Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Договорно право, Извънредно положение, Принудително изпълнение

Задължения по кредит при извънредно положение

От обявяването на извънредно положение досега към кантората постъпиха десетки запитвания от граждани със задължения по кредит, които са получили заплашителни обаждания от банки и колекторски фирми с искания за заплащане на дължимите вноски. И макар че всеки един казус е различен и обичайно средствата за защита се преценяват за всеки конкретен случай, то по отношение на въпросите, свързани със задължения по кредит по време на извънредно положение, е уреден еднозначен законодателен отговор със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

Предвид увеличаващия се противозаконен натиск от страна на банки и колекторски фирми по отношение на длъжници със задължения по кредит, ще говорим за това възможно ли е по време на обявеното извънредно положение длъжникът да не плаща вноските си и какви биха последиците от това. 

Неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Поради предприетите до момента противоепидемични мерки много бизнеси бяха принудени да преустановят дейност, много работници бяха освободени от работа, а повечето хора се стараят да ограничат разходите си до най – необходимото. Това доведе до повсеместен икономически колапс и до драстично намаляване на доходите на физическите лица, а оттам и до невъзможност за своевременно обслужване на поетите задължения по кредит. 

С цел да се ограничат възможностите за пълно оставане без доходи и изпадане в състояние, в което длъжникът да не може да осигури прехрана за себе си и за семейството си, поради отнемане на допълнителни средства за погасяване на задължения по кредит, бяха предприети конкретни законодателни мерки.

На първо място, при неплащане на задължения по кредит не се начисляват лихви за забава и неустойки. Това означава, че ако длъжникът не може да плати дължимата вноска по кредита си навреме, той няма да дължи допълнителна (наказателна) лихва, т.е. след отмяната на обявеното извънредно положение, той ще да плати вноска в същия размер, като този, който би дължал, ако беше платил своевременно.

Пример!  Николай има задължения по кредит към Банка „А“, които трябва да изпълнява чрез вноска в размер на 100 лв. най – късно на всяко пето число на съответния месец. Във връзка с обявеното извънредно положение, обаче, той е бил освободен от работа и за м. април не разполага със средства да плати тази вноска. Според договора му за кредит, той дължи наказателна лихва в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. След отмяната на обявеното извънредно положение, обаче, когато Николай поиска да плати вноската за м. април, той все пак ще е длъжен да плати само 100 лв., а уговорената наказателна лихва за забава, няма да се приложи. 

Ако съответните банки или колекторски фирми начислят лихва за забавени плащания по време на обявеното извънредно положение, тези действия ще бъдат незаконосъобразни и ще подлежат на отмяна по съдебен ред   

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение, при неизпълнение на задължения по кредит те не могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Поначало, предсрочната изискуемост е средство на кредитора за защита в случай на неплатежоспособност на длъжника. Нейното наличие се предполага, когато задълженото лице не плати определен брой вноски и се изразява във възможност на банките да поискат плащане на целия кредит наведнъж. В условията на извънредно положение използването на това средство за защита не е възможно. 

Нека използваме горния пример. Николай има задължения по кредит в размер на 10 000 лв. главница и 2 000 лв. възнаградителни лихви. Тези суми той трябва да изплати за 10 години, като заплаща вноска по 100 лв. всеки месец, но не разполага със средства да плати вноските си за м. април и м. май. Поначало при тази ситуация, банката би имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска от Николай да плати наведнъж всички 10 000 лв. До отмяната на извънредното положение и за неплатените вноски в неговите рамки, обаче, няма да може да го направи. 

Всяко действие, което се състои в обявяване на предсрочна изискуемост за неплатени вноски по време на извънредното положение, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Други последици от неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Обичайно, когато длъжниците не плащат своевременно своите задължения по кредит, съответните банки или колекторски фирми започват с безспирните писма и обаждания, заплашвайки със съдия изпълнител и принудително изпълнение. При нормална обстановка, обективното изпълнение на подобни заплахи е възможно, тъй като принудителното изпълнение също е средство за защита на кредиторите, но при условията на извънредно положение те няма как да бъдат осъществени. 

Това е така, заради наличието на предвидени законови гаранции, че на лицата, които имат задължения по кредит, няма да им бъдат ограничени възможностите да разполагат със средствата си за срок до отмяната на обявеното извънредно положение. 

На първо място, законът разпорежда, че се спират всички обявени публични продани и въводи във владение. Това се отнася за заварените изпълнителни действия. Така, ако Николай от примера ни по – горе не е изпълнявал своите задължения по кредит преди обявяване на извънредно положение и за ипотекираното му жилище е била обявена публична продан, тя ще бъде временно спряна. 

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови възнаграждения и пенсии. Не се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Това означава, че ако Николай не е платил своите задължения по кредит, дължими по време на обявеното извънредно положение, банковите му сметки и заплатата му не могат да бъдат запорирани и той ще може свободно да се ползва от тези парични средства. По същия начин движимите вещи в дома му, както и недвижимото му имущество няма да могат да бъдат описвани. 

Важно е да се отбележи, че правилото за неналагане на запори на банкови сметки и забраната за извършване на опис на движими вещи и недвижими имоти се прилагат единствено по отношение на физическите лица. Това означава, че ако неплатените задължения по кредит принадлежат на управляваното от Николай търговско дружество, то сметките на това дружество, както и неговото имущество ще могат да бъдат запорирани, съответно описвани. 

Всички действия на съдебните изпълнители, с които се продължават публични продани или се налагат запори на сметки, заплати и пенсии, както и с които се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти са незаконосъобразни и подлежат на отмяна по съдебен ред. 

Горните правила, обаче, не се прилагат по отношение на заварените запори, които не се вдигат. Това е сериозен законодателен пропуск, който заобикаля принципа за равенство, тъй като гражданите с вече наложени запори имат също толкова голяма нужда от възможност за свободно разпореждане със средствата си по време на обявеното извънредно положение.  

Правила за давностните срокове при извънредно положение

Макар че законодателството предвижда сериозни гаранции, приложими за срока на обявеното извънредно положение и в полза на гражданите, които имат задължения по кредит, не следва да се забравя принципа за равенство на всички пред закона. Ето защо е необходимо да се предвидят правила за защита интересите и на кредиторите по тези задължения. 

В тази връзка, до отмяната на извънредното положение се спират давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти. Това означава, че времето на извънредното положение ще се счита за неизтекло. Така, ако обявеното извънредно положение продължи 2 месеца, то практически давностният срок за изпълнение на всички задължения по кредит ще бъде 5 години и 2 месеца. 

В заключение

В условията на здравна и икономическа криза, законодателят направи опит едновременно да облекчи длъжниците със задължения по кредит, както и да защити интересите на кредиторите – банки и колекторски фирми. 

За съжаление, макар и плащането на тези задължения да е по същество „отложено“ и да са преодолени последиците от забавата, то дължимостта им остава, а сроковете за следващите ги вноски продължават да текат. Така се стига до натрупване на задължения, тъй като след отмяната на извънредното положение, длъжниците ще следва да заплатят както вноските, дължими в неговите рамки, така и вноските, които се начисляват за следващите обявеното извънредно положение месеци. 

В тези случаи съответните банки или колекторски фирми могат да се съгласят за допълнително отсрочване или разсрочване на тези задължения по кредит, но при липсата на такова съгласие, след отмяната на обявеното извънредно положение, ще възникнат множество съдебни спорове, както и ще бъдат образувани множество изпълнителни дела. 

_____________________________________________________________________

Всички въпроси, свързани с правата, задълженията и възможностите за защита при тяхното неспазване по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците във връзка с кредити и изпълнителноти производства, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити срещу банки и колекторски фирми.

Принудително изпълнение

Давността при заповед за изпълнение

Многократно в нашите теми сме обсъждали темата за давността в различните случаи. Както вече знаем, този въпрос е изключително сложен и всеобхватен. Давността е един институт, който разкрива множество особености в зависимост от това къде се прилага. Тя има различна продължителност в различните случаи, а правилата за нейното спиране и прекъсване варират според основанията за приложението ѝ.

В днешната статия ще разгледаме особеностите на давността при заповедите за изпълнение.

Какво е „заповед за изпълнение“?

Заповедта за изпълнение вид несъдебно изпълнително основание. Това означава, че тя е често използвано средство, въз основа на което да се започне принудително изпълнение без да се води съдебно дело. Широкото ѝ приложение в практиката произтича от множеството неини предимства пред исковия процес пред съда. Сред тях са значително по – ниския размер на държавната такса и доста по – кратките срокове за нейното издаване спрямо произнасянето на съда с решение по дело. В заповедното производство не е необходимо и да се представят доказателства. Изключение представлява искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В това производство се представя като доказателство именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта.

Едновременно с влизането в сила на заповедта за изпълнение се издава и изпълнителният лист за задължението. При заповедта за незабавно изпълнение изпълнителният лист се издава едновременно със самата заповед. Въз основа на него кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника пред частен съдебен изпълнител.

Най – често заповедите за изпълнение се използват като средство за събиране на вземания от банки за задължения по кредити, както и от „Топлофикация“ ЕАД за задължения за доставка на топлинна енергия.

Именно, поради широкото приложение на заповедите за изпълнение в практиката, възниква въпросът за приложението на правилата за давността по отношение на тях. Всъщност два са най – важните въпроси в тази връзка, на които трябва да се отговори. Това са:

  1. каква е продължителността на давността в случай на издаване на заповед за изпълнение; и
  2. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва ли давността?

Каква е продължителността на давностния срок в случай на издаване на заповед за изпълнение?

Давностните срокове имат различна продължителност в зависимост от основанието, за което се отнасят. По отношение на съдебните изпълнителни основания (изпълнителни листове, издадени въз основа на съдебни решения) давността е пет години.

По отношение на несъдебните изпълнителни основания, каквото е заповедта за изпълнение, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава.

Повече за различните видове давностни срокове и тяхната продължителност, можете да прочетете в темата, посветена на защитата срещу претенции за задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Така, например, ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на банка за парично задължение по договор за кредит, давността ще бъде пет години.

А ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на „Топлофикация“ ЕАД за парично задължение във връзка с периодична доставка на топлинна енергия, давността ще бъде три години.

Прекъсва ли се давността при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд отговорът на този въпрос е отрицателен. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. Разбира се, това правило не е абсолютно. То разкрива известни особености и допуска изключения. За да могат тези особености да бъдат по – добре разбрани, трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства.

На първо място,

споменахме, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е задължително да се представят доказателства. Видно от това обстоятелство, заповедното производство е изключително опростено в полза на кредитора. Въз основа единствено на подаденото заявление, съдът издава заповедта за изпълнение.

Законодателят, обаче, поставя кредитора и длъжника в равнопоставено положение. Ето защо, заповедното производство е опростено и в полза на длъжника. Затова, след издаване на заповедта за изпълнение съдът я връчва на длъжника, като му дава възможност за възражение. Не е задължително длъжникът да обосновава своето възражение. Напълно достатъчно е да заяви, че не дължи. Липсата на задължение за обосноваване на възражението произтича от насрещната липса на задължение за доказване на вземането в този начален етап на заповедното производство.

На второ място,

съдът дава възможност на длъжника да възрази в едномесечен срок от получаване на заповедта, но не го задължава да го направи. Тоест, длъжникът може да подаде възражение, но може да избере и да не възразява. В зависимост от предприетото от длъжника поведение се активират различни по вид последици.

В случай, че длъжникът не възрази в едномесечния срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В този момент се издава изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител ще започне принудително изпълнение.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, съдът указва на кредитора да предяви иск пред съда за вземането си. Срокът, в който той може да направи това е едномесечен, считано от датата на получаване на указанието. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и заповедното производство се прекратява. Ако кредиторът, обаче, предяви такъв иск и вземането бъде потвърдено от съда, вече ще бъде налице съдебно изпълнително основание под формата на съдебно решение и независимо от произхода на вземането, давността за него ще бъде винаги пет години.

На трето място,

трябва да се знае, че давността все пак не е непрекъсваема. Моментът, в който тя се прекъсва се поставя в зависимост от действията на кредитора и длъжника в заповедното производство.

В кой момент давността се счита за прекъсната?

Общите правила за прекъсване на давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите. Според тях, давността се прекъсва с:

i) с признаване на вземането от длъжника;

ii) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Aко искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

iii) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По отношение на темата, която обсъждаме днес, значение имат основанията в т. ii) и iii). Затова ще разгледаме само тях.

Прекъсване на давността с предявяване на иск

В светлината на заповедното производство, това е искът да установяване на вземането на кредитора. Както споменахме по – горе, той се предявява, в случай че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В този случай, обаче, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. Според него, ако искът е предявен в указания от съда едномесечен срок, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Нека да илюстрираме тази теоритична постановка с пример.

Мария Иванова сключва договор за кредит с „АБВ Банк“ АД, който спира да обслужва. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и на 10.10.2019 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. На 13.10.2019 г. съдът я издава и изпраща препис от нея на Мария, която я получава на следващия ден – 14.10.2019 г. На 24.10.2019 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, Мария подава възражение срещу така издадената заповед за изпъление. На 25.10.2019 г. „АБВ Банк“ АД получава указанието на съда, че е разполага с едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу Мария. Банката внася иска в съда на 24.11.2019 г., в рамките на законоустановения срок. Давността се счита за прекъсната на 10.10.2019 г. Новата петгодишна давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

ВАЖНО!!! Докато процесът за установяване на вземането е висящ пред съда, давността спира да тече.

ВАЖНО!!! Ако „АБВ Банк“ АД не успее да докаже вземането си и искът му бъде отхвърлен, ще се счита, че давността изобщо не е прекъсвана.

Прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение

В светлината на заповедното производство, в тази хипотеза ще се намираме тогава, когато длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение или не го е подал в едномесечния срок. В този случай тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Въз основа на него кредиторът подава молба до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство. Към този момент давността все още не се счита за прекъсната. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Според последния не представляват действия по принудително изпълнение молбата за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника и др. под.

Тоест, в този случай давността ще се прекъсне едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на всеки изпълнителен способ. Нека отново да дадем пример.

Георги Петров дължи на „Топлофикация“ ЕАД суми, представляващи задължения за предоставена топлинна енергия за периода от 05.01.2016 г. до 05.12.2016 г. На 01.11.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Георги не възразява срещу нея, вследствие на което тя влиза и съдът издава изпълнителен лист. На 10.12.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията от Георги Петров. Съдебният изпълнител му изпраща покана за доброволно изпълнение на 11.12.2018 г., а на 12.12.2018 г. изпраща писма до Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията и съответното териториално управление на Министерството на вътрешните работи за проучване на имуществото на Георги. На 20.01.2019 г. ЧСИ получава писмо, с което НАП го уведомяват, че длъжникът има регистриран трудов договор. Съответно на 21.01.2019 г. ЧСИ налага запор на заплатата на Георги.

В този момент давността на вземането на „Топлофикация“ ЕАД срещу Георги се счита за прекъсната.

В заключение

Темата за спирането, прекъсването, течението и продължителността на давностните срокове е изключително комплицирана. В случаите на образувано заповедно производство, навременно предприетата ефективна защита на длъжника може да изиграе значителна роля върху по – нататъшното развитие на процеса. Важно е да се знае, че длъжникът разполага и с активни средства за защита срещу претенции за изпълнение на задължения. Това става чрез предявяване на иск срещу кредитора за установяване на недължимостта на вземанията, които той претендира.

______________________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците в изпълителното производство, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити и комунални услуги.

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com