Принудително изпълнение, Вещно право, Договорно право

Образувано дело срещу мен – какво да правя?

Преди няколко дни в кантората ми дойде г-н Х с молба за помощ. Получил призовка за явяване в съдебно заседание, насрочено за след седмица, по образувано дело срещу него пред граждански съд. В хода на консултацията разбрах, че господин Х е получил съобщение за образуването на това дело преди една година, но той не предприел никакви действия, защото мислил, че “ще се размине”. В днешната статия ще разберем защо г-н Х е закъснял с търсенето на правна помощ и ще загуби делото.

Какво означава това, че срещу мен има образувано дело?

Това означава, че някой е подал срещу мен искова молба в гражданския съд. В този случай, ще имам качеството на “ответник” по делото.

Причините този някой да подаде такава молба могат да бъдат най – различни. Една от най – често срещаните е, че не съм изпълнил/а свое договорно задължение по отношение на него. Тоест, аз и г-н/г-жа У имаме договор, с който аз се задължавам, например, да платя определена сума срещу услуга или предоставяне на вещ в собственост или за ползване, но не съм изпълнил това задължение. 

Или обратно, задължил/а съм се да предоставя определена услуга или да прехвърля някаква вещ в собственост или за ползване, срещу определена сума, но не съм го направил/а. След като не съм се съгласил/а да изпълня доброволно, г-н/г-жа У искат от съда да ме осъди да го направя. И така се сдобивам с образувано дело срещу мен.

N.B. Това, че някой е подал искова молба срещу мен не означава непременно, че съм неизправен длъжник. Напълно възможно е г-н/г-жа У да иска от мен нещо, което изобщо не дължа. Това е така, тъй като всеки може да съди всекиго за всичко, но това не означава, че ще успее да спечели делото, тъй като трябва задължително да докаже претенцията си.

Много е важно веднага след като получа съобщение от съда с приложен препис от исковата молба за образувано дело срещу мен да потърся адвокатска помощ! Навременно предприетите действия по защитата ми могат да ми подсигурят спечелването на делото. Защо това е така, ще разберем малко по – нататък в настоящата статия.

Кой може да участва в образувано дело срещу мен?

Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се обръща към съда за съдействие. Въпреки това, обаче, за да се стигне до образувано дело срещу мен, този, който ме “съди” (ищец) трябва да има правен интерес.

Правният интерес, от своя страна, означава, че ищецът има някакво право, което аз съм засегнал/а чрез неизпълнение на свое задължение. Източник на това задължение може да бъде законът (напр. да не се вреди другиму) или договорно (напр. договор за покупко – продажба). Във всички случаи правният интерес се доказва от този, който твърди наличието му.

N.B. Общ принцип на процесуалното право е, че на доказване подлежат положителните факти. Например, че съм платил/а определена сума пари по договор. Тежестта на доказване тежи върху този, който ги твърди. По изключение, може да се наложи да бъдат доказвани отрицателни факти. Обичайно, тогава тежестта на доказване се обръща. Така е, например, при отменителния иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, където ответникът трябва да докаже, че не е знаел определеното в разпоредбата обстоятелство.

Защо трябва незабавно да потърсим правна помощ при наличието на образувано дело?

И така, стигнахме до отговора на въпроса защо г-н Х от нашия казус по – горе е закъснял с търсенето на адвокатска помощ и защо това ще доведе до неговото осъждане.

Обикновено разбираме, че срещу нас има образувано дело, когато получим съобщение от гражданския съд с приложен препис от искова молба. В общия случай разполагаме с едномесечен срок да отговорим на тази искова молба и да представим доказателства, които да подкрепят твърденията ни. Трябва да знаем, че има и някои особени производства, в които срокът за отговор е по – кратък (напр. при търговските спорове). Във всички случаи, в съобщението, което сме получили от съда ни е указано в какъв срок можем да подадем отговор.

Подаването на отговор на исковата молба по вече образувано дело не е задължително по закон, а зависи изцяло от това дали желаем да се защитаваме по него. В случай че решим да оспорваме твърденията на ищеца, добре е да потърсим адвокат, който да ни посъветва как да го направим. Правната помощ от специалист е необходима, поради това, че отговора на исковата молба е особено действие, което има определени последици.

Какви действия можем да предприемем с отговора на исковата молба?

На първо място, с отговора на исковата молба оспорваме твърденията на ищеца и даваме на съда своята гледна точка за казуса.

На второ място, с него представяме и доказателствата, които имаме и които подкрепят твърденията ни или опровергават твърденията на ищеца.

Трето, само с отговора на исковата молба (или в срока за отговор) можем да предприемем определени действия, които са от значение за защитата ни. Такива действия могат да бъдат:

1. да предявим насрещен иск. Такъв иск се предявява, когато ние също имаме претенция срещу ищеца. Пример: “Топлофикация” иска от съда да ни осъди да платим сумата от 3 000 лв. Тази сума дължим за предоставена от компанията услуга за определено време, в което сме се ползвали от нея. Ние, обаче, когато все още сме си плащали задълженията, за определен период сме надплатили, тъй като ползването на услугата е било начислено на база предходно ползване. В този случай, за приспадане на надплатената сума, имаме право на насрещен иск.  

2. да предявим инцидентен установителен иск. С него ответникът, може да поиска съдът да се произнесе и относно не/съществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Пример: Господин У иска от съда да ни осъди да му платим определена сума по договор, който имаме с него. С инцидентен отрицателен установителен иск можем да искаме от съда да приеме, че този договор е нищожен.

3. да привлечем трето лице – помагач. Това лице трябва да е по някакъв начин заинтересувано от изхода на делото.

4. да оспорим истинността на документ, представен с исковата молба.

5. да направим възражение за изтичане на погасителна давност. Повече за това възражение можете да научите в статията “Защита срещу претенции, чиято погасителна давност е изтекла

6. да направим възражение за прихващане.

Какви са последиците от неподаването на отговор на исковата молба по образувано дело?

Последиците от неподаването на отговор в законоустановения срок са изключително неприятни. Ако не подадем отговор, не представим/не изискаме доказателства или не упражним правата, които изброихме по – горе губим възможността да направим това в по – късен етап от делото. Изключение се допуска, ако пропускът ни се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такова обстоятелство ще бъде, например, престой в болнично заведение.

Много често се случва при мен да дойдат клиенти, които казват

Ама аз не съм се явил на делото. Как така има решение срещу мен?

Това е още една от неприятните последици от неподаването на отговор на исковата молба. Допълнително условие е да не сме се явили в първото по делото заседание и ицещът да е поискал да се постанови неприсъствено решение. Така се оказва, че сме се сдобили с едно решение, което е срещу нас без да сме имали възможност да се защитим по най – добрия начин.

Тази ситуация, за съжаление, е твърде често срещана. Много хора си мислят, че стратегията на “заравяне на главата в пясъка” ще бъде в тяхна полза. Така те, като получат съобщение за образувано дело срещу тях или не го приемат или се направят, че не са го видели, мислейки че няма как да бъдат осъдени. 

Това, обаче, не е така. Съдебните дела не са нищо страшно. Достатъчно често се случва ответниците да печелят дела, поради това, че са предприели навременни и адекватни мерки за защита. Затова, когато получите съобщение с приложена искова молба, не бъдете като г-н Х от казуса в началото. Потърсете специализирана правна помощ, за да сте сигурни, че защитата Ви ще бъде организирана добре. Така шансовете да не бъдете осъдени значително се повишават.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с образувани дела срещу длъжници, четете в секцията “Принудително изпълнение”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя висококвалифицирана правна помощ и представителство по изпълнителни дела пред ЧСИ и срещу колекторски фирми.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право, Домашно насилие и сексуален тормоз, Наказателно право, Принудително изпълнение

Бивш съпруг отказва да предаде дете, въпреки определения от съда при развода режим на лични отношения с другия родител

Средства за защита при нарушаване на задължение за предаване на дете

Бившите съпрузи могат да се споразумеят относно режима на личните отношения на роденото от брака дете с родителите. А при липса на такова споразумение, Семейният кодекс повелява съдът служебно да определи такива отношения. Това става със съдебното решение за постановяване на развода. В не малко случаи обаче, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, отказва да изпълни задължението си за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. Така възниква въпросът в какви правни възможности за защита разполага другия родител.

I. Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се провежда посредством способите на принудителното изпълнение. Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

Общите положения по отношение на коментираното задължение за предаване на дете

Отговор на този въпрос дава Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето. 

По този начин се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И за последния възниква задължение за предаване на дете на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му. 

Тоест, след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.

Принудително изпълнение

В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. 

Какви са стъпките за образуване на такова изпълнително производство и за провеждането му? 

На първо място, за да се образува изпълнителното производство, трябва да се подаде молба до съдебния изпълнител по местоживеене на детето. Въз основа на тази молба ще бъде образувано производство по принудително изпълнение на задължението за предаване на дете.

N.B. Препоръчително е преди това да се положат всички възможни усилия за доброволно уреждане на спора между двамата родители. Това е така, тъй като по този начин ще се гарантира максималното запазване психиката на детето.

Действия на съдебния изпълнител след образуване на производството

Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права разполага с 3-дневен срок от получаване на поканата, да посочи:

1. готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

N.B. За неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.

Действия на съдебния изпълнител при отказ за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете

Въпреки поканата, обаче, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, може да продължава да отказва да предаде детето. В този случай, съдебният изпълнител може да му налага глоба до 400 лв. за всяко неизпълнение. Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител.

II. Административноправна защита

Административноправната защита може да се приложи, в случай че се установи синдром на родителско отчуждение. Тя се осъществява посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.

Какво е “синдром на родителско отчуждение”

Синдром на родителско отчуждение е налице тогава, когато детето изцяло отхвърля единия родител (лошия) и се обръща единствено към другия (добрия). Този синдром възниква вследствие на манипулативно поведение на единия родител, който “настройва” детето против другия.

Мерки по Закона за защита от домашно насилие

В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието.

N.B. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.

III. Наказателноправна защита

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс

Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Наказателното производство може да се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.

N.B. В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в рамките на семейни и партньорски отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при защитата срещу всички видове нарушения на семейноправни задължения. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57