Вещно право

Защита на собственост от нарушения. Как и кога?

Всяко едно право може да бъде обект на нарушение от страна на едно или повече лица. Правото на собственост, като абсолютно субективно право, също може да бъде нарушено.

Съществуват различни видове защита на собственост от нарушения, които се прилагат в зависимост от конкретното деяние и обстоятелствата, свързани с извършването му. Защитата може да бъде гражданскоправна или наказателноправна, като в днешната статия ще коментираме темата за защита на собственост от нарушения по реда на Закона за собствеността и гражданския съдебен процес, както и ще дадем примери за такива нарушения и тяхната защита. 

Видове гражданскоправна защита на собственост

Връщане на незаконно отнета/завзета собственост

Първият вид вещноправна защита на собственост от нарушения е връщането на незаконно завзето имущество. Съгласно разпоредбите на закона „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“. 

Така се оказва, че защита се дава на собственика, когато владението му е отнето. Защита на собственост се постига чрез защита на правомощието владение. Този вид иск е уреден като вещен, собственически иск. С него може да се защитават вещни права, съдържащи правомощието владение. С този вид иск може да се защитава не само частна, но и държавна собственост. Надлежните страни по този иск са – ищец: само собственикът на вещното право, ответник – „всяко лице което владее или държи чужда вещ без да има правно основание“.

[!] ПРИМЕР [!] Иван и Никола са наследници на къща в равни части. Къщата, обаче, се ползва само от Иван, който е сменил ключалките и Никола няма достъп и не може да ползва своята част от собствеността. В този случай, Никола ще може да образува съдебно дело срещу Иван, с което да поиска съдът да му възстанови възможността да ползва своята част от къщата.  

ИЛИ 

[!] ПРИМЕР [!] Борис е дал своя вещ (моторна косачка, музикална уредба, автомобил, земеделска машина и др.) за ползване на Илия, като са се уговорили вещта да бъде върната след месец. Минава месец, обаче, Илия не си вдига телефона или продължава да отлага връщането на вещта. Борис може да поиска от съда да осъди Илия да му върне вещта. В този случай, ако вещта се окаже изгубена или развалена, може да иска нейната равностойност. 

На второ място, законът предвижда още и че „собственикът може да иска прекратяването на всякакво неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“. И тук ищецът по този иск следва да докаже своето право на собственост, както и че неговото право на собственост е нарушено от ответника. Този иск се отличава с това, че той дава правна защита на собственост без то да е нарушено от ответника. Той е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право на собственост. С този вид иск може да се иска не само защита право на собственост, но и ограничени вещни права.

[!] ПРИМЕР [!] Петър е учредил право на преминаване върху имота си в полза на Димитър. Петър, обаче, продава имота на Александър, който го прегражда и по този начин пречи на Димитър да се ползва от правото си на преминаване. Димитър има право да заведе иск срещу Александър, с който съдът да му разпореди да премахне оградата, така че необезпокоявано да може да минава. 

На трето място, защита на собственост от нарушения може да бъде осъществена и чрез иск за определяне на граници. Според закона „собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти“. Това е особен вид иск, основан на правото на собственост. От друга страна, законът урежда и възможност да се иска отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, при който също може да има спор за гранична линия. 

Защитата на собственост чрез иск за определяне на граници, както подсказва неговото наименование, може да бъде предявен само в случай, че се касае за съседни недвижими имоти, при които границата е неясна, неизвестна или спорна.

За да се предяви такъв иск следва да се има предвид, че при неясноти или несъответствия между определена с устройствения план гранична линия и нейното трасиране, несъответствието се отстранява по административен ред от техническите служби. Поради това, този вид иск е допустим само при неурегулирани поземлени имоти. Характерна особеност при този вид иск е, че всяка от страните се явява и ищец, и ответник по иска.

Най – често този иск се предявява, когато има спор между собственици на земеделски земи, относно реалните граници на имотите им. Често защита на собственост по този ред се търси и когато съсед е преградил част от имот, който принадлежи на другиго. 

Защита на собственост чрез установяването или отричането ѝ по съдебен ред

Вторият вариант за вещноправна защита на собственост е предявяването на т. нар „установителен иск“ за право на собственост.
Този вид защита предоставя възможността на всяко лице не само да предяви иск за възстановяване на правото си, но и да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Този вид иск може да има за предмет всякакви права – вещни, облигационни, семейни. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича.

Целта му е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Специфичното при него е, че спорното право трябва да е възникнало, да съществува реално. Също толкова важно е лицето, което предявява такъв иск да има правен интерес от неговото предявяване. Най – общо казано, такъв интерес възниква, когато спорното право се претендира или отрича, защото всяко оспорване поражда вероятност за нарушаване на вещното право. Предметът на делото следва да е претендирането или отричането на едно право по повод на една и съща вещ.

Има два вида установителни искове.

Единият от тях е т.нар положителен установителен иск, когато ищецът твърди, че спорното право съществува.

Вторият е т.нар. отрицателен установителен иск, когато ищецът отрича съществуването на спорното право.

Надлежните страни по този вид иск се определят на базата на наличето на правен интерес. Например при отрицателен установителен иск, надлежен ответник е собственикът, чието право се отрича. А при положителен установителен иск ищец е собственикът на вещта, а ответник е този който оспорва правото на ищеца.

Тъй като този вид иск не е уреден изрично във вещното право, то допустимостта му се поставя в зависимост от това дали съществува друга форма на защита на конкретното право. В случай, че нарушеното право може да бъде защитено с друг вид иск, то предявяването на установителния иск ще е недопустимо.

_____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с имотни дела, както и с права и задължения, при упражняването на право на собственост, право на преминаване, право на строеж и др., можете да намерите в секцията „Вещно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по имотни дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. + 359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Административно право

Глоба за неносене на лична карта. Защита.

Всеки български гражданин е длъжен, при поискване от страна на компетентен орган, да удостовери своята самоличност. Това може да стане чрез представяне на лична карта, паспорт, шофьорска книжка или други заместващи документи, определени в Закона за българските лични документи. В случай на невъзможност за представяне на такъв документ, може да бъде наложена глоба за неносене на лична карта, както и непредставяне на друг документ, удостоверяващ самоличността. 

Анализът на съществуващата съдебна практика показва, обаче, че в много случаи на наложена глоба за неносене на лична карта, са допуснати съществени грешки от страна на полицейските органи, съответно глобите са отменени.  

Ето защо, в днешната статия ще разгледаме в кои случаи по отношение на нас може да бъде извършена проверка за установяване на самоличност, кои са основните компетентни органи и кои са най – често допусканите грешки, които водят до отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта. 

Кой може да извършва проверки за установяване на самоличността и в кои случаи?

Българското законодателство предвижда няколко категории компетентни органи, които могат да осъществяват проверки да установяване на самоличност. 

Това са, на първо място, полицейските служители. Те могат да извършват такива проверки в следните случаи:

1. когато има данни, че проверяваното лице е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато проверката е необходима за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт от полицейските органи;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. 

Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето; сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. 

ВАЖНО!!! При проверка за редовността на пътниците в градския транспорт, за да има задължение проверяваният пътник да представи документ за самоличност, необходимо е проверката да се извърши от полицейски служител. Служител – контрольор не е компетентен да изисква документ за самоличност, а проверяваното лице няма задължение да представи такъв документ. 

На второ място, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличност могат да извършват служителите на Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието. Тези проверки се извършват на входовете на съдебните сгради. 

На трето място, изпълнителите на частна охранителна дейност също могат да изискват представяне на документ за самоличност на външни лица, влизащи в охраняваните от тях обекти. 

Това са трите категории компетентни органи, по отношение на които всеки гражданин има задължение за представяне на документ за установяване на самоличност. Във всички останали случаи при поискване на такъв документ от друго лице или орган, проверяваното лице няма задължение да го представи. 

Основания за отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност

В случаите, когато при осъществяване на проверка за установяване на самоличността, проверяваното лице не може да представи поискания документ, компетентният орган налага глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност. Тя може да бъде в размер от 50 до 300 лв. 

Често пъти, обаче, съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, поради допуснати от контролните органи съществени грешки при извършване на проверките или при съставяне на актовете/наказателните постановления за налагане на глобите. 

В много случаи, проверяващият орган, изисква от проверяваното лице да представи лична карта и при липса на такава, съставя акт за административно нарушение. Във всички подобни случаи, съдът отменя глобата, тъй като освен личната карта, законът определя и други категории лични документи, които могат да бъдат представени. За да бъде законосъобразно наложена глобата, полицейският служител трябва изчерпателно да е изброил видовете документи за самоличност, които могат да бъдат представени и едва тогава, при невъзможност това да се случи, да състави акт. 

При оспорване на наложената глоба за неносене на лична карта, полицейският орган е този, който трябва да докаже пред съда, че е изпълнил задължението си да изиска не само лична карта, но и всички други документи, с които може да се установи самоличността на лице. 

Също в много от случаите, в актовете, с които се установява неносене на лична карта или друг документ за самоличност, се записва, че проверяваното лице не е представило такъв документ, но задължително следва да се запише и че не е успяло да установи самоличността си. Както споменахме по – горе, това може да стане освен чрез представяне на документ за самоличност и по друг подходящ начин, например чрез устно цитиране на трите имена и ЕГН-то от страна на проверяваното лице. 

Разбира се, това са само няколко от множеството основания, на които съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, като те се преценяват за всеки конкретен случай след преглед на акта за установяване на административното нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. 

В заключение

Както във всеки друг случай на налагане на административно наказание, така и при налагането на глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност, за да бъде това действие законосъобразно, трябва да са спазени всички законови изисквания, свързани с начина на извършване на проверките и правилата за налагане на наказанията. 

Дори и едно единствено правило да не бъде спазено, това прави наложената глоба незаконосъобразна, съответно тя подлежи на отмяна по съдебен ред.  

____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с наложени глоби за различни административни нарушения, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за наложени глоби от страна на полицейски органи. 

Авторско и патентно право

Обекти на авторскоправна закрила. Обезщетение за нарушения

Често получаваме запитвания: „Качих снимка в социалните медии. Мога ли да я защитя, за да не бъде копирана? Как да получа обезщетение, aко някой я ползва без мое разрешение?“ или „Имам страхотна идея за сюжет на книга. Ползвам ли се авторскоправна закрила?“ 

На тези и подобни въпроси ще отговорим в настоящото изложение, за да внесем яснота в необятната тема за специфичните обекти на авторско право и тяхната закрила.

Авторското право е съвкупност от имуществени и неимуществени права. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено, да иска признаване на неговото авторство върху произведението, да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно, да иска запазване цялостта на произведението. 

Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица и срещу възнаграждение. Ето защо е изключително важно да се изясни кои са специфичните обекти на авторско право и по отношение на кои точно произведения законът определя имуществените и неимуществените права на автора. 

Кога възниква авторското право?

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението. Не е необходимо никакво друго действие като вписване в особен регистър или преминаване през специално административно производство. Принципното положение е, че авторът е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. 

До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него или техните опаковкиЕто защо, въпреки че не е задължително, е силно препоръчително, с цел улесняване на доказването, да отличите произведението си, като отбележите името си или поставите свой уникален знак. 

Имате възможност и за регистрация на определени обекти на авторско право в Американското авторскоправно ведомство, за която можем да съдействаме. Необходимо е да се попълни заявление, при подаване онлайн на необходимите документи има намаление на таксата, като до момента на одобрение на заявлението могат да минат между 3 и 8 месеца, в зависимост от произведението, което сме представили в заявлението.

 

Кои са специфичните обекти на авторско право?

Както посочихме, авторското право възниква за автора със създаването на произведение, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. По този начин закрилата се разпростира върху всяко творение, което отговаря на изискванията на закона, без ограничение на средствата за създаване на творбата. Използването на помощни средства, които да помагат на творческия процес, като например различни компютърни програми, не препятства възникването на право на авторство, ако произведението носи белезите, посочени в закона.

Обекти на авторско право са всички произведения на литературата, изкуството и науката, които са резултат на творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в закона са посочени неизчерпателно: 

– литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; 
– музикални произведения;
– сценични произведения;
– филми и други аудио – визуални произведения;
– фотографски произведения и други. 

Обекти на авторско право са също преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби, периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. Обекти на авторско право могат да бъдат и части от произведения, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Не са обекти на авторско право нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, различни идеи и концепции, фолклорните творби, новините, фактите, сведенията и данните. Ето защо, ако имате идея за сюжет на книга, то тя следва по някакъв начин да се изрази и обективира , за да претендирате закрила. Самата идея не подлежи на закрила.

Тук е ред да споменем, че много хора смятат, че всички, направени от тях снимки, са обект на авторско право, но трябва да се държи сметка, че творческата дейност е свързана със създаването на оригинален продукт и изисква креативност. Ето защо не цялото визуално съдържание, което се споделя в социалните медии, е годен обект на авторското право. Направените снимки без идейно съдържание и вложен смисъл, на случаен принцип, без влагане на творчество не отговарят на изискванията на закона за закрила. За всеки отделен случай следва да се прецени конкретно с оглед фактите коя снимка отговаря на последните.

[!] ЛЮБОПИТНО [!]. Кръстословицата представлява обект на авторското право по смисъла на  Закона за авторското право и сродните му права като особен вид литературно произведение, изразено с думи и графично оформление, което е резултат от творческа дейност на автора. В този смисъл е и съдебната практика. Самото графичното оформление на всяка кръстословица, като част от едно периодично издание, също е  сред специфичните обекти на авторско право. От своя страна, то включва различни елементи като рамка, полета, в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, а комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи крайно и завършено произведение, е винаги плод на една цялостна завършена творческа дейност, каквато е всяка кръстословица.

 

 

Какъв е периодът на защита?

Общото положение е, че авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

 

Право на обезщетение за неправомерно използване на обекти на авторско право

Законът постановява, че който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението при определяне размера на обезщетението, като определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Закрилата не се изчерпва дотук. С оглед  всеки конкретен случай се преценя какъв иск следва да се предяви, за да се защитят правата на автора в най – пълен обем.

 

Заключение

Авторското право възниква с факта на създаване на произведението и е съвкупност от имуществени и неимуществени права, с които следва да се съобразяват всички останали. Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение, като всички останали дължат уважение на това право и се въздържат от използването на творбата без съгласие на автора. Защитата е на няколко нива: гражданскоправна, наказателноправна и административноправна, като за да сте сигурни, че ще я получите, следва да потърсите квалифицирана адвокатска помощ при предявяване на претенциите си. 

АВТОР: Радина Атанасова

_____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на авторите върху обекти на авторско право и тяхната закрила, можете да намерите в секцията „Авторско право и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушения на обекти на авторско право и сродни права. 

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и последици от нарушаването ѝ

Темата за законосъобразните правни средства за поставяне под карантина и последиците от нарушаването ѝ е изключително важна в условията на влошаващата се епидемична обстановка, предвид факта, че към 7 април 2020 г. поставените под карантина лица са почти 10 000 и се очаква броят им да се увеличава. 

От друга страна, обаче, макар и налагането на карантина да е необходимо с оглед ограничаване разпространението на заболяването COVID – 19, то самата задължителна изолация представлява сериозно засягане на основното човешко право на свобода и сигурност, уредено в Европейската конвенция за защита правата на човека, под формата на ограничаване на възможността за свободно придвижване в пространството. 

На фона на статистиката по отношение на поставените под карантина лица, както и предвид високите размери на отговорността за нарушаването ѝ, следва изключително внимателно да се изследва законосъобразността на налагането ѝ и в случай че такава не бъде установена, да бъдат предприети съответни мерки за защита. 

По темата адв. Силвия Петкова гостува на предаването „Студио Хъ“. 

ВАЖНО!!! Поставянето под карантина на недоказано болни лица е незаконосъобразно лишаване от свобода и подлежи на обжалване и обезщетяване от страна на държавата за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконното лишаване от възможността на поставеното под карантина лице свободно да се придвижва в пространството. 

Международни стандарти за законосъобразно поставяне под карантина според Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ)

Според чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКПЧ, всеки има право на свобода и сигурност, като законосъобразно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести е възможно само по ред, предвиден в закона. 

Макар че тази разпоредба предвижда възможност за лишаване от свобода за защита на обществения интерес, както и за осигуряване сигурността на задържаните лица, все пак тя съдържа в себе си и сериозни гаранции срещу такова произволно задържане. 

В решението Енхорн срещу Швеция, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разкрива персоналния обхват на приложение на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКЗПЧ, като приема, че законосъобразно лишаване от свобода по този ред е възможно по отношение на лицата, разпространяващи инфекциозни болести. Или иначе казано, това са тези лица, които страдат от такива болести и по отношение на тях е необходимо да се предприеме лишаване от свобода с цел ограничаване на възможностите за разпространението им. 

Със същото решение са установени и двата критерия за законосъобразно налагане на карантина, а именно:
1. разпространението на инфекциозната болест да представлява опасност за здравето и сигурността на населението; и
2. задържането на лицето, болно от заразна болест, е единственият начин да се предотврати нейното разпространение, като по – малко суровите мерки биха били неефективни по отношение защитата на обществения интерес. 

За да бъде законосъобразно налагането на карантина, е необходимо както едновременното наличие на горните две условия, така и стриктното спазване на предвидения в националния закон ред за това. 

В светлината на необходимостта от ограничаване разпространението на COVID – 19 на територията на Република България и при прилагане на международните стандарти за законосъобразното ограничаване на свободата на придвижване в пространството, се стига до извода, че налагането на карантина е възможно единствено за лица с установено носителство на заболяването при извършване на обективна преценка, че това е единственият възможен начин за предотвратяване заразяването на други лица. 

Това, от своя страна, означава, че във всички случаи на налагане на карантина на лицата по Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоречи на международните стандарти, поради което е незаконосъобразно. Това са:
1. всички лица, които влизат на територията на Република България;
2. всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19. 

Разбира се, няма пречка тези лица доброволно да спазват препоръчителна карантина, но не могат да бъдат законосъобразно задължени „да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават“. В случай на наложена санкция за неспазването на така определеното в цитираната запове задължение, същата ще подлежи на отмяна. 

При настоящото извънредно положение и епидемична обстановка, обаче, е налице необходимост от своевременно установяване на заразносителите и поставянето им под карантина с оглед ограничаване възможността за разпространение на заболяването COVID – 19. Ето защо е необходимо и преодоляването на изложените недостатъци на цитираната заповед и въвеждането ѝ в съответствие с международните стандарти. 

Такова преодоляване е възможно единствено при въвеждане на задължително изследване на горните лица и поставянето им под карантина след установяване на заразоносителство. По този начин се създават гаранции, както за стриктно спазване на основните човешки права без налагането на произволни мерки, така и за ефективното ограничаване разпространението на COVID – 19 у нас. В този смисъл и е изпратеното от кантората предложение до Народното събрание относно отговорността за нарушаването на противоепидемични мерки, регистрирано с вх. № ПГ-1094-С-31/03.04.2020 г. 

Ред за поставяне под карантина

Спазването на двата критерия за поставяне под карантина, установени от Европейския съд по правата на човека, не е достатъчно за законосъобразността на това действие, тъй като самата ЕКЗПЧ поставя допълнително изискване за това, а именно то да се случило по установения с национален закон ред. 

По отношение на българското национално законодателство, редът за поставяне под карантина и заболяванията, по отношение на които е възможно това, е уреден в Закона за здравето.   

Според неговите разпоредби, на задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. 

Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести, извън изброените, министърът на здравеопазването е оправомощения държавен орган, който може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

По отношение на противоречието на предвиденото правомощие за разпореждане на задължителна изолация на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави с ЕКЗПЧ и международните стандарти за поставяне под карантина, бяха изложени аргументи по – горе. 

Именно, поради това противоречие и предвид характера на ЕКЗПЧ на международен договор, прилагащ се с предимство спрямо национални нормативни актове, които ѝ противоречат, разпоредбата в тази ѝ част е неприложима. Затова и не е необходимо да се коментира нейното съдържание. На коментар ще подлежи единствено редът за поставяне под карантина на болните и на заразоносителите на COVID – 19, тъй като единствено по отношение на тях е възможно законосъобразно разпореждане на задължителна изолация. 

И така, задължителната изолация и лечението на болните и заразоносителите на COVID – 19 се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. 

Изолация и лечение на горните лица може да се осъществява и в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести. 

По същество, заповедта за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт и се подчинява на правилата за издаване и съобщаване на такива актове, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. 

На първо място, по отношение на издаването и по – точно по отношение на формата на заповедта за поставяне под карантина, тя следва да бъде писмена. Това е така, поради факта, че устни административни актове, се издават само, когато това е предвидено в закон, а по отношение на коментирания случай това условие не е налице. 

На второ място, що се отнася до съобщаването, това може да стане по електронен път, чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган. В практиката, най – често съобщаването на индивидуални административни актове става чрез лицензиран пощенски оператор. 

Предвидени са и допълнителни възможности за съобщаване, които са:
1. устно. То ще бъде възможно по разпореждане на ръководителя на съответното лечебно заведение и се удостоверява с подпис на длъжностното лице, извършило съобщаването;
2. по последния адрес, посочен от адресата на заповедта, а при липса на такъв – на адреса, на който той последно е получавал съобщения. Когато няма посочен от адресата на заповедта адрес или до момента той не е получавал съобщения, съобщаването се извършва по настоящия или по постоянния му адрес, а ако по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, връчването става по месторабота. 

Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска в нея. 

Правилата за съобщаване на индивидуалните административни актове са толкова подробни и важни, поради факта, че от момента на съобщаването започва да тече и срок за обжалване. От друга страна, тези правила са гаранция за надлежно уведомяване на адресата на акта с цел, на първо място, неговото реално узнаване и изпълнение, и на второ място, осигуряване на възможност за ефективно упражняване на правото на защита при засягане на права и възлагане на задължения, какъвто е случаят при поставяне под задължителна карантина.   

Оспорването става в 14-дневен срок от съобщаването, но то не спира изпълнението, тъй като заповедите за поставяне под карантина подлежат на незабавно изпълнение.  

Санкции за нарушаване на карантина

Всяко задължение, за да има правна стойност, следва да бъде скрепено с ясно определена санкция за неизпълнение. 

По отношение на нарушаването на карантина са предвидени два вида отговорност – административнонаказателна и наказателна, като не е налице ясна диференциация в кои случаи следва да се прилага едната и в кои – другата, с което се създават условия за установяване на противоречива практика по отношение на наказването. 

Административнонаказателната отговорност е предвидена в Закона за здравето и се реализира чрез налагане на глоба в размер на 5000 лв. 

Наказателната отговорност е предвидена в Наказателния кодекс и се реализира чрез налагане на наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! С направените изменения в Закона за електронните съобщения се въведе изискване за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да съхраняват трафични данни за нуждите на принудителното изпълнение на задължителна изолация на лица, които са отказали или не изпълняват мярката. Право на достъп до тези данни имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. 

Предвид липсата на ясна диференциация на приложимия вид отговорност, кантората е предложила на Народното събрание административнонаказателната отговорност за нарушаване на карантина да отпадне за установените случаи на заболяване от COVID – 19 и по отношение на тях да се прилага единствено наказателна отговорност, но в намален размер.  

В заключение

Законосъобразното налагане нa ограничения на основни човешки права е белег на демократичното управление и гаранция за ограничаване на възможностите за произвол.

Вероятно много хора се питат защо е необходимо буквалистичното схващане за защита правата на човека в условията на скоростно разпространение на опасно заболяване, вместо просто наложената карантина да се спазва, независимо от законосъобразността ѝ. 

Отговорът на този въпрос е изключително прост и той се разкрива при налагането на наказания за неспазването ѝ. Това е така, тъй като незаконосъобразните държавновластнически действия не могат да постигнат целта, за която се предприемат. В случая това е превенцията от разпространение на COVID – 19. 

Така, при намаляване на мотивацията за спазване на незакосъобразно разпореждане, вероятността за реално нарушаване на наложена карантина се увеличава, но за сметка на това санкция не може да бъде наложена или ако бъде, то тя ще подлежи на отмяна по съдебен ред, тъй като не е налице правновалидно задължение. 

Спазването на незаконосъобразно наложена карантина може да бъде квалифицирано единствено като морално задължение към обществото, чието неизпълнение не може да бъде санкционирано по правен ред. По този начин се препятства възможността за ефективност на превенцията.

Обратно, законосъобразно наложените ограничения, първо, повишават мотивацията за спазването им и второ, при наличието на правновалидно задължение, нарушенията на тези ограничения подлежат на неотменима санкция.  

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Още интересни теми, свързани с правата на човека, както и с прилагането на административнонаказателна и наказателна отговорност, можете да намерите в секциите „Права на човека“„Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при нарушаване на основни човешки права, както и при незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност.