Договорно право

Неустойка при неизпълнение на договор

Темата за дължимостта на неустойка се разгръща както в гражданското, така и в търговското право. Съответно правната ѝ уредба се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон.

Съществува и законна неустойка. Тя, обаче, няма бъде предмет на настоящия анализ, тъй като в практиката се среща изключително рядко.

Неустойка. Същност и функции

Както споменахме по – горе, тя е институт на гражданското и на търговското право. Поради това, тя се уговаря между равнопоставени субекти. Нека видим какво, всъщност, представлява тя?

Същност

Когато говорим за неустойката, уговорена в договор, нейната най – важна характеристика е, че тя представлява предварително определена отговорност в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията в него.

Какво да правим, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

„Предварително определена“ означава, че настъпилите за вреди, които съответстват на размера на неустойката, не е необходимо да се доказват.

Например, Георги и Никола сключват договор, съгласно който Никола ще достави на Георги лек автомобил от конкретно определена марка и с конкретно определени характеристики, както и с конкретно определена дата на цена 10 000 лв. Тя трябва да бъде платена на 20 месечни вноски от по 500 лв. Неустойката в тежест на Никола е в размер на 3 000 лв. Тя се дължи, в случай че той не успее да достави автомобила в срок или достави автомобил с други характеристики.

Неустойката е уговорена и в тежест на Георги. Тя се дължи, в случай че той спре плащанията и е в размер на оставащите до края на срока на договора вноски. Така, в случай че Никола не изпълни задължението си за доставка на автомобила, той ще дължи на Георги 3000 лв.

Той, от своя страна, няма нужда да доказва, че претърпените от него вреди са точно в размер на 3000 лв. Същото се отнася и в случаите на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Георги.

ВАЖНО!!! В случай че изправната страна е претърпяла вреди, които надвишават размера на неустойката, тя може да ги претендира. За да може, обаче, да ѝ бъдат присъдени, техният размер трябва да бъде доказан.

Функции

Тя не е безпредметно съществуваща договорна клауза, а има своите функции. Те са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Обезпечителната ѝ функция служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна ще дължи най – малко нейния размер. Част от тази функция е и превантивния характер на неустойката. Той произтича от нейния „сплашващ“ елемент, а именно, че страхът от заплащане на неустойка в случай на неизпълнение ще послужи като мотивация за добросъвестно отношение между страните.

Обезщетителната функция намира проявление в това, че неустойката се уговаря с цел покриване на вреди, настъпили поради неизпълнение. Важна гаранция за обезпечаване на тази функция е липсата на необходимост тези вреди да се доказват до размера на уговорената неустойка.

Санкционната функция се изразява в това, че неустойката представлява своеобразно „наказание“ за допуснатото неизпълнение.

Стриктното съблюдаване на изброените функции е от изключително значение. Малко по – надолу ще видим защо.

Възможно ли е неустойка да бъде прекомерно висока, съответно да бъде намалена?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали тя е уговорена по гражданско или по търговско правоотношение.

В гражданското правоотношение

Когато неустойката по договор, който не е търговска сделка и тя е прекомерна, съдът може да я намали. Законът определя и критериите, въз основа на които се прави преценката за това прекомерна ли е неустойката или не.

На първо място, тя ще подлежи на намаляване, в случай че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Така, ако вземем нашия пример от по – горе, неустойката в размер на 3000 лв. би била прекомерна, ако поради неизпълнението на задължението на Никола да достави автомобила, Георги го е закупил от другиго на цена 10 200 лв. Тоест, претърпените от Георги вреди са в размер на разликата между първоначалната и покупната цена, която е 200 лв.

На второ място, съдът може да я намали, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Така, неустойката може да бъде намалена, в случай че Никола достави червен автомобил, вместо уговорения черен цвят. Изпълнението е неправилно, но все пак Георги е получил своя автомобил. Дали е червен или черен е въпрос на пребоядисване, чиято стойност е, да речем 1000 лв. Неустойка в размер на 3000 лв. ще бъде прекалено голяма в този случай.

В търговското правоотношение

Тук нещата са малко по – особени. Това е така, тъй като при уговарянето на неустойка по двустранната търговска сделка, законът счита страните за равнопоставени професионалисти при упражняване на своята търговска дейност. Ето защо в тези случаи не се допуска намаляване на неустойката, поради прекомерност.

Това, обаче, не означава, че тя не може да бъде намалена, поради противоречие с добрите нрави. То ще бъде налице тогава, когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

В светлината на примера с договора между Георги и Никола, нека предложим, че двамата са еднолични търговци. Уговорените между тях неустойки не могат да бъдат намалени, поради прекомерност. Но, в примера, в тежест на Георги е уговорена неустойка, която е нищожна. Това е така, тъй като заплащането на оставащите до края на срока на договора вноски под формата на неустойка, излиза извън трите изброени по – горе нейни функции. В примера, неустойката, която следва да плати Георги се равнява на това, което Никола би получил, в случай че договорът им продължаваше своето действие. Впрочем, противоречието с добрите нрави в този случай ще се отнася и за гражданскоправните отношения.

ВАЖНО!!! Законът не предвижда отпадане на задължението за заплащането ѝ, поради прекомерност. В гражданскоправните отношения тя може да бъде само намалена на това основание, а в търговскоправните – не може. Това, обаче, не означава, че тя трябва да се плати във всички случаи. Както видяхме по – горе, уговорената неустойка може да противоречи на добрите нрави и съответно да отпадне.

В заключение

Както повечето неща правото, така и въпросите, свързани с неустойката, се преценяват за всеки конкретен случай. Особено що се касае за поначално абстрактни понятия като „прекомерност“ и „добри нрави“. От друга страна, въпросът дали тя може да се намали или да отпадне е от изключително значение за защита на финансовия интерес на неизправната страна по договора. Разбира се, в зависимост от фактите при конкретния случай, може да се иска от нея да заплати настъпилите от неизпълнението вреди, но в случай че уговорената неустойка отпадне, целият техен размер ще подлежи на доказване. А този процес не винаги е особено лесен.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове договори, както и последиците от неизпълнението на задължения по тях, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при изготвяне на всякакви видове договори, както и правна защита и представителство по дела за неизпълнение на договорни задължения.

Договорно право

Продажба на изплащане. Какво трябва да знаем?

Договорът за продажба на изплащане е едно от най – често срещаните средства за придобиване на право на собственост в последните години. От една страна, причина за неговата популярност се корени в липсата на достатъчно ликвидни средства за придобиване на имущество. От друга страна, този договор е удобен и от гледна точка на разумното разпределение на разходите.

Както видяхме в предишна статия, договорите за лизинг и за продажба на изплащане със запазване на собствеността имат някои общи черти. Ето защо днес ще разгледаме по – подробно именно продажбата на изплащане.

Продажба на изплащане – същност и правна уредба

Договорът за продажба на изплащане е уреден в Закона за задълженията и договорите. Всъщност, този вид продажба се подчинява на общите правила на покупко – продажбата, но има и своите особености.

Същност

Договорът за продажба на изплащане носи родовите белези на продажбата като цяло. Това означава, че продавачът има задължение да прехвърли правото на собственост върху една вещ. Купувачът, от своя страна, е длъжен да плати нейната цена. За покупко – продажба на повечето категории вещи не се изисква особена форма. За по – добри възможности за защита както на купувача, така и на продавача, обаче, добре е договорът да бъде сключен в писмена форма. По изключение, законът изисква особена форма за някои видове прехвърляния. Това са недвижимите имоти (къщи, апартаменти, земи), леките автомобили, търговските предприятия и др.

Според закона,

При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

От тази разпоредба можем да изведем и особените белези на продажбата на изплащане.

Първо

Продажба на изплащане е възможна само по отношение на движими вещи. Най – често се използва при закупуване на техника за бита (хладилници, готварски печки, перални и т.н.). Тоест, законът не позволява продажба на недвижими имоти на изплащане. За тази цел може да се използва договор за лизинг.

ВАЖНО!!! Най – често използваното средство за покупка на недвижим имот при липса на достатъчно ликвидни средства е ипотечният кредит. Той също разкрива известни особености и „подводни камъни“. Повече за него можете да видите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености„.

Второ

При продажбата на изплащане прехвърлянето на собствеността може да стане със сключване на договора, но продавачът може и да поиска да запази собствеността си до изплащане на последната вноска. В зависимост от това дали продавачът запазва собствеността си или не, този договор разкрива допълнителни особености.

Продажба на изплащане без запазване на собствеността

В този случай важат изцяло общите правила на обикновената продажба.

  1. Купувачът става собственик на вещта от момента на сключване на договора;
  2. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта по общо правило е за собственика. Тоест, ако след сключване на договора вещта погине или се повреди, купувачът ще бъде длъжен да плати остатъка от вноските. Ако, обаче, вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на купувача като неин собственик.
  3. В случай че вноските не бъдат изплатени, важат общите правила за неизпълнение на договорите. Какви са начините за упражняване на тези права обсъдихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора„.

Продажба на изплащане със запазване на собствеността

По – особен е случаят, при който продавачът решава да запази собствеността върху вещта. Всъщност, това запазване на собствеността играе ролята на обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. Тук има някои отклонения от общите правила за продажбата, като в този вариант договорът за продажба на изплащане се доближава по своите особености до оперативния лизинг.

  1. Купувачът не става собственик на вещта със сключване на договора, а с изплащане на последната вноска.
  2. Налице е отклонение от общото правило, че рискът е за собственика. В този случай рискът преминава у купувача с предването на вещта. Това означава, ако вещта погине или бъде повредена, купувачът все пак е длъжен да изплати оставащите вноски до края на срока на договора. Ако вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще се изплати на нейния собственик, т.е. на продавача. Отклонение от това общо правило е възможно единствено, ако е уговорено в застрахователния договор.
  3. При неплащане на дължимите вноски, продавачът може да иска връщане на вещта или реално изпълнение. В повечето случаи се иска именно връщане на вещта, тъй като, както казахме по – горе, в случаите на продажба на изплащане със запазване на собствеността, тя играе ролята на обезпечение. Обичайният метод за защита е по реда на Закона за собствеността

Последици от разваляне на договора за продажба на изплащане

Както всеки договор, продажбата на изплащане може да бъде развален в случай на неизпълнение. Предвид, обаче, че е особен договор, по отношение на развалянето също има някои специфични правила, различни от общите.

На първо място, разваляне на договора не се допуска, когато неплатените суми не надвишават 1/5 част от цената на вещта. Това разрешение се доближава до общото правило, съобразно което договорът не може да се развали, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Разликата е в това, че фактическата стойност на „незначителността“ на кредиторовия интерес се преценява за всеки конкретен случай, докато при продажбата на изплащане законът дава обективен критерий.

На второ място, при развалянето на договора за продажба на изплащане, страните дължат връщане на даденото по него. Това означава, че купувачът е длъжен да върне вещта, а продавачът е длъжен да върне платените до развалянето вноски.

ВАЖНО!!!

Именно в това се състои и предимството на договора за продажба на изплащане пред договора за лизинг. Това е така, тъй като лизингът, както говорихме в предишната статия, се доближава повече до наемното правоотношение. Тоест, при него се предоставя за ползване една вещ срещу възнаграждение с възможност за нейното изкупуване след края на срока на договора при заплащане на остатъчната ѝ стойност. От друга страна, обаче, при разваляне на договора, поради неплащане на вноски или поради погиване/повреждане на вещта, лизингополучателят няма да получи обратно това, което е платил.Това е така, тъй като вноските по договора за лизинг представляват възнаграждение за ползване на вещта, а не част от цената за нейното придобиване, както е при продажбата на изплащане.

Да се върнем на договора за продажба на изплащане. Както казахме, при него се дължи връщане на платените вноски. В случай че вината за развалянето на договора е на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползването на вещта, както и обезщетение за неизпълнението. Уговорката, че платените вноски ще останат за продавача като обезщетение е недействителна. Това е така, тъй като в противен случай продавачът би получил еднаква облага, независимо дали договорът е действащ или развален, а подобно разрешение би противоречало на правната логика. От друга страна, обаче, виновният, поради неплащане или поради погиване/повреждане на вещта купувач ще дължи и обезщетение за вредите, които продавачът е понесъл.

Обективна невъзможност за изпълнение

Важно е да се отбележи, че съществува възможност вещта да погине или да бъде повредена без вина на никоя от страните. Така например, ако продадената на изплащане вещ бъде открадната от склада на продавача и той не може да я прехвърли в собственост на купувача, продавачът не дължи обезщетение за неизпълнение на това задължение. В този случай договорът се счита за прекратен по право.

Горното, обаче, не важи в случаите, в които например продадената на изплащане вещ бъде открадната от дома на купувача. Това е така, тъй като рискът и при двата вида продажба на изплащане е в негова тежест и както казахме по – горе, това означава, че той все пак ще бъде длъжен да заплати останалите вноски. В този случай не е възможно разваляне на договора по право.

Възможно е да възникне и частична невъзможност за изпълнение. Така например, сключен е договор за продажба на изплащане на три броя автомобили от определена марка. Един от автомобилите, обаче, бива откраднат от склада на продавача. В този случай, купувачът може да запази действието на договора и да иска намаление на цената съразмерно със стойността на липсващия автомобил. Ако пък няма интерес да придобие два, вместо три автомобила, купувачът може да се откаже от договора. В този случай, обаче, предвид, че е налице обективна невъзможност за неизпълнение, т.е. без да е налице виновно поведение от страна на продавача, то последният не дължи обезщетение.

Добре е да се знае, че обективна невъзможност за неплащане на вноски, не може да съществува. Тоест, при липсата на парични средства у купувача, неизпълнението на договора винаги ще бъде виновно.

В заключение

Договорът за продажба на изплащане поставя страните по него в много по – равностойно положение, отколкото договора за лизинг. Твърде често се случва, обаче, недобросъвестните търговци да прикриват продажбата на изплащане с привиден договор за лизинг. Последният, обаче, ще бъде недействителен. Също толкова често се случва търговците да залагат в договорите неравноправни клаузи, много от които също може да се окажат недействителни. Ето защо е изключително важно купувачът да познава добре правата, с които разполага, възможностите, които законът му предоставя, както и потенциалните „капани“, които подобни договори могат да крият.

______________________________________________________________________________

Отговорите на много други въпроси в сферата на договорното право, можете да потърсите тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ в областта на договорното право