Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Права на човека“ и „Извънредно положение“

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия „Маргиналия“

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и нарушаването ѝ. Съдебна практика

Най – тежката противоепидемична мярка, предприета от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID – 19, беше наложена чрез поставяне под карантина на болни, контактни и пристигащи от определени държави. 

От началото на извънредното положение насам многократно отбелязвахме, че мярката „поставяне под карантина“ по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. 

Малко повече от 9 месеца по – късно, когато вече има постановени съдебни решения по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване, се оказва, че съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси. Предвид изключително неясната и хаотична уредба, това не е изненада.    

След като разгледахме съдебната практика по жалбите за отмяна на глобите за разходка в парка, както и на глобите за неносене на маска, днес ще обърнем внимание и на най – спорната от всички противоепидемични мерки, а именно мярката „поставяне под карантина“ на контактни лица и на граждани, пристигащи в страната от определени държави. 

Анализът е базиран на достъпната в правно – информационните системи съдебна практика до момента, както и на дела, свързани с поставяне под карантина, спечелени от кантората. 

Незаконосъобразност на предписанията за поставяне под карантина

Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища. Наличната до момента съдебна практика не показва отклонение от констатациите, свързани с отмяна на глобите за неносене на маски и на глобите за разходка в парка. Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно – информационните системи съдебни решения, са отменени

Според решението по едно от спечелените дела, водени от кантората, оспореното предписание за поставяне под карантина е издадено от инспектор в РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието, нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от директора. Компетентност за него не е предвидена нито в заповедите на министъра на здравеопазването, нито в закона. След като предписанието не е издадено от директора на РЗИ или надлежно упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от некомпетентен орган. 

В допълнение и с цел пълнота на съдебното решение, съдът посочва, че предписанието на отговаря и на задължителните изисквания за форма на административния акт, които са посочени в закона, тъй като в него не са посочени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че липсата на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта. 

С горните аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, вкл. и тези на граждани, пристигащи от територията на определени държави, главно от Великобритания. 

Според публично обявените съдебни решения, предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болни от COVID – 19, също са отменени, поради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той. 

Наказания за нарушаване на карантина

Макар че всички предписания за поставяне под карантина по публично достъпните дела и делата на кантората са отменени, по доста по – интересен начин стои ситуацията с наказанията за нарушаването на карантина. Истинският правен хаос се разкрива именно там. 

За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“, налагано по реда на Наказателния кодекс. В практиката, обаче, е недопустимо административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно. Това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред „избор“ кой вид отговорност да ангажират. 

Така се стигна до случаи, в които са едно и също нарушение (излизане от дома след издадено предписание за поставяне под карантина) на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а срещу други бяха образувани наказателни дела. Излишно е да споменавам, че според публично достъпните решения за разглеждане законосъобразността на наложените глоби за нарушаване на карантина, те са отменени, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РЗИ.   

Налагането на глоба за нарушаване на карантина, обаче, е по – редкият случай. В повечето случаи са образувани досъдебни производства. Голяма част от тях, вкл. и водените от кантората, са прекратени, поради липса на субективната страна на престъплението. Такава субективна страна е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя, обаче, не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина. 

Така, когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. Разбира се, за незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата. 

В много случаи, обаче, нарушителите на карантината, които не са ползвали правна помощ и са били притиснати от полиция и прокуратура (една често срещана порочна практика), са сключили споразумения, въпреки липсата на субективна страна. За съжаление, голяма част от тези споразумения са одобрени от съдилищата в нарушение на задължението да не се одобрява споразумение, което противоречи на закона и на морала. С тях се налагат основно наказания „пробация“, но по – сериозната последица е, че сключилият споразумението се води „осъждан“ със съответните последици на осъждането. 

По – малка част от тези споразумения са върнати на прокуратурата. Според мотивите на един от съдилищата, който е отказал да одобри споразумение за налагане на наказание по реда на Наказателния кодекс на нарушител на карантина, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение на субективната страна на обвинението. Установява се, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочат действия единствено спрямо членовете на неговото семейство (спазване на дистанция, неползване на общи прибори). 

Липсата на субективна страна означава липса на престъпление, поради което одобрението на споразумението е отказано, предвид противоречието му със закона и морала. 

Нарушение на принципа на равенството на гражданите пред закона и защита срещу него

С различното третиране на едно и също деяние (нарушаване на карантина) по отношение на налагането на наказания, се допусна неравно третиране на гражданите пред закона. 

В масовия случай на поставяне под карантина, в предписанията изобщо не е изписано задължението да не се напуска дома и именно поради тази причина всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Законът постановява, че одобрените споразумения между обвиняемия и прокуратурата имат характер на влязла в сила присъда и не подлежат на оспорване. 

Това, обаче, не означава, че осъдените с противоречащи на закона и морала споразумения нямат възможност за защита. Напротив. Всеки съд, както споменахме, има задължение да не одобрява такива споразумения. Те следва да бъдат върнати на прокуратурата. Нарушавайки това свое задължение, съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила и делото подлежи на възобновяване по искане на осъдения. 

С цел уеднаквяване на практиката и отпадане на последиците от незаконосъобразните осъждания с одобрените в противоречие на закона и морала споразумения, препоръчително е всички осъдени на база на такива споразумения да поискат възобновяване на делата им. 

Разбира се, осъдените въз основа на такива споразумения, ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата. 

В заключение

Към момента, съдебната практика по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване е оскъдна, но показателна – масово се издават незаконосъобразни предписания, които се отменят от съдилищата само на процедурно основание. 

Предвид сериозната продължителност на извънредната епидемична обстановка в България и последователните законодателни и правоприлагащи грешки на държавните органи, съдебната практика по отмяна на наказанията за неспазване на противоепидемични мерки, тепърва ще се утвърждава.

_____________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова, като специалист в областта на правото на свобода и сигурност, води множество от делата за оспорване на предписания за поставяне под карантина и нарушаването ѝ на територията на цялата страна.  

Още интересни теми, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни и наказателни дела. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът на посочения номер се осъществява чрез viber или whatsapp)

Административно право, Извънредно положение

Глоба за неносене на маска. Преглед на съдебната практика

Първата вълна на коронавируса у нас сякаш изненада изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването, който последователно издаваше заповеди, а впоследствие ги отменяше или изменяше, вкл. и няколко часа след издаването им. Тази практика доведе до хаос в административно – наказателната дейност, който се отрази и на законосъобразността на наложените наказания за неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. и на наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

За изготвянето на настоящия материал са разгледани 125 съдебни решения на районните и административните съдилища в страната. Статистически погледнато, едва около 10% от наложените глоби за неносене на маска са потвърдени, а останалите 90% са отменени на различни основания. В много случаи отмяната на така наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места е потвърдена на всички съдебни инстанции. 

Следва да се отбележи, че тези 10% от наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места са потвърдени след разглеждане на спора по същество. В останалите случаи или до преглед по същество изобщо не се е стигало, заради наличие на съществени процесуални нарушения, или нарушението е било определяно като „маловажен случай“. 

По – долу ще разгледаме най – често срещаните причини за отмяна на наказателните постановления, с които се налагат глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.  

Отмяна на глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Подобно на вече анализираната съдебна практика във връзка с наложените глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, тук също най – често срещаното основание за отмяна са допуснатите най – разнообразни съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Защо спазването на процесуалните правила е толкова важно?

Адмистративно – наказателният процес е строго формален, първо, поради факта, че с него се засягат основни права и задължения на гражданите. На второ място, неговият формализъм се обосновава и от факта, че административното наказание представлява форма на „наказателно обвинение“ по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека в частта относно уредбата на правото на справедлив съдебен процес. За да бъде обезпечено ефективното му упражняване е необходимо както да бъде спазено правото на защита на наказания (т.е. да може да разбере за какво нарушение, при какви обстоятелства и на какво основание е наказан), така и да се осигури възможност на решаващия съд да прецени основателността на обвинението за извършено административно нарушение. 

В случаите на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, най – често допусканите процесуални нарушения са:
1. недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
2. неправилна правна квалификация;
3. налагане на глоба след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването, с която се вменява задължение за носене на маски на открити и закрити обществени места;
4. нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение;
5. неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки.

Недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението

Отбелязването на т. нар. от закона „фактическо основание“ в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е един от задължителните елементи на двата акта, който осигурява спазването правото на защита на наказаното лице. По същество фактическото основание представлява максимално точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Например, в коментирания случай, за достатъчно ясно описание на фактическото основание може да се приеме следното: 
На 18.04.2020 г. около 18:30 ч. жалбоподателят Иван Петров се движил пеш по бул. „Витоша“ в района на № 15 в посока от Съдебната палата към Национален дворец на културата, представляващо открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата и носа. 

В много голяма част от разгледаните случаи на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, съдилищата са констатирали, че липсва такова описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Неправилна правна квалификация

Неправилната правна квалификация е най – масовата причина за отмяна на наказателните постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

Видно от прегледаната и анализирана съдебна практика, неправилната правна квалификация се среща в няколко разновидности. 

На първо място, това е неправилното посочване или липсата на посочване изобщо на нарушената противоепидемична мярка. В масовият случай, в актовете за установяване на административните нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления е записвано бланкетно „не спазва въведените в страната противоепидемични мерки“, без да се отбелязва изрично, че нарушението е свързано с неносене на маска на обществени места. 

На второ място, сред често срещаните случаи на неправилна правна квалификация е посочването на неправилна заповед на министъра на здравеопазването, неправилна част от нея или на неправилна разпоредба от Закона за здравето. Това проявление на неправилната правна квалификация е напълно оправдано и разбираемо, предвид факта, че издадените заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки бяха многократно променяни и отменяни, бяха неясни, а неясни бяха и формулировките на законовите разпоредби. Най – честият случай в това отношение е посочването на норма, която не предвижда задължително поведение и няма санкционен характер, а предвижда единствено правомощия на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки.  

Накрая, коментираното нарушение, много често се е проявявало и в неправилна връзка между нормативните разпоредби и по – точно посочване единствено на бланкетната законова норма на чл. 209а от Закона за здравето, без да се направи необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра, уреждаща конкретната противоепидемична мярка.

 

Налагане на глоби за неносене на маска след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването

Това основание за отмяна е ясно и няма нужда от допълнително обяснение. Случаите, в които на граждани са били наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, след като заповедта на министъра е била отменена от самия него, са изненадващо много. 

Това, накратко, означава, че са издадени наказателни постановления за несъществуващо нарушение, а разноските за воденето на делата за тяхната отмяна са възложени в тежест на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. 

Нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение

Според Закона за административните нарушения и наказания, актът, с който е установено административното нарушение, трябва да бъде подписан от нарушителя. Смисълът на тази разпоредба е първо, нарушителят да узнае причината, поради която е наказан и второ, ако желае, да се възползва от възможността за подаване на възражение срещу констатациите в него. Редовното връчване на акта е условие, което също е свързано със спазване правото на защита. 

Неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки

С обявяването на извънредното положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната и със започване издаването на заповеди от страна на министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемични мерки, в юридическите среди възникна въпроса за правния характер на тези заповеди и по – точно дали те са общи или нормативни административни актове. 

Макар на пръв поглед въпросът да е изцяло теоретичен, всъщност значението на правния характер на тези заповеди има практическо проявление и се изразява в различния начин на оповестяването им и в това дали могат да бъдат издавани в неотложни случаи при неспазване на някои от законовите правила за оповестяване. 

Ако се приеме, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни административни актове, то оповестяването трябва да стане чрез публикуването им в „Държавен вестник“, както и да бъде спазена стриктно процедурата за обществено обсъждане. Нормативните административни актове не могат да се приемат в неотложни случаи. 

От друга страна, ако заповедите на министъра на здравеопазването се приемат за общи административни актове, за оповестяването им е достатъчно публикуването им на страницата на Министерството на здравеопазването. Освен това, те могат да се приемат в неотложни случаи и някои от правилата за издаването им (напр. общественото обсъждане) могат и да не бъдат спазени. 

В прегледаната съдебна практика по делата за отмяна на наказателни постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на обществени места, съдилищата са приемали заповедите за приемане на противоепидемични мерки като нормативни административни актове, които в случая не са оповестени по надлежния ред, а именно чрез обнародване в „Държавен вестник“. 

Отмяна на наложени глоби за неносене на маска, поради противоречие с целта на закона

Противоречието с „целта на закона“ е самостоятелно основание за отмяна на административни актове, макар че по същество представлява материална незаконосъобразност. 

В случая във връзка с вменяването на задължението за носене на маски, целта на закона е да се опази живота и здравето на гражданите, като се ограничи или предотврати разпространението на инфекциозното заболяване COVID – 19. Тази цел може да се постигне, когато е налице застрашаване на посочените блага, напр. при струпване на хора и невъзможност за спазване на достатъчна дистанция. 

Стъпвайки на тази логика, съдилищата в страната са отменяли наказателни постановление за налагане на глоба за неносене на маска на обществено място, поради това, че например, велосипедист по време на движение по улицата не е бил с поставено предпазно средство, покриващо устата и носа. Мотивите на съда са, че „спирайки жалбоподателя по време на движението му с велосипед и подреждайки го на опашка, за да му бъде съставен АУАН в рамките на провеждана „акция“ или „операция“, проверяващите не са отчели факта, че поведението му не представлява нарушение и че целта на издадената заповед на министъра за налагане на социална дистанция на практика е изпълнена. Съставяйки АУАН, а по – късно и НП, административно – наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон“. 

Същата логика е използвана от съдебните състави при отмяна на глоби за неносене на маска в случай на свалянето ѝ за прием на храна, вода и лекарства. 

 

Отмяна на наложените глоби за неносене на маска, поради наличие на маловажен случай

В редките случаи, в които съдилищата са стигали до разглеждане на случая по същество, много от тях са приемали, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. 

Според закона, такъв е налице тогава, когато извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. 

Сред разгледаните от съдилищата казуси, като маловажни са приети, например, случаи, в които нарушителят е излязъл за кратко от личния си автомобил без да постави маска, но не е имало никой в непосредствена близост до него.

В заключение

Разгледаната съдебна практика показва една изключително притеснителна тенденция, а именно, че на територията на цялата страна е създаден праворазвателен хаос, поради липса на цялостна стратегия, свързана с обмислено приемане на ефективни и най – вече законосъобразни противоепидемични мерки. 

Притеснителна е и последователната неспособност на контролните органи да издават съответвестващи на законовите правила административни актове. Тази неспособност води до разгледания по – горе резултат – масова отмяна на наложени глоби за неспазване на противоепидемични мерки без, в повечето случаи, да се стига до разглеждане на въпросите по същество. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че голяма част от съдебните състави са констатирали наличие на формално нарушение на задължението за носене на маска, но въпреки това глобите са отменяни на процедурно основание, заради груби ограничения на правото на защита. 

В тази връзка, предприемането на противоречащи на закона противоепидемични мерки (без да се коментира тяхната ефикасност, доколкото това е предмет на медицинската наука) и издаването на незаконосъобразни актове за нарушаването им, може да доведе до обратния на търсения от закона ефект, а именно застрашаване на живота и здравето на гражданите, поради наслагване на усещане за безнаказаност у някои от тях.

Това, пък от своя страна, води по – скоро до мотивиране към неспазване на противоепидемичните мерки от страна на привържениците на конспиративните теории и недобросъвестните граждани, отколкото да се осигурява ефективна превенция при разпространението на COVID – 19.  

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорването на санкции, налагани за неспазване на противоепидемични мерки, можете да прочетете в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява активна дейност по оспорване на административни наказания за неспазване на противоепидемични мерки. 

За контакти:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Административно право, Извънредно положение

Преглед на съдебната практика по глоби за разходка в парка

В началото на обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната бяха предприети множество противоепидемични мерки, сред които и забрана за посещение в паркове и градски градини. За неспазването на тази забрана бяха наложени редица глоби за разхождане в парка, в т. ч. и на домашни любимци. 

Тук е моментът да припомним, че при издаване и оповестяване на заповедта на министъра на здравеопазването, с която беше въведена забраната, самият той, по време на пресконференция, потвърди, че тя не важи за собственици на домашни любимци. Отделно от това, на интернет страницата на Министерството на здравеопазването беше публикувана изрична уточняваща информация в същия смисъл – че домашни любимци може да бъдат разхождани в паркове и градинки. Единственото правило, което следва да се спазва, е да не се предизвикват струпвания на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. 

Въпреки горните уточнения, на множество собственици на домашни любимци също бяха наложени глоби за разхождане в парка. Това е нормално, тъй като между писмената заповед на министъра на здравеопазването и неговите устни уточнения, както и уточненията, публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, приложение намира именно заповедта, тъй като само тя има характер на административен акт. 

В това отношение следва да се има предвид, обаче, че нарушението на противоепидемични мерки се наказва единствено, когато е умишлено. При наличието на устни уточнения на пресконференция и официално уточнение, публикувано на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в обратния на забраната смисъл, то умисълът отпада и наложените глоби за разхождане в парка на домашни любимци следва да отпаднат. 

Отмяна от съда на наложените глоби за разхождане в парка

Към настоящия момент вече има множество произнасяния на съдилища от цялата страна относно законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни или други съоръжения на открито. Във всички прегледани съдебни решения, наказателните постановления са отменени, съответно отменени са и наложените с тях глоби. Някои от тези съдебни решения са окончателно потвърдени и от втората инстанция. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и при посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Отмяната на наложени глоби за разхождане в парка, за посещения на детски площадки и (спортни) съоръжения на обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е масовият случай

Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и/или при издаване на наказателното постановление (НП), с което се налага глобата, означава, че съдът изобщо не стига до гледане на казуса по същество. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Когато самото производство е водено и извършено порочно, тези въпроси не се обсъждат, т.е. формално може и да е налице нарушение, отмяната става единствено на процедурно основание. 

От прегледаните съдебни решения, постановени по дела за разглеждане на законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, за посещение на детски площадки или спортни съоръжения на открито, се наблюдават няколко основни видове нарушения, констатирани от съдилищата. 

Първото от тях е липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Към това процесуално нарушение спада и недостатъчно ясното описание на санкционираното противоправно поведение. Това, обаче, е задължителен реквизит на административния акт (такива са както АУАН, така и НП) и липсата му е абсолютно основание за отмяна.

В тези случаи съдилищата отбелязва, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция – установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в констатирането на нарушението чрез индивидуализирането му – както посредством неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при които е било извършено. 

Второто най – често срещано съществено нарушение на процесуалните правила е неправилната правна квалификация на противоправното деяние, за което е наложено наказание „глоба“. В по – голямата част от случаите е посочвана бланкетна правна норма, която няма санкционен характер, а санкциониращата разпоредба на Закона за здравето, която определя нарушенията и наказанията, изобщо не присъства в издадените актове. 

Към неправилната правна квалификация спадат и случаите, в които в оспорените НП не е описано защо на конкретната дата е било забранено посещението на паркове, градинки, детски площадки и спортни съоръжения на открито. Тоест, не е цитирана релевантната заповед на министъра на здравеопазването, с която е наложена съответната забрана. 

На трето място, често пъти се наблюдава разминаване между обвинението по АУАН и обвинението по НП. При тези случаи, обаче, НП и наложените с тях глоби се отменят, тъй като, както правилно отбелязват съдилищата, недопустимо е за първи път в НП да се въвежда нарушена противоепидемична мярка, различна от посочената в АУАН, тъй като това на практика подмененя неговото съдържание, с което безспорно правото на защита на нарушителя се накърнява съществено. Това е така, тъй като едва с издаването на НП е узнал, че отговорността му е ангажирана за обстоятелства, непосочени в акта, срещу които не е могъл своевременно да се защити (чрез подаване на възражение в 3-дневния срок от издаването на АУАН).

Сред констатираните от съдилищата различия между АУАН и НП се наблюдават и разминавания в описаната от двата акта фактическа обстановка. В този случай отново е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради маловажност

В изключително ограничените като брой случаи от прегледаната съдебна практика, в които не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съдилищата са отменяли наложените глоби, поради маловажност на деянието. 

Според закона, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

За да се внесе яснота в тази законова дефиниция, ще споменем един пример от гр. Генерал Тошево. В конкретния случай съдът разглежда казус на мъж, който „извършвал трудовата си дейност по сметосъбирането, когато спрял работа за регламентирана почивка, започнал да пие кафе и срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран“. 

В този случай съдът постановява, че съобразно събраните по делото данни, налице е формално нарушение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, но деянието представлява маловажен случай. 

За да обоснове този свой извод, съдът посочва, че „с извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, не са застрашени от противоправни последици друг по – широк кръг от лица“. Това е така, тъй като пред сградата, където наказаното лице е стояло, пиейки кафе, не е имало сериозно струпване на хора, поради това, че на мястото на установяване на нарушението са присъствали единствено наказаният, негови колеги и двама свидетели. 

В заключение

Видно от достъпната към момента в различните правно – информационни системи и анализирана съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, няма нито едно наказание, което да е оспорено и да не е отменено. В изключително редки случаи изобщо се е стигало до разглеждане на казусите по същество. 

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби, регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в т.ч. и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ. Според Закона за здравето и Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, тяхната издръжка се формира от субсидии от държавния бюджет, както и от държавни такси, глоби и имуществени санкции и други източници. 

Държавният бюджет, от който се субсидира част от издръжката на регионалните здравни инспекции, пък се формира от различните данъци, събирани от гражданите и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорване на наказателни постановления, както и със законосъобразността на различните противоепидемични мерки, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по дела за оспорване законосъобразността на глоби и досъдебни производства за неспазване на противоепимичните мерки, въведени във връзка с разпространението на COVID – 19 у нас. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: 
+359 885 47 77 57