Извънредно положение, Права на човека

Отворено писмо до Омбудсмана, Президента, Председателя на ВКС и Председателя на ВАС

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, Президента на Република България и Председателите на ВКС и ВАС.

Народното събрание прие изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, като разпореди, че поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани, могат да гласуват на предстоящите парламентарни избори 2021 г. с подвижна избирателна кутия, ако подадат заявление за това не по – късно от три дни преди изборния ден.

По този начин, обаче, законодателят практически изключи възможността за гласуване на избирателите, които са поставени под задължителна карантина и задължителна изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. 

Предвид факта, че избирателното право е едно от основните политически права на гражданите и е уредено като такова в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека, така предвиденото ограничение представлява лишаване от граждански права и на тази основа е противоконституционно. 

Съгласно българското право, компетентен да прогласи противоконституционност на законова разпоредба е Конституционният съд на Република България. Той, обаче, не може да бъде сезиран от граждани или граждански организации. Инициативата за разглеждане на искане за обявяване на противоконституционност на законова разпоредба имат най – малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът и Висшия адвокатски съвет. 

Поради това, председателят на Фондация “Мониторинг на политики и нормотворчество” и специалист по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, изготви отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков. 

В изготвеното отворено писмо, адв. Силвия Петкова представя подробни правни аргументи по отношение на противоконституционността на практическото ограничение за гласуване на поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани и моли омбудсмана, президента и председателите на ВКС и ВАС да упражнят конституционно определените си правомощия да сезират Конституционния съд. 

Текстът на изготвеното отворено писмо ще намерите по – долу. 

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков

Уважаема г-жо Ковачева,
Уважаеми г-н Радев,
Уважаеми г-н Панов,
Уважаеми г-н Чолаков,

Моля да упражните конституционно определените си правомощия, съгласно чл. 150, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП).

Съображенията ми са следните:

Съгласно чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, гласуват с подвижни избирателни кутии при спазване на всички противоепидемични мерки, като срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия е не по – късно от три дни преди изборния ден. 

На Централната избирателна комисия (ЦИК), с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДВИППП, е възложено с решение да определи организацията на изборите и гласуването на избирателите, вкл. и на тези, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация.

От своя страна, ЦИК, със свое решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. е определила, че заявленията за гласуване следва да бъдат подадени в периода от 24 март 2021 г. до 31 март 2021 г.

По този начин се оказва, че гражданите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., ще бъдат лишени напълно от възможността да гласуват.

По данни за броя на заразените с COVID – 19, за периода 01.03. – 10.03.2021 г., средно те са 2 254 души. Посочената категория граждани, които са установени случаи на COVID – 19, задължително се поставят под домашна или болнична изолация съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и лечение на потвърден случай на COVID – 19 в домашни условия е за срок от 14 дни.

Съгласно т. 5 от същата заповед, настанените за лечение в болнично заведение потвърдени случаи на COVID – 19 се изписват след преценка на лекуващия лекар на състоянието на пациента.

Съгласно т. 13 от същата заповед на задължителна карантина в домашни условия за срок от 10 дни подлежат всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19.

От друга страна, съгласно раздел I, т. 8 от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, българските граждани и техните семейства, които пристигат на територията на Република България от друга държава и които не представят отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната, се поставят под карантина за срок от 10 дни. 

Следва да се отбележи, че официална статистика се води единствено за гражданите, които са дали положителен тест за COVID – 19. Такава статистика, обаче не се води по отношение на гражданите, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19, както и по отношение на гражданите, влезли на територията на страната без да са представили отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната.

Във връзка с гореизложеното и ако се приеме, че до изборния ден ще се запази тенденцията за разпространение на COVID – 19 у нас, за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. ще бъдат около 9 016 души. Предвид данните относно по – малкия брой заболели деца, голяма част от посочения брой граждани ще бъдат носители на активно избирателно право, от чието упражняване ще бъдат лишени въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП. 

Предвид липсата на съответна статистика не може да се прогнозира броя на поставените под карантина граждани, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19 или които са пристигнали на територията на страната без да представят отрицателен резултат от PCR тест. Следва да се има предвид, че въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, последните две категории избиратели, поставени под карантина за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. също ще бъдат напълно лишени от възможността да упражнят своето активно избирателно право.

Правото на свободни избори е предмет на уредба на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

В своята практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че правото на свободни избори може да бъде предмет на някои ограничения, но тези ограничения не могат да водят до забрана определени групи граждани да участват в политическия живот на страната си, особено когато това участие се изразява в избор на нейния законодателен орган. В този смисъл са, например, решенията на ЕСПЧ по делата Азиз срещу Кипър, 2004, § 28 и Танасе срещу Молдова [ГК], 2010, § 158. 

Също така, разглеждайки случаи на пълно лишаване от активно избирателно право, ЕСПЧ последователно е отбелязвал, че за да бъде подобен подход съвместим с принципите на ЕКЗПЧ, той трябва не само да преследва законна цел, но също така трябва да бъде подложен на строга преценка за пропорционалност. Това е така, тъй като лишаването от активно избирателно право се разглежда от ЕСПЧ като форма на загуба на граждански права.

Тук е моментът да се отбележи, че гражданите, които са поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, за целите на избирателното право следва да бъдат третирани като граждани, лишени от свободата си по смисъла на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) [лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести].

Изключително богата е практиката на ЕСПЧ по отношение на лишаването от активно избирателно право на осъдени лица в рамките на наказателен процес. В тази връзка, при преценката относно предвиждането на възможност за ефективно упражняване на активното избирателно право на посочената категория граждани, по аналогия би могла се приложи практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със спазване на правото на свободни избори на лишени от свобода, като се съобрази, че лишаването от свобода при поставяне под задължителна карантина или задължителна изолация не е свързано с изпълнение на наложено наказание или принудителна административна мярка.

В тази връзка следва да се спомене решението по делото Кулински и Събев срещу България (жалба № 63849/06), в което ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на правото на свободни избори, поради това съществуващата обща забрана за гласуване на осъдени лица. В същото решение за пореден път, ЕСПЧ потвърждава общите положения, които да бъдат изследвани при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ.

Съобразно първото, установено от ЕСПЧ условие, следва да се прецени дали невъзможността за упражняване на активното избирателно право представлява намеса в правата на засегнатите граждани. В настоящия случай, определена група граждани, а именно поставените под задължителна карантина или задължителна изолация с начална дата в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., фактически са лишени от възможността да упражнят активното си избирателно право по силата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП и решение решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. на ЦИК. Следователно, лишаването представлява намеса в правото им на глас, залегнало в чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.

Второто общо условие изисква преценка за оправдаването на лишаването от легитимна цел. В конкретния случай, лишаването от възможност за гласуване на граждани, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., не разкрива никаква легитимна цел.

Последното общо условие при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ е пропорционалността с преследваните цели. Това условие, обаче, не може да бъде коментирано, предвид констатацията, че не са налице легитимни цели, които да се преследват с въпросното ограничение.

С оглед гореизложеното се достига до извода, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради което на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България теоретично би следвало да се прилага ЕКЗПЧ. Това, практически, не е възможно, предвид липсата на съответна организация за провеждане на изборите, съобразена с международните стандарти.

От друга страна, Конституционният съд на Република България е имал възможност да се произнесе по въпросите, свързани с лишаване от активно избирателно право с Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. по конституционно дело № 11 от 2016 г. В посоченото решение Конституционният съд на Република България обръща внимание на следното:

„В чл. 42, ал. 1 от Конституцията изчерпателно са посочени условията за придобиване на избирателно право, а именно гражданинът да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Други ограничения за придобиване на избирателното право Конституцията не предвижда и не допуска. За да гласува, пълнолетният и дееспособен гражданин трябва да бъде включен в избирателен списък. Включването в избирателния списък не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател и се явява задължително условие, за да може да упражни правото си на глас. Без включване в избирателния списък гражданинът не може да упражни избирателното си право“.

С коментираната разпоредба на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП се предвижда времево ограничение за заявяване на вписване в избирателния списък за гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако гражданинът, поставен под задължителна карантина или задължителна изолация не бъде включен в този списък, на практика за него остава невъзможно да упражни своето активно избирателно право, доколкото при поставяне под карантина или изолация, на лицето се забранява напускането на дома или мястото за настаняване под страх от наказателна отговорност, изразяваща се в лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. 

Тази уредба представлява препятствие, което се оказва непреодолимо и води до фактическо лишаване от избирателни права на част от избирателното тяло. Посочените негативни последици са лишени от конституционно основание, поради което следва да се приеме, че оспорената разпоредба влиза в противоречие с чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

Съгласно цитираното решение на Конституционния съд, „Конституционният законодател с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 е установил условията (позитивни и негативни правни предпоставки) за придобиване на избирателното право. С друга норма от същия порядък не е предвидил възможност със закон да бъдат уредени други предпоставки за придобиване или ограничаване на избирателното право.

Такова правомощие не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, според която със закон може да се уреди само организацията и редът за произвеждане на избори и референдум – дейност, която представлява администриране и организация на изборния процес с цел да се осигури свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки гражданин и не допуска създаване на ограничения (извън установените на конституционно ниво) за неговото упражняване“. Фактическата невъзможност за гласуване на гражданите, поставени под карантина или изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. представлява ограничение на всеобщото избирателно право.

Накрая, следва да се отбележи и факта, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП влиза в противоречие и с принципа на правовата държава, установен с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с нарушаване на правата на гражданите и защита срещу такива нарушения, можете да намерите в секциите “Извънредно положение” и “Права на човека”

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин “Законодателство” : брой 11

Днешният Бюлетин “Законодателство” : брой 11 обхваща законодателните и други промени, публикувани в “Държавен вестник”, бр. 24 и 25 от 2020 г. Периодът е 14.03. – 20.03.2020 г. 

Бюлетин “Законодателство” : брой 11
“Държавен вестник”, бр. 24 от 2020 г.

С коментирания брой на “Държавен вестник” са обнародвани две изменения в подзаконови нормативни актове.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.

Според направените изменения, за всички заявления, подадени и одобрени в рамките на 12 месеца, считано от датата на влизането в сила на Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/132 на Комисията от 30 януари 2020 г. максималният размер на финансовата помощ е както следва:

1. по мярка “Популяризиране в трети държави”: 60 на сто от стойността на допустимите разходи;

2. в допълнение към горната помощ и след одобрение от страна на Европейската комисия може да се предоставя и държавна помощ до още 20 на сто от допустимите разходи.

В случаи те по т. 1 кандидатът за предоставяне на финансова помощ участва във финансирането с минимум 40 на сто от стойността на допустимите разходи, а в случаите на т. 2 – с минимум 20 на сто от стойността на допустимите разходи.

Промоционални проекти, които предвиждат видимост на търговски марки и/или популяризират сортови вина без ЗНП/ЗГУ, могат да получат само финансова помощ от ЕФГЗ до 60 на сто от стойността на допустимите разходи и нямат право на държавна помощ.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Измененията касаят изключително заетите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия. Поради това не представляват широк обществен интерес.

Бюлетин “Законодателство” продължава с отразяване на законодателните и други промени, обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 25 от 2020 г. Това е редовният петъчен брой, публикуван на 20.03.2020 г. 

Измененията са свързани с добавяне в обхвата на закона и разпоредбите на Парижкото споразумение, Регламент (ЕС) 2018/842 и Регламент (ЕС) 2018/841.  

С направените изменения се запазва безплатното разпределение на квоти за индустрията. До 2030 г., за отрасли и подотрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии безплатните квоти ще бъдат в размер на 100%. 
За отраслите и подотраслите, които могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продъкт, се разпределят безплатно квори в размер на 30%. 

Питането е отправено към заместник министър – председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключовите области. 

С обнародваното решение се въвежда задължение на заместник министър – председателя по икономическата и демографската политика да представя всяко тримесечие писмена информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерки за реформи. Тази информация Марияна Николова следва да предоставя на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на община Септември, област Пазарджик на 14 юни 2020 г. 
Частичният избор се налага, поради това, че по отношение на досегашния кмет Марин Рачев е установен конфликт на интереси.  

Наличието на такъв конфликт е окончателно потвърдено от страна на Върховния административен съд. Причината е заповед на Марин Рачев за промяна предназначението на имот в рамките на управляваната от него община за построяване на хотел от страна на дружество, собственост на неговата майка. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Брягово, община Първомай, област Пловдив на 14 юни 2020 г. 
Изборът се налага, поради това, че досегашният кмет е починал. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Аканджиево, община Белово, област Пазарджик на 14 юни 2020 г. 
Изборът се налага, поради това, че избраният кмет не е прекратил търговската си дейност в законоустановения едномесечен срок от избирането му. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Славяново, община Попово, област Търговище на 14 юни 2020 г. 

Изборът се налага, поради това, че избраният кмет не е прекратил търговската си дейност в законоустановения едномесечен срок от избирането му. 

Измененията не представляват обществен интерес. Те касаят промени в изискванията, свързани с начина на съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.  

Промените са свързани с осигуряване на възможност на заседанията на Министерския съвет да се осъществяват дистанционно. 

Основните изменения са свързани с въвеждане на нови разпоредби. 

На първо място, според нововъведенията, в случай че до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, доставчикът не се снабди с фактура за доставка и удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък, ще се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. 

На второ място, въведена е разпоредба, свързана с деклариране и отчитане при прилагане на режим складиране на сроки до поискване. Съгласно измененията, всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим складиране на стоки до поискване от територията на страната до територията на друга държава членка, следва да води специален електронен регистър по образец съгласно приложение № 39 от правилника. 

На трето място, създава се задължение за уведомяване при доставки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона. 

Въвеждат се и множество изменения в приложенията към правилника. 

Наредбата е издадена от министъра на енергетиката. 

С нея се определят редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за прекратяване на топлоснабдяването, за спиране на топлоподаването и за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, както и видът, условията и редът за предоставяне на гаранции от доставчиците на топлинна енергия по сключваните от тях сделки с топлопреносното предприятие. 

_______________________________________________________________________

Останалите броеве можете да намерите в секцията “Бюлетин “Законодателство”

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин “Законодателство”: брой 6

Отново е петък и е време за новия Бюлетин “Законодателство”: брой 6. С него продължаваме да повишаваме своята информираност относно законодателните и други изменения. В днешния брой разглеждаме новостите за периода 07.02. – 14.02.2020 г.. Те са отразени в Държавен вестник, бр. 12 и 13.

Бюлетин “Законодателство”: брой 6
Държавен вестник, бр. 12 от 2020 г.

Извънредният бр. 12 на “Държавен вестник” съдържа в себе си няколко подзаконови изменения и едно решение на Народното събрание. Именно тези изменения ще коментираме в днешния Бюлетин “Законодателство”: брой 6. Ето кои са те.

Решение на Народното събрание за промяна в състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония

С обнародваното решение, отразено в Бюлетин “Законодателство”: брой 6, Крум Костадинов Зарков е освободен е освободен като член и ръководител на постоянната делегация в Парламентарната асамблея по франкофония. Тук следва да си припомним, че той беше назначен за основен представител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Повече информация за този орган и за самия г-н Зарков можете да намерите в Бюлетин “Законодателство”: брой 4.

На негово място, за член и ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония е назначен Георги Георгиев Михайлов. Той е лекар по професия и е от квотата на “БСП за България”.

Любопитно! Парламентарната асамблея по франкофония е със седалище в Париж, Франция. Тя играе ролята на консултативна организация, призната по време на срещата на върха на о-в Мавриций през 1993 г. Тази роля впоследствие е потвърдена с Хартата на франкофонията от 1997 г.
Парламентарната асамблея подкрепя прилагането между държавите – членки на програми за сътрудничество в областта на законодателството, комуникацията и културата. Тя се ангажира да насърчава мисии за наблюдение на избори.

Постановление № 17 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“

Промените не представляват обществен интерес и касаят служителите на Агенцията.

Разгледани накратко, те са свързани с допълване на функциите на
специализираните административни дирекции “Координация и информационно-аналитична дейност” и “Международно сътрудничество”.

Въвеждат се и критерии са преценка на надеждността на лица за работа или за извършване на конкретно възложена задача и дейности в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Направено е изменение и на отговорните лица за извършване на оценки за атестиране на държавните служители в Агенцията.

Постановление № 18 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Направените изменения са в следните нормативни актове на Министерския съвет:

1. Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката: най – важната новост е създаването на звено за мрежова и информационна сигурност. Звеното е на пряко подчинение на министъра на образованието и науката. Неговите функции са свързани с организирането, управлението и прилагането на мерки за мрежова и информационна сигурност. Във връзка със създаването на звеното се осъществяват промени и в кадровия състав на министерството. Въвеждат се и някои нови функции на дирекция “Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие”.

2. Постановление № 13 на Министерския съвет от 2018 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката: промяната е една единствена и се отнася до увеличаване на кадровия състав на Националния център за информация и документация.

Любопитно! Националният център за информация и документация е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката. Той осигурява достъп до разнообразни информационни ресурси, поддържа бази данни и създава информационни продукти и услуги в подкрепа на развитието и напредъка на образованието, обучението и науката.

3. Постановление № 148 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването: промяната е кадрова и се отнася до увеличаване числеността на персонала в регионалните здравни инспекции.

Международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to support the Ultimate Building Machine)“

Договорът е подобен на този, отразен в Бюлетин “Законодателство”: брой 5. Той е също сключен между правителствата на Съединените Американски щати и на Република България.

Договорът се отнася до предоставяне на материали, доставка на оборудване, софтуер, актуализации, услуги и обучение за поддръжка на универсална строителна машина за метални конструкции UBM. Предвидената цена за машината е в размер на $ 478,651.

Любопитно! Машината се закупува, заради необходимостта от построяването на хангари за нова летателна техника. Такава техника е новият правителствен самолет, за който говорихме в първия брой на Бюлетин “Законодателство”. Нека си припомним, че за него и за строителството на нови хангари, от държавния бюджет ще бъдат платени 55 млн. лв.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-15 от 2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Измененията касаят определени категории военнослужещи. С тях се правят промени в допълнителните възнаграждения на водолазния състав на Българската армия.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-19 от 2010 г. за условията и реда за разработването и планирането на курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и преквалификацията, за кандидатстването на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбрана, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия за обучение в тях, както и за обучението на резервистите в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и преквалификацията

Измененията не представляват обществен интерес и касаят единствено определени категории военнослужещи.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 47 от 2010 г. за организацията, дейността и условията и реда за финансиране на експертните съвети и на републиканските консултанти в системата на здравеопазването

Обнародваните промени, отразени в Бюлетин “Законодателство”: брой 6, касаят критериите за изключване на републиканските консултанти, както и критериите за определяне на възнаграждението им.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт

Промените са свързани с функциите по разследването, изготвянето на окончателния доклад за причините за железопътно произшествие или инцидент и при формулиране на препоръките за безопасност. С цитираната наредба се правят и изменения в Наредба № 13 от 1999 г. за разследване на авиационни произшествия.

Бюлетин “Законодателство”: брой 6
Държавен вестник, бр. 13 от 2020 г.

Днешният редовен брой на “Държавен вестник”, който отразяваме в седмичното електронно издание на Бюлетин “Законодателство”: брой 6, съдържа няколко изменения, които представляват обществен интерес.

Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

Измененията са продиктувани от необходимостта от въвеждане в българското законодателство на мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

Ето защо в Закона за защита на потребителите е създадена нова глава девета “а” – “Сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите”. Разпоредбите на новата глава се прилагат по отношение на нарушенията в рамките на Съюза, широко разпространените нарушения и широко разпространените нарушения със съюзно измерение. Регламент (ЕС) 2017/2394 дава и определения на тези понятия. Според него,

Нарушение в рамките на Съюза“ означава всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава членка, различна от държавата членка, в която:
а) е започнало или е извършено действието или бездействието;
б) е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която
в) се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието.

От друга страна,

Широко разпространено нарушение“ означава:
а) всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:
i) е започнало или е извършено действието или бездействието;
ii) е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която
iii) се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или

б) всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки.

И накрая,

Широко разпространено нарушение със съюзно измерение“ означава широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най – малко две трети от населението на Съюза.

С обнародваните изменения се забранява всяко действие, което представлява нарушение, според горните определения. Както виждаме, те са изключително широко формулирани и това не е случайно. Обикновено т.нар. “първично право”, каквото са европейските регламенти, се формулира широко, за да даде възможност на държавите – членки за предвиждане на конкретни мерки по приложението му. Важно е да се знае, че все пак регламентите се прилагат пряко в българското законодателство и тяхното въвеждане не е необходимо. Ето защо се приемат разпоредби, свързани с приложението им.

Новите разпоредби на закона най – вече препращат към регламента, който от своя страна урежда допълнителни правомощия на компетентните органи при упражняване на контрол и разследване на нарушения на правата на потребителите.

Увеличава се и броя на компетентните органи, отговорни за прилагането на актовете на Съюза за защита на интересите на потребителите. Те са: Комисия за защита на потребителите; Изпълнителна агенция по лекарствата; Комисия за регулиране на съобщенията; Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”; Комисия за защита на конкуренцията; Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”; Съвета за електронни медии; Изпълнителна агенция “Морска администрация”; Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”; Българска народна банка; Министерство на туризма.

Въвеждат се и нови състави на административни нарушения, както и съответстващи им санкции.

Те са:

1. за доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спазва разпоредбите на регламента – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.;
2. за възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия – глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.;
3. за неизпълнение на разпореждане до търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Това са отнася до предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно до доставчици на хостинг услуги;

4. за неизпълнение на разпореждане за заличаване пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението, както и за неподаване на искане до КЗП за даване на съгласие при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадено такова разпореждане – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Разпоредбите се отнасят до регистраторите на домейни.

ВАЖНО!!! Регистраторите на домейн следва в тридневен срок от уведомяването за разпореждането на КЗП да изпълнят задължението за заличаване пълното име на търговец, отговорен за нарушение на законодателството за защита правата на потребителите. В противен случай им бъде наложена санкцията по т. 4.

Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи

В закона за платежните услуги и платежните системи също се въвеждат значителни изменения. Ще разгледаме най – важните от тях.

На първо място, доставчиците на услуги, извършвани въз основа на платежни инструменти, които позволяват на ползвателя им да придобива стоки или услуги единствено в помещения на издателя или в рамките на ограничена мрежа от доставчици на услуги, които имат сключен търговски договор с издателя, който действа по занятие, както и които могат да се използват само за придобиване на много ограничен набор от стоки или услуги, ще следва да уведомяват БНБ за извършваната дейност, когато общата стойност на всички изпълнени операции през предходните 12 месеца надхвърля 2 млн. лв. Тези доставчици, по преценка на БНБ ще бъдат вписвани в специален регистър. Ежегодно до 31 март доставчиците на услуги, извършвани по ограничен начин ще трябва да предоставят на БНБ информация за общата стойност на всички изпълнени платежни операции през предходната календарна година.

На второ място, доставчиците на услуги, които извършват платежни операции в допълнение към електронните съобщителни услуги на абонат на мрежата или услугата от доставчик на електронни съобщителни мрежи или услуги, за закупуване на цифрово съдържание и гласови услуги, независимо от устройството, използвано за закупуване или потребление на цифрово съдържание, и таксувани на сметката на абоната, или извършени от или чрез електронно устройство и таксувани на сметката на абоната в рамките на благотворителна дейност или за закупуване на билети, при условие че стойността на всяка конкретна еднократна платежна операция не надвишава 100 лв., ежегодно в срок до 31 юли следва да уведомяват БНБ за извършваната дейност и да предоставят заключение от годишен одит. То трябва да удостоверява, че дейността е съобразена със законовите ограничения, наложени на доставчици на такива услуги.

На трето място,

Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни услуги и/или издаване на електронни пари, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или в друга дейност думи, означаващи извършване на такава дейност. Това правило не се прилага за случаите на извършване на рекламна дейност от лице, вписано в специалния регистър като представител на платежна институция или на дружество за електронни пари. При това положение, обаче представителите или клоновете на платежната институция следва да информират ползвателите на платежни услуги, че действат от името на платежната институция.

На четвърто място, лице, което придобие три или повече от три на сто от акции/дружествени дялове или права на глас по акции/дружествени дялове в платежна институция, лицензирана от БНБ, уведомява БНБ за това в 7-дневен срок от придобиването и прилага необходимите документи, определени с наредба на БНБ.
Българската народна банка може да лиши временно от право на глас акционер и/или съдружник и/или да му нареди писмено да прехвърли притежаваните от него акции/дружествени дялове в срок 30 дни, когато:
1. лицето не е представило необходимите документи и информация или представените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация;
2. с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на платежната институция или на предоставяните от нея платежни услуги.“

На пето място,

Клиринг и сетълмент на платежни операции в левове, свързани с платежни карти, се извършват от системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, която извършва нетен сетълмент в определен момент в RINGS, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. издателите на платежните карти са доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, или клонове на доставчици на платежни услуги, извършващи дейност на територията на страната;
2. мястото на продажба или терминалното устройство АТМ се намира на територията на Република България.

На шесто място, увеличават се двойно санкциите за нарушения на закона.

На седмо място, правят се допълнения в чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс, съгласно чиято разпоредба,

Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност

Публикуваните в днешния брой на Бюлетин “Законодателство”: брой 6 изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност също са съществени. С тях се въвеждат изискванията на чл. 36, параграф 2, чл. 37, параграф 1, чл. 40, параграф 3, чл. 41 и 44, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели.

Кои са по – съществените новости?

На първо място, въвеждат се задължения за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да не допускат придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и за еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински паспорт. Предвидени са две изключения. Първото касае придвижването на животните с цел ежедневна паша. А второто се отнася до еднокопитните животни, участващи в състезания или в изложби, както и еднокопитните животни – собственост на Министерството на вътрешните работи, които се транспортират само с ветеринарномедицински паспорт. Допълнително задължение на собствениците и ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни е осигуряват и спазват мерките за биосигурност.

Същите тези лица следва в 7-дневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за паднали или за невъзможни за разчитане средства за официална идентификация. Въвежда се и задължение за тях в 14-дневен срок от датата на загубване или констатиране на невъзможност за разчитане на средствата за официална идентификация да осигуряват поставянето на тяхно място на заместващи средства.

На второ място,

за издаване на разрешение за населване на животни собственикът или ползвателят на животновъдния обект подава до директора на ОДБХ по местонахождението на обекта заявление по образец. Той ще се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ.
Директорът на ОДБХ в срок до 30 работни дни от датата на подаване на заявлението издава разрешение за населване или постановява мотивиран отказ. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На трето място, въвеждат се задължения за кметовете и кметските наместници да:
1. организират изпълнението на разпоредените мерки за ограничаване и ликвидиране на болести по животните;
2. съдействат за организиране на периодични обучения на собственици и/или ползватели на животновъдни обекти, свързани с профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и зоонози;
3. организират и предприемат действия за събиране и обезвреждане на умрелите безстопанствени животни;
4. организират определянето на терен за загробване на труповете на животни и предприемат действия за събиране и унищожаване на странични животински продукти;
5. поддържат и актуализират публичен регистър на домашните кучета, ловните кучета и кучетата, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се придвижват към регистриран животновъден обект;

6. организират ежегодно в срок до 20 октомври извършването на инвентаризация на животните в животновъдните обекти – лични стопанства. В допълнение, те следва да изготвят списък, който съдържа имената на собствениците на животни, броя, вида и категорията на животните от животновъдните обекти. В срок до 7 работни дни от извършване на инвентаризацията предават списъка на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община. Този списък се поставя на видно място, без да се уточнява кое място следва да се счита за “видно”.

На четвърто място,

животновъдните обекти – лични стопанства, за отглеждане на селскостопански животни подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът. За целта се подава заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.
В 7-дневен срок от получаване на заявленията директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за извършване на проверка на личните стопанства за спазване на съответните изисквания.
В срок до 7 работни дни от приключване на проверката комисията представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или за отказ. Когато при проверката се установи, че личното стопанство не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя и определя срок за отстраняване на пропуските.
Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За регистрацията на такъв обект не се събира такса.

Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните.
При прекратяване на договора собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен в 7-дневен срок от прекратяването му да сключи договор с друг регистриран ветеринарен лекар.
Смяна на ветеринарния лекар по преценка на собственика или ползвателя на животновъдния обект може да се извършва до два пъти в рамките на една календарна година – през месец януари и месец юни. Изключения се допускат в случай на смърт или други събития, които обективно възпрепятстват изпълнението на ветеринарномедицинската дейност от ветеринарния лекар.

На пето място,

собствениците на кучета, навършили 6 – седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар. Това се прави с цел:
1. официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт);
2. обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по кучетата, различни от болестта бяс.
Собствениците на кучета, навършили 12-седмична, но не повече от 6-месечна възраст, ги представят на ветеринарния лекар за първоначално поставяне на ваксина срещу болестта бяс. Всяка следваща ваксинация срещу болестта бяс се извършва 12 месеца след предходната.
Изпълнението на тези задължения е за сметка на собствениците.

ВАЖНО!!! За неизпълнението на тези задължения собствениците на кучета се наказват с глоба в размер на 200 лв.

На шесто място,

въвеждат се множество санкции за неспазване на нововъведените задължения.

Указ № 20 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Къпиновци, общ. Исперих, обл. Разград. Изборът ще се проведе на 14 юни 2020 г.

Правомощията на кмета Ариф Ахмед са прекратени предсрочно с решение на Общинска избирателна комисия – Исперих. Като основание а за предсрочното прекратяване на правомощията му се сочи разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Според него,

Пълномощията на кмет се прекратяват предсрочно при избирането му за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министър или заместник областен управител или когато заеме друга длъжност по трудово или служебно правоотношение.

Не се сочи, обаче, поради коя конкретна хипотеза от изброените са прекратени правомощията на Ариф Ахмед.

Указ № 21 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Бозвелийско, общ. Провадия, обл. Варна. Изборът ще се проведе на 14 юни 2020 г.

Правомощията на кмета Дамян Дамянов са прекратени предсрочно с решение на Общинска избирателна комисия – Бяла слатина, поради подаване на оставка.

Указ № 22 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Соколаре, общ. Бяла слатина, обл. Враца. Изборът ще се проведе на 14 юни 2020 г.

Правомощията на кмета Николай Нинов са прекратени предсрочно с решение на Общинска избирателна комисия – Бяла слатина, поради подаване на оставка.

Решение № 1 от 4 февруари 2020 г. по конституционно дело № 17 от 2018 г.

Днешният Бюлетин “Законодателство”: брой 6 продължава с тълкувателната практика на Конституционния съд. В Държавен вестник, бр. 13 от 2020 г. е обнародването Решение № 1 от 2020 г. по к.д. № 17 от 2018 г. Съобразно него искането за обявяване на противоконституционност на определени разпоредби от Закона за лечебните заведения, Закона за съсловната организация на магистър – фармацевтите, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване се отклоняват.

От друга страна, отхвърля се искането за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби от:
1. Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.;
2. Закона за Българския Червен кръст;
3. Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
4. Закона за закрила на детето;
5. Закона за здравето;
6. Закона за здравното осигуряване;
7. Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
8. Закона за корпоративното подоходно облагане;
9. Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането;
10. Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
11. Закона за лечебните заведения;
12. Закона за медицинските изделия;
13. Закона за обществените поръчки;
14. Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;
15. Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина;
16. Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите;
17. Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
18. Изборния кодекс.

Наредба № 1 от 2020 г. за публичните регистри в Министерството на младежта и спорта

Наредбата, отразена в Бюлетин “Законодателство”: брой 6 не представлява обществен интерес. Тя касае единствено съдържанието на публичните регистри в Министерството на младежта и спорта и реда за тяхното поддържане.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци

Въвеждат се нови предупредителните пътни знаци за опасност група “А” за образувано задръстване, намалена видимост и настъпило ПТП. Те имат формата на равностранен триъгълник с хоризонтална основа и връх, разположен вертикално над нея, червена гранична ивица, жълт фон и символи с черен цвят.

В останалата си част измененията касаят изискванията за начините на поставяне на някои пътни знаци и касаят отговорните за това органи.

Инструкция № І-1 от 2020 г. за реда за извършване на съвместни проверки на място на лицата по чл. 108, ал. 6, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Българската народна банка по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари

Инструкцията се отнася до реда за осъществяване на съвместни проверки на място от специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ (САДФР) на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Българската народна банка (БНБ) по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

Този ред касае проверките, извършвани по отношение на лица, подлежащи на контрол от страна на БНБ.

Поправка в Постановление № 18 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 12 от 2020 г.)

Постановлението е публикувано в извънредния бр. 12 на “Държавен вестник”, който разгледахме в първата част от днешния Бюлетин “Законодателство”: брой 6.

Поправката е на допусната явна техническа грешка, като в § 1, т. 4, в новосъздадения в глава трета раздел Vа „Звено за мрежова и информационна сигурност“, чл. 32а, ал. 4, т. 12, думите „компютърната сигурност в съответствие ++-с“ да се четат „компютърната сигурност в съответствие с“.

____________________________________________________________________________

Останалите броеве от електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“, можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“.

Адв. Петкова за отговорността на президента 1
Медии, Наказателно право

Адв. Петкова за отговорността на президента

Една от актуалните теми за изминалите две седмици беше темата за отговорността на президента. Тя беше повдигната от главния прокурор пред Конституционния съд, който скорострелно образува конституционно дело. Повод за питането станаха разпространени от прокуратурата разговори, записани чрез използване на специални разузнавателни средства, в които участва българския президент. Според главния прокурор е налице необходимост от тълкуване на конституционната разпоредба, уреждаща процедурата за ангажиране на отговорност на президента. По покана на BSTV адв. Силвия Петкова коментира темата за пределите на наказателната отговорност на президента.

В предаването “Следобед с BSTV” адв. Силвия Петкова поясни, че искането за тълкуване на Конституцията е неоснователно. Според нея разпоредбата на чл. 103, уреждаща отговорността на президента, е пределно ясна и за неюристи. Така, според ал. 1

Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Според адв. Петкова държавната измяна и нарушението на Конституцията не са еднозначни понятия. Те се отнасят като общо към специално, тъй като всяка държавна измяна ще бъде нарушение на Конституцията, но не всяко нарушение на Конституцията ще бъде държавна измяна. Последната може и да осъществява състава на някое от престъпленията против Републиката, уредени в Наказателния кодекс, но това не е задължително. От своя страна, адв. Петкова обърна внимание на факта, че отговорността на президента, която се осъществява по реда на Конституцията е различна от наказателната отговорност, която се реализира по реда на наказателното производство. Според нея, в конституционната процедура отговорността е политическа и нейното реализиране води единствено до прекратяване на правомощията на президента.

В предаването

адв. Петкова дава отговор и на въпросите възможно ли е президентът да носи отговорност за действия, извършени при изпълнение на неговите функции; може ли срещу него да се води разследване, докато е на поста си; какви са пределите на наказателната му отговорност за престъпления, извършени извън изпълнение на функциите му и какви следва да бъдат последиците от разпространението на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства.

Вижте повече във видеото.

____________________________________________________________________________

Още интересни коментари на адв. Силвия Петкова можете да намерите в секцията “Медийни изяви“.