Наказателно право

Домашен арест. Същност и защита

Мярката „домашен арест“ е втората по тежест мярка за неотклонение след задържането под стража, която се взима спрямо обвиняеми или подсъдими за извършено престъпление. 

Като всяка друга мярка за неотклонение, прилагана в наказателното производство, мярката „домашен арест“ е подробно регламентирана в Наказателно – процесуалния кодекс. Подобно на задържането под стража, тя също е свързана с лишаване от свобода на обвиняемия/подсъдимия, макар и в значително по – ниска степен. 

Именно, поради характера ѝ на мярка, свързана с лишаване от свобода, условията за нейното приложение следва да отговарят на утвърдените в Европейската конвенция за защита правата на човека международни стандарти.

Задържа

Домашен арест. Същност и условия

Какво означава "домашен арест"?

Мярката за неотклонение „домашен арест“ представлява забрана за обвиняемия или подсъдимия да напуска жилището си без разрешението на прокурора или съда (в зависимост от това дали мярката се прилага в хода на досъдебната или в хода на съдебната фаза на наказателния процес). 

ВАЖНО! Адресът, на който ще се изпълнява домашен арест се определя от съда, който е постановил прилагането на мярката. В случай че обвиняемият или подсъдимият желае да бъде променен адреса на изпълнението ѝ, необходимо е последващо разрешение от прокурора, когато процесът е на досъдебна фаза или от съда, пред който се води делото. 

При какви условия се постановява домашен арест?

Както при всяка друга мярка за неотклонение, за да се постанови домашен арест е необходимо едновременното наличие на няколко, изчерпателно изброени в закона условия. 

На първо място, необходимо е, когато мярката се взима в досъдебното производство, да са налице доказателства за съпричастността на дадено лице към извършено престъпление и то да е привлечено в качеството на обвиняем. 

ВАЖНО! За целите на постановяването на домашен арест, не е необходимо тези „доказателства“ да са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда и в хода на делото могат да бъдат разколебавани, респ. мярката да бъде отменена или изменена в по – лека. 

На второ място, както по отношение на обвиняемия в досъдебното производство, така и по отношение на подсъдимия в съдебната фаза е необходимо да са налице данни, че той може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда.

Макар и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“, законът да не използва словосъчетанието „реална опасност“, то при преценката за това дали обвиняемият/подсъдимият може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда се взима предвид именно реалният характер на тази опасност. Това е така, тъй като никой не може да бъде лишаван от свобода, поради имагинерни причини. 

ВАЖНО! Именно, защото е свързана с лишаване от свобода, законът предвижда определени срокове, в рамките на които може да се прилага домашен арест. 

В досъдебната фаза, тази мярка може да се прилага за срок не по – дълъг от 8 месеца, ако е повдигнато обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. Максималният срок е година и половина, когато обвинението е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода 15 или повече години, или друго по – тежко наказание. За всички останали престъпления, домашният арест не може да продължава повече от два месеца. 

По отношение на съдебната фаза, българският закон не предвижда конкретни срокове, в рамките на които може да се прилага мярката „домашен арест“. Европейската конвенция за защита правата на човека постановява, обаче, че всяко лице се ползва от правото делото му да се гледа в разумен срок. Съответно, ако този стандарт не може да бъде спазен, обвиняемият/подсъдимият следва да бъде освободен преди приключването на делото му. 

Кой срок е разумен се преценява съобразно обстоятелствата по всеки конкретен наказателен процес. 

Домашен арест

Изменение, отмяна и контрол на мярката "домашен арест"

Както всяка друга мярка за неотклонение, мярката „домашен арест“ не може да се прилага вечно. Ето защо тя подлежи на отмяна или на изменение към по – лека такава (подписка или гаранция в пари/ценни книжа).

ВАЖНО! Домашният арест може да бъде изменен и в задържане под стража, когато обвиняемият/подсъдимият напусне жилището си без разрешение на съответния орган. Контролът по изпълнението на мярката законът е възложил на органите на Министерството на вътрешните работи.

 

Кога може да се иска изменение или отмяна на мярката "домашен арест"?

Простият отговор на този въпрос е „винаги“. Разбира се, както във всеки правен процес, законът предвижда „нюанси“. 

Така, съгласно Наказателно – процесуалния кодекс, както по досъдебното, така и в съдебното производство, обвиняемият/подсъдимият или неговият защитник – адвокат, могат по всяко време да поискат изменение или отмяна на домашния арест. 

Делото се насрочва в тридневен срок и се разглежда в открито заседание. Обвиняемият/подсъдимият и неговият защитник – адвокат задължително взимат участие в това заседание. 

ВАЖНО! Делото може да бъде разгледано и в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или ако не може да бъде доведен, поради здравословни причини. 

По искането за изменение или отмяна на постановения домашен арест съдът се произнася незабавно. 

ВАЖНО! Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който ново искане за изменение или отмяна е недопустимо. Този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. Това не се отнася за случаите, когато искането се основава на здравословното състояние на обвиняемия.

В заключение

Както отбелязахме, мярката на неотклонение „домашен арест“ може да се постановява само в предвидените от закона случаи и при спазване на предвидените от закона условия. 

Това по никакъв начин не означава, че тази мярка не може да бъде предприета по незаконосъобразен начин и да представлява произвол. В тези случаи е необходимо да бъдат предприети всички действия за нейното изменение или отмяна, като в някои случаи, произволното ѝ предприемане може да доведе и до обезщетение в полза на лицето, спрямо което е била прилагана. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършено престъпление. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Домашен арест. Същност и защита 1
Административно право

Фиш за неправилно паркиране. Можем ли да се защитим?

Издаването на фиш за неправилно паркиране е сред често срещаните начини за налагане на глоби за административни нарушения. До 2017 г. фишовете се издаваха само присъствено, но с направените промени в Закона за движението по пътищата беше предвидена спорната хипотеза, в която фиш за неправилно паркиране, а и не само, може да бъде издаден и в отсъствие на нарушителя.

Така издаденият фиш за неправилно паркиране, обаче, сам по себе си, не подлежи на обжалване. Затова в днешната статия ще разгледаме вариантите за защита при тази ситуация.  

 

Фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, издаден в присъствието на нарушителя

Издаването на фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, както и на фиш за всички останали нарушения (напр. шофиране без включени светлини), в повечето случаи става присъствено, тъй като естеството на проверките на КАТ е такова, че обичайно нарушителят се отбива от движение и нарушението се установява на място. 

В случая, когато фишът е издаден в присъствието на нарушителя, той може да възрази пред полицейския орган още на мястото на извършване на проверката. В този случай, проверяващият орган има задължение за издаде акт за установяване на административно нарушение и да анулира фиша. 

Този акт подлежи на възразяване в тридневен срок пред съответния началник на сектор „Пътна полиция“. В случай че липсва възражение или то не бъде уважено, издава се наказателно постановление, с което се определят нарушението и глобата за извършването му. 

Всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред компетентния административен съд в седмодневен срок от връчването. 

Фиш за неправилно паркиране, издаден в отсъствие на нарушителя

По по – особен начин стои въпросът при издаването на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя. Това обикновено се случва тогава, когато водачът е паркирал в зона за платено почасово паркиране. 

Компетентни да издават такива фишове са органите на сектор/отдел „Пътна полиция“ към съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, както и служители на звената „Общинска полиция“, ако са определени за осъществяване на контрол за спазване на правилата за паркиране, а ако не са – от кмета на общината. 

Това означава, че служители на частни дружества, били те и собственост на съответната община, като например „Център за градска мобилност“, не могат да бъдат упълномощавани да извършват държавно – властническа дейност, каквато по същество е дейността по административно наказване. 

В случаите на издаване на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя за автомобила се закрепва уведомление, с което фишът се счита за връчен. От датата на закрепването започва да тече седмодневния срок за доброволно плащане. 

Как да постъпим в този случай?

Тъй като уведомлението, закрепено за автомобила, може да не може да бъде видяно от водача, поради специфични атмосферни условия, поради премахване от трето лице и др. под., законът предвижда, че екземпляр от фиша се изпраща на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. 

От момента на получаване на екземпляр от фиш за неправилно паркиране, лицето, на което е издаден има право да подаде възражение пред органа, който го е издал. Подаването на възражение срещу фиш, издаден в отсъствието на нарушителя, има същата последица като възражението, подадено срещу фиш, издаден в негово присъствие. В този случай се издава акт за установяване на административно нарушение, а след това и наказателно постановление, с което се налага административното наказание. 

Така издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред съответно компетентния районен съд в седмодневен срок от получаването му. 

ВАЖНО!!! При липса на възражение/обжалване, глобата влиза в сила и подлежи на доброволно плащане в седмодневен срок, считано от датата на узнаване. 

ВАЖНО!!! При липса на плащане, може да се стигне до отнемане на свидетелството за управление на МПС. 

В заключение

Макар на пръв поглед да изглежда, че при издаване на фиш за неправилно паркиране, а и за всяко друго нарушение, липсват средства за защита, такива съществуват и могат да се приложат ефективно. Това е така, тъй като установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания по същество представлява административно – наказателна дейност, която по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Съда по правата на човека, представлява форма на „наказателно обвинение“, съответно държавите имат задължение да осигурят възможност то да бъде разгледано от независим съд. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата на гражданите при налагане на административни наказания, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела, свързани с налагане на наказания за административни нарушения. 

За контакти: 
работно време: всеки делничен ден 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207,
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57