Обясни ми правото

Обясни ми правото: Истанбулска конвенция

Истанбулската конвенция е един международен договор, който предизвика множество полюсни реакции. В медийното пространство превес взеха спекулациите, че конвенцията узаконява еднополовите бракове и третия пол. Твърдения, които напълно противоречат на нейното съдържание. А тяхната необоснованост може да бъде доказана от един прост и елементарен прочит на нейния текст. Ето защо в платформата „Обясни ми правото“ обсъждаме въпросът за Истанбулската конвенция изключително пространно. В първото видео от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ говорим за псевдо проблемите, които този международен договор разкрива.

Защо „псевдо проблеми“? Отговорът на този въпрос е много прост и еднозначен. Защото скритите проблеми и цели на Истанбулската конвенция, всъщност, не съществуват. Те са просто плод на медийни спекулации, чието разпространение беше постигнато, поради ниското ниво на правна култура на българското общество и склонността му да не създава собствено мнение по въпроси от обществен интерес. Именно и предвид притеснителните мащаби на тази тенденция, беше създадена платформата „Обясни ми правото“, чиято цел е точно повишаването на правната култура на гражданите и събуждането у тях на възможността за независимо мислене.

Отговор на въпроса „Узаконява ли Истанбулската конвенция еднополовите бракове и третия пол?“, можете да намерите в статията на адв. Силвия Петкова за българския правен портал lex.bg. А „Какво узаконява Истанбулската конвенция?“ чуйте в интервюто на адв. Силвия Петкова за Българска свободна телевизия.

В първата част от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ разкриваме абсурдността на спекулативните твърдения по отношение на нея. Обсъждаме и решението на Конституционния съд на Република България за обявяване на противоречието на Истанбулската конвенция с българската Конституция. В тази част обръщаме внимание и на обществено наложените стереотипи по отношение на социалните роли, възложени на мъжете и жените, които българският Конституционен съд счита за конституционосъобразни.

ВАЖНО!!!

„Социален пол“ и „социална роля на пола“ не са еднозначни понятия. Всъщност, понятие „социален пол“ не съществува. То е плод на грешка в превода на Истанбулската конвенция от официалните ѝ версии на български език.

И така, какви са псевдо проблемите на Истанбулската конвенция, вижте във видеото.

Другите видеа от платформата, можете да намерите в секцията „Обясни ми правото„.

Обясни ми правото

Обясни ми правото: Сексуален тормоз

Във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз“ обсъждаме за пореден път една от темите – табу за българското общество.

Сексуалният тормоз е тема, която е слабо регламентирана, слабо коментирана и още по – слабо разбирана.

Нека дадем пример за регламетацията на проблема в някои европейски държави. В съседна Румъния се регламентира сексуалният тормоз на работното място. Първо, той се смята за форма на дискриминация и затова се урежда в Закона за защита от дискриминация. Второ, съгласно Закона за равнопоставеност на мъжете и жените, сексуалният тормоз се счита за базиран на пола акт. И трето, съгласно Наказателния кодекс, тормозът, който се извършва чрез отправяне на заплахи или поставяне на ограничения с цел получаване на сексуално удовлетворение от лице, което злоупотребява с властта или влиянието си на работното място, представлява сексуален тормоз и се наказва с лишаване от свобода от три месеца до две години или с глоба.

Други държави

В Литва, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда, в Закона за равните възможности на мъжете и жените и в Наказателния кодекс. Съобразно последния „лице, което търсейки сексуален контакт или сексуално удовлетворение, тормози друго лице, което му е подчинено в длъжност или по друг начин чрез обидни или други сравними действия или чрез отправяне на предложения или намеци, следва да се счита за извършител на престъпление и се наказва с глоба или лишаване от свобода“.

В Полша, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда. Той е форма на дискриминация на работното място по признак „пол“. Наказателният кодекс не го урежда изрично. Според теорията и практиката, обаче, в определени случаи може да се преследва на основание чл. 198 и 199.

В Германия, сексуалният тормоз също не е изрично наказателноправно определен. В практиката може да се преследва като обида или клевета. От друга страна, германският Закон за защита от дискриминация го дефинира като форма на дискриминация на работното място.

В Холандия, сексуалният тормоз също е дефиниран като форма на дискриминация на работното място, а извън него липсва наказателноправна уредба и се преследва само, ако осъществява състава на някое от предвидените в холандския Наказателен кодекс сексуални престъпления.

Още примери от българската и световната практика можете да прочетете в статията на адв. Силвия Петкова за marginalia.bg „Защо темата за сексуалния тормоз продължава да бъде табу в България„. Чуйте и интервюто на адв. Силвия Петкова за БНР, в което коментира темата за сексуалния тормоз в светлината на целувката на Кубрат Пулев и Джени Суши.

А какво представлява сексуалният тормоз според българското законодателство, вижте във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„.

Още теми от платформата за повишаване на правната култура на гражданите можете откриете в секцията „Обясни ми правото„.