Извънредно положение

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения?

Въвеждането на имунизационен паспорт като изискване за пътуване в рамките на Европейския съюз доведе до множество притеснения, че с него се ограничава свободата на движение и се поставя изискване за задължително ваксиниране срещу COVID – 19. 

Ето защо ще разгледаме въпроса какво представлява имунизационния паспорт, какви данни съдържа и въвежда ли някакви задължения и ограничения извън обявените. 

Какво представлява въведения имунизационен паспорт и какви данни съдържа?

Наименованието на т.нар. имунизационен паспорт, всъщност е „цифров сертификат на ЕС за COVID„.

Сертификатът може да бъде издаден в цифров формат и/или на хартия и съдържа QR код, който препраща към Националната здравно – информационна система. 

Важно е да се отбележи, че издаването на т. нар. имунизационнен паспорт е напълно безплатно, а самият сертификат е двуезичен – на езика на съответната държава и на английски. Той е валиден във всички страни на Европейския съюз. 

Българският сертификат на ЕС за COVID се издава от Министерството на здравеопазването, като към настоящия момент той е одобрен от Европейската комисия, а издаването му започна още от 1 юни. 

Въведеният имунизационен паспорт съдържа един от трите вида данни:
1. че притежателят му е ваксиниран срещу COVID – 19;
2. че притежателят му е преболедувал COVID – 19 или
3. че притежателят му е получил отрицателен резултат от тест за COVID – 19. 

По отношение на притесненията относно защитата на данните на притежателите на този сертификат, те са неоснователни. Освен горепосочените данни, той съдържа основна информация за притежателя си, а именно:
1. име;
2. дата на раждане;
3. дата на издаване на сертификата;
4. информация за ваксината/теста/преболедуването;
5. уникален идентификатор на сертификата. 

Държавите членки, които притежателят на сертификата е посетил, нямат право да запазват посочената информация, а за целите на контрола ще се проверява единствено неговите валидност и издател. 

Не се предвижда сертификатът да съдържа други данни за притежателя му, в т.ч. и данни за здравословното му състояние. 

В случай че сертификатът съдържа информация, различна от горепосочената, отговорност ще носи съответната държава – издател на европейски имунизационен паспорт. 

Издаването на такъв сертификат по отношение на конкретен гражданин не е задължително. Той ще се издава само в случай на пътуване в рамките на Европейския съюз. 

Издаването на сертификата ще започне от 1 юни 2021 г., а от 1 юли 2021 г. ще бъде задължителен при пътуване. 

 

Български образец на цифров сертификат на ЕС за COVID

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения? 1

Може ли европейският имунизационен паспорт да доведе до ограничаване на свободата на движение?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Точно обратното. Целта на европейския имунизационен паспорт е да улесни свободното движение в рамките на Европейския съюз, като въведе единен стандарт в изискванията за пътуване, който да бъде приложим за всички държави членки. По този начин се преодолява проблема с различното третиране на гражданите в различните държави членки, като неговата основна цел е координираното премахване на въведените в настоящия момент ограничения. 

Сред една от важните роли, които ще играе европейският имунизационен паспорт е изискването държавите членки на ЕС да се въздържат от въвеждане на допълнителни ограничения на свободното движение за притежателите му (напр. поставяне под карантина), освен ако те не са необходими и пропорционални с оглед опазването на общественото здраве.

В случай на поява на нови варианти на COVID – 19, които биха могли да доведат до възникване на необходимост от въвеждане на допълнителни ограничения, съответната държава членка ще има задължение да уведоми както Европейската комисия, така и останалите държави от ЕС. Тя ще трябва, също така, да обоснове решението си, в случай че прецени да въведе допълнителни ограничения за притежателите на цифров сертификат на ЕС за COVID. 

Въвежда ли европейският имунизационен паспорт изискване за задължително ваксиниране?

Отговорът на този въпрос също е отрицателен. Това е така, поради факта, че цифровият сертификат на ЕС за COVID се издава не само при завършен ваксинационен цикъл, но и при преболедуване и при получаване на отрицателен резултат от тест за COVID. 

Тоест, в случай че конкретният гражданин не е преболедувал COVID – 19 и не желае да се ваксинира срещу заболяването, той може да представи отрицателен резултат от тест и отново ще получи цифров сертификат на ЕС за COVID и ще може да пътува свободно в границите на ЕС. 

Към настоящия момент единственото притеснение е, че непреболедувалите и неваксинираните, ако желаят да пътуват, в повечето държави ще трябва да си направят тест за своя сметка. От финансова гледна точка, това би могло да представлява пречка за пътуване, доколкото европейският имунизационен паспорт не се използва единствено за целите на туризма, но се използва и от граждани, които пътуват по работа, живущи в гранични райони или трайно полагащи труд на територията на друга държава членка. 

Именно, поради тази причина, Европейският парламент настоява на гражданите да бъде предоставена възможност за достъпни и безплатни тестове за целите на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Подобно решение би довело до цялостно равно третиране на всички граждани и възстановяване в пълна степен на свободното движение в рамките на Съюза. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на човека и ограниченията във връзка с COVID – 19 можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Права на човека“ и „Извънредно положение“

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия „Маргиналия“

Извънредно положение, Права на човека

Правото на свободни избори при поставяне под карантина

В Конституцията, както и в множество международни актове, по които Република България е страна, сред които са Европейската конвенция за защита правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човекае уредено задължение на държавите да осигурят възможност за ефективно упражняване на едно от основните граждански права – право на свободни избори.

Пандемията от COVID – 19, обаче, постави националните законодателни органи пред сериозно изпитание по какъв начин да бъде гарантирано запазването на основите на демокрацията чрез обезпечаване упражняването на предвиденото право на свободни избори, като същевременно бъдат осигурени мерки за безопасността на живота и здравето на останалите участници във вота. 

Повечето държави, в които следваше да бъдат проведени избори през 2020 г. реагираха адекватно и своевременно, като предоставиха най – малко по една ефективна възможност за упражняване на това право от страна на поставените под карантина граждани. В САЩ, например, този въпрос започна да се обсъжда още в самото начало на световната пандемия. 

Още тогава стана ясно, че държавите, на които им предстои да проведат избори през 2021 г. имат достатъчно време и достатъчно чуждестранен опит, за да успеят своевременно да въведат необходимите законодателни изменения, с които да осигурят упражняването на изключително важното за демократичните системи право на свободни избори при условията на безпрецедентна за новата история на света здравна и политическа криза.   

Традиционно за обявената в Република България извънредна епидемична обстановка своевременна и адекватна реакция от страна на българските власти така и не настъпи. В последния момент бяха предвидени бланкетни изменения, които така и не намериха място в Изборния кодекс, а месец преди вота липсват ясни правила, по които се очаква да се осигури възможността за гласуване на поставените под карантина. По този начин осигуряването на възможността за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори бе поставено под сериозно съмнение. 

Световният и европейски опит при осигуряването на право на свободни избори за поставени под карантина граждани

През 2020 г. бяха проведени избори на национално и местно ниво в множество държави, сред които Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея, Испания (Баска автономна област и Галисия), Хърватия, Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Израел и др. 

При решаване на въпросите за осигуряване на възможност за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори на поставените под карантина граждани се наблюдаваха най – общо пет различни подхода. 

Първият подход бе гласуването по пощата. Той беше възприет от Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея и Испания (Баска автономна област и Галисия). Такава възможност за гласуване съществува далеч преди началото на пандемията от COVID – 19 в Германия, Швейцария, Австрия и Франция. Този подход, обаче, беше категорично отхвърлен от българските власти.  

Вторият подход беше използван в Хърватия и Испания (Баска автономна област и Галисия), като беше предвидена възможност за гласуване чрез пълномощник.  

Любопитен факт е, че Хърватия първоначално не планираше да осигури възможност за гласуване на заболелите от COVID – 19 под предтекст, че това би изложило на риск здравето на гражданите. В крайна сметка, това решение, освен че постави демокрацията в опасност, се оказа и противоконституционно. Именно, поради това, то беше отменено от Хърватския конституционен съд. Вследствие на тази отмяна, на гражданите, дали положителен резултат за заболяване от COVID – 19, беше предоставена възможност за гласуване чрез пълномощник.   

Третата възможност беше използвана на Бермудските острови чрез уредба на т.нар. „предварително гласуване“. 

В рамките на четвъртия подход беше предвидена възможност за гласуване от дома или от лечебното заведение, в което болният е настанен. Този начин на гласуване беше осигурен за карантинираните гласоподаватели в Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Суринам и Израел. 

В Северна Македония гласуването беше осигурено чрез използване на подвижни избирателни екипи, придружавани от лекар, оборудван с всички необходими лични предпазни средства. 

В Чехия пък, за изборите на 2 – 3 октомври 2020 г. беше осигурена възможност за машинно гласуване в специални избирателни секции без да е необходимо болният да излиза от автомобила си (по метода „drive-in“, използван от някои ресторанти за бързо хранене). Освен това, бяха създадени и специални избирателни секции, предназначени само за заразени с COVID – 19, както и бе осигурена възможност за гласуване от дома чрез посещение от подвижен избирателен екип.  

Последният подход, който бе възприет от Беларус, Чехия, Ямайка, Малайзия, Индия, Италия, Шри Ланка, Южна Корея и САЩ, беше свързан със създаване на специфична организация в определени избирателни секции, за да се осигури възможност за лично гласуване в определени часови интервали.  

По отношение на въпроса за личното гласуване в избирателна секция, Американският център за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) намира, че е възможно то да бъде проведено безопасно, ако болният носи маска, поддържа дистанция около 2 м от останалите и мие или дезинфекцира ръцете си преди и след подаването на гласа си. За осигуряване на безопасността на членовете на избирателните комисии, ЦКПЗ препоръчва те да носят лични предпазни средства, включващи маска, шлем, предпазно облекло и ръкавици, както и да бъдат обучени как да ги използват правилно. 

Право на свободни избори на поставените под карантина в България

В България беше проведена кратка и явно незаинтересована дискусия по отношение осигуряването на възможност за ефективно упражняване на предвиденото в Конституцията и международните актове право на свободни избори за поставени под карантина граждани. В крайна сметка, бяха приети бланкетни изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, чието систематично място поначало е в Изборния кодекс. 

Според тези изменения, въведени по – малко от два месеца преди изборната дата, поставените под карантина или задължителна изолация граждани, следва да заявят желанието си за гласуване най – малко три дни преди изборния ден. Само по този начин може да им бъде осигурена възможност за упражняване на правото им на вот чрез подвижна избирателна кутия. Организацията на изборите и гласуването на избирателите, поставени под карантина или задължителна изолация, се определя с решение на Централната избирателна комисия, като към днешна дата и около месец преди изборите, такава организация е приета единствено по отношение на хората с трайни увреждания. 

Това означава, че организацията ще бъде въведена в последния момент, което ще я направи вероятно неефективна и хаотична, каквито са и предприеманите до момента противоепидемични мерки, поради липса на адекватно планиране. Това, от своя страна, може да доведе до сериозно нарушаване на политическите права на гражданите. 

Ако до 4 април 2021 г. се запази интензитета на заболеваемост при средни нива от около 1 500 души на ден, най – малко по отношение на 21 000 заболели граждани ще липсва ефективна възможност за упражняване на право на свободни избори, поради организация в последния момент. 

По отношение на най – малко 4 500 заболели граждани, които са и по същество лишени от свободата си, ще бъде изключена възможността за упражняване на това право, поради невъзможността за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, поради неподаване на заявление за това в определения в закона тридневен срок преди датата на изборите. Това е така, тъй като гражданите с положителни резултати от тестове от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти април (момента на поставяне под карантина) няма да могат изобщо да упражнят правото си на глас, т.е. по отношение на тях ще действа пълна забрана за гласуване. 

В горната статистика не влизат гражданите, които са поставени под карантина като близки контактни на болен от COVID – 19, както и карантинираните граждани, пристигащи от други държави. 

Пълната, макар и мълчаливо наложена, забрана за гласуване, както и неосигуряването на възможност за ефективното упражняване на правото на глас, представлява нарушение на предвиденото право на свободни избори, което последователно е било разглеждано от Европейския съд по правата на човека като едно от най – тежките нарушения, водещи до подкопаване на демократичните основи в конкретните държави. Присъжданите обезщетения за тези нарушения са в размери, гравитиращи средно около 3 000 евро за всяко индивидуално нарушение. 

 

В заключение

При наличието на достатъчна политическа воля и добро планиране, ефективното осигуряване на предвиденото право на свободни избори по отношение на поставени под карантина или задължителна изолация граждани и едновременното осигуряване на здравето на останалите е напълно възможно, както показва опитът на други държави. 

От друга страна, лошите законодателни решения и последователната липса на своевременна и ефективна реакция по отношение на осигуряването правото на глас на болните от COVID – 19, техните близки контактни лица и хората, пристигащи от други държави, може да струва на българския данъкоплатец около 13 500 000 евро под формата на обезщетения, ако само онези средно 4 500 болни, по отношение на които ще действа пълна мълчалива забрана за гласуване, потърсят правата си.  

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с нарушения на правата на гражданите в рамките на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“

Административно право, Извънредно положение

Масовата ваксинация и правовата държава

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър – председателят разпореди да се създаде т.нар. „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID – 19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. Много бързо това разпореждане беше формално облечено в решение на Министерския съвет за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. 

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало. 

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID – 19, подхранван от ежедневната „черна статистика“, подобно разпореждане и скоростното му обличане във формален акт на Министерския съвет вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли, обаче, този подход с принципите на правовата държава? 

Национален план за ваксиниране срещу COVID - 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България.

Националният план за ваксиниране предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки.

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID – 19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация, ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“. 

На 24.02.2021 г. беше публикувано Решение № 144 на Министерския съвет от 2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране. Решението е с дата 19.02.2021 г., като към момента на изготвяне на настоящия материал на страницата на Министерския съвет не са публикувани данни за дневен ред на извънредно заседание на Министерския съвет от тази дата, нито стенограма от такова. 

С единствената разпоредба на това решение се определя, че се допуска ваксиниране“по изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID – 19 в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на фаза I – V, при условие, че са изразили желание за имунизиране срещу COVID – 19″. 

Правна стойност на разпореждане на министър - председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено. 

Предвид, че към момента няма данни за спазване на правилата за провеждане на заседания на Министерския съвет съгласно неговия устройствен правилник, не може да се прецени валидността на решението, с което Националния план за ваксиниране е допълнен. 

Следва да се има предвид, че отмяната на решения на Министерския съвет или тяхното допълнение може да става само от самия Министерски съвет на редовно проведено заседание. Това може да стане и от Върховния административен съд по жалба на заинтересовано лице. 

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по – малко еднолично министър – председателя може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най – малко поради факта, че министър – председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член. 

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. „зелени коридори“ за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър – председател. 

 

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е толкова в неговата правна стойност.

Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по – скоро морален. 

Към момента, дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано по – горе, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването. 

Така излиза, че една от най – уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65 – годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър – председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение. 

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.  

 

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID – 19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по – голямо ваксинационно покритие за по – кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по – скорошно възвръщане към нормалния живот. 

Това ускоряване, обаче, не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията. Това не може да става и със съмнителни и непрозрачни допълващи решения на Министерския съвет.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по – скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години. 

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез валидна промяна в Националния план за ваксиниране. 

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на пандемията от COVID – 19 можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Административно право„. 

Административно право, Медии

Ваксината срещу COVID – 19 от правна гледна точка

Широко обсъжданата ваксина срещу коронавирус е обект на множество конспиративни теории, вкл. и че е задължителна към настоящия момент – обстоятелство, което противоречи на обективната истина. По отношение на ваксините, правото има своята гледна точка и подробно урежда правилата за тяхното приложение. 

Задължително ли е поставянето на ваксина срещу коронавирус?

В общественото пространство се разпространява погрешната информация, че поставяната на този етап ваксина срещу коронавирус е задължителна. 

Към настоящия момент, задължителните ваксини са 11 вида и те са срещу:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ);
11. пневмококови инфекции.  

Министърът на здравеопазването, обаче, има правомощията да включи и поставянето на ваксина срещу коронавирус в списъка на задължителните ваксини. 

Има ли достатъчно информация относно прилаганата в момента ваксина срещу коронавирус на Пфайзер и Бионтех?

Информацията относно състава, приложението, противопоказанията и етапите на проучванията на ваксината „Comirnaty“ на Pfizer и BioNTech е публично достъпна на страницата на Министерството на здравеопазването, като всеки гражданин може да се запознае с нейните характеристики. 

Имаме ли право на защита, в случай че наличието на приложена ваксина срещу коронавирус стане задължително при пътуване?

Въвеждането на изискване за наличие на поставена ваксина срещу коронавирус при пътуване/преминаване на граници би могло да доведе до ограничаване правото на свободно движение по смисъла на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека. 

Важно е да се има предвид, обаче, че това право не е абсолютно. Както според правото на Европейския съюз, така и според правото на Конвенцията, то подлежи на ограничения, основани на съображения във връзка с общественото здраве. 

Редът за защита е съдебен в случаите, в които ограниченията са наложени от държави – членки на Европейския съюз или на Съвета на Европа. 

Когато ограниченията са наложени от субекти на частното право, напр. авиокомпании/работодатели, чиито условия за пътуване/постъпване на работа са наличие на поставена ваксина срещу коронавирус, те нямат задължение за осигуряване спазването на правото на свободно движение. 

Въпреки всичко, обаче, защита би могла да се търси на база на твърдение за осъществена дискриминация по признак „лично положение“ (непоставена ваксина срещу коронавирус). Тук следва отново да се има предвид, че преценката за законосъобразността на подобно изискване ще се прави при анализиране на баланса между личния и обществения интерес. 

В заключение

Изброените по – горе предположения за възможностите за въвеждане на задължително приложение на ваксина срещу коронавирус са хипотетични, съответно потенциалната незаконосъобразност на дадени мерки и действия ще може да се преценява едва след като такива бъдат предприети и за всяка конкретна мярка и/или действие. 

Към настоящия момент, прилагането на ваксина срещу коронавирус се извършва на фази, определени от министъра на здравеопазването, в които са включени определени групи, намиращи се във висок епидемичен риск. Това са: 

Фаза I: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

Фаза II: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки. 

Фаза III: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. 

Фаза IV: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

Фаза V: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Едва след успешното и пълно провеждане на изброените фази, ще бъде възможно да се премине към поставяне на ваксина срещу коронавирус на всеки български гражданин, който не е част от горните групи, като към настоящия момент няма достоверна информация, че това ще бъде задължително.  

Във видеото по – долу ще откриете подробен коментар на адв. Силвия Петкова в предаването „Делници“ относно гледната точка на правото по отношение на поставянето на ваксина срещу коронавирус. 

Още интересни коментари на адв. Силвия Петкова, можете да намерите в секцията „Медии“

Още интересни теми, свързани със защитата на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела, свързани с институционален произвол.