Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Принудително изпълнение

Давността при заповед за изпълнение

Многократно в нашите теми сме обсъждали темата за давността в различните случаи. Както вече знаем, този въпрос е изключително сложен и всеобхватен. Давността е един институт, който разкрива множество особености в зависимост от това къде се прилага. Тя има различна продължителност в различните случаи, а правилата за нейното спиране и прекъсване варират според основанията за приложението ѝ.

В днешната статия ще разгледаме особеностите на давността при заповедите за изпълнение.

Какво е „заповед за изпълнение“?

Заповедта за изпълнение вид несъдебно изпълнително основание. Това означава, че тя е често използвано средство, въз основа на което да се започне принудително изпълнение без да се води съдебно дело. Широкото ѝ приложение в практиката произтича от множеството неини предимства пред исковия процес пред съда. Сред тях са значително по – ниския размер на държавната такса и доста по – кратките срокове за нейното издаване спрямо произнасянето на съда с решение по дело. В заповедното производство не е необходимо и да се представят доказателства. Изключение представлява искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В това производство се представя като доказателство именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта.

Едновременно с влизането в сила на заповедта за изпълнение се издава и изпълнителният лист за задължението. При заповедта за незабавно изпълнение изпълнителният лист се издава едновременно със самата заповед. Въз основа на него кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника пред частен съдебен изпълнител.

Най – често заповедите за изпълнение се използват като средство за събиране на вземания от банки за задължения по кредити, както и от „Топлофикация“ ЕАД за задължения за доставка на топлинна енергия.

Именно, поради широкото приложение на заповедите за изпълнение в практиката, възниква въпросът за приложението на правилата за давността по отношение на тях. Всъщност два са най – важните въпроси в тази връзка, на които трябва да се отговори. Това са:

  1. каква е продължителността на давността в случай на издаване на заповед за изпълнение; и
  2. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва ли давността?

Каква е продължителността на давностния срок в случай на издаване на заповед за изпълнение?

Давностните срокове имат различна продължителност в зависимост от основанието, за което се отнасят. По отношение на съдебните изпълнителни основания (изпълнителни листове, издадени въз основа на съдебни решения) давността е пет години.

По отношение на несъдебните изпълнителни основания, каквото е заповедта за изпълнение, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава.

Повече за различните видове давностни срокове и тяхната продължителност, можете да прочетете в темата, посветена на защитата срещу претенции за задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Така, например, ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на банка за парично задължение по договор за кредит, давността ще бъде пет години.

А ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на „Топлофикация“ ЕАД за парично задължение във връзка с периодична доставка на топлинна енергия, давността ще бъде три години.

Прекъсва ли се давността при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд отговорът на този въпрос е отрицателен. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. Разбира се, това правило не е абсолютно. То разкрива известни особености и допуска изключения. За да могат тези особености да бъдат по – добре разбрани, трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства.

На първо място,

споменахме, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е задължително да се представят доказателства. Видно от това обстоятелство, заповедното производство е изключително опростено в полза на кредитора. Въз основа единствено на подаденото заявление, съдът издава заповедта за изпълнение.

Законодателят, обаче, поставя кредитора и длъжника в равнопоставено положение. Ето защо, заповедното производство е опростено и в полза на длъжника. Затова, след издаване на заповедта за изпълнение съдът я връчва на длъжника, като му дава възможност за възражение. Не е задължително длъжникът да обосновава своето възражение. Напълно достатъчно е да заяви, че не дължи. Липсата на задължение за обосноваване на възражението произтича от насрещната липса на задължение за доказване на вземането в този начален етап на заповедното производство.

На второ място,

съдът дава възможност на длъжника да възрази в едномесечен срок от получаване на заповедта, но не го задължава да го направи. Тоест, длъжникът може да подаде възражение, но може да избере и да не възразява. В зависимост от предприетото от длъжника поведение се активират различни по вид последици.

В случай, че длъжникът не възрази в едномесечния срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В този момент се издава изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител ще започне принудително изпълнение.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, съдът указва на кредитора да предяви иск пред съда за вземането си. Срокът, в който той може да направи това е едномесечен, считано от датата на получаване на указанието. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и заповедното производство се прекратява. Ако кредиторът, обаче, предяви такъв иск и вземането бъде потвърдено от съда, вече ще бъде налице съдебно изпълнително основание под формата на съдебно решение и независимо от произхода на вземането, давността за него ще бъде винаги пет години.

На трето място,

трябва да се знае, че давността все пак не е непрекъсваема. Моментът, в който тя се прекъсва се поставя в зависимост от действията на кредитора и длъжника в заповедното производство.

В кой момент давността се счита за прекъсната?

Общите правила за прекъсване на давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите. Според тях, давността се прекъсва с:

i) с признаване на вземането от длъжника;

ii) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Aко искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

iii) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По отношение на темата, която обсъждаме днес, значение имат основанията в т. ii) и iii). Затова ще разгледаме само тях.

Прекъсване на давността с предявяване на иск

В светлината на заповедното производство, това е искът да установяване на вземането на кредитора. Както споменахме по – горе, той се предявява, в случай че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В този случай, обаче, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. Според него, ако искът е предявен в указания от съда едномесечен срок, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Нека да илюстрираме тази теоритична постановка с пример.

Мария Иванова сключва договор за кредит с „АБВ Банк“ АД, който спира да обслужва. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и на 10.10.2019 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. На 13.10.2019 г. съдът я издава и изпраща препис от нея на Мария, която я получава на следващия ден – 14.10.2019 г. На 24.10.2019 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, Мария подава възражение срещу така издадената заповед за изпъление. На 25.10.2019 г. „АБВ Банк“ АД получава указанието на съда, че е разполага с едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу Мария. Банката внася иска в съда на 24.11.2019 г., в рамките на законоустановения срок. Давността се счита за прекъсната на 10.10.2019 г. Новата петгодишна давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

ВАЖНО!!! Докато процесът за установяване на вземането е висящ пред съда, давността спира да тече.

ВАЖНО!!! Ако „АБВ Банк“ АД не успее да докаже вземането си и искът му бъде отхвърлен, ще се счита, че давността изобщо не е прекъсвана.

Прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение

В светлината на заповедното производство, в тази хипотеза ще се намираме тогава, когато длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение или не го е подал в едномесечния срок. В този случай тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Въз основа на него кредиторът подава молба до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство. Към този момент давността все още не се счита за прекъсната. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Според последния не представляват действия по принудително изпълнение молбата за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника и др. под.

Тоест, в този случай давността ще се прекъсне едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на всеки изпълнителен способ. Нека отново да дадем пример.

Георги Петров дължи на „Топлофикация“ ЕАД суми, представляващи задължения за предоставена топлинна енергия за периода от 05.01.2016 г. до 05.12.2016 г. На 01.11.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Георги не възразява срещу нея, вследствие на което тя влиза и съдът издава изпълнителен лист. На 10.12.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията от Георги Петров. Съдебният изпълнител му изпраща покана за доброволно изпълнение на 11.12.2018 г., а на 12.12.2018 г. изпраща писма до Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията и съответното териториално управление на Министерството на вътрешните работи за проучване на имуществото на Георги. На 20.01.2019 г. ЧСИ получава писмо, с което НАП го уведомяват, че длъжникът има регистриран трудов договор. Съответно на 21.01.2019 г. ЧСИ налага запор на заплатата на Георги.

В този момент давността на вземането на „Топлофикация“ ЕАД срещу Георги се счита за прекъсната.

В заключение

Темата за спирането, прекъсването, течението и продължителността на давностните срокове е изключително комплицирана. В случаите на образувано заповедно производство, навременно предприетата ефективна защита на длъжника може да изиграе значителна роля върху по – нататъшното развитие на процеса. Важно е да се знае, че длъжникът разполага и с активни средства за защита срещу претенции за изпълнение на задължения. Това става чрез предявяване на иск срещу кредитора за установяване на недължимостта на вземанията, които той претендира.

______________________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците в изпълителното производство, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити и комунални услуги.

Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение, Договорно право

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

След като вече обсъдихме теоритично какво е „частен съдебен изпълнител“ и какви са неговите правомощия е време да поговорим по същество има ли начин да се „отървем“, в случай че срещу нас бъде започнато принудително изпълнение. Твърде често, длъжниците по изпълнителни дела мислят, че нямат възможност за защита. Още по – често, обаче, това далеч не е така. Особено, когато се отнася до „стари кредити“ или поръчителство по кредит. В последния случай повечето от поръчителите успяват да получат адекватна защита. Това е така, тъй като много често кредиторите искат извършване на изпълнителни действия само по отношение на главния длъжник, но пропускат да реализат правата си и спрямо поръчителя, като по този начин изпускат сроковете да го направят по – късно. Защо това е така? Нека видим!

Защита от принудително изпълнение по време на извънредно положение.

Давност на задължението

Предмет на днешната статия ще бъдат давността на задължението и давността при принудително изпълнение. Тези давностни срокове са важни именно с оглед успешната реализация на защитата на длъжника в изпълнителното производство. И така, какво представлява давността на задължението?

Давността на задължението, най – просто казано, е един период от време, в който кредиторът не упражнява своите права по неговото събиране. Законодателят е предвидил такива срокове, поради факта, че един длъжник не може да бъде задължен за неопределен период от време, особено, ако кредиторът се е дезинтересирал от правото си да събере своето вземане. Независимо дали става въпрос за задължения по кредит, за комунални услуги (ток, вода, парно), за наеми или за други периодични плащания (сметки за мобилни телефони, интернет, кабелна/сателитна телевизия), тези срокове съществуват. В зависимост от вида на задължението, обаче, те са с различна продължителност. Давностните срокове за задължения, произтичащи от договорни основания, са два вида – общи и специални.

Обща погасителна давност

В случай че принудително изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е петгодишна. Това е общата погасителна давност. Нарича се „обща“, защото се отнася до всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Ето защо, петгодишна ще бъде и давността, с която ще се погасяват напр. и задълженията по банков/бърз кредит. Така, за да има основание да се анализира дали е налице възможност за прекратяване на принудително изпълнение, поради изтичане на общата погасителна давност, изпълнителното дело следва да е образувано преди най – малко 5 години в посочените случаи.

Специална погасителна давност

Специалната погасителна давност е тригодишна и ще бъде налице, когато е започнато принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение на определените в закона задължения, за които тя се отнася. Те са:

  1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
  2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Най – голям интерес за практиката, а и за темата на днешната статия, представлява т. 3 и по – точно т.нар. „други периодични плащания“. Отговор на въпроса кои плащания са периодични дава Върховният касационен съд, като казва следното:

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Казано по – просто, периодични плащания са всички задължения към „Топлофикация„, „Софийска вода„, „ЧЕЗ„, всички мобилни оператори, доставчиците на интернет и т. н. Именно те, в изпълнителния процес, образуван въз основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение, се погасяват с тригодишна давност. Това означава, че за да може да се обсъжда въпроса за наличието на основания за защита по принудително изпълнение, изпълнителното дело трябва да е било образувано преди най – малко три години.

Доколкото, обаче, както споменахме, давностните срокове са уредени като защита на длъжника при липса на интерес от събиране на вземането от страна на кредитора, то предприемането на определени действия от негова страна прекъсват давността. Това означава, че считано от момента на предприемане на определени действия от страна на кредитора, започва да тече нова давност. В този случай, изтеклите до момента срокове се считат за неизтекли. Кои действия, обаче, са от естество да прекъснат давността?

Действия, прекъсващи давността на задължението

Тези действия са изрично и изчерпателно определени в закона. Те са:

  1. признаване на вземането от длъжника;
  2. предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство (ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната);
  3. предприемане на действия за принудително изпълнение.

Интерес за днешната тема представлява т. 3. Така, например, подаването на молба за издаване за заповед за изпълнение не прекъсва давността. От своя страна, молбата, отправена до частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното производство, прекъсва давността на задължението.

Давност при принудително изпълнение

Самото принудително изпълнение има своя (условно казано) давност, която е двегодишна. Този двегодишен срок отново е свързан с дезинтересирането на кредитора по отношение на исканията за предприемане на изпълнителни действия. Тези искания всъщност се изразяват в периодично подаване на молби до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Неподаването на такива молби в продължение на две години е основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. В този случай, когато двугодишният срок е настъпил, ЧСИ е длъжен да издаде постановление, с което да констатира прекратяването. Това, обаче, се случва изключително рядко. Ето защо, в повечето случаи е необходимо самият длъжник да подаде молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на това основание.

Каква е връзката между давността на задължението и давността при принудително изпълнение?

Именно тази връзка е „вратичката“, която може да помогне на длъжника ефективно да се защити срещу принудителното изпълнение. При преценката на основанията за активиране на тази защита, първо се прави анализ за наличието на двугодишната давност. Ако при справка по изпълнителното дело се установи, че тя е изтекла, следващата стъпка е да се провери кога е извършено последното валидно изпълнително действие. На въпроса кои са валидните изпълнителни действия отговорихме в статията „ЧСИ. Ръководство за „употреба“. Именно от деня на извършване на последното изпълнително действие започва да тече тригодишната, съответно петгодишната давност на задължението.

Нека илюстрираме казаното с пример.

Казус

Въз основа на искова молба от Банка А, съдът постановява съдебно решение, с което осъжда Иван Петров да плати задължение в размер на 50 000 лв. На база това решение, Банка А се сдобива с изпълнителен лист от 09.07.2010 г. и на 03.12.2010 г. подава молба до ЧСИ за започване на принудително изпълнение. В същия ден ЧСИ разпорежда да се насрочи опис на движимите вещи в дома на Петров. На 14.12.2010 г. ЧСИ разпорежда да се запорира трудовото възнаграждение на Петров. На 30.03.2011 г. ЧСИ разпорежда да се наложи запор на всички банкови сметки на длъжника.

Банка А подава молба до ЧСИ за налагане на нов запор на трудовото възнаграждение на Петров на 23.04.2012 г. Молба от Банка А за изпълнение по отношение на Петров е подадена отново на 10.11.2015 г. На 14.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил нов запор по банковите сметки на длъжника. На 25.10.2019 г., когато Петров трябва да получи месечната си заплата разбира, че върху нея е наложен запор и получава с 250 лв. по – малко.

Анализ на казуса

С подадената молба от 03.12.2010 г. за образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността на задължението. От същия ден е и молбата за извършване на изпълителни действия по отношение на Петров. Следващата такава молба Банка А депозира едва на 10.11.2015 г., дълго след изтичане на двугодишната давност при принудително изпълнение. Това означава, че към 03.12.2012 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и всяко изпълнително действие след тази дата е невалидно. Последното валидно изпълнително действие е от 23.04.2012 г. Тъй като при прекратяване на изпълнението по силата на закона въз основа на изтичане на двугодишния срок, новата давност на вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, това означава, че към 23.04.2017 г. петгодишната давност на задължението също е изтекла и то не подлежи на принудително изпълнение.

Тоест, задължението на Петров към Банка А вече не може да бъде събрано от ЧСИ, а изтеглените 250 лв. от трудовото му възнаграждение подлежат на връщане.

В заключение

Така, макар и на пръв поглед да изглежда доста сложно, всъщност защитата от принудително изпълнение е напълно възможна. Тя е и необходима, защото е недопустимо да се остави длъжникът да живее цял живот в страх кога ЧСИ ще му вземе „всичко“. Този страх се появява най – вече, когато длъжникът види как за годините, в които е текло изпълнителното дело, дългът е нараснал двойно, тройно, а дори и повече. В крайна сметка, обаче, при адекватна и навременна правна помощ*, длъжникът има добри шансове да прекрати всякакви възможности за предприемане на последващи принудителни изпълнителни действия спрямо него.

_____________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ, защита и съдействие в случаите на принудително изпълнение.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com