Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са „важни“ се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за „сериозно“, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е „непоколебимо“, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението „неплащане на издръжка“. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията „Неплащане на издръжка. Последици и защита“

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Семейно и наследствено право

Определяне на по – голям дял от общото имущество при развод

В днешната статия ще разгледаме въпроса в кои случаи е възможно да се стигне до определяне на по – голям дял от общото имущество при развод.

Основни принципи за имуществените отношения на съпрузите при законов режим на общност са общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос общи вещни права, независимо от това на чие име са придобити и равенство на дяловете при прекратяване на имуществената общност. Често обаче единият съпруг смята, че е допринесъл значително повече в придобиването на семейното имущество от другия. В такива случаи може да се стигне до определяне на по  – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Този иск представлява правна възможност за оборване на установената от Семейния кодекс презумпция за съвместен принос в придобитото имущество по време на брака. 

Имаме множество примери от практиката на кантората за казуси, при които предявяването на иск за определяне на по – голям дял, поради значително по – голям принос, е пътят за постигане на справедливо уреждане на отношенията след прекратяване на брака. Това са случаи, в които единият съпруг е получавал много по – големи доходи и с тях семейството е било материално осигурено; единственият доход на семейството е на единия съпруг, а другият съпруг не е работил. 

!!! Квалифицирана адвокатска помощ в тези случаи е силно препоръчителна, защото, както ще видим в изложението по – нататък, съдът в тези хипотези взима предвид не само размера на доходите, но и преценява редица други фактори при постановяване на съдебното решение. 

Как се определя съвместният принос?

Съгласно Семейния кодекс съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. 

Какви са характерът на иска за определяне на по - голям дял и срокът за предявяване?

Искът, предмет на настоящата статия, е конститутивен. При прекратяване на общността, поради развод, при унищожаване на брака по съдебен ред или при прекратяване на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това, съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. В случай на развод или унищожаване на брака искът за по-голям дял може да се съедини по преценка на съда с брачния иск. Искът може да се предяви и в срок една година от прекратяването на брака.

Как се определя размерът на приноса и кога се стига до определяне на по - голям дял?

Съдебната практика е безпротиворечива, че явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи следва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а и като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и в семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. 

В практиката си ВКС приема, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се отдава по-голяма тежест! Ето защо, дори и при неоспорими доказателства, че доходите Ви са по-големи, с оглед цялата фактическа обстановка, съдът може да не уважи предявения иск за определяне на по – голям дял.

Практически съвети, свързани с въпроса за определяне на по - голям дял от общото имущество при развод

Най-често в практиката си наблюдаваме, че пречка да се установи какъв е приносът на всеки от съпрузите към придобиване на общото имущество и дали някой от двамата има по-голям такъв е най-често липсата на доказателства по отношение на:

  размера на получени и спестени от всеки от страните парични средства от тяхната трудова дейност;
– 
това как точно са се разпределяли грижите в
семейството;
– 
генералното дезинтересиране на единия съпруг от
семейните нужди, което е твърдяно от другата страна;
– 
получени и разходвани доходи в значителен размер в полза на семейството;
– 
поеманите ангажименти по отглеждане и издръжка на други членове на семейството;
– 
размера на заплатени разходи за дейността и издръжка на семейството;
– размера на получените от трети лица суми, вложени в покупката на имот.

 

 

 

 

 

В заключение

Съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Справедливото уреждане на имуществените отношения
след прекратяване на семейната имуществена общност на основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване, е цел на това законодателно решение.

АВТОР: Радина Атанасова

____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с уреждането на отношенията между съпрузи по време на брака и след неговото прекратяване, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по семейни дела. 

Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които кантората е предоставяла правна защита.

Случай от кантората*

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите.

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс,

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.


Това означава, че в гражданския процес обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада несеквестируемостта на:
1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание.

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава за неплатената издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Издръжката в наказателното право

Доста по – различно стоят нещата в наказателното право. Действително,

който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Важно е да се отбележи,

че дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право, Домашно насилие и сексуален тормоз, Наказателно право, Принудително изпълнение

Бивш съпруг отказва да предаде дете, въпреки определения от съда при развода режим на лични отношения с другия родител

Средства за защита при нарушаване на задължение за предаване на дете

Бившите съпрузи могат да се споразумеят относно режима на личните отношения на роденото от брака дете с родителите. А при липса на такова споразумение, Семейният кодекс повелява съдът служебно да определи такива отношения. Това става със съдебното решение за постановяване на развода. В не малко случаи обаче, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, отказва да изпълни задължението си за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. Така възниква въпросът в какви правни възможности за защита разполага другия родител.

I. Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се провежда посредством способите на принудителното изпълнение. Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

Общите положения по отношение на коментираното задължение за предаване на дете

Отговор на този въпрос дава Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето. 

По този начин се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И за последния възниква задължение за предаване на дете на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му. 

Тоест, след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.

Принудително изпълнение

В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. 

Какви са стъпките за образуване на такова изпълнително производство и за провеждането му? 

На първо място, за да се образува изпълнителното производство, трябва да се подаде молба до съдебния изпълнител по местоживеене на детето. Въз основа на тази молба ще бъде образувано производство по принудително изпълнение на задължението за предаване на дете.

N.B. Препоръчително е преди това да се положат всички възможни усилия за доброволно уреждане на спора между двамата родители. Това е така, тъй като по този начин ще се гарантира максималното запазване психиката на детето.

Действия на съдебния изпълнител след образуване на производството

Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права разполага с 3-дневен срок от получаване на поканата, да посочи:

1. готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

N.B. За неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.

Действия на съдебния изпълнител при отказ за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете

Въпреки поканата, обаче, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, може да продължава да отказва да предаде детето. В този случай, съдебният изпълнител може да му налага глоба до 400 лв. за всяко неизпълнение. Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител.

II. Административноправна защита

Административноправната защита може да се приложи, в случай че се установи синдром на родителско отчуждение. Тя се осъществява посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.

Какво е „синдром на родителско отчуждение“

Синдром на родителско отчуждение е налице тогава, когато детето изцяло отхвърля единия родител (лошия) и се обръща единствено към другия (добрия). Този синдром възниква вследствие на манипулативно поведение на единия родител, който „настройва“ детето против другия.

Мерки по Закона за защита от домашно насилие

В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието.

N.B. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.

III. Наказателноправна защита

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс

Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Наказателното производство може да се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.

N.B. В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в рамките на семейни и партньорски отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при защитата срещу всички видове нарушения на семейноправни задължения. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57