Глоба за нарушаване на карантина
Новини

Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело

От началото на пандемията от COVID – 19 до сега бяха образувани стотици досъдебни производства по Наказателния кодекс за нарушаване на карантина. Далеч по – рядко се налагаше глоба за нарушаване на карантина по Закона за здравето, като този „феномен“ се дължеше най – вече на факта, че правоприлагащите и правораздавателните органи се объркаха кой точно вид отговорност е имал предвид законодателя да се прилага за този вид деяния.  

По този начин се допусна, в известен смисъл, и неравно третиране, тъй като на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а спрямо други бяха образувани наказателни дела, в рамките на които, освен глоби, се налагаха и наказания лишаване от свобода. 

Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело 1

Глоба за нарушаване на карантина - казусът

През м. юни 2020 г. Даниела* пристигнала в България от Кралство Великобритания, като на летището ѝ било връчено предписание за поставяне под карантина. Разбира се, никой не ѝ обяснил, че тя не следва да напуска дома си за определен период от време. На самото предписание също нямало записано такова задължение. 

Даниела се прибрала вкъщи, стриктно спазвайки задълженията, описани в предписанието, а именно да спазва дистанция от хората, с които живее, да не ползва с тях общи прибори и да не спи с тях в едно и също помещение. Тя била наясно и че следва да следи за появата на грипоподобни симптоми. 

Два дни по – късно, тъй като трябвало да се връща на работното си място в Кралство Великобритания и за когато бил билетът ѝ за връщане, Даниела отишла на летището и при преминаването си през „паспортен контрол“ било установено, че тя се намира под карантина. От страна на контролните органи било преценено, че тя не е спазила задължението си да не напуска дома си и за нейна изненада, била задържана за срок до 24 часа, като срещу нея било образувано досъдебно производство.

Месец и половина по – късно прокурорът решил да прекрати наказателното производство, водено срещу Даниела, преценявайки че поведението ѝ не представлява престъпление, а обикновено административно нарушение. Поради това, материалите по преписката били изпратени до директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за преценка на предпоставките за налагане на административно наказание глоба за нарушаване на карантина. 

Въз основа на получените материали, директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи преценил, че действително са налице основания за налагане на наказание глоба за нарушаване на карантина, поради което издал наказателно постановление, с което наложил на Даниела глоба в размер на 5 000 лв. 

В законоустановения срок и със съдействието на кантората, тя оспори наказателното постановление, с което ѝ беше наложена глоба за нарушаване на карантина с аргументите, че то не отговаря на изискванията на закона, тъй като му липсват задължителни  реквизити съгласно Закона за административните нарушения и наказания, както и поради това, че не е издадено от компетентния орган съгласно действащия към момента на издаването Закон за здравето

* С оглед запазване на адвокатската тайна, името на жалбоподателката е променено. 

Противоепидемични мерки

Решението на съда

Във връзка със заведеното дело срещу наказателното постановление, с което на Даниела беше наложена глоба за нарушаване на карантина, съдът се произнесе с решение в нейна полза, като го отмени като незаконосъобразно. 

Фактическата обстановка относно поставянето на Даниела под карантина и фактът, че е напуснала дома си, за да се върне в Кралство Великобритания беше възприета изцяло от съда при постановяване на решението му. 

Съдът така и не стигна до обсъждане на казуса по същество, вкл. и до преценка дали наказателното постановление за налагане на глоба за нарушаване на карантина е издадено от компетентен орган, тъй като констатира, че действително, на него не е отбелязана дата на издаването му. 

Този пропуск е съществен, тъй като се препятства възможността да се прецени дали са спазени сроковете за образуване и прекратяване на административнонаказателното производство, а те пък имат съществено значение относно правилното и ефективно упражняване на правото на защита на наказаното лице. 

Пълният текст на решението е достъпен по – долу със заличени лични данни.

Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело 2
Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело 3
Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело 4

_______________________________________________________________

Още интересни случаи от практиката на кантората, можете да намерите в секция „Новини“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ от опитни специалисти при оспорване на глоба за нарушаване на карантина.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се предоставят след предварително записан час. 

 

Глоба за нарушаване на карантина. Спечелено дело 5
Нарушаване на карантина
Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни. 

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.  

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения. 

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.  

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава. 

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.  

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. 

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции. 

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му. 

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба. 

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората. 

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона. 

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива. 

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.  

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено. 

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето. 

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и  „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв. 

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето. 

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.  

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв. 

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение. 

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.  

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.  

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни. 

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол. 

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.   

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и нарушаването ѝ. Съдебна практика

Най – тежката противоепидемична мярка, предприета от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID – 19, беше наложена чрез поставяне под карантина на болни, контактни и пристигащи от определени държави. 

От началото на извънредното положение насам многократно отбелязвахме, че мярката „поставяне под карантина“ по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. 

Малко повече от 9 месеца по – късно, когато вече има постановени съдебни решения по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване, се оказва, че съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси. Предвид изключително неясната и хаотична уредба, това не е изненада.    

След като разгледахме съдебната практика по жалбите за отмяна на глобите за разходка в парка, както и на глобите за неносене на маска, днес ще обърнем внимание и на най – спорната от всички противоепидемични мерки, а именно мярката „поставяне под карантина“ на контактни лица и на граждани, пристигащи в страната от определени държави. 

Анализът е базиран на достъпната в правно – информационните системи съдебна практика до момента, както и на дела, свързани с поставяне под карантина, спечелени от кантората. 

Незаконосъобразност на предписанията за поставяне под карантина

Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища. Наличната до момента съдебна практика не показва отклонение от констатациите, свързани с отмяна на глобите за неносене на маски и на глобите за разходка в парка. Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно – информационните системи съдебни решения, са отменени

Според решението по едно от спечелените дела, водени от кантората, оспореното предписание за поставяне под карантина е издадено от инспектор в РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието, нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от директора. Компетентност за него не е предвидена нито в заповедите на министъра на здравеопазването, нито в закона. След като предписанието не е издадено от директора на РЗИ или надлежно упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от некомпетентен орган. 

В допълнение и с цел пълнота на съдебното решение, съдът посочва, че предписанието на отговаря и на задължителните изисквания за форма на административния акт, които са посочени в закона, тъй като в него не са посочени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че липсата на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта. 

С горните аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, вкл. и тези на граждани, пристигащи от територията на определени държави, главно от Великобритания. 

Според публично обявените съдебни решения, предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болни от COVID – 19, също са отменени, поради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той. 

Наказания за нарушаване на карантина

Макар че всички предписания за поставяне под карантина по публично достъпните дела и делата на кантората са отменени, по доста по – интересен начин стои ситуацията с наказанията за нарушаването на карантина. Истинският правен хаос се разкрива именно там. 

За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“, налагано по реда на Наказателния кодекс. В практиката, обаче, е недопустимо административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно. Това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред „избор“ кой вид отговорност да ангажират. 

Така се стигна до случаи, в които са едно и също нарушение (излизане от дома след издадено предписание за поставяне под карантина) на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а срещу други бяха образувани наказателни дела. Излишно е да споменавам, че според публично достъпните решения за разглеждане законосъобразността на наложените глоби за нарушаване на карантина, те са отменени, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РЗИ.   

Налагането на глоба за нарушаване на карантина, обаче, е по – редкият случай. В повечето случаи са образувани досъдебни производства. Голяма част от тях, вкл. и водените от кантората, са прекратени, поради липса на субективната страна на престъплението. Такава субективна страна е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя, обаче, не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина. 

Така, когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. Разбира се, за незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата. 

В много случаи, обаче, нарушителите на карантината, които не са ползвали правна помощ и са били притиснати от полиция и прокуратура (една често срещана порочна практика), са сключили споразумения, въпреки липсата на субективна страна. За съжаление, голяма част от тези споразумения са одобрени от съдилищата в нарушение на задължението да не се одобрява споразумение, което противоречи на закона и на морала. С тях се налагат основно наказания „пробация“, но по – сериозната последица е, че сключилият споразумението се води „осъждан“ със съответните последици на осъждането. 

По – малка част от тези споразумения са върнати на прокуратурата. Според мотивите на един от съдилищата, който е отказал да одобри споразумение за налагане на наказание по реда на Наказателния кодекс на нарушител на карантина, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение на субективната страна на обвинението. Установява се, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочат действия единствено спрямо членовете на неговото семейство (спазване на дистанция, неползване на общи прибори). 

Липсата на субективна страна означава липса на престъпление, поради което одобрението на споразумението е отказано, предвид противоречието му със закона и морала. 

Нарушение на принципа на равенството на гражданите пред закона и защита срещу него

С различното третиране на едно и също деяние (нарушаване на карантина) по отношение на налагането на наказания, се допусна неравно третиране на гражданите пред закона. 

В масовия случай на поставяне под карантина, в предписанията изобщо не е изписано задължението да не се напуска дома и именно поради тази причина всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Законът постановява, че одобрените споразумения между обвиняемия и прокуратурата имат характер на влязла в сила присъда и не подлежат на оспорване. 

Това, обаче, не означава, че осъдените с противоречащи на закона и морала споразумения нямат възможност за защита. Напротив. Всеки съд, както споменахме, има задължение да не одобрява такива споразумения. Те следва да бъдат върнати на прокуратурата. Нарушавайки това свое задължение, съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила и делото подлежи на възобновяване по искане на осъдения. 

С цел уеднаквяване на практиката и отпадане на последиците от незаконосъобразните осъждания с одобрените в противоречие на закона и морала споразумения, препоръчително е всички осъдени на база на такива споразумения да поискат възобновяване на делата им. 

Разбира се, осъдените въз основа на такива споразумения, ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата. 

В заключение

Към момента, съдебната практика по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване е оскъдна, но показателна – масово се издават незаконосъобразни предписания, които се отменят от съдилищата само на процедурно основание. 

Предвид сериозната продължителност на извънредната епидемична обстановка в България и последователните законодателни и правоприлагащи грешки на държавните органи, съдебната практика по отмяна на наказанията за неспазване на противоепидемични мерки, тепърва ще се утвърждава.

_____________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова, като специалист в областта на правото на свобода и сигурност, води множество от делата за оспорване на предписания за поставяне под карантина и нарушаването ѝ на територията на цялата страна.  

Още интересни теми, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни и наказателни дела. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът на посочения номер се осъществява чрез viber или whatsapp)