Права на човека, Договорно право

Психически тормоз. Какви са правата ни?

Извършването на психически тормоз е възможно да се случва вкъщи, на работното място, на улицата – от съседи, от познати или от непознати. Всъщност, психическият тормоз е един от най – често срещаните видове тормоз. Неговите последици могат да бъдат много сериозни, макар и често да са подценявани. Сред тях са чувството на страх, безсилие, притеснение, нервно напрежение, тъга и др. под. Тези последици в правото се наричат неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване по справедливост по преценка на съдилищата. От друга страна, не е важно само обезщетяването на жертвите на психически тормоз, но и неговото фактическо прекратяване.

На въпроса за извършен психически тормоз от бивш/настоящ партньор или роднина няма да се спираме подробно днес. Тази тема вече сме разглеждали подробно както в платформата „Обясни ми правото„, така и в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз„. Тези от вас, които нямат време да прочетат статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?„, могат да чуят как могат да се защитят от психически тормоз вкъщи във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„. Наказателноправните въпроси на домашното насилие също вече сме разглеждали. Можете да ги намерите в темата „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„.

По отношение на извършения психически тормоз при условията на домашно насилие законът предвижда доста сериозна правна защита. Защита от такъв тормоз е предоставена и на работното място в рамките на приложението на Закона за защита от дискриминация. Не по този начин стоят нещата в случаите, в които този вид тормоз е извършен извън работното място или домашната среда.

Ето защо днес ще разгледаме както средствата за защита от тормоз на работното място, така и извън него.

Що се отнася до темата за психически тормоз, осъществяван при нарушение на правилата за обществения ред в етажна собственост, можете да се запознаете с един от казусите, по които специалистите на кантората са работили и с чието съдействие е спечелено делото. Това можете да направите в статията „Психически тормоз от съседи. Спечелено дело“.

Психически тормоз на работното място

Извършването на психически тормоз на работното място въз основа на защитените от закона признаци представлява дискриминация. Според Закона за защита от дискриминация,

Забранява се тормозът въз основа на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Кога е налице „тормоз“ на работното място?

Тормоз е всяко нежелано поведение въз основа на горните признаци. Това поведение може да бъде изразено физически, словесно или по друг начин. В контекста на психическия тормоз, той най – често се извършва словесно, макар и да може да приеме всякакви други форми. Наличието на извършен по друг начин психически тормоз ще се преценява за всеки конкретен случай.

В обхвата на определението за тормоз на работното място се включва и специфичната цел или резултат от неговото извършване. Те се състоят в накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Такъв тормоз може да бъде извършен от колега/ръководител или от клиент. За да се потърси, обаче, защита по реда на Закона за защита от дискриминация, необходимо е още той да е извършен в рамките на работното място.

Отговор на въпроса кога тормозът е извършен на работното място Законът за защита от дискриминация не съдържа. Затова, можем да потърсим определение на термина „работно място“ в друг нормативен акт. Така, според Кодекса на труда,

„Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

Така, например, психическият тормоз на работното място може да се изразява под формата на обидни коментари за външния вид, образованието, квалификацията и др. Той може да се осъществи и чрезю непрекъснато подаване на сигнали до ръководители за несъществуващи нарушения или в заплахи за такива сигнали.

Защита при тормоз на работното място

Както при сексуалния тормоз, за който говорихме в статията „Сексуален тормоз – как да го разпознаем„, както и във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„, средствата за защита на жертвите на тормоз на работното място, в т.ч. и психически тормоз, са три.

Първо, ако служител стане обект на тормоз на работното си място, той може да уведоми работодателя. Последният, от своя страна, е длъжен да извърши проверка и да предприеме всички необходими действия за прекратяване на тормоза. В случай, че лицето, което го упражнява е работник/служител в същото предприятие, работодателят следва и да му наложи дисциплинарно наказание.

Ако работодателят не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза или предприетите мерки не са достатъчни, пострадалият работник може да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи нарушение от страна на работодателя на горното задължение, ще му наложи имуществена санкция.

ВАЖНО!!! Комисията за защита от дискриминация няма правомощия да присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди от упражнения тормоз.

Третата възможност за защита е по съдебен ред чрез подаване на искова молба до съответния съд. Единствено той има правомощия, освен да наложи глоба на работодателя, съответно на лицето, извършило тормоза, да присъди и обезщетение за претърпените негативни емоции, вследствие на упражнения тормоз. Според техния обем и интензитет, съдът ще определи размера на справедливото обезщетение.

Психическият тормоз, осъществен извън работното място и домашната среда

Както видяхме по – горе, а и от предишните ни статии и видеа, законът предоставя ясно определена защита срещу осъществяването на тормоз, в т. ч. психически и сексуален, на работното място и в домашна среда. Тази защита не винаги е достатъчно ефективна, но най – малкото е законово определена.

Доста по – различно стоят нещата в случаите на извършен психически тормоз навсякъде другаде извън работното място и домашната среда. Това е така, защото липсва изрична правна уредба, която да осигурява защита в подобни случаи.

ВАЖНО!!! Психическият тормоз на работното място, който не е извършен въз основа на някой от защитените признаци по – горе, също няма се квалифицира като такъв по Закона за защита от дискриминация. Същото се отнася и за случаите, в които такъв тормоз е осъществен от бивш или настоящ партньор, с който постралият не се (е) намира(л) в брачна връзка или във фактическо съжителство.

Така, например, психическият тормоз може да бъде извършен от съсед, който непрекъснато подава сигнали до домоуправителя за несъществуващи нарушения. Или пък постоянно звъни на вратата ни с обиди, претенции, заплахи, скандали и др. Психическият тормоз може да бъде осъществен от (не)познат по телефон или по интернет. Той може да се изразява в заплахи за разпространение на (интимни/голи) снимки, на опозоряващи обстоятелства, на споделени тайни и др.

В зависимост от характера, обема, интензитета и целта на действията, представляващи психически тормоз, той може да бъде квалифициран и като престъпление. Това се отнася за случаите, когато е осъществена заплаха с престъпление (убийство, телесна повреда, накърняване на имущество и др.). Това ще се отнася и за случаите, когато психическият тормоз се осъществява с цел пострадалият да се разпореди със свое право, напр. да даде определена сума пари, да продаде имот и др. или да извърши нещо против волята си.

Как да се защитим?

В зависимост от това дали осъщественият психически тормоз съставлява престъпление или не съществуват две възможности за защита – гражданскоправна и наказателноправна.

ВАЖНО!!! При липсата на изрична правна уредба, квалификацията на осъществените актове, представляващи психически тормоз, ще се прави за всеки конкретен случай. Съобразно тази квалификация се определя и подходящият правен ред за предприемане на действия по защита.

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Гражданскоправната защита срещу действия, представляващи психически тормоз, се осъществява в случаите, в които те не съставляват престъпление. Тя се реализира по реда на търсене на отговорност за непозволено увреждане.

ВАЖНО!!! По същия ред се търси и заплащането на неимуществените вреди при установяване на тормоз на работното място и в домашна среда.

Според закона,

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За разлика от постановките на наказателното право, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че извършителят на психическия тормоз ще трябва да докаже, че вредите, които са възникнали, заради действията му, не са причинени виновно.

ВАЖНО!!! За да е налице подлежащ на обезщетение психически тормоз, необходимо е извършените действия да са „непозволени“, т.е. да противоречат на закона. Не е задължително те да съставляват престъпление или административно нарушение. Така, например, няма да бъде налице психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане, когато съсед подава сигнали до домоуправителя за действителни нарушения от страна на друг живущ в етажната собственост. Напротив, психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане ще бъде налице, когато сигналите са подадени при ясното съзнание от страна на съседа, че нарушения не съществуват, но пък желанието му е да навреди на пострадалите, като стане причина да бъдат викани регулярно от домоуправителя за даване на обяснения. Същото се отнася и за случаите, в които сигналите са до държавни и общински органи.
Непозволено увреждане ще има, например и тогава, когато се осъществяват заплахи за разпространение на снимки/опозоряващи обстоятелства с цел да се създаде психически дискомфорт за пострадалия.

Кои вреди подлежат на обезщетяване?

Извършителят на психическия тормоз ще бъде длъжен да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които са възникнали от неговите действия. Тези вреди могат да бъдат имуществени. Сред тях ще бъдат, например, платените такси и хонорари за правна помощ и защита. На обезщетение подлежат и пропуснатите ползи. Така, например, вследствие на упражнения тормоз, у пострадалия може да е възникнал страх за излизане от дома му. По този начин той е пропуснал свои професионални ангажименти, които са щели да му донесат финансови изгоди. Тези пропуснати изгоди следва да бъдат заплатени от извършителя на тормоза. За целта е важно, обаче, да се докаже, че пропускът се намира в пряка и непосредствена връзка с осъществените незаконосъобразни действия.

Подлежащите на обезщетение вреди могат да бъдат и неимуществени. Те се състоят в преживяните страх, стрес, нервно напрежение, притеснение, както и във всякакви други отрицателни емоции. Обезщетението за тези вреди се определя от съда по справедливост. Преценката зависи от характера, степента, обема, честотата и интензитета на действията, които представляват психически тормоз.

Така, например,

колкото по – дълго и често във времето са отправяни заплахи за разпространение на снимки/позорящи обстоятелства, толкова по – голям ще бъде размерът на присъденото обезщетение.

Как да потърсим обезщетение?

Търсенето на обезщетение става чрез подаване на искова молба до съответния компетентен съд. В нея следва да се посочат подробно обстоятелствата, при които е извършен психическия тормоз.

НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА

Както споменахме по – горе, някои действия, представляващи психически тормоз, могат да осъществяват признаците на престъпление. В зависимост от тяхното естество, ще се прецени дали може да се прибегне до наказателноправна защита. В тези случаи се подава подробна и аргументирана жалба до съответната прокуратура.

ВАЖНО!!! В случаите, в които осъщественият психически тормоз съставлява престъпление, искането за обезщетение може да се направи в съдебната фаза на наказателния процес. Това става чрез подаване на граждански иск. Подробно ще говорим за него в следващите ни теми.

Пример

1. Г-н А. заплашва г-жа Б., че ще разпространи нейни интимни снимки, ако не му даде 5 000 лв. Налице е изнудване.
2. Г-н В. системно изпраща текстови съобщения до г-н Г., че ще запали колата му, ако продължи да я паркира на „неговото“ паркомясто. Налице е заплаха с престъпление.

В заключение

Психическият тормоз може да предприеме множество форми – от много леки и безобидни до много тежки, съпроводени със сериозни последици. Ето защо този вид тормоз не бива да се подценява. В зависимост от това дали е осъществен в рамките на работното място, домашната среда или където и да било другаде, правните средства за защита се различават. Във всички случаи, обаче, извършителят ще има задължение да обезщети пострадалия за причинените вреди.

Търсенето на отговорност за осъществен психически тормоз има двояка функция. От една страна, пострадалият ще получи определена парична сума, която да го възмезди за претърпените негативни емоции. От друга страна е налице и предупредителната роля на тази отговорност към извършителя, който ще трябва да поправи поведението си към спазването на законите. Поради това е изключително важно психическият тормоз да бъде своевременно разпознат, а пострадалият да потърси адекватна и ефективна защита на правата си.

________________________________________________________________________

Още интересни теми, четете в секциите „Права на човека„, „Наказателно право“ и „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ и защита на пострадали от тормоз на работното място, в домашна среда, както и при непозволено увреждане и извършено престъпление.

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Права на човека, Административно право

Дискриминация. Как да се защитим?

В съвременния мултикултурен свят, въпросът, касаещ възможностите за защита от дискриминация става все по – актуален. От друга страна, задължение на всяка демократична нация е да осигури равното третиране на своите граждани. Ето защо днес ще разглеждаме принципът за равно третиране, същността на дискриминацията и защитата срещу нея.

Принципът за равно третиране

Съобразно разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, принципът за равно третиране има две измерения. На първо място, това е равенството пред закона. Това означава, че по отношение на всички граждани законът в широк смисъл следва да се прилага еднакво без оглед особени признаци на конкретното физическо лице. Второто измерение на принципа за равно третиране е равенството в третирането и във възможностите за участие в обществения живот

Това означава, че отново, по отношение на всички граждани следва да бъде осигурена равна възможност за участие в обществения живот без оглед особените признаци, изброени в закона и международните актове, които конкретен гражданин би имал. Както можем да видим, ключово за съвременното общество, съобразно законодателната рамка, е равенството на гражданите, без оглед на определени особени признаци. Кои са те? Законът за защита от дискриминация и Конституцията на Република България представят неизчерпателен списък на тези признаци.

Тези признаци са пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Видове дискриминация

Законът за защита от дискриминация разглежда двата вида дискриминация. Те са пряка и непряка. За форми на дискриминация се считат още:

  1. тормозът на основа на горните признаци;
  2. сексуалният тормоз;
  3. подбуждането към дискриминация;
  4. преследването и расовата сегрегация;
  5. изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места

Пряка дискриминация

Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на горните признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Пряка дискриминация ще бъде налице, например, ако в заведение не се допускат хора от ромски произход, единствено въз основа на техния етнос.

Непряка дискриминация

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на някой от горните признаци, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по – малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Както се вижда от двете определения, пряката дискриминация е винаги забранена, докато привидно неутралната разпоредба, критерий или практика, които поставят някои лица в по – неблагоприятно положение от други, подлежи на оценка. Вземайки горния пример, непряка дискриминация ще бъде налице, ако дадено заведение не допуска лица с недобра лична хигиена, но недопуснатите са само граждани от ромски произход. Ако, обаче, собственикът на заведението докаже, че подобна практика е предприета с оглед опазване здравето на своите посетители, дискриминация няма да има.

Тормоз

Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на горните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин. То има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Сексуален тормоз

Темата за сексуалния тормоз беше разгледана подробно в отделна статия, предвид своята особена значимост. Повече за това можете да прочетете в публикацията „Сексуален тормоз – как да го разпознаем?“.

Подбуждане към дискриминация

Подбуждането по своята същност е наказателноправен термин. Самото действие представлява мотивиране на дадено лице да извърши нещо, което то не се решава да направи. В контекста на днешната тема, към подбуждане към дискриминация се причислява т.нар. „реч на омразата“. Например, конкретно лице съветва работодател да не наема на работа човек с хомосексуална ориентация.

Преследване и расова сегрегация

Преследване е налице при:

1. по – неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

2. по – неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

3. по – неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

Расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

Изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места

Тук хипотезата е ясна и не се нуждае от допълнително изясняване. Дискриминация ще бъде налице винаги, когато достъпът до публични места на лица с увреждания е ограничен, вследствие на лоша инфраструктура.

Защита от дискриминация

Защитата от дискриминация може да бъде проведена на няколко етапа. Всеки от тях, може да се каже, че допълва предишният. Това, обаче, не означава, че е необходимо да се мине през предходните, за да се стигне до следващия. Тоест, етапите са алтернативни и предприемането на който и да е от тях зависи от волята на пострадалия от дискриминация.

Защита от дискриминация при упражняване правото на труд

На първо място, ЗЗДискр. възлага на работодателя задължението да не извършва дискриминация въз основа на някой от горните признаци при назначаване на работа. Така например, работодателят няма право да откаже назначаване на работник с хомосексуална ориентация само въз основа на този признак, ако отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Впрочем, работодателят няма право да изисква от работника информация относно горните признаци. Изключение е възможно в изчерпателно изброени от закона хипотези. Те са 21 на брой и по същество представляват случаи, когато неравно третиране е налице, но без да има дискриминация.

Случаи на различно третиране, които НЕ представляват дискриминация

Различно третиране на лица на основата на:

  1. тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон;
  2. характеристика, отнасяща се до някой от горните признаци, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване;
  3. религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване;
  4. религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
  5. признак увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
  6. признак пол при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете;
  7. признак пол при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера.

Различно третиране по признак възраст

Не представляват дискриминация:

  1. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата;
  2. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране;
  3. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
  4. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование;
  5. установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

Специална закрила на уязвими групи

Не представлява акт на дискриминация:

  1. специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
  2. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на вече споменатите признаци с цел изравняване на възможностите им;
  3. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
  4. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
  5. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Особени мерки

Не е налице дискриминация при:

  1. мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
  2. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете;
  3. временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

ВАЖНО! 

За да не бъде налице дискриминация, всички изброени мерки трябва да са предприети със законна цел, а изискването да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Освен това, на работодателят е разрешено да изисква информация относно изброените вече признаци в случаите на кандидатстване за раота с класифицирана информация.

Защита от дискриминация пред работодателя

В случай че работник твърди, че е станал жертва на дискриминация на работното място, работодателят има задължение да извърши проверка на това твърдение. Ако при проверката се установи неравно третиране, работодателят е длъжен да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник. За неизпълнение на това задължените, работодателят подлежи на имуществена санкция. Причинените на пострадалия работник неимуществени вред подлежат на обезщетяване.

Защита от дискриминация по административен ред

Тя се осъществява чрез подаване на жалба до Комисия за защита от дискриминация. Производството е административно. Комисията установява налице ли е неравно третиране, налага глоби за извършването му и дава предписания за отстраняване на нарушението.

Защита от дискриминация по съдебен ред

Защита от дискриминация по съдебен ред се осъществява по правилата на гражданското право. Съдът има същите правомощия като Комисията с едно много важно допълнение. Той може да разгледа и иск за обезщетяване на неимуществените вреди, които пострадалият от дискриминация е понесъл. Това могат да бъдат страдания, притеснения, унижения, страхове и др.

Както споменахме по – горе, изборът на средство за защита зависи от волята на пострадалия. Разбира се, в случай на необходимост от защита от дискриминация на работното място, работодателят следва да бъде уведомен. Това може да доведе до навременна намеса за отстраняване на нарушението. В този случай няма да има необходимост пострадалият да се обръща към Комисията или съда. 

Ако, обаче работодателят не изпълни задължението си за предприемане на мерки за отстраняване на нарушението, необходима е намесата на държавните органи. Остава въпросът кой държавен орган да бъде сезиран? В общия случай, пострадалите граждани сезират Комисията за защита от дискриминация. За да могат да търсят обезщетение, обаче, ще трябва да изчакат нейното решение. При директното сезиране на съда за предоставяне на защита от дискриминация, наличието на нарушение, както и въпросът за обезщетението ще бъдат разгледани в едно производство.

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за осъществяване на защита от дискриминация, можете да намерите в секцията „Права на човека“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ по дела за защита от дискриминация. 

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да се защитим?

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението „домашно насилие“. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин „джендър“ и несъществуващата „джендър идеология“.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е „заслужила“. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат „за помощ“ към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, поддържан от Фондация „Асоциация Анимус“ на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от насилие и тормоз, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в предоставянето на адекватна правна помощ и защита на пострадали от насилие. 

Контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право, Договорно право

Ипотечният кредит и неговите особености

Какво трябва да знаем преди да сключим договор за ипотечен кредит?

Често пъти длъжниците по парични вземания (кредити), които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, не успяват да платят задълженията си. И по този начин са застрашени от отнемане на имотите им по принудителен ред. В тези случаи ситуацията изглежда безизходна, но обичайно това не е така, тъй като съществуват множество важни законодателни изисквания към този вид договори. А ако тези изисквания не бъдат спазени, ипотеката няма да бъде валидно учредена. Нека се запознаем с тях.

Същност и видове ипотека

Ипотеката представлява реално (вещно) обезпечение на едно задължение. Тя се учредява посредством вписване в Имотния регистър въз основа на договор или на закона. Важно е да се има предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Това означава, че ипотека, учредена общо върху цялото имущество на длъжника или за „всички задължения“ на длъжника, ще бъде нищожна, т.е. няма да породи своето правно действие и няма да тежи върху недвижимия имот, върху който е учредена. Това обстоятелство е обща особеност на двата вида ипотека.

I. Законна ипотека

Такава ипотека се учредява в два случая:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

II. Договорна ипотека

Договорът за ипотека се сключва във формата на нотариален акт. Тази форма е за действителност, което означава, че ако не бъде спазена, договорът ще бъде нищожен.

Друга важна особеност на ипотеката е, че има ред от вписването, чието действие трае в продължение на 10 години. Това действие може да бъде продължено, ако бъде подновено вписването преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Какво означава това? Това означава, че ако има период на „прекъсване“ на вписването, в рамките на това прекъсване върху съответния недвижим имот няма да тежи ипотека.

Важна особеност на договора за ипотека откриваме и в разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Единодушно в теорията и съдебната практика се приема, че ипотеката, учредена върху имот, на който длъжникът не е собственик, е нищожна.

Несеквестируемост

Съгласно чл. 444, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс

Изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Несеквестируемостта представлява забрана за насочване на принудително изпълнение върху конкретно определени вещи на длъжника. Тази забрана е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на минимални жизнени условия за длъжника, въпреки наличието на неизпълнение по неговия дълг. В случай, обаче, че върху единственото жилище на длъжника е учредена ипотека, несеквестируемостта отпада. Това означава, че ако кредиторът насочи принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, той ще бъде продаден на публична продан, дори и ако е единственото жилище на длъжника.

Предсрочна изискуемост

Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на ипотечен кредит, отпуснат от банка, е уредена в закона. За да бъде валидно, обаче, такова обявяване, е необходимо изпълнението на няколко задължителни условия, а именно:

  1. неплащане в срок на една или повече вноски по сключения договор за ипотечен кредит;
  2. банката да е изпратила уведомление до длъжника, че счита изтегленият ипотечен кредит за предсрочно изискуем.

Необходимо е уведомлението не просто формално да е изпратено, но и да бъде реално получено от длъжника. Това задължение трябва да бъде изпълнено преди банката да е пристъпила към действия по започване на принудително изпълнение. Липсата на такова уведомление опорочава обявяването на предсрочната изискуемост и тя следва да се счита за ненастъпила.

В случай на обявяване на предсрочна изискуемост на изтегления ипотечен кредит, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Получаването на съобщение за така издадената заповед или за доброволно изпълнение по започнато изпълнително производство не представлява изпълнение на задължението на банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на съществуващото задължение по ипотечен кредит

В тази връзка следва да се има предвид, че извършените действия по принудително изпълнение при липса на уведомление за предсрочна изискуемост ще бъдат невалидни.

Междувременно, защитата срещу заповедта за незабавно изпълнение е значително улеснена от законодателя. Необходимо е длъжникът просто да възрази срещу нея без да се налага да излага аргументи за възражението си. В този случай на кредиторът ще бъде даден срок за завеждане на дело за установяване съществуване на задължението, което дава възможност и достатъчно време на длъжника да се защити срещу кредиторовата претенция.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57