Договорно право

Неустойка при неизпълнение на договор

Темата за дължимостта на неустойка се разгръща както в гражданското, така и в търговското право. Съответно правната ѝ уредба се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон.

Съществува и законна неустойка. Тя, обаче, няма бъде предмет на настоящия анализ, тъй като в практиката се среща изключително рядко.

Неустойка. Същност и функции

Както споменахме по – горе, тя е институт на гражданското и на търговското право. Поради това, тя се уговаря между равнопоставени субекти. Нека видим какво, всъщност, представлява тя?

Същност

Когато говорим за неустойката, уговорена в договор, нейната най – важна характеристика е, че тя представлява предварително определена отговорност в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията в него.

Какво да правим, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

“Предварително определена” означава, че настъпилите за вреди, които съответстват на размера на неустойката, не е необходимо да се доказват.

Например, Георги и Никола сключват договор, съгласно който Никола ще достави на Георги лек автомобил от конкретно определена марка и с конкретно определени характеристики, както и с конкретно определена дата на цена 10 000 лв. Тя трябва да бъде платена на 20 месечни вноски от по 500 лв. Неустойката в тежест на Никола е в размер на 3 000 лв. Тя се дължи, в случай че той не успее да достави автомобила в срок или достави автомобил с други характеристики.

Неустойката е уговорена и в тежест на Георги. Тя се дължи, в случай че той спре плащанията и е в размер на оставащите до края на срока на договора вноски. Така, в случай че Никола не изпълни задължението си за доставка на автомобила, той ще дължи на Георги 3000 лв.

Той, от своя страна, няма нужда да доказва, че претърпените от него вреди са точно в размер на 3000 лв. Същото се отнася и в случаите на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Георги.

ВАЖНО!!! В случай че изправната страна е претърпяла вреди, които надвишават размера на неустойката, тя може да ги претендира. За да може, обаче, да ѝ бъдат присъдени, техният размер трябва да бъде доказан.

Функции

Тя не е безпредметно съществуваща договорна клауза, а има своите функции. Те са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Обезпечителната ѝ функция служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна ще дължи най – малко нейния размер. Част от тази функция е и превантивния характер на неустойката. Той произтича от нейния “сплашващ” елемент, а именно, че страхът от заплащане на неустойка в случай на неизпълнение ще послужи като мотивация за добросъвестно отношение между страните.

Обезщетителната функция намира проявление в това, че неустойката се уговаря с цел покриване на вреди, настъпили поради неизпълнение. Важна гаранция за обезпечаване на тази функция е липсата на необходимост тези вреди да се доказват до размера на уговорената неустойка.

Санкционната функция се изразява в това, че неустойката представлява своеобразно “наказание” за допуснатото неизпълнение.

Стриктното съблюдаване на изброените функции е от изключително значение. Малко по – надолу ще видим защо.

Възможно ли е неустойка да бъде прекомерно висока, съответно да бъде намалена?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали тя е уговорена по гражданско или по търговско правоотношение.

В гражданското правоотношение

Когато неустойката по договор, който не е търговска сделка и тя е прекомерна, съдът може да я намали. Законът определя и критериите, въз основа на които се прави преценката за това прекомерна ли е неустойката или не.

На първо място, тя ще подлежи на намаляване, в случай че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Така, ако вземем нашия пример от по – горе, неустойката в размер на 3000 лв. би била прекомерна, ако поради неизпълнението на задължението на Никола да достави автомобила, Георги го е закупил от другиго на цена 10 200 лв. Тоест, претърпените от Георги вреди са в размер на разликата между първоначалната и покупната цена, която е 200 лв.

На второ място, съдът може да я намали, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Така, неустойката може да бъде намалена, в случай че Никола достави червен автомобил, вместо уговорения черен цвят. Изпълнението е неправилно, но все пак Георги е получил своя автомобил. Дали е червен или черен е въпрос на пребоядисване, чиято стойност е, да речем 1000 лв. Неустойка в размер на 3000 лв. ще бъде прекалено голяма в този случай.

В търговското правоотношение

Тук нещата са малко по – особени. Това е така, тъй като при уговарянето на неустойка по двустранната търговска сделка, законът счита страните за равнопоставени професионалисти при упражняване на своята търговска дейност. Ето защо в тези случаи не се допуска намаляване на неустойката, поради прекомерност.

Това, обаче, не означава, че тя не може да бъде намалена, поради противоречие с добрите нрави. То ще бъде налице тогава, когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

В светлината на примера с договора между Георги и Никола, нека предложим, че двамата са еднолични търговци. Уговорените между тях неустойки не могат да бъдат намалени, поради прекомерност. Но, в примера, в тежест на Георги е уговорена неустойка, която е нищожна. Това е така, тъй като заплащането на оставащите до края на срока на договора вноски под формата на неустойка, излиза извън трите изброени по – горе нейни функции. В примера, неустойката, която следва да плати Георги се равнява на това, което Никола би получил, в случай че договорът им продължаваше своето действие. Впрочем, противоречието с добрите нрави в този случай ще се отнася и за гражданскоправните отношения.

ВАЖНО!!! Законът не предвижда отпадане на задължението за заплащането ѝ, поради прекомерност. В гражданскоправните отношения тя може да бъде само намалена на това основание, а в търговскоправните – не може. Това, обаче, не означава, че тя трябва да се плати във всички случаи. Както видяхме по – горе, уговорената неустойка може да противоречи на добрите нрави и съответно да отпадне.

В заключение

Както повечето неща правото, така и въпросите, свързани с неустойката, се преценяват за всеки конкретен случай. Особено що се касае за поначално абстрактни понятия като “прекомерност” и “добри нрави”. От друга страна, въпросът дали тя може да се намали или да отпадне е от изключително значение за защита на финансовия интерес на неизправната страна по договора. Разбира се, в зависимост от фактите при конкретния случай, може да се иска от нея да заплати настъпилите от неизпълнението вреди, но в случай че уговорената неустойка отпадне, целият техен размер ще подлежи на доказване. А този процес не винаги е особено лесен.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове договори, както и последиците от неизпълнението на задължения по тях, четете в секцията “Договорно право“.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя висококвалифицирана правна помощ при изготвяне на всякакви видове договори, както и правна защита и представителство по дела за неизпълнение на договорни задължения.

Трудово право

Забрана за работа при друг работодател. Възможно ли е?

В съвременните конкурентни условия и при наличието на подробна законодателна регламентация във връзка със защитата и създаването на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива, бизнесът се опитва да намира всякакви начини за запазване на стопанските си интереси. Един от тези похвати се осъществява чрез налагане на забрана за работа при друг работодател. В настоящия коментар ще разгледаме въпросите за действителността на този род клаузи, както и възможностите за защита срещу тях.

Забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор

Поначало, налагането на забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор, както и след прекратяването му, е нищожна. Тя не може да породи своите правни последици. При наличието на такава клауза работникът може да иска обявяването на нищожността по съдебен ред. Това произлиза от факта, че извършването на конкурентна дейност е по съществото си трудова дейност.

Правото на труд е основно човешко право. Неговото ограничаване е забранено от Конституцията на Република България и редица международни актове. Освен това, то е и субективно право и предварителния отказ от неговото упражняване е недействителен. Такъв предварителен отказ ще бъде налице, в случай че работникът подпише споразумение, с което се съгласява да спазва наложената забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност.

Това, че правото на труд е основно човешко право, което не подлежи на ограничения, не означава, че при изпълнението му не са предвидени определени задължения. Освен обичайните задължения, заложени в трудовия договор, като добросъвестно изпълнение на работата, идване навреме и т.н., работникът има задължение за лоялност към работодателя. Това задължение се изразява в спазване на поведение, чрез което не се злоупотребява с неговото доверие. В обхвата на това задължение влиза и задължението за неразпространение на поверителни за него сведения.

По какъв начин се “закрепва” юридически това задължение

Задължението за лоялност на работника не е необходимо да бъде уреждано с трудовия договор, тъй като е законово регламентирано. Много често, обаче, работодателите, прибягват до споразумение (декларация) за поверителност (конфиденциалност), която се различава по своята природа от налагането на забрана за работа при друг работодател. Неизпълнението на това задължение е следвано от имуществена и дисциплинарна отговорност за работника. Тя може да бъде реализирана по два начина. Първият е по реда на Кодекса на труда. В този случай работодателят ще трябва да доказва размера на причинената вреда.

N.B. Следва да се има предвид, че имуществената отговорност на работника за вреди, причинени на работодателя по небрежност е до размера на уговореното месечно възнаграждение. За умишлено причиняване на вреда, обаче, размерът на отговорността се определя съобразно гражданския закон. Това означава, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В повечето случаи, работодателите предвиждат клауза за заплащане на неустойка от страна на работника в случай на неизпълнение на задължението за лоялност. Това се прави с цел избягване на необходимостта от доказване на действително претърпените вреди. С такова споразумение за конфиденциалност, работникът може да бъде задължен да не използва и разгласява всякаква служебно известна информация за дейността на работодателя, съставляваща фирмена тайна, включително да не извършва конкурентна дейност и да не реализира доходи от всякакъв вид граждански, трудови или търговски правоотношения, при използване (лично или чрез другиго) на такива данни. Такава клауза е действителна и вредите, произлезли от неизпълнението ѝ подлежат на обезщетяване.

Забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, след прекратяване действието на трудовия договор

До 1998 г. Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е закрепвал законова забрана за работа при друг работодател, извършващ дейност, която е конкурентна на бившия работодател. В новия ЗЗК от 2008 г., обаче, такава забрана не съществува. Нещо повече, Комисията за защита на конкуренцията многократно е имала повод да се произнесе относно законосъобразността на неспазването на наложена забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност, след прекратяване на трудовия договор. Българските съдилища, от своя страна, безпротиворечиво обявяват клаузата, която съдържа забрана за работа при забраняваща извършването на конкурентна дейност от бивш работник, за нищожна. Съгласно едно от решенията на Върховния касационен съд, с което се дава задължително тълкуване на въпроса за законосъобразността на забраната за извършване на конкурентна дейност:

Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа , предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.

 

Обявяването на недействителността на тази клауза, следва да стане по съдебен ред. Когато пред съд бъде предявен иск от работодателя за ангажиране на имуществената отговорност на работника, поради неспазване на така предвиденото задължение, пътят за защита е чрез инцидентен установителен иск.

N.B. Разгласяването на търговска или производствена тайна е нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Това задължение се отнася както за периода на действие на трудовия договор, така и за времето след прекратяването му.

_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на работниците и служителите, можете да откриете в секцията “Трудово право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по трудови дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 884 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com
Консултации на място в кантората и по телефон се осъществяват в рамките на работното време с предварително записан час. Консултации по email се предоставят денонощно.