Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Договорно право

Потребителски кредит. Какво трябва да знаем?

Тегленето на потребителски кредит е един от най – често срещаните методи за снабдяване с ликвидни парични средства. Като всеки друг кредит, той е вид договор, който съдържа определени условия, за които кредитополучателят трябва да внимава, тъй като често пъти финансовите институции се възползват от икономически по – силното си положение. 

Не са редки и случаите, в които кредитополучателят спира плащанията по кредита. По този начин се стига до предсрочна изискуемост на кредита. А оттам и до принудително изпълнение на задълженията по него. Как да постъпим в този случай вече говорихме в статията, посветена на темата за принудителното изпълнение. Обхващали сме и темата „ипотечен кредит“ и сме разглеждали неговите особености.

Ето защо днес ще обсъдим въпроса какво трябва да знаем по темата „потребителски кредит“. Неговата подробна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Що е то „потребителски кредит“?

Потребителският кредит е договор за отпускане на финансови средства срещу лихва. Този вид договори се сключва между потребителя и финансовата институция. За да има качеството „потребител“ лицето трябва да тегли кредита в лично качество и за лични нужди.

Преди подписване на договора за потребителски кредит, финансовата институция трябва да предостави на кредитополучателя стандартен европейски формуляр с информация относно потребителския кредит. Той включва основните характеристики на договора, размера на кредита и неговата цена, годишния процент на разходите (ГПР), броя, периодичността и размера на всички плащания и информация по важни правни аспекти.

По отношение на индекса ГПР трябва да отбележим, че той представлява стойност, означаваща общия размер на всички разходи по кредита. В това число се включват лихвите, комисионите, таксите, както и всякакви други разходи, произтичащи от кредита.

ВАЖНО!!! Имате право да се откажете от договора за потребителски кредит. Това свое право можете да упражните в 14-дневен срок от подписването му. Срокът се брои в календарни дни. Подобно на договорите от разстояние при онлайн пазаруване, не дължите обяснение на кредитора за причините да се откажете от договора. Единственото Ви задължение е да възстановите отпуснатата сума, заедно с лихвите от деня на подписване на договора. Възможно е да загубите сумите, платени по някои неподлежащи на възстановяване такси (напр. такса за кандидатстване).

След одобрение за получаване на потребителски кредит

финансовата институция изготвя предложение, включващо неговите условия. Лицето, кандидатстващо за кредита, обаче, не е длъжно да подпише договора веднага. Напротив, кредиторът предоставя определен срок, не по – малък от 14 дни, за приемане или отхвърляне на предложението. Докато този срок тече, банката не може да променя така предложените условия, тъй като направеното предложения я обвързва. Едва след изтичане на този срок и ако кредитополучателят не одобри условията, кредиторът може да представи ново предложение.

ВАЖНО!!! Винаги четете добре изготвеното от банката или друга кредитна институция предложение. Не е изключено да има неравноправни клаузи. Преди да вземете решение от чие предложение да се възползвате, препоръчително е сте проучили поне две – три независими оферти. В случай че се съмнявате относно значение на някои клаузи или пък изобщо не ги разбирате, добре е да се свържете със специалист, преди да подпишете договора за кредит. По този начин със сигурност ще си спестите множество бъдещи главоболия, нерви и пари.

Задължително съдържание на договора за потребителски кредит

Задължителното съдържание на договора за потребителски кредит включва общо 27 реквизира, които са изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Липсата, обаче, само на някои от тях води до неговата недействителност. Ето защо, за да бъде валиден договора, той следва да съдържа най – малко информация за:

а. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

б. стоката или услугата и нейната цена в брой. Това е необходимо в случаите, в които кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане на стока или услуга;

в. лихвания процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния. Посочват се и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;

ВАЖНО!!!

Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и когато обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент;

б. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;

в. условията за издължаване на кредита, включително погасителен план. Той трябва да съдържа информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

г. правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;

д. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора; срока, в който това право може да упражнено, както и другите условия за неговото упражняване.

Предсрочно погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит

И така, вече сме сключили договор за потребителски кредит и сме го изпълнявали в продължение на определен период от време. Сдобили сме с допълнителни финансови средства и не искаме да плащаме възнаграждение на кредитора под формата на лихва до края на срока на договора. Можем ли да погасим предсрочно и какви ще бъдат последиците от това?

Законът за потребителския кредит разпорежда, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита. Това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.

ВАЖНО!!! Обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита не се дължи единствено в три хипотези:

  1. когато погасяването се извършва в период, през който лихвеният процент не е фиксиран;
  2. погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита;
  3. договорът за кредит е под формата на овърдрафт.

Извън изброените хипотези, финансовата институция има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Това се отнася за случаите, в които погасяването се извършва в период, когато лихвеният процент е фиксиран. Законът предвижда и обективен критерий кога обезщетението е справедливо и обективно обосновано. 

То ще бъде такова, когато не надвишава 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по – голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по – малък от една година, обезщетението не трябва да надвишава 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

ВАЖНО!!!

Все пак законът предвижда и изключение от критериите за определяне на обосноваността на обезщетението. Предвидена е възможност кредиторът по – голямо обезщетение. Това може да стане само, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща горните суми.

Възможно е кредиторът да се опита да заобиколи законовите правила и да иска сума, която надвишава загубите му. В този случай потребителят може да иска съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

ВАЖНО!!! Обезщетението на кредитора не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.

Предсрочна изискуемост на задължението по договор за потребителски кредит

Правилата за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит не разкриват никакви особености спрямо общите правила за предсрочна изискуемост на кредитите.

Основанията за предсрочна изискуемост на кредита са договорни и законови. Договорните основания се съдържат в самия договор за кредит и могат да бъдат различни от законовите. Те, от своя страна, са следните:

а. кредитът не се ползва за целта, за която е получен (когато такава е определена в договора);

б. кредитополучателят представя неверни сведения. Най – често това са сведенията, свързани с финансовото му състояние и способността му да обслужва кредита;

в. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок. Това основание важи за случаите, когато такова обезпечение е дадено;

г. кредитополучателят не връща други кредити към съответната банка, поради сериозно влошаване на финансовото си състояние;

д. неплащане в срок на едно или повече вноски по кредита.

ВАЖНО!!! Основанията по т. 1 до 4 за предсрочна изискуемост на кредита се отнасят единствено до банковите кредити, но не и до кредитите, предоставени от небанкови финансови институции.

ВАЖНО!!! За да настъпи валидно предсрочната изискуемост на кредита, кредиторът трябва надлежно да я е обявил пред кредитополучателя.

В заключение

Договорът за потребителски кредит е популярен и добър начин за снабдяване с пари в брой, особено, когато става въпрос за покупка на стока с по – висока цена, отколкото потребителят може да си позволи да плати наведнъж. Той е значително по – добро средство от доближаващия се до него по своята характеристика договор за финансов лизинг, който, както вече говорихме, трябва да бъде избягван на всяка цена. Всъщност, най – голямата трудност при потребителския кредит е изборът на финансовата институция, която да го предостави. 

От друга страна, при наличието на минимални знания за възможните уловки, които могат да бъдат заложени в договора или при консултация със специалист след получаване на предложението за условията на кредита, правата на потребителя могат да бъдат защитени в достатъчно висока степен, за да бъдат рисковете за нарушаването им сведени до минимум.

__________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с кредити, поръчителство, както и с всякакви видове договори, четете в секцията „договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в правното консултиране по въпроси, свързани с потребителски и ипотечни кредити и поръчителство, както и в предоставянето на ефективна правна защита на кредитополучатели и техните поръчители по спорове с финансови институции, колекторски фирми и изпълнителни производства.

За контакт:
работно време: понеделник – петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

Давността при заповед за изпълнение

Многократно в нашите теми сме обсъждали темата за давността в различните случаи. Както вече знаем, този въпрос е изключително сложен и всеобхватен. Давността е един институт, който разкрива множество особености в зависимост от това къде се прилага. Тя има различна продължителност в различните случаи, а правилата за нейното спиране и прекъсване варират според основанията за приложението ѝ.

В днешната статия ще разгледаме особеностите на давността при заповедите за изпълнение.

Какво е „заповед за изпълнение“?

Заповедта за изпълнение вид несъдебно изпълнително основание. Това означава, че тя е често използвано средство, въз основа на което да се започне принудително изпълнение без да се води съдебно дело. Широкото ѝ приложение в практиката произтича от множеството неини предимства пред исковия процес пред съда. Сред тях са значително по – ниския размер на държавната такса и доста по – кратките срокове за нейното издаване спрямо произнасянето на съда с решение по дело. В заповедното производство не е необходимо и да се представят доказателства. Изключение представлява искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В това производство се представя като доказателство именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта.

Едновременно с влизането в сила на заповедта за изпълнение се издава и изпълнителният лист за задължението. При заповедта за незабавно изпълнение изпълнителният лист се издава едновременно със самата заповед. Въз основа на него кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника пред частен съдебен изпълнител.

Най – често заповедите за изпълнение се използват като средство за събиране на вземания от банки за задължения по кредити, както и от „Топлофикация“ ЕАД за задължения за доставка на топлинна енергия.

Именно, поради широкото приложение на заповедите за изпълнение в практиката, възниква въпросът за приложението на правилата за давността по отношение на тях. Всъщност два са най – важните въпроси в тази връзка, на които трябва да се отговори. Това са:

  1. каква е продължителността на давността в случай на издаване на заповед за изпълнение; и
  2. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва ли давността?

Каква е продължителността на давностния срок в случай на издаване на заповед за изпълнение?

Давностните срокове имат различна продължителност в зависимост от основанието, за което се отнасят. По отношение на съдебните изпълнителни основания (изпълнителни листове, издадени въз основа на съдебни решения) давността е пет години.

По отношение на несъдебните изпълнителни основания, каквото е заповедта за изпълнение, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава.

Повече за различните видове давностни срокове и тяхната продължителност, можете да прочетете в темата, посветена на защитата срещу претенции за задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Така, например, ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на банка за парично задължение по договор за кредит, давността ще бъде пет години.

А ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на „Топлофикация“ ЕАД за парично задължение във връзка с периодична доставка на топлинна енергия, давността ще бъде три години.

Прекъсва ли се давността при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд отговорът на този въпрос е отрицателен. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. Разбира се, това правило не е абсолютно. То разкрива известни особености и допуска изключения. За да могат тези особености да бъдат по – добре разбрани, трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства.

На първо място,

споменахме, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е задължително да се представят доказателства. Видно от това обстоятелство, заповедното производство е изключително опростено в полза на кредитора. Въз основа единствено на подаденото заявление, съдът издава заповедта за изпълнение.

Законодателят, обаче, поставя кредитора и длъжника в равнопоставено положение. Ето защо, заповедното производство е опростено и в полза на длъжника. Затова, след издаване на заповедта за изпълнение съдът я връчва на длъжника, като му дава възможност за възражение. Не е задължително длъжникът да обосновава своето възражение. Напълно достатъчно е да заяви, че не дължи. Липсата на задължение за обосноваване на възражението произтича от насрещната липса на задължение за доказване на вземането в този начален етап на заповедното производство.

На второ място,

съдът дава възможност на длъжника да възрази в едномесечен срок от получаване на заповедта, но не го задължава да го направи. Тоест, длъжникът може да подаде възражение, но може да избере и да не възразява. В зависимост от предприетото от длъжника поведение се активират различни по вид последици.

В случай, че длъжникът не възрази в едномесечния срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В този момент се издава изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител ще започне принудително изпълнение.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, съдът указва на кредитора да предяви иск пред съда за вземането си. Срокът, в който той може да направи това е едномесечен, считано от датата на получаване на указанието. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и заповедното производство се прекратява. Ако кредиторът, обаче, предяви такъв иск и вземането бъде потвърдено от съда, вече ще бъде налице съдебно изпълнително основание под формата на съдебно решение и независимо от произхода на вземането, давността за него ще бъде винаги пет години.

На трето място,

трябва да се знае, че давността все пак не е непрекъсваема. Моментът, в който тя се прекъсва се поставя в зависимост от действията на кредитора и длъжника в заповедното производство.

В кой момент давността се счита за прекъсната?

Общите правила за прекъсване на давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите. Според тях, давността се прекъсва с:

i) с признаване на вземането от длъжника;

ii) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Aко искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

iii) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По отношение на темата, която обсъждаме днес, значение имат основанията в т. ii) и iii). Затова ще разгледаме само тях.

Прекъсване на давността с предявяване на иск

В светлината на заповедното производство, това е искът да установяване на вземането на кредитора. Както споменахме по – горе, той се предявява, в случай че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В този случай, обаче, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. Според него, ако искът е предявен в указания от съда едномесечен срок, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Нека да илюстрираме тази теоритична постановка с пример.

Мария Иванова сключва договор за кредит с „АБВ Банк“ АД, който спира да обслужва. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и на 10.10.2019 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. На 13.10.2019 г. съдът я издава и изпраща препис от нея на Мария, която я получава на следващия ден – 14.10.2019 г. На 24.10.2019 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, Мария подава възражение срещу така издадената заповед за изпъление. На 25.10.2019 г. „АБВ Банк“ АД получава указанието на съда, че е разполага с едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу Мария. Банката внася иска в съда на 24.11.2019 г., в рамките на законоустановения срок. Давността се счита за прекъсната на 10.10.2019 г. Новата петгодишна давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

ВАЖНО!!! Докато процесът за установяване на вземането е висящ пред съда, давността спира да тече.

ВАЖНО!!! Ако „АБВ Банк“ АД не успее да докаже вземането си и искът му бъде отхвърлен, ще се счита, че давността изобщо не е прекъсвана.

Прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение

В светлината на заповедното производство, в тази хипотеза ще се намираме тогава, когато длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение или не го е подал в едномесечния срок. В този случай тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Въз основа на него кредиторът подава молба до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство. Към този момент давността все още не се счита за прекъсната. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Според последния не представляват действия по принудително изпълнение молбата за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника и др. под.

Тоест, в този случай давността ще се прекъсне едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на всеки изпълнителен способ. Нека отново да дадем пример.

Георги Петров дължи на „Топлофикация“ ЕАД суми, представляващи задължения за предоставена топлинна енергия за периода от 05.01.2016 г. до 05.12.2016 г. На 01.11.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Георги не възразява срещу нея, вследствие на което тя влиза и съдът издава изпълнителен лист. На 10.12.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията от Георги Петров. Съдебният изпълнител му изпраща покана за доброволно изпълнение на 11.12.2018 г., а на 12.12.2018 г. изпраща писма до Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията и съответното териториално управление на Министерството на вътрешните работи за проучване на имуществото на Георги. На 20.01.2019 г. ЧСИ получава писмо, с което НАП го уведомяват, че длъжникът има регистриран трудов договор. Съответно на 21.01.2019 г. ЧСИ налага запор на заплатата на Георги.

В този момент давността на вземането на „Топлофикация“ ЕАД срещу Георги се счита за прекъсната.

В заключение

Темата за спирането, прекъсването, течението и продължителността на давностните срокове е изключително комплицирана. В случаите на образувано заповедно производство, навременно предприетата ефективна защита на длъжника може да изиграе значителна роля върху по – нататъшното развитие на процеса. Важно е да се знае, че длъжникът разполага и с активни средства за защита срещу претенции за изпълнение на задължения. Това става чрез предявяване на иск срещу кредитора за установяване на недължимостта на вземанията, които той претендира.

______________________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците в изпълителното производство, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити и комунални услуги.

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение, Договорно право

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

След като вече обсъдихме теоритично какво е „частен съдебен изпълнител“ и какви са неговите правомощия е време да поговорим по същество има ли начин да се „отървем“, в случай че срещу нас бъде започнато принудително изпълнение. Твърде често, длъжниците по изпълнителни дела мислят, че нямат възможност за защита. Още по – често, обаче, това далеч не е така. Особено, когато се отнася до „стари кредити“ или поръчителство по кредит. В последния случай повечето от поръчителите успяват да получат адекватна защита. Това е така, тъй като много често кредиторите искат извършване на изпълнителни действия само по отношение на главния длъжник, но пропускат да реализат правата си и спрямо поръчителя, като по този начин изпускат сроковете да го направят по – късно. Защо това е така? Нека видим!

Защита от принудително изпълнение по време на извънредно положение.

Давност на задължението

Предмет на днешната статия ще бъдат давността на задължението и давността при принудително изпълнение. Тези давностни срокове са важни именно с оглед успешната реализация на защитата на длъжника в изпълнителното производство. И така, какво представлява давността на задължението?

Давността на задължението, най – просто казано, е един период от време, в който кредиторът не упражнява своите права по неговото събиране. Законодателят е предвидил такива срокове, поради факта, че един длъжник не може да бъде задължен за неопределен период от време, особено, ако кредиторът се е дезинтересирал от правото си да събере своето вземане. Независимо дали става въпрос за задължения по кредит, за комунални услуги (ток, вода, парно), за наеми или за други периодични плащания (сметки за мобилни телефони, интернет, кабелна/сателитна телевизия), тези срокове съществуват. В зависимост от вида на задължението, обаче, те са с различна продължителност. Давностните срокове за задължения, произтичащи от договорни основания, са два вида – общи и специални.

Обща погасителна давност

В случай че принудително изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е петгодишна. Това е общата погасителна давност. Нарича се „обща“, защото се отнася до всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Ето защо, петгодишна ще бъде и давността, с която ще се погасяват напр. и задълженията по банков/бърз кредит. Така, за да има основание да се анализира дали е налице възможност за прекратяване на принудително изпълнение, поради изтичане на общата погасителна давност, изпълнителното дело следва да е образувано преди най – малко 5 години в посочените случаи.

Специална погасителна давност

Специалната погасителна давност е тригодишна и ще бъде налице, когато е започнато принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение на определените в закона задължения, за които тя се отнася. Те са:

  1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
  2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Най – голям интерес за практиката, а и за темата на днешната статия, представлява т. 3 и по – точно т.нар. „други периодични плащания“. Отговор на въпроса кои плащания са периодични дава Върховният касационен съд, като казва следното:

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Казано по – просто, периодични плащания са всички задължения към „Топлофикация„, „Софийска вода„, „ЧЕЗ„, всички мобилни оператори, доставчиците на интернет и т. н. Именно те, в изпълнителния процес, образуван въз основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение, се погасяват с тригодишна давност. Това означава, че за да може да се обсъжда въпроса за наличието на основания за защита по принудително изпълнение, изпълнителното дело трябва да е било образувано преди най – малко три години.

Доколкото, обаче, както споменахме, давностните срокове са уредени като защита на длъжника при липса на интерес от събиране на вземането от страна на кредитора, то предприемането на определени действия от негова страна прекъсват давността. Това означава, че считано от момента на предприемане на определени действия от страна на кредитора, започва да тече нова давност. В този случай, изтеклите до момента срокове се считат за неизтекли. Кои действия, обаче, са от естество да прекъснат давността?

Действия, прекъсващи давността на задължението

Тези действия са изрично и изчерпателно определени в закона. Те са:

  1. признаване на вземането от длъжника;
  2. предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство (ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната);
  3. предприемане на действия за принудително изпълнение.

Интерес за днешната тема представлява т. 3. Така, например, подаването на молба за издаване за заповед за изпълнение не прекъсва давността. От своя страна, молбата, отправена до частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното производство, прекъсва давността на задължението.

Давност при принудително изпълнение

Самото принудително изпълнение има своя (условно казано) давност, която е двегодишна. Този двегодишен срок отново е свързан с дезинтересирането на кредитора по отношение на исканията за предприемане на изпълнителни действия. Тези искания всъщност се изразяват в периодично подаване на молби до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Неподаването на такива молби в продължение на две години е основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. В този случай, когато двугодишният срок е настъпил, ЧСИ е длъжен да издаде постановление, с което да констатира прекратяването. Това, обаче, се случва изключително рядко. Ето защо, в повечето случаи е необходимо самият длъжник да подаде молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на това основание.

Каква е връзката между давността на задължението и давността при принудително изпълнение?

Именно тази връзка е „вратичката“, която може да помогне на длъжника ефективно да се защити срещу принудителното изпълнение. При преценката на основанията за активиране на тази защита, първо се прави анализ за наличието на двугодишната давност. Ако при справка по изпълнителното дело се установи, че тя е изтекла, следващата стъпка е да се провери кога е извършено последното валидно изпълнително действие. На въпроса кои са валидните изпълнителни действия отговорихме в статията „ЧСИ. Ръководство за „употреба“. Именно от деня на извършване на последното изпълнително действие започва да тече тригодишната, съответно петгодишната давност на задължението.

Нека илюстрираме казаното с пример.

Казус

Въз основа на искова молба от Банка А, съдът постановява съдебно решение, с което осъжда Иван Петров да плати задължение в размер на 50 000 лв. На база това решение, Банка А се сдобива с изпълнителен лист от 09.07.2010 г. и на 03.12.2010 г. подава молба до ЧСИ за започване на принудително изпълнение. В същия ден ЧСИ разпорежда да се насрочи опис на движимите вещи в дома на Петров. На 14.12.2010 г. ЧСИ разпорежда да се запорира трудовото възнаграждение на Петров. На 30.03.2011 г. ЧСИ разпорежда да се наложи запор на всички банкови сметки на длъжника.

Банка А подава молба до ЧСИ за налагане на нов запор на трудовото възнаграждение на Петров на 23.04.2012 г. Молба от Банка А за изпълнение по отношение на Петров е подадена отново на 10.11.2015 г. На 14.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил нов запор по банковите сметки на длъжника. На 25.10.2019 г., когато Петров трябва да получи месечната си заплата разбира, че върху нея е наложен запор и получава с 250 лв. по – малко.

Анализ на казуса

С подадената молба от 03.12.2010 г. за образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността на задължението. От същия ден е и молбата за извършване на изпълителни действия по отношение на Петров. Следващата такава молба Банка А депозира едва на 10.11.2015 г., дълго след изтичане на двугодишната давност при принудително изпълнение. Това означава, че към 03.12.2012 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и всяко изпълнително действие след тази дата е невалидно. Последното валидно изпълнително действие е от 23.04.2012 г. Тъй като при прекратяване на изпълнението по силата на закона въз основа на изтичане на двугодишния срок, новата давност на вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, това означава, че към 23.04.2017 г. петгодишната давност на задължението също е изтекла и то не подлежи на принудително изпълнение.

Тоест, задължението на Петров към Банка А вече не може да бъде събрано от ЧСИ, а изтеглените 250 лв. от трудовото му възнаграждение подлежат на връщане.

В заключение

Така, макар и на пръв поглед да изглежда доста сложно, всъщност защитата от принудително изпълнение е напълно възможна. Тя е и необходима, защото е недопустимо да се остави длъжникът да живее цял живот в страх кога ЧСИ ще му вземе „всичко“. Този страх се появява най – вече, когато длъжникът види как за годините, в които е текло изпълнителното дело, дългът е нараснал двойно, тройно, а дори и повече. В крайна сметка, обаче, при адекватна и навременна правна помощ*, длъжникът има добри шансове да прекрати всякакви възможности за предприемане на последващи принудителни изпълнителни действия спрямо него.

_____________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ, защита и съдействие в случаите на принудително изпълнение.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Застраховка на банков кредит. Как и кога?

При получаването на кредит от банка или банкова институция, винаги се предлага възможност за сключване на договор за застраховка на банков кредит. В повечето случаи, обаче, кредитополучателят се оказва затруднен в това каква застраховка да избере, така че да бъде най – изгодна и същевременно да му осигури необходимото спокойствие. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме различните възможности за сключване на договор за застраховка на банков кредит, както и предимствата на всяка една от тях. 

Какви са възможностите за сключване на договор за застраховка на банков кредит?

Всички видове застраховки са уредени в Кодекса за застраховането, като днешният анализ ще започнем с двата най – често използвани видове застраховане. Ще посочим и каква е тяхната връзка със задълженията по кредити. 

Това са застраховките „Живот“ и „Имущество“.

Застраховка „Живот“ като застраховка на банков кредит

Застраховката живот може да бъде сключена като рискова застраховка (за смърт) и като спестовна застраховка. В настоящата статия ще разгледаме само рисковата застраховка, тъй като тя касае в най – голяма степен темата за кредитното застраховане.

При рисковата застраховка „Живот“ застрахователното събитие настъпва със смъртта на застрахования. Отговорът на въпроса каква е връзката на тази застраховка с кредитирането се крие в наследственото право. Това е така, тъй като със смъртта на физическото лице, неговото имущество и неговите задължения преминават у наследниците му. 

Тоест, след смъртта на длъжника по банков кредит, последният ще трябва да бъде изплатен от наследниците. С настъпването на смъртта на застрахованото лице по застраховка „Живот“, лицата, в чиято полза тя е направена, получават определена сума, определена съобразно застрахователния договор. Предвид факта, че обичайно застраховката „Живот“ се прави в полза на близки, които влизат в кръга на наследниците, то тези наследници ще могат по – лесно да изплатят кредита на своя наследодател.

N.B. Застраховка „Живот“ може да се направи и в полза на банката при тегленето на кредита. В този случай, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователната сума се получава от банката.

Застраховка „Имущество“ като застраховка по банков кредит

Смисълът на застраховането на имущество при кредитиране се разкрива при ипотечните кредити. Повече за ипотеката като вещно обезпечение можете да намерите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености“

В този случай застрахователното събитие може да варира, но като цяло застраховката покрива риска „погиване на имущество“. Покритието е в размер на действителната или възстановителната стойност на имота, който служи за обезпечение по кредита. Действително, ипотеката се погасява с погиването на ипотекирания имот, но задължението не се погасява. В случай на неплащане на вноските по кредита, погиването на незастрахован ипотекиран имот може да доведе до значителни проблеми за длъжника – запориране на вземания, възбрана на друго имущество и т.н.

Застраховка на банков кредит

Особеност на този вид застраховка на банков кредит е, че застраховано лице е кредитната институция, а задължено по застраховката лице е кредитополучателят. Тоест, застрахователните премии се изплащат от този, който получава кредита, а застраховката е в полза на банката. Застрахователното събитие настъпва при просрочване на плащане по главницата на кредита. Периодът на просрочване се определя в зависимост от т.нар. период на изчакване, посочен в застрахователната полица.

За какво да внимаваме, когато сключваме застраховка на банков кредит при неговото получаване?

Първо, често пъти при теглене на банков кредит, банката изисква да се направи застраховка. Обичайно банките сключват групов застрахователен договор с определен застраховател, а на клиента – кредитополучател се предоставя декларация за застраховане. В този случай, обаче, кредитополучателят няма достъп до договора за застраховане между банката и застрахователя. Трябва да се поиска достъп до условията по договора, за да може клиентът да избере най – изгодната за него оферта.

Второ, макар и банката да има задължение да уведоми клиентите си за промени в застрахователния договор, тя обичайно не го прави. Така може да се окаже, че кредитополучателят не е информиран за повишаване на застрахователната премия, например. Възможно е и застрахователният договор да бъде прекратен и клиентът да не е наясно. Тогава се оказва, че той е останал без застраховка.

Трето, ако кредитополучателят закъснее с плащането на застрахователната премия, то застраховката му автоматично се прекратява. Възможно е да е предвидено, че при възстановяване на плащанията се възстановява и застраховката, но за периода за неплащане, няма да е налице застрахователно покритие.

Четвърто, кредитополучателят няма информация относно изключенията от покритите рискове. Така може да се окаже, че клиентът си мисли, че е застрахован в случай на продължителен болничен, но реално да не е.

В заключение

Сключването на договор за застраховка на банков кредит е „необходимото зло“, но с множество уговорки. Кредитополучателят трябва да прочете внимателно договора за застраховане и общите условия към него, както и добре да се запознае с предлаганите от избраната от него банка застраховки. В противен случай, застраховането по кредита от необходимо и полезно действие, може да се превърне в значителен финансов проблем.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците по кредити, както и защитата им при просрочени вземания, можете да намерите в секцията „Договорно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при избор на най – добрия вариант за сключване на застраховка на банков кредит, преглед и становище по общи условия, както и всякакви услуги, свързани със защита на кредитополучателите.   

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла

Какви са средствата за защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност?

Общи положения.

Какво означава „погасителна давност“?

Институтът на погасителната давност се определя като период от време на бездействие на кредитора по едно вземане. С изтичането на този период се погасява възможността това вземане да бъде събрано по принудителен ред. Или казано по – просто, длъжникът продължава да дължи плащане, но кредиторът не може да го „принуди“ да плати.

Какви са давностните срокове за различните видове задължения?

Общата погасителна давност е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба

С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Давността започва да тече от деня, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено.

Законът предвижда и някои специални срокове за определени видове парични вземания. Такива са, например, три годишните давностни срокове за:

1. вземанията за възнаграждение за труд;

Какво означава това? Работникът Х напуска работа на 27.02.2019 г. и има едно неизплатено възнаграждение за месец февруари. Работодателят не изплаща това възнаграждение, но и Х не го търси. На 28.02.2021 г. Х се сеща, че има едно вземане за труд от преди три години. Обажда се на своя бивш работодател да го покани да плати, но последния отказва, поради изтичане на погасителната давност. Х може да заведе дело, но ако работодателят направи възражение за изтекла погасителна давност, искът ще бъде отхвърлен.

2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

По идентичен начин стоят нещата и при този вид парични вземания.

3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Тези вземания представляват особен практически интерес, особено в частта „други периодични плащания“. По въпроса „кои плащания са периодични“ Върховният касационен съд (ВКС) е имал повод да се произнесе с тълкувателно решение.

Съгласно задължителното за прилагане определение, дадено от ВКС

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Или, казано по – просто, периодичните плащания имат два отличителни белега. Първо, предварително е определено какъв ще бъде техният размер. Второ, предварително е определено през какъв период от време ще се извършват. Периодични плащания са всички плащания за комунални услуги – ток, вода, парно. Такива са и плащанията по договори с мобилни оператори и интернет доставчици.

N.B. Пример за задължения с изтекла давност по периодично плащане.

Господин Х не е плащал сметки за парно в последните пет години – от 1.01.2014 г. На 27.02.2019 г. получава призовка от съда, съгласно която Топлофикация е завела дело срещу него. И тъй като давността не се прилага служебно, г-н Х трябва да направи изрично възражение пред съда, че погасителната давност за сметките от 1.01.2014 до 01.01.2017 г. е изтекла. Така съдът ще отхвърли иска в частта, засягаща дължимите суми за посочения период.

Съгласно задължителната практика на ВКС, вноските по договор за финансов лизинг представляват периодично плащане и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност

Вариант 1: в случай че кредиторът предяви иск срещу длъжника

При този вариант в теорията и съдебната практика единодушно се приема, че възражението за невъзможност за принудително изпълнение на задължения с изтекла давност, е правилният път за защита. От изключителна важност е това възражение да бъде направено своевременно (в срока за отговор на исковата молба), тъй като, както споменахме по – рано давността не се прилага служебно. Това означава, че без такова възражение, съдът ще уважи иска на кредитора и ще осъди длъжника да плати.

Вариант 2: кредиторът продължава да бездейства, но длъжникът не иска да живее „в страх“ от завеждане на дело или иска задълженията му да бъдат „отписани“, поради това, че представляват задължения с изтекла давност

Въпросът какви действия следва да се предприемат при този вариант е спорен в теорията и съдебната практика.

Най – често използваното средство за защита е т. нар. отрицателен установителен иск. С него се цели да се признае за установено, че претендираните суми не подлежат на принудително изпълнение, тъй като представляват задължения с изтекла давност. В този случай спорът дали е правилно да се каже, че длъжникът „не дължи“, поради изтичане на погасителната давност или че на кредитора е погасено правото да иска принудително изпълнение е по – скоро теоретичен. Практическият ефект е един и същ – длъжникът не може да бъде принуден да плати.

Има случаи, когато длъжникът иска да плати нововъзникналите задължения, но на каса на Топлофикация, например, служител отказва да приеме плащането без да бъдат платени и старите задължения.

Какви са възможностите?

На първо място, може да се подаде възражение до кредитора, че са налице стари задължения с изтекла давност (такава практика има Националната агенция за приходите). Въз основа на това възражение може да се постигне споразумение между кредитора и длъжника за отписване на задълженията. Кредиторът, обаче, не е длъжен да го приеме. Това е така, тъй като, макар и давността да е изтекла, изпълнение на задължението се дължи. Просто кредиторът не може да иска принудително изпълнение.

На второ място, в този случай също може да се подаде отрицателен установителен иск. Следва да се има предвид, разбира се, че тази възможност, също е спорна в теорията и практиката, но все пак съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Петитумът (искането към съда) е същият като при защитата от принудително изпълнение – да се признае за установено, че г-н Х не дължи плащане, поради изтекла погасителна давност. В случай че съдът уважи такъв иск, въз основа на съдебното решение задълженията следва да бъдат отписани. Ролята на „подводен камък“ тук би могъл да играе въпросът с обосновката на правния интерес от предявяването на този иск.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, както и при принудително изпълнение, можете да намерите в секцията 
“Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит при предоставянето на ефективна защита по дела за принудително изпълнение. 

За контакт: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

Същност и особености при поръчителство по кредит

В повечето случаи при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът (банката) изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично или вещно.

В настоящата статия ще обсъдим проблемите на най – често срещания случай на обезпечение, а именно поръчителство по кредит като лично обезпечение.

Понятие за поръчителство по кредит

Договорът за поръчителство по кредит между кредитора и поръчителя трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако бъде сключен устен договор за поръчителство по кредит, той няма да породи своето правно действие. 

Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен, т.е. поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него. В случая, обаче, се има предвид свободата на договаряне, съответно няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, със сключването на договор за поръчителство по кредит, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Обем на отговорността на поръчителя

Съгласно чл. 140 от Закона за задълженията и договорите

Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя. А ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността на поръчителя?

Поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Защита на поръчителя

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57