Наказателно право, Права на човека

Привлечен съм като обвиняем. Какво да правя?

Наскоро в кантората беше получено обаждане от г-н Георгиев* със следния проблем. Преди няколко години сключил договор за кредит, а неговата позната г-жа Иванова* му станала поръчител. Поради една или друга причина, г-н Георгиев спрял да плаща вноските по кредита и изпълнението било насочено към имуществото на г-жа Иванова. Тя, обаче, подала жалба до прокуратурата, твърдейки, че г-н Георгиев е подправил подписа ѝ. Съответно тя не знае за съществуването на кредита и не е давала съгласието си да поръчителства по него. На база на тази жалба, г-н Георгиев е привлечен като обвиняем.

Господин Георгиев е изключително притеснен, тъй като не е подправял подписа на г-жа Иванова. Въпреки това, обаче, се страхува, че след като е привлечен като обвиняем, може да получи и присъда за нещо, което не е извършил. Дори и да го беше извършил, обаче, това не винаги означава присъда, а още по – малко и ефективна такава.

И тъй като г-н Георгиев далеч не е единственият, който се свързва с кантората, поради наличие на повдигнато обвинение, днес ще разгледаме именно фигурата „обвиняем“ в досъдебното производство.

Кой има качеството „обвиняем“ в досъдебното производство

Обвиняемият е централна фигура в досъдебната фаза на наказателния процес. Ето защо Наказателно – процесуалният кодекс съдържа изключително подробна уредба, която изяснява същността, правата и задълженията на участващия в това качество гражданин.

Същност

Най – кратко и просто казано, обвиняем е лицето, по отношение на което има данни, че е извършило престъпление. Още в началото на днешното изложение ще отбележим, че в досъдебното производство може да бъде повдигнато предварително и окончателно обвинение. Предварителното обвинение се повдига от разследващия орган, докато тече разследването. Окончателното обвинение се повдига от прокурора пред съд след приключване на разследването. Повдигането на предварително обвинение не винаги води до повдигане на окончателно обвинение. От своя страна, повдигането на обвинение пред съд не винаги води до присъда. А присъдата, пък, не винаги води до лишаване от свобода и въвеждане в затвор.

Права на обвиняемия

Лицето, привлечено в качеството на обвиняем има следните права:

  • да научи за какво предстъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. Спазването на това право гарантира провеждането на справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека;
  • да дава или да откаже да дава обясняния по обвинението. Често пъти, особено когато е осъществено и задържане, разследващите органи убеждават лицето, привлечено като обвиняем, че ако си признае, ще бъде по – добре за него. Не във всички случаи, обаче, подобно твърдение е вярно. Това е така, защото е възможно обвиняемият изобщо да не е извършил престъплението. В този случай, самопризнанието му може да се използва за постановяване на присъдата. От друга страна, възможно е и обвиняемият действително да е извършил престъплението, но то да не може да бъде доказано. А при липса на доказателства и без самопризнание присъда не може да бъде постановена;
  • да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения. Не се случва рядко разследващите органи и прокуратурата да отказват да предоставят материалите по делото за запознаване или да ги предоставят с големи закъснения, с което или ограничават правото на защита на обвиняемия, или препятстват възможността защитата му да бъде организирана своевременно;
  • да представя доказателства;
  • да участва в наказателното производство;
  • да прави искания, бележки и възражения;
  • да се изказва последен;
  • да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси
  • да има защитник.

Ограничаването, на което и да е от тези права представлява съществено процесуално нарушение.

ВАЖНО!!!

Основно право на лицето, привлечено като обвиняем, е правото да има защитник. Защитникът, всъщност, е квалифицираният юридически помощник – адвокат, чието присъствие е гаранция за спазване правото на защита. Поради факта, че именно това е и едно от най – важните права на обвиняемия, то е подробно развито в закона. В тази връзка, обвиняемият има право:

  • защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие (напр. разпознаване). Обвиняемият все пак може да се откаже от това право, макар и да не е препоръчително;
  • да му бъде предоставяна обща информация, улесняваща неговия избор на защитник;
  • свободно да осъществява връзка със защитника си. Това право е особено важно в случаите на задържане. Обвиняемият има право по всяко време и без никакви ограничения да се обажда на защитника си, както и да се среща с него. Всеки опит за ограничаване на броя обаждания/срещи или тяхното времетраене представлява нарушаване на правото на защита;
  • да се среща насаме със защитника си. В много случаи по време на срещата заедно с обвиняемия и защитника, има униформен служител на МВР, който „пази“. Тази практика е изключително порочна и незаконосъобразна. Ето защо, ако подобно нещо се случи и ангажираният от Вас защитник не е поискал от полицейския служител да напусне помещението,  налице е накърняване на правото на защита, както и на правото на справедлив процес;
  • да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.

Какво може да се случи, ако бъдете привлечени като обвиняем

Възможните по – сериозни последици от повдигането на обвинение са две – взимане на мярка за неотклонение или на друга мярка за процесуална принуда.

Мерки за неотклонение

Мярка за отклонение може да се вземе само по отношение на лице, което е обвиняем по дело от общ характер. Това е и логично, защото по делата от частен и частно – публичен характер, няма обвиняем, а само подсъдим.

Втората предпоставка, за да бъде взета законосъобразно мярка за неотклонение е от събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е обвинено.

Третата предпоставка за взимане на мярка за неотклонение е да е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Ето защо се казва, че мерките за неотклонение са превантивни мерки. Тяхната цел е да се осигури възможността за нормално провеждане на наказателния процес.

При липсата на която и да било от тези три предпоставки, мярка за неотклонение не може да се вземе. Поне не и законосъобразно.

Мерките за неотклонение са четири – задържане под стража, домашен арест, гаранция в пари/ценни книжа и подписка.

По отношение на това коя мярка е най – подходяща за конкретния обвиняем се преценяват множество фактори. Сред тях са степента на обществената опасност на престъплението и на обвиняемия, съдебното му минало, налични полицейски регистрации, събраните доказателства, здравословно състояние, семейно положение, професия и възраст, образование, оказано съдействие на разследващите органи, както и всякакви други данни за личността на съответния обвиняем.

Важно да се знае, че подписката и гаранцията могат да бъдат взети от органите на досъдебното производство, а домашен арест и задържане под стража се взимат само от съд и подлежат на инстанционен съдебен контрол.

Наблюдаващият прокурор може да постанови задържане до 72 ч. Това задържане има за цел да осигури явяването на обвиняемия пред съда, в случай че се иска мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража. Тя също се взима в случай на наличие на данни, че обвиняемият може да се укрие или да извърши престъпление. Въпреки че съдилищата твърде често не знаят как да процедират, това постановление подлежи на съдебен контрол.

Други мерки за процесуална принуда

Тези „други“ мерки за процесуална принуда също са свързани с осигуряване нормалния ход на наказателния процес. Те са пряко свързани с характера на престъплението, в което лицето, по отношение на което се взимат, е обвинено. Такива мерки са:

  1. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). Тази мярка се взима, в случай че лицето е обвинено в извършване на престъпление против транспорта и съобщенията, както и в хулиганство при управление на МПС;
  2. настаняване за изследване в психиатрично заведение;
  3. принудително довеждане (когато обвиняемият не се яви пред съответния орган, в случаите в които е редовно призован);
  4. мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (налагане на запори и възбрани върху имуществото на обвиняемия);
  5. мерки за обезпечаване на разноски по делото.

В заключение

Както споменахме в началото, повдигането на „работно“ обвинение от разследващия орган не винаги води по повдигане на обвинение пред съд, което пък от своя страна не винаги води до присъда, а още по – малко до ефективна такава. Всички тези последици се преценяват за всеки конкретен случай с оглед тежестта на престъплението и събраните доказателства, както за извършването му, така и за неговия извършител. Така се стига до извода, че придобиването на качеството обвиняем не винаги означава осъждане, лишаване от свобода и наличие на съдебно минало.

Във всички случаи, в които е налице повдигнато „работно“ обвинение, но прокурорът прекратява досъдебното производство и не внася обвинителен акт в съда, несправедливо обвиненият има право на обезщетение от държавата за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Същото се отнася и за случаите, в които повдигнатото пред съд обвинение завършва с оправдателна присъда.

________________________________________________________________________

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Други интересни теми в областта на наказателното право, можете да прочетете тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ в случаите на задържане и повдигане на обвинение.

Неплащане на издръжка
Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които адвокат от кантората е предоставял правна защита. 

Казус от кантората

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите. 

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени.

Развод по взаимно съгласие

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. 

Това означава, че на плоскостта на гражданското право обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада невъзможността за принудително изпълнение върху:

1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание. 

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава, поради неплащане на издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Задържане на непълнолетен

Наказателноправна защита при неплащане на издръжка

По доста по – различен стоят нещата на плоскостта на наказателното право. Действително, според Наказателния кодекс, който, като е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. 

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

ВАЖНО! Дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание за неплащане на издръжка, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър, по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност за неплащане на издръжка. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление, свързано с неплащане на издръжка, е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия. 

От друга страна, отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

 

 

Неплащане на издръжка

В заключение

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус, свързан с неплащане на издръжка подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела, свързани с неплащане на издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Неплащане на издръжка. Защита и последици 1

Важно е да се отбележи,

че 

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com