Задържане под стража
Наказателно право

Задържане под стража. Какво да правя?

Предвиденото в Наказателно – процесуалния кодекс задържане под стража е вид мярка за неотклонение, която може да бъде предприета както още в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес. 

Целта на мярката „задържане под стража“ е да попречи на обвинямия или подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление. 

Всъщност, това е и най – тежката мярка за неотклонение, която българското законодателство предвижда, като с нея се засягат в най – висока степен правата и основните свободи на задържаните лица. Ето защо, законът предвижда строги изисквания във връзка с нейното предприемане. 

Нека видим какво представлява това задържане под стража, какви са изискванията за предприемането му и какви са начините за неговата отмяна или замяната му с по – лека мярка за неотклонение. 

Задържане под стража. Какво да правя? 1

Задържане под стража. Същност и условия

Мярката „задържане под стража“ се взима тогава, когато по делото е налице обосновано предположение, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е извършило престъплението, за което е привлечено в това качество. Под „обосновано предположение“ не се има предвид да са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъждането на това лице. Достатъчно е да са налице предварителни данни за това, като в хода на следствието, те могат да бъдат опровергавани.

Едновременно с изискването за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, за взимане на мярка за неотклонение е необходимо по делото да е констатирано наличието на реална опасност обвиненият да се укрие или да извърши престъпление. 

Какво означава "реална опасност"?

Условията, въз основа на които се преценява налице ли е реална опасност обвиняемият да е укрие или да извърши престъпление са предвидени в закона и са:

1. повдигнато е обвинение срещу лице за престъпление, което е извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго такова престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено при спазване на разпоредбите за условното осъждане;
3. обвинението е за престъпление, наказуемо с не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание;
4. обвиняемият не се е явил пред съответните държавни органи без уважителни причини и не може да бъде открит на известните му адреси. 

Тези основания, обаче, не са абсолютни. Тоест, възможно е и те да бъдат налице, но въпреки това от останалите данни по делото да се прецени, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. 

Изменение или отмяна на мярката "задържане под стража"

Веднъж взета, мярката за неотклонение „задържане под стража“ не може да трае до неопределен краен момент. 

Сроковете зависят от това дали тази мярка е приложена в досъдебното производство или в съдебната фаза. 

И така, когато е взета в досъдебното производство, мярката „задържане под стража“ може да продължи не повече от осем месеца, когато обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. 

Когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от свобода 15 и повече години или друго по – тежко наказание, задържането под стража може да продължи не повече от година и половина. 

При обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода под 5 години или с друго по – леко наказание, мярката задържане под стража може да трае не повече от два месеца. 

По отношение на мярката задържане под стража, взета в съдебната фаза, законът не предвижда конкретни срокове, но българският съд е обвързан от Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, според които всеки задържан има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Кой срок е разумен според международните стандарти се решава за всеки конкретен случай. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, мярката за неотклонение „задържане под стража“ може да бъде изменяна по искане на обвиняемия/подсъдимия или неговия защитник – адвокат. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, въпросът за изменението на тази мярка може да бъде поставян по всяко време и съдът е длъжен да се произнесе в тридневен срок от депозирането на искането. 

Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който е недопустимо да се иска ново изменение на мярката „задържане под стража“, като този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. 

ВАЖНО! Постановяване на задържане под стража е възможно и когато спрямо обвиняемия или подсъдимия е била взета по – лека мярка за неотклонение, напр. подписка или гаранция в пари, но той се е укрил от властите или е извършил ново престъпление. 

Задържане под стража. Какво да правя? 2

В заключение

Както вече отбелязахме, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е най – тежката такава мярка, която в значителна степен ограничава основното човешко право на свобода и сигурност, предвид факта, че се изпълнява в помещение за задържане, а задържаното лице се намира под охрана. 

Ето защо, за да бъде законосъобразна, тя следва да бъде предприета в съответствие със закона, както и да не трае прекомерно дълго време. Законността на всяко задържане се решава според конкретните доказателства по конкретното наказателно дело. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на лицата, обвинени в извършване на престъпление, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими както на досъдебна и съдебна фаза от наказателния процес, така и пред Европейския съд по правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Задържане под стража. Какво да правя? 3
Наказателно право

Освобождаване от наказателна отговорност. Възможно ли е?

Възможно ли е освобождаване от наказателна отговорност?

Държавата разполага с три правомощия във връзка с осъществяване на наказателно преследване за извършено престъпление. Първото е да осъди извършителя. Второто е да изпълни наказанието, а третото е да третира престъпния деец като осъждан. При определени условия държавата може да се откаже от прилагането на някое от тези правомощия. 

Днес ще поговорим именно за първото правомощие, което се изразява в освобождаване от наказателна отговорност на извършителя на престъплението. 

Какво означава освобождаване от наказателна отговорност?

За освобождаване от наказателна отговорност говорим тогава, когато органите на досъдебното производство (разследващ полицай и прокурор) са установили по безспорен начин, че е извършено престъпление от конкретно определено лице, като за осъждането на извършителя е повдигнато обвинение пред съд. 

С оглед тежестта на престъплението, настъпилите вредни последици и личността на престъпния деец, защитникът може да пледира, a съдът да уважи искането му, подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност. 

С отказа на държавата от правомощието си да осъди извършителя на престъплението, тя автоматично се отказва и от другите си две правомощия. Това е така, защото ако лицето не бъде осъдено по наказателноправен ред, няма да е наложено наказание за изпълнение, съответно няма как същото това лице да бъде третирано като осъждано. Тоест, съдебното му минало ще остане чисто и при изваждане на свидетелство за съдимост, в него ще бъде отбелязано „неосъждан“.  

Кога е възможно освобождаване от наказателна отговорност?

За да може да бъде постановено освобождаване от наказателна отговорност, Наказателният кодекс предвижда задължителното и едновременно наличие на няколко определени условия. 

Първото условие е, когато престъплението е умишлено, за извършването му да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от свобода или друго по – леко наказание. По – леките самостоятелно налагани наказания са глоба, обществено порицание и пробация. 

Сред престъпленията, за които се предвиждат посочените наказания, са проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология; убийство, извършено от майка върху рожба по време на раждане или непосредствено след раждане; причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, когато деецът е направил всичко, което зависи от него, за да спаси пострадалия; някои телесни повреди; умишлено заразяване с венерическа болест; закана с престъпление; обида и клевета; кръвосмешение; някои сексуални престъпления; разпространение на порнографски материал, неплащане на издръжка; неспазване на режим на лични отношения с дете; неспазване на противоепидемични мерки и др.

Второто условие, за да бъде възможно освобождаване от наказателна отговорност, е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност досега. Тук следва да се отбележи, че практиката е противоречива по отношение на възможността за повторно прилагане на възможността за освобождаване от наказателна отговорност. Често съдът приема, обаче, че това е възможно, ако е изтекъл едногодишен срок от заплащане на наложената глоба по предходно освобождаване. Доколкото тези случаи са особени, препоръчително е да се потърси правна помощ от опитен адвокат по наказателно право

Третото условие е причинените от престъплението имуществени вреди да бъдат възстановени.

Когато съдът постановява освобождаване от наказателна отговорност, той задължително налага административно наказание в размер от хиляда до пет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! До 2017 г. беше възможно постановяване на освобождаване от наказателна отговорност за шофиране в пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Към днешна дата това е невъзможно, поради което за тези престъпления винаги се постановява присъда, която може да бъде осъдителна, но може да бъде и оправдателна. 

В случаите на шофиране в пияно състояние или след употреба на наркотични вещеста или техни аналози се разкрива една любопитна особеност. При отказ за даване на проба за употреба на алкохол или наркотици се налага административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.

При установяване на престъплението шофиране след употреба на посочените вещества, предвиденото наказание е от една до три години лишаване от свобода, глоба от двеста до хиляда лева и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца. При участието на достатъчно опитен защитник, това наказание може да се намали на лишаване от свобода от три до пет месеца с три години изпитателен срок, лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за срок от 6 до 9 месеца и без налагане на глоба. След изтичане на тригодишния изпитателен срок настъпва реабилитация и лицето се води неосъждано. 

В този случай се повдига въпроса дали ангажирането на наказателна отговорност за посочените престъпления е достатъчно ефективен метод за тяхната превенция. 

В заключение

Възможността за освобождаване от наказателна отговорност, макар и да води до запазване на чистото съдебно минало на извършителя на престъпление, не е нито безусловна, нито оставя престъплението без последици. 

Напротив. В много случаи, имуществената санкция, която подлежи на принудително изпълнение и е събрана ефективно, може да доведе в много по – голяма степен до превъзпитание на дееца, който няма трайни престъпълни наклонности, отколкото би довело условното осъждане, например, или постановяването на пробационни мерки. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с защитата в наказателни производства за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими в размките на наказателния процес. 

Наказателно право

Жертви на изнудване. Случаи от кантората

Осъществяването на изнудване е вид криминална проява, която в практиката се извършва по много сходни начини.

В днешната статия ще поговорим за това какво представлява изнудването. Как то се проявява и как да се защитим, в случай че станем жертва на такива актове? Ще дадем и два примера с най – типичните случаи на изнудване, по които кантората е работила.

Изнудване. Случаи от кантората

Днешното изложение ще започнем отзад напред. Това е необходимо с цел по – лесното разбиране на механизма на извършване на престъплението. С оглед запазване на адвокатската тайна, имената на пострадалите и извършителите са променени.

Случай 1

Николета е семейна бизнес дама, която назначава Красимир на работа като общ работник в стопанисван от нейното дружество склад по препоръка на неин близък. В първите няколко месеца отношенията между новия работник и неговия работодател протичат гладко. Красимир се справя добре с работата, общителен и лъчезарен е, харесван от колегите си и преките си ръководители.

Около половин година след започване на работа, обаче, ситуацията коренно се променя. Това се случва, когато една сутрин Красимир съобщава на Николета, че предишната вечер я е забелязал да слиза от колата на непознат мъж и я е заснел. За да не изпрати снимките на съпруга ѝ, Красимир иска от Николета тя да осъществи интимен контакт с него. Тя категорично отказва, вследствие на което той променя исканията си. Новото му условие е „до края на седмицата“ Николета да му предаде сума в размер на 15 000 лв., като ѝ дава подробни инструкции къде да остави парите.

Николета не разполага с толкова пари, но знае, че същата тази вечер действително е била с друг мъж, с когото има афера. Макар и да няма представа дали Красимир действително я е заснел, у нея възниква основателен страх, че той разполага със снимките, които твърди, че е направил и че наистина ще ги изпрати на съпруга ѝ. Ето защо, тя се принуждава да потърси начин да се снабди с парите. Опитва се да изтегли кредит за тази сума, но банката ѝ отпуска само половината. Тя ги оставя там, където Красимир е поискал и по – късно получава потвърждение от него, че ги е взел. След като, обаче, установява, че дадената сума не съответства на поисканата, Красимир продължил с отправянето на заплахите си.

Случай 2

Ивайло и Камелия са бивши съпрузи, които са се разделили сравнително отдавна, но са запазили приятелските си отношения. Често им се налага да общуват помежду си покрай общите им деца. Имат и общ бизнес, който създали по време на брака си и след развода, решили да запазят, предвид добре развиващите им се приятелски отношения. Както Ивайло, така и Камелия намерили подходящи интимни партньори в лицето на други хора – Ваня и Александър.

Във връзка с общия бизнес, Ивайло и Камелия се сблъскали с финансов проблем, заради който се наложило да общуват малко по – често от обичайното и до малко по – късно от обичайното. В края на един такъв ден, Камелия се прибрала късно вкъщи. Цяла вечер е била с Ивайло, правейки ревизия на обект, свързан с дейността им. Взела си душ, но като излязла от банята с изумление установила, че е получила заплашително съобщение по едно от известните чат приложения от Ваня. Според съобщението, Ваня знаела, че Камелия и Ивайло цяла вечер са били заедно и че иска Камелия да ѝ даде 10 000 лв. В противен случай ще я убие.

Какво е изнудване?

Както виждаме от примерите, най – типичните елементи на престъплението „изнудване“ са два. Първият е свързан с получаването на някаква имотна облага от страна на извършителя. Вторият елемент съществува в съвкупност с първия. Тоест, за да подейства мотивиращо на жертвата да предостави тази облага, извършителят си служи със заплаха.

Същност на изнудването

Изнудването е престъпление от общ характер. То е от категорията на тежките престъпления, тъй като се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В допълнение се предвижда и глоба от хиляда до три хиляди лева. Това са наказанията, предвидени в основния състав, като съществуват случаи на изнудване, които могат да бъдат наказани и по – тежко. Например, в случай че изнудването е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Глобата също е по – висока. Тя е в размер на три до пет хиляди лева.

Елементи на изнудването

Престъплението изнудване има особена цел. Тя се състои в това извършителят да получи някаква имотна облага и се постига чрез „мотивиране“ на пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Това „мотивиране“ се осъществява чрез принуда. Тя е необходима, поради факта, че изначално пострадалият не желае да се разпорежда с вещ или право, или да поема имуществени задължения. Както видяхме по – горе, най – често имотната облага се състои в получаване на пари от пострадалия.

Наказателният кодекс дава насоки и за естеството на заплашването. За да е налице престъплението „изнудване“ трябва извършителят да е заплашил пострадалия с насилие (както в случая на Камелия), с разгласяванена позорящи обстоятелства (както в случая на Николета), увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за пострадалия или негови близки.

ВАЖНО!!! Без значение е дали извършителят действително е имал намерение да осъществи заплахата си. За съставомерността на това деяние е необходимо единствено да е налице формално заплашване, което да предизвика основателен страх у пострадалия. То следва да бъде от естество, че да може да предизвика тежки последици и да предизвика. Така, в примера на Николета, заплахата може да предизвика основателен страх, че ако бъде осъществена, семейството ѝ ще се разпадне. По същия начин, заплахата с убийство е от естество да предизвика основателен страх у Камелия, че животът ѝ ще бъде насилствено отнет.

Как да се защитим?

Средството за защита е чрез подаване на жалба до съответната районна прокуратура по местоизвършване на престъплението.

ВАЖНО!!! От изключително значение е с подаването на жалбата, пострадалият да бъде конституиран в досъдебното производство именно в това качество. Това е така, тъй като множеството права на пострадалия в наказателия процес се активират единствено тогава, когато той изрично иска да участва в него. Сред най – важните от тези права са:


1 . да получи защита за своята сигурност и тази на близките си. Когато изнудването е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, тази защита е изключително важна, особено ако не са изпълнени исканията на извършителя;
2. да бъде информиран за хода на наказателното производство. Това право е пряко свързано със следващото;
3. да участва в производството съобразно предвиденото в закона. Това участие се изразява във възможността пострадалият да се включи в делото като граждански ищец/граждански ответник и да предяви искането си за получаване на обезщетение за претърпените от престъплението вреди направо пред наказателния съд. За извършването на това присъединяване, обаче, има точно определени срокове, които ако бъдат изпуснати, не могат да се възстановят. Това ще означава, че пострадалият ще загуби правото си да се присъедини в наказателния процес по – късно, за да предяви претенциите си;
4. да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство.

В заключение

Както видяхме по – горе, престъплението изнудване има много типични признаци, които е трудно да бъдат сбъркани. Същевременно, продължителното понасяне на подобни действия, може да доведе до сериозни психологически последици за пострадалия. Ето защо е необходимо предприемането на навременни мерки, както с оглед своевременното прекратяване на действията, представляващи изнудване, така и с цел обезщетяване на претърпите негативни усещания като страх, нервно напрежение, притеснение и др.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове престъпления, четете в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ специализира в сферата на предоставяне на правна помощ и защита на пострадали от престъпления.

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 4
Домашно насилие и сексуален тормоз

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие

След като Конституционният съд на Република България прие решение, с което обяви противоречието на Истанбулската конвенция с Конституцията, Народното събрание пое инициативата за приемане на промени, които да уредят въпроса кога е налице домашно насилие по НК. Тяхната цел беше да се даде допълнителна закрила срещу домашно насилие. 

Тези промени станаха факт със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2019 г. В какво се състоят те и достатъчни ли са от гледна точка на превенцията на домашното насилие?

Какво означава терминът домашно насилие по НК и кога е налице „престъпление, извършено при условията на домашно насилие“?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Според неговия чл. 2, ал. 1:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С промените, свързани с въпроса за извършването на домашно насилие по НК, се въвежда ново квалифициращо обстоятелство – „престъплението е извършено в условията на домашно насилие“.

N.B. Квалифициращото обстоятелство е такова обстоятелство с наличието, на което престъплението се счита за по – тежко наказуемо.

Кога престъплението е извършено при условията на домашно насилие по НК се уточнява в новата т. 6а на чл. 93. Според този текст, за да бъде извършено престъплението при такива условия, то трябва да е предшествано от системни актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. И тук се разкрива първия проблем. Системността по смисъла на наказателното законодателство е налице в случай на извършване на един еднороден акт три или повече пъти. 

В светлината на обсъждания въпрос, това ще означава, че за да бъде убийството извършено при условията на домашно насилие по НК, престъпният деец трябва преди престъплението да е извършил най – малко три акта на домашно насилие. Всеки един от тези актове ще подлежи на установяване с оглед доказване на системността. Или иначе казано, ако г-н Х е убил съпругата/приятелката си вследствие на един единствен побой, то престъплението ще се квалифицира по основния състав на убийството, който е по – леко наказуем.

За кои престъпления се предвижда квалифициращо обстоятелство, а именно деянието да е извършено при условията на домашно насилие по НК

Престъпленията, за които се предвижда по – тежко наказание, са убийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда. Към тях спадат и заканата с престъпление и престъпно следене. Нито едно от тях не разкрива кой знае какви особености, с изключение на гореспомената. Тоест, ако са извършени без да са предшествани от три или повече акта на домашно насилие по НК, ще се наказват по основния състав, който е по – леко наказуем.

Недоумение буди, обаче, разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която:

За средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра … наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

При тази формулировка на разпоредбата излиза, че престъплението е от частно – публичен характер. Това означава, че неговото образуване зависи от волята на пострадалия и прокуратурата няма право по своя инициатива да започне наказателно преследване.

N.B. За да стане ясно в какво точно се състои абсурдността на този текст, трябва да се има предвид, че наказателното преследване на престъпленията от частно – публичен характер е поставено в зависимост от волята на пострадалия, тъй като се счита, че тяхната обществена опасност е по – ниска.

И така, какво представлява „средната телесна повреда“, причинена при условията на домашно насилие по НК

Средна телесна повреда са трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Тълкуване на разпоредбата и извеждане на проблемите в нея

За да се изведат проблемите в цитираното изменение, необходимо е да се обърне внимание на лицата, на които е признато правото да търсят защита по ЗЗДН. По аргумент от противното, те се извеждат от разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН и са:

а. съпруг или бивш съпруг на извършителя

б. лице, което се намира или се е намирало с извършителя във фактическо съпружеско съжителство;

в. лице, от което извършителят има дете;

г. възходящ (напр. майка/баща, баба/дядо) или низходящ (напр. дете/внук) на извършителя;

д. лице, с което извършителя се намира в родствена връзка по съребрена линия до 4та степен включително (напр. брат/сестра/братовчед);

е. лице, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител;

ж. лице, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с възходящ или низходящ на извършителя (напр. бащата на интимния приятел);

з. лице, чийто родител се намира или се е намирал във фактическо съпружество съжителство с извършителя.

От своя страна, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 изброява изчерпателно по отношение на кои лица средната телесна повреда ще се преследва по тяхна тъжба. Това са възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра и само те ще имат право да подадат тъжба до прокуратурата. 

Така се стига до абсурда, че според законодателя средната телесна повреда, извършена по отношение на горепосочените лица е с по – ниска обществена опасност от средната телесна повреда, извършена по отношение на бивш съпруг; на лицето, с което извършителя се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство; на лицето, от което извършителят има дете; на братовчед; на лицето, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител и т.н., която ще се преследва по общия ред.

Така, напр. съпругата на извършителя ще трябва да подаде тъжба, ако ѝ бъдат избити зъби, но за същото действие по отношение на бившата съпруга, прокуратурата сама ще образува наказателно производство.

Особена хипотеза по чл. 182, ал. 2 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК:

Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

В обнародваните в бр. 16 от 2019 г. на Държавен вестник изменения на Наказателния кодекс са направена две значими промени в нея. Първата от тях се състои в увеличаване размера на глобата от две до пет хиляди лева, вместо от сто до 300 лв. В особено тежки случаи глобата е увеличена от „до три хиляди лева“ на пет до десет хиляди лева. Тази промяна е продиктувана от променените икономически условия и цели да се постигне съответствие на разпоредбата с тях.

Втората и по – интересна промяна, касаеща този текст се състои във факта, че досега това престъпление се преследваше по общия ред. С новата разпоредба на чл. 193а, обаче, законодателят е преценил, че степента на обществена опасност на това престъпление не е достатъчно висока и затова е разпоредил то да бъде от частен характер. Това означава, че образуването и прекратяването на наказателното производство зависи изцяло от волята на пострадалия.

По този начин законодателят е възприел отново текста на разпоредбата такъв, какъвто е бил при редакцията ѝ през 1997 г.

Кои лица са пострадали престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и действие на изменението по висящите производства

Предвид че действията по неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете е вид домашно насилие по НК, когато е извършено от лице по чл. 3 от ЗЗДН, за пострадали, а оттам и за оправомощени да подадат тъжба са другия родител и детето. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

В съответствие с принципа за пределите на действие на наказателния закон, ако престъплението е извършено преди влизане в сила на измененията, предмет на настоящия анализ, ще бъдат приложени правилата на текст. От друга страна, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗИД-а на НК:

Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Заключение

Промените в Наказателния кодекс, предмет на настоящия анализ са направени във връзка с общественото недоволство, поради липсата на адекватна защита на жените от насилие, в това число и от домашно насилие. Те представляват един изключително несполучлив опит за имплементиране в наказателното ни законодателство на отделни разпоредби на отхвърлената от Конституционния съд на Република България Истанбулска конвенция. 

Тези изменения не съответстват и на мотивите на законопроекта, тъй като реално по никакъв начин не гарантират адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени. Те не могат да осигурят нито превенцията, нито противодействието на тези форми на престъпно поведение. Това е така, тъй като в основата си отново поставят наказването на извършителя в зависимост от волята на жертвата, което по никакъв начин не променя досегашното ѝ положение.

Освен това, дискутираните изменения обуславят по – тежката наказуемост на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие в зависимост от тяхната системност, което изцяло противоречи на житейската логика.

В тази връзка, все повече личи необходимостта от адекватна дискусия по разпоредбите на Истанбулската конвенция и нейните позитиви вън от рамките на трансофобията и хомофобията в България.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с проблемите на домашното насилие по ЗЗДН, както и въпросите относно извършено домашно насилие по НК, можете да откриете в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от домашно насилие по НК, както и съгласно ЗЗДН.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 5