамки, обаче, няма да може да го направи. 

Всяко действие, което се състои в обявяване на предсрочна изискуемост за неплатени вноски по време на извънредното положение, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Други последици от неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Обичайно, когато длъжниците не плащат своевременно своите задължения по кредит, съответните банки или колекторски фирми започват с безспирните писма и обаждания, заплашвайки със съдия изпълнител и принудително изпълнение. При нормална обстановка, обективното изпълнение на подобни заплахи е възможно, тъй като принудителното изпълнение също е средство за защита на кредиторите, но при условията на извънредно положение те няма как да бъдат осъществени. 

Това е така, заради наличието на предвидени законови гаранции, че на лицата, които имат задължения по кредит, няма да им бъдат ограничени възможностите да разполагат със средствата си за срок до отмяната на обявеното извънредно положение. 

На първо място, законът разпорежда, че се спират всички обявени публични продани и въводи във владение. Това се отнася за заварените изпълнителни действия. Така, ако Николай от примера ни по – горе не е изпълнявал своите задължения по кредит преди обявяване на извънредно положение и за ипотекираното му жилище е била обявена публична продан, тя ще бъде временно спряна. 

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови възнаграждения и пенсии. Не се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Това означава, че ако Николай не е платил своите задължения по кредит, дължими по време на обявеното извънредно положение, банковите му сметки и заплатата му не могат да бъдат запорирани и той ще може свободно да се ползва от тези парични средства. По същия начин движимите вещи в дома му, както и недвижимото му имущество няма да могат да бъдат описвани. 

Важно е да се отбележи, че правилото за неналагане на запори на банкови сметки и забраната за извършване на опис на движими вещи и недвижими имоти се прилагат единствено по отношение на физическите лица. Това означава, че ако неплатените задължения по кредит принадлежат на управляваното от Николай търговско дружество, то сметките на това дружество, както и неговото имущество ще могат да бъдат запорирани, съответно описвани. 

Всички действия на съдебните изпълнители, с които се продължават публични продани или се налагат запори на сметки, заплати и пенсии, както и с които се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти са незаконосъобразни и подлежат на отмяна по съдебен ред. 

Горните правила, обаче, не се прилагат по отношение на заварените запори, които не се вдигат. Това е сериозен законодателен пропуск, който заобикаля принципа за равенство, тъй като гражданите с вече наложени запори имат също толкова голяма нужда от възможност за свободно разпореждане със средствата си по време на обявеното извънредно положение.  

Правила за давностните срокове при извънредно положение

Макар че законодателството предвижда сериозни гаранции, приложими за срока на обявеното извънредно положение и в полза на гражданите, които имат задължения по кредит, не следва да се забравя принципа за равенство на всички пред закона. Ето защо е необходимо да се предвидят правила за защита интересите и на кредиторите по тези задължения. 

В тази връзка, до отмяната на извънредното положение се спират давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти. Това означава, че времето на извънредното положение ще се счита за неизтекло. Така, ако обявеното извънредно положение продължи 2 месеца, то практически давностният срок за изпълнение на всички задължения по кредит ще бъде 5 години и 2 месеца. 

В заключение

В условията на здравна и икономическа криза, законодателят направи опит едновременно да облекчи длъжниците със задължения по кредит, както и да защити интересите на кредиторите – банки и колекторски фирми. 

За съжаление, макар и плащането на тези задължения да е по същество „отложено“ и да са преодолени последиците от забавата, то дължимостта им остава, а сроковете за следващите ги вноски продължават да текат. Така се стига до натрупване на задължения, тъй като след отмяната на извънредното положение, длъжниците ще следва да заплатят както вноските, дължими в неговите рамки, така и вноските, които се начисляват за следващите обявеното извънредно положение месеци. 

В тези случаи съответните банки или колекторски фирми могат да се съгласят за допълнително отсрочване или разсрочване на тези задължения по кредит, но при липсата на такова съгласие, след отмяната на обявеното извънредно положение, ще възникнат множество съдебни спорове, както и ще бъдат образувани множество изпълнителни дела. 

_____________________________________________________________________

Всички въпроси, свързани с правата, задълженията и възможностите за защита при тяхното неспазване по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците във връзка с кредити и изпълнителноти производства, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити срещу банки и колекторски фирми.

Договорно право, Принудително изпълнение

Колекторски фирми. Как да се защитим?

Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право, Договорно право

Ипотечният кредит и неговите особености

Какво трябва да знаем преди да сключим договор за ипотечен кредит?

Често пъти длъжниците по парични вземания (кредити), които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, не успяват да платят задълженията си. И по този начин са застрашени от отнемане на имотите им по принудителен ред. В тези случаи ситуацията изглежда безизходна, но обичайно това не е така, тъй като съществуват множество важни законодателни изисквания към този вид договори. А ако тези изисквания не бъдат спазени, ипотеката няма да бъде валидно учредена. Нека се запознаем с тях.

Същност и видове ипотека

Ипотеката представлява реално (вещно) обезпечение на едно задължение. Тя се учредява посредством вписване в Имотния регистър въз основа на договор или на закона. Важно е да се има предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Това означава, че ипотека, учредена общо върху цялото имущество на длъжника или за „всички задължения“ на длъжника, ще бъде нищожна, т.е. няма да породи своето правно действие и няма да тежи върху недвижимия имот, върху който е учредена. Това обстоятелство е обща особеност на двата вида ипотека.

I. Законна ипотека

Такава ипотека се учредява в два случая:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

II. Договорна ипотека

Договорът за ипотека се сключва във формата на нотариален акт. Тази форма е за действителност, което означава, че ако не бъде спазена, договорът ще бъде нищожен.

Друга важна особеност на ипотеката е, че има ред от вписването, чието действие трае в продължение на 10 години. Това действие може да бъде продължено, ако бъде подновено вписването преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Какво означава това? Това означава, че ако има период на „прекъсване“ на вписването, в рамките на това прекъсване върху съответния недвижим имот няма да тежи ипотека.

Важна особеност на договора за ипотека откриваме и в разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Единодушно в теорията и съдебната практика се приема, че ипотеката, учредена върху имот, на който длъжникът не е собственик, е нищожна.

Несеквестируемост

Съгласно чл. 444, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс

Изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Несеквестируемостта представлява забрана за насочване на принудително изпълнение върху конкретно определени вещи на длъжника. Тази забрана е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на минимални жизнени условия за длъжника, въпреки наличието на неизпълнение по неговия дълг. В случай, обаче, че върху единственото жилище на длъжника е учредена ипотека, несеквестируемостта отпада. Това означава, че ако кредиторът насочи принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, той ще бъде продаден на публична продан, дори и ако е единственото жилище на длъжника.

Предсрочна изискуемост

Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на ипотечен кредит, отпуснат от банка, е уредена в закона. За да бъде валидно, обаче, такова обявяване, е необходимо изпълнението на няколко задължителни условия, а именно:

  1. неплащане в срок на една или повече вноски по сключения договор за ипотечен кредит;
  2. банката да е изпратила уведомление до длъжника, че счита изтегленият ипотечен кредит за предсрочно изискуем.

Необходимо е уведомлението не просто формално да е изпратено, но и да бъде реално получено от длъжника. Това задължение трябва да бъде изпълнено преди банката да е пристъпила към действия по започване на принудително изпълнение. Липсата на такова уведомление опорочава обявяването на предсрочната изискуемост и тя следва да се счита за ненастъпила.

В случай на обявяване на предсрочна изискуемост на изтегления ипотечен кредит, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Получаването на съобщение за така издадената заповед или за доброволно изпълнение по започнато изпълнително производство не представлява изпълнение на задължението на банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на съществуващото задължение по ипотечен кредит

В тази връзка следва да се има предвид, че извършените действия по принудително изпълнение при липса на уведомление за предсрочна изискуемост ще бъдат невалидни.

Междувременно, защитата срещу заповедта за незабавно изпълнение е значително улеснена от законодателя. Необходимо е длъжникът просто да възрази срещу нея без да се налага да излага аргументи за възражението си. В този случай на кредиторът ще бъде даден срок за завеждане на дело за установяване съществуване на задължението, което дава възможност и достатъчно време на длъжника да се защити срещу кредиторовата претенция.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57