Извънредно положение, Права на човека

Отворено писмо до Омбудсмана, Президента, Председателя на ВКС и Председателя на ВАС

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, Президента на Република България и Председателите на ВКС и ВАС.

Народното събрание прие изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, като разпореди, че поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани, могат да гласуват на предстоящите парламентарни избори 2021 г. с подвижна избирателна кутия, ако подадат заявление за това не по – късно от три дни преди изборния ден.

По този начин, обаче, законодателят практически изключи възможността за гласуване на избирателите, които са поставени под задължителна карантина и задължителна изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. 

Предвид факта, че избирателното право е едно от основните политически права на гражданите и е уредено като такова в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека, така предвиденото ограничение представлява лишаване от граждански права и на тази основа е противоконституционно. 

Съгласно българското право, компетентен да прогласи противоконституционност на законова разпоредба е Конституционният съд на Република България. Той, обаче, не може да бъде сезиран от граждани или граждански организации. Инициативата за разглеждане на искане за обявяване на противоконституционност на законова разпоредба имат най – малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът и Висшия адвокатски съвет. 

Поради това, председателят на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“ и специалист по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, изготви отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков. 

В изготвеното отворено писмо, адв. Силвия Петкова представя подробни правни аргументи по отношение на противоконституционността на практическото ограничение за гласуване на поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани и моли омбудсмана, президента и председателите на ВКС и ВАС да упражнят конституционно определените си правомощия да сезират Конституционния съд. 

Текстът на изготвеното отворено писмо ще намерите по – долу. 

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков

Уважаема г-жо Ковачева,
Уважаеми г-н Радев,
Уважаеми г-н Панов,
Уважаеми г-н Чолаков,

Моля да упражните конституционно определените си правомощия, съгласно чл. 150, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП).

Съображенията ми са следните:

Съгласно чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, гласуват с подвижни избирателни кутии при спазване на всички противоепидемични мерки, като срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия е не по – късно от три дни преди изборния ден. 

На Централната избирателна комисия (ЦИК), с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДВИППП, е възложено с решение да определи организацията на изборите и гласуването на избирателите, вкл. и на тези, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация.

От своя страна, ЦИК, със свое решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. е определила, че заявленията за гласуване следва да бъдат подадени в периода от 24 март 2021 г. до 31 март 2021 г.

По този начин се оказва, че гражданите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., ще бъдат лишени напълно от възможността да гласуват.

По данни за броя на заразените с COVID – 19, за периода 01.03. – 10.03.2021 г., средно те са 2 254 души. Посочената категория граждани, които са установени случаи на COVID – 19, задължително се поставят под домашна или болнична изолация съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и лечение на потвърден случай на COVID – 19 в домашни условия е за срок от 14 дни.

Съгласно т. 5 от същата заповед, настанените за лечение в болнично заведение потвърдени случаи на COVID – 19 се изписват след преценка на лекуващия лекар на състоянието на пациента.

Съгласно т. 13 от същата заповед на задължителна карантина в домашни условия за срок от 10 дни подлежат всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19.

От друга страна, съгласно раздел I, т. 8 от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, българските граждани и техните семейства, които пристигат на територията на Република България от друга държава и които не представят отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната, се поставят под карантина за срок от 10 дни. 

Следва да се отбележи, че официална статистика се води единствено за гражданите, които са дали положителен тест за COVID – 19. Такава статистика, обаче не се води по отношение на гражданите, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19, както и по отношение на гражданите, влезли на територията на страната без да са представили отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната.

Във връзка с гореизложеното и ако се приеме, че до изборния ден ще се запази тенденцията за разпространение на COVID – 19 у нас, за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. ще бъдат около 9 016 души. Предвид данните относно по – малкия брой заболели деца, голяма част от посочения брой граждани ще бъдат носители на активно избирателно право, от чието упражняване ще бъдат лишени въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП. 

Предвид липсата на съответна статистика не може да се прогнозира броя на поставените под карантина граждани, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19 или които са пристигнали на територията на страната без да представят отрицателен резултат от PCR тест. Следва да се има предвид, че въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, последните две категории избиратели, поставени под карантина за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. също ще бъдат напълно лишени от възможността да упражнят своето активно избирателно право.

Правото на свободни избори е предмет на уредба на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

В своята практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че правото на свободни избори може да бъде предмет на някои ограничения, но тези ограничения не могат да водят до забрана определени групи граждани да участват в политическия живот на страната си, особено когато това участие се изразява в избор на нейния законодателен орган. В този смисъл са, например, решенията на ЕСПЧ по делата Азиз срещу Кипър, 2004, § 28 и Танасе срещу Молдова [ГК], 2010, § 158. 

Също така, разглеждайки случаи на пълно лишаване от активно избирателно право, ЕСПЧ последователно е отбелязвал, че за да бъде подобен подход съвместим с принципите на ЕКЗПЧ, той трябва не само да преследва законна цел, но също така трябва да бъде подложен на строга преценка за пропорционалност. Това е така, тъй като лишаването от активно избирателно право се разглежда от ЕСПЧ като форма на загуба на граждански права.

Тук е моментът да се отбележи, че гражданите, които са поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, за целите на избирателното право следва да бъдат третирани като граждани, лишени от свободата си по смисъла на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) [лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести].

Изключително богата е практиката на ЕСПЧ по отношение на лишаването от активно избирателно право на осъдени лица в рамките на наказателен процес. В тази връзка, при преценката относно предвиждането на възможност за ефективно упражняване на активното избирателно право на посочената категория граждани, по аналогия би могла се приложи практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със спазване на правото на свободни избори на лишени от свобода, като се съобрази, че лишаването от свобода при поставяне под задължителна карантина или задължителна изолация не е свързано с изпълнение на наложено наказание или принудителна административна мярка.

В тази връзка следва да се спомене решението по делото Кулински и Събев срещу България (жалба № 63849/06), в което ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на правото на свободни избори, поради това съществуващата обща забрана за гласуване на осъдени лица. В същото решение за пореден път, ЕСПЧ потвърждава общите положения, които да бъдат изследвани при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ.

Съобразно първото, установено от ЕСПЧ условие, следва да се прецени дали невъзможността за упражняване на активното избирателно право представлява намеса в правата на засегнатите граждани. В настоящия случай, определена група граждани, а именно поставените под задължителна карантина или задължителна изолация с начална дата в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., фактически са лишени от възможността да упражнят активното си избирателно право по силата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП и решение решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. на ЦИК. Следователно, лишаването представлява намеса в правото им на глас, залегнало в чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.

Второто общо условие изисква преценка за оправдаването на лишаването от легитимна цел. В конкретния случай, лишаването от възможност за гласуване на граждани, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., не разкрива никаква легитимна цел.

Последното общо условие при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ е пропорционалността с преследваните цели. Това условие, обаче, не може да бъде коментирано, предвид констатацията, че не са налице легитимни цели, които да се преследват с въпросното ограничение.

С оглед гореизложеното се достига до извода, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради което на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България теоретично би следвало да се прилага ЕКЗПЧ. Това, практически, не е възможно, предвид липсата на съответна организация за провеждане на изборите, съобразена с международните стандарти.

От друга страна, Конституционният съд на Република България е имал възможност да се произнесе по въпросите, свързани с лишаване от активно избирателно право с Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. по конституционно дело № 11 от 2016 г. В посоченото решение Конституционният съд на Република България обръща внимание на следното:

„В чл. 42, ал. 1 от Конституцията изчерпателно са посочени условията за придобиване на избирателно право, а именно гражданинът да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Други ограничения за придобиване на избирателното право Конституцията не предвижда и не допуска. За да гласува, пълнолетният и дееспособен гражданин трябва да бъде включен в избирателен списък. Включването в избирателния списък не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател и се явява задължително условие, за да може да упражни правото си на глас. Без включване в избирателния списък гражданинът не може да упражни избирателното си право“.

С коментираната разпоредба на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП се предвижда времево ограничение за заявяване на вписване в избирателния списък за гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако гражданинът, поставен под задължителна карантина или задължителна изолация не бъде включен в този списък, на практика за него остава невъзможно да упражни своето активно избирателно право, доколкото при поставяне под карантина или изолация, на лицето се забранява напускането на дома или мястото за настаняване под страх от наказателна отговорност, изразяваща се в лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. 

Тази уредба представлява препятствие, което се оказва непреодолимо и води до фактическо лишаване от избирателни права на част от избирателното тяло. Посочените негативни последици са лишени от конституционно основание, поради което следва да се приеме, че оспорената разпоредба влиза в противоречие с чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

Съгласно цитираното решение на Конституционния съд, „Конституционният законодател с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 е установил условията (позитивни и негативни правни предпоставки) за придобиване на избирателното право. С друга норма от същия порядък не е предвидил възможност със закон да бъдат уредени други предпоставки за придобиване или ограничаване на избирателното право.

Такова правомощие не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, според която със закон може да се уреди само организацията и редът за произвеждане на избори и референдум – дейност, която представлява администриране и организация на изборния процес с цел да се осигури свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки гражданин и не допуска създаване на ограничения (извън установените на конституционно ниво) за неговото упражняване“. Фактическата невъзможност за гласуване на гражданите, поставени под карантина или изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. представлява ограничение на всеобщото избирателно право.

Накрая, следва да се отбележи и факта, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП влиза в противоречие и с принципа на правовата държава, установен с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с нарушаване на правата на гражданите и защита срещу такива нарушения, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“

Права на човека

Европейски съд по правата на човека. Що е то?

Колко често често чуваме израза „Ще осъдя държавата в Страсбург“? И колко често се чудим какво има в Страсбург, с чиято помощ да осъдим държавата. В днешната статия ще говорим за т.нар. Съд в Страсбург или иначе казано – Европейски съд по правата на човека.

Европейски съд по правата на човека. Какво представлява той?

„Европейски съд по правата на човека“ се нарича правораздавателната институция на Съвета на Европа. Той е създаден с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За нейното съществуване научихме от статията „Заснемане без наше съгласие„. Седалището му е в гр. Страсбург, Франция. Неговата юрисдикция се разпростира върху всички държави – членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията. Той има право да разглежда всички въпроси, които се отнасят до тълкуването и приложението на Конвенцията. Жалби до него могат да подават гражданите на държавите – членки на Съвета на Европа, които са я ратифицирали.

Съветът на Европа, от своя страна, е международна организация, която е самостоятелен орган и е отделна от Европейския съюз. Тя има 47 държави – членки с 800 милиона души население. Нейната цел е да насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в определени области. Такива области са правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. За разлика от Европейския съюз, тя няма законодателни правомощия. Официалните езици на организацията са английски и френски.

N.B. Съдебната практика на институцията Европейски съд по правата на човека е задължителна за прилагане от националните съдилища на държавите – членки на Съвета на Европа. Това означава, че ако например български съд постанови съдебен акт, който противоречи на акт на Съда в Страсбург, това представлява самостоятелна причина актът на българския съд да бъде отменен.

N.B. Европейската конвенция за защита правата на човека е част от българското законодателство. Тя е ратифицирана със закон и се прилага с предимство пред българските нормативни актове, които ѝ противоречат.

Европейски съд по правата на човека. Как и защо се подават жалби до него?

Институцията Европейски съд по правата на човека разглежда жалби на граждани, чиито права, уредени в Конвенцията, са били нарушени от държава – членка.

По – голямата част от жалбите до Европейски съд по правата на човека се обявяват за недопустими и не се разглеждат по същество, тъй като не отговарят на критериите и условията за приемането им за разглеждане. Затова е много важно жалбата да бъде изготвена при стриктно спазване на тези критерии.

На първо място, най – голямо значение има срокът. Гражданин може да сезира т. нар. Европейски съд по правата на човека в шестмесечен срок от датата на постановяване на окончателното решение на последната национална инстанция. Основната цел на това правило е да осигури правната сигурност. Тази необходимост произтича от задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Тя произтича и от факта, че не следва да се допуска властите и другите засегнати лица да бъдат държани в ситуация на несигурност за дълъг период от време. Освен това, правилото помага на потенциалния жалбоподател да обмисли дали да подаде жалба, както и му осигурява достатъчно време, за да организира добре защитата си.

Изисквания към жалбата до т. нар. Европейски съд по правата на човека

Второ, важно е да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на жалбата. Тя се подава на основание чл. 34 от Конвенцията по образец, предоставен от секретариата на Съда. Тя е писмена и съдържа цялата информация, която се изисква в съответните графи на образеца. Задължителните ѝ реквизити включват:

  1. името, датата на раждане, гражданството и адреса на жалбоподателя и, ако жалбоподателят е юридическо лице, пълното му наименование, дата на учредяване или вписване, официален регистрационен номер (ако има такъв) и официален адрес;
  2. името, адреса, телефонен номер и факс и имейл адреса на представителя, ако има такъв;
  3. ако жалбоподателят е представляван, дата и негов оригинален подпис, положен в раздел „Пълномощно“ на формуляра;
  4. името на Високодоговарящата страна или страни, срещу която (които) е насочена жалбата;
  5. кратко и четливо изложение на фактите;
  6. кратко и четливо изложение на твърдяното(-ените) нарушение(-я) на Конвенцията и съответните аргументи;
  7. кратко и четливо изложение, потвърждаващо спазването от страна на жалбоподателя на условията за допустимост, предвидени в член 35 § 1 от Конвенцията.

Едно от най – важните условия за допустимост на жалбата е да са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита. Това означава, че спорът трябва да е преминал всички възможни национални органи и съдебни инстанции.

Важно! Жалбата трябва да бъде написана на някой от официалните езици на Съвета на Европа или на официален език на държава – членка.

Европейски съд по правата на човека. Разглеждане на жалби

В зависимост от характера на делото, жалбата се разпределя на едноличен състав, комитет или камара.

Ако жалбата е явно недопустима, по нея се произнася едноличен състав, чието решение е окончателно. Това означава, че оспорването на решението, с което тя е обявена за недопустима не е възможно.

Ако с жалбата се повдига въпрос, по който т.нар. Европейски съд по правата на човека вече се е произнасял многократно, тя ще бъде разгледана от комитет от трима съдии.

Ако жалбата не е от гореспоменатите категории, тя ще бъде разгледана от камара от седем съдии. Камарата може да приеме, че жалбата не е недопустима или да я разгледа по същество. Преди това, обаче, съответното правителство ще бъде уведомено за жалбата и ще му бъде предоставена възможност да даде становище по нея. Жалбоподателят получава копие от това становище, както и възможност да отговори на аргументите, изложени в него. Това е и етапът, в който Съдът кани жалбоподателя да упълномощи адвокат, който да го представлява.

Съществува възможност делото да бъде разглеждано и от голямата камара от 17 съдии. Тази възможност е налице, когато с жалбата се повдига съществен въпрос по тълкуването на Конвенцията или когато съществува риск от противоречие с предходно решение на Съда. В този случай камарата, на която е разпределено делото ще се десезира и то ще бъде изпратено на голямата камара. В изключителни случаи делото може да бъде отнесено до голямата камара и по искане на една от страните по делото в тримесечен срок от произнасяне на решението на камарата, на която то е разпределено.

Приключване на производството

Производството може да приключи по два начина – с решение за недопустимост на жалбата или с решение по същество, с което тя се уважава или отхвърля.

В случай че Съдът се произнесе с решение, с което уважава жалбата, поради наличие на нарушение на Конвенцията, той може да присъди обезщетение.

N.B. Европейският съд по правата на човека няма право да отменя решения на националните съдилища. В случай че жалбата бъде уважена, жалбоподателят следва да се възползва от предвидените в националното законодателство механизми за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Българското законодателство предвижда такива механизми, като едно от основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение е именно постановяване на осъдително решение на Съда в Страсбург.

Ако решението по жалбата е постановено от комитет, то влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване. Ако решението е постановено от камара, то става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок жалбоподателят или правителството – ответник могат да поискат делото да се отнесе до голямата камара за ново разглеждане. Решенията на голямата камара са окончателни.

Ако решението е постановено от комитет, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението на камарата става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок както Вие, така и правителството-ответник, можете да поискате отнасяне на делото до голямата камара за ново разглеждане на жалбата. Обърнете отново внимание, че Съдът приема такива искания само в изключителни случаи. Решенията на голямата камара са окончателни и не подлежат на обжалване.

N.B. Подаването на жалба до ЕСПЧ не спира изпълнението на националното съдебно решение! Евентуалните вреди, които са настъпили при изпълнение на съдебно решение, постановено при нарушаване на Конвенцията, подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В заключение

Подаването на жалба до ЕСПЧ е полезен и нужен механизъм за защита правата на човека. Това е така, защото националните съдилища не винаги познават добре международното право, международните актове и международните стандарти. Затова и ЕСПЧ играе ролята на коректив на националните съдии, особено предвид факта, че практиката му е задължителна за приложение от тях. За да може, обаче, да изпълнява тази своя роля, е необходимо гражданите да имат смелостта, желанието и търпението да проведат успешно производство пред него. За целта е необходимо да бъдат добре запознати както със своите права и задължения, така и с критериите за подаване на жалби.