Наказателно право

Причиняване на ПТП. Последици и защита

Нарушаването на правилата за движение по пътищата често води до причиняване на ПТП. В някои случаи виновният водач може да понесе единствено административно наказание под формата на глоба и отнемане на книжката. В други случаи, обаче, за причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност, като в зависимост от настъпилия резултат, наказанията варират от „пробация“ до „доживотен затвор“.  

В днешната статия ще поговорим по – подробно именно за т.нар. „транспортни престъпления“, свързани с причиняване на ПТП, както и ще дадем примери от практиката. 

В кои случаи при причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност?

В повечето случаи на нарушаване на правилата за движение, вследствие на което се е стигнало до причиняване на ПТП, на виновния водач се налага глоба по правилата за налагане на административни наказания. 

Наказателният кодекс, обаче, предвижда няколко случая на причиняване на ПТП, при които се носи наказателна отговорност за извършено престъпление. 

Значителни имуществени вреди, настъпили в в резултат на причиняване на ПТП

При нарушаване на правилата за движение по пътищата е възможно да се стигне до причиняване на ПТП, от което да възникнат значителни имуществени вреди. Тези вреди могат да се отнасят както до държавно и общинско, така и до частно имущество. 

Пример [!] При шофиране с превишена скорост, водач изпуска завой и се удря в електрически стълб. От удара стълба пада, вследствие на което е повредена електропреносната мрежа. Имуществото е държавно или общинско. При извършване на същото нарушение е възможно ударът да бъде в частен имот или в паркиран автомобил, в който няма хора или те не са пострадали. В последният случай, имуществото е частно. 

За да се прецени дали конкретно причинените имуществени вреди са „значителни“, следва да се направи сравнение между причиненото увреждане на конкретното имуществено и неговата стойност. В тези вреди се включват разходите за пълното възстановяване на увреденото имущество, изчислени по пазарни цени на дребно. Когато повреденото имущество не подлежи на възстановяване и ремонт, преценката на неговата стойност се прави по пазарни цени на дребно, като се отчете овехтяването му, а когато е унищожен автомобил – следва да се приспадне и стойността на частите, които могат да бъдат използвани от собственика. 

Минималният размер на значителната вреда е не по – малко от хиляда лева. 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, ако деянието е умишлено и „лишаване от свобода“ до една година или пробация, ако деянието е извършено по непредпазливост. Във втория случай и според конкретните обстоятелства е възможно съдът да освободи виновния за причиняване на ПТП водач от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, ако до приключване на делото възстанови причинените щети.  

В случай че не се установи значителност на причинените имуществени вреди, деянието не е престъпление, а административно нарушение. 

Средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица в резултат на причиняване на ПТП

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. 

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота, загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило от белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

Пример [!] При отнемане на предимство настъпва удар между два автомобила, вследствие на което пътник в един от автомобилите (различен от виновния водач) е със счупен крак (средна телесна повреда). 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, когато е умишлено. Когато деянието е извършено по непредпазливост, наказанието за причинена тежка телесна повреда е „лишаване от свобода“ до четири години, а при причинена средна телесна повреда – „лишаване от свобода“ до три години или пробация. 

Настъпване на смърт като резултат от причиняване на ПТП

Настъпването на смърт при причиняване на ПТП е най – тежкият възможен резултат при това престъпление. 

Предвидените наказания са, както следва:
1. когато деянието е умишлено – „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор;  
2. когато деянието е извършено по непредпазливост – „лишаване от свобода“ от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години. 

При този престъпен резултат трябва да се отбележат два важни особености. 

Първата особеност е свързана с това, че настъпилата смърт следва да се намира в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото причиняване на ПТП. Така, ако пострадалият е починал, вследствие на увреждане, което е активирало стара травма, то тогава няма да се носи наказателна отговорност за настъпилата смърт, а за реално причиненото увреждане. 

Втората особеност е свързана с понятието „особено тежък случай“. Законът смята, че такъв е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Конкретизацията става за всеки отделен случай според данните по него. 

ВАЖНО!!! Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употребата на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е: 
1. при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;
2. при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години. 

ВАЖНО!!! Поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато той също е нарушил правилата за движение по пътищата се отчита винаги като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.е. води до по – леко наказание. Разбира се, виновното поведение на пешеходеца подлежи на доказване в рамките на процеса. 

ВАЖНО!!! По – леко наказание се налага на водач, по чиято вина е настъпило причиняване на ПТП, който е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия. Така например, той може да откара пострадалия в болница незабавно след настъпването на ПТП. След като го откара в болница, обаче, необходимо е да се върне на местопроизшествието и да изчака идването на контролни органи. 

В случай че виновният водач не се върне на местопроизшествието по неуважителни причини (напр. той самият да е имал нужда от медицинска помощ), тогава ще се приеме, че е избягал от местопроизшествието и ще се приложи по – тежко наказуемият състав. Оказаната помощ на пострадалия ще се цени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство. 

В заключение

Както видяхме по – горе, транспортните престъпления разкриват редица сериозни особености. В зависимост от конкретните факти по случая и качеството на осъществената защита, може да бъде наложено по – леко или по – тежко наказание. 

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при причиняване на ПТП, като осъществява защита по отношение на виновни водачи, както и по отношение на пострадалите или техните близки. 

Наказателно право

Разпространение на наркотици. Защита при повдигнато обвинение

Възможността за разпространение на наркотици, както и техните аналози, подобно на тяхното притежание, според българското законодателство е поставена в зависимост от получаването на съответно разрешение от компетентен държавен орган. Осъществяването на разпространение на наркотици без такова разрешение, както и притежанието на такива вещества с цел разпространение без надлежно разрешение, е въздигнато от закона като престъпление. 

Всъщност, образно казано разпространение на наркотици със съответно разрешение е възможно само при осъществяване на търговска дейност с наркотични вещества или лекарствени продукти, съдържащи такива вещества. Лицензията се издава в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, при условие че дейностите с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества се извършват под ръководството на магистър – фармацевт. 

Търговията с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи такива е възможна само по отношение на високорисковите вещества, разрешени за употреба в хуманитарната и ветеринарната медицина и на рисковите вещества. Това означава, че във всички случаи притежанието и разпространението на марихуана, амфетамини, метаамфетамини, кокаин, хероин и др. под. във всички случаи е забранено от закона и се наказва като престъпление. 

Изключение от горното правило е възможно само, когато изброените наркотици са в ограничени количества, използват се за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. В този случай е необходимо разрешение, а притежанието на наркотици без такова разрешение е административно нарушение, което се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв. 

В днешната статия ще разгледаме въпросите, свързани с престъпно държане на наркотични вещества с цел разпространение, както и с разпространение на наркотици. 

Наказания за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Наказателният кодекс определя две възможни форми на деяния, наказуеми с предвидените наказания за разпространение на наркотици. 

Първото изпълнително деяние, което подлежи на наказване е държането на наркотични вещества с цел разпространение. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

Второто изпълнително деяние, което подлежи на наказване е разпространение на наркотични вещества. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! Държането с цел разпространение, както и разпространението на наркотични вещества са тежки престъпления по смисъла на закона. Макар и да не се предвижда задължително участие на защитник, то е желателно с цел осигуряване на максимална защита на правата на обвиняемия. Предвид факта, че разглежданите престъпления разкриват сериозни процесуални особености, препоръчително е ангажирането на опитен адвокат по наказателно право в областта на престъпленията, чийто предмет са наркотични вещества. 

 

Защита при повдигнато обвинение за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Законодателят не случайно разделя изпълнителните деяния на „държане с цел разпространение“ и на „разпространение на наркотици“.  В първия случай разпространението все още не се е случило, но е налице такава особена цел, а във втория случай са предприети действия по достигане на наркотика до крайния потребител. Смисълът на тази диференциация се свежда до необходимостта от наказателно преследване на всички форми на разпространение на наркотици, независимо дали те са на етап намерение или вече се осъществяват.  

Основният критерий за преценка дали е налице държане с цел разпространение или държане за лична употреба е количеството на откритите наркотични вещества. Нито законът, нито задължителната съдебна практика определят граници, в рамките на които да се приеме, че наркотичните вещества се държат за лична употреба или с цел разпространение. Този въпрос се решава за всеки конкретен случай. 

Количеството открити наркотични вещества е от съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като, както беше отбелязано по – горе, държането на наркотици с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При държане на наркотични вещества за лична употреба, когато деянието не съставлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

[Маловажен случай е налице, когато откритите количества наркотични вещества са пренебрежимо малки]. 

Пример с казус от кантората:
При полицейска проверка на автомобила на млад мъж са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан. 

Извършено е претърсване в жилище, в което се смята, че мъжът пребивава, но то не е негова собственост. В жилището са намерени около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове от по 1 гр. и 2 гр. 

На мъжа е повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение. По делото е приложен договор за наем на жилището, в което са открити 200 гр. марихуана, който се твърди, че е иззет при претърсването. В протокола от това действие, обаче, този договор не е посочен като открит и иззет. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като по делото е приложено доказателство, което не е събрано по надлежния ред и поради това е негодно. Договорът за наем се изключва от доказателствения материал. В тази връзка не може да се докаже по несъмнен начин дали откритото наркотично вещество е било притежание именно на обвинения мъж, на неговия съквартирант или на неговия хазаин. 

Така, процесът приключи с осъждане на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за три години (условно осъждане) за обикновено притежание на наркотични вещества – 3 гр. марихуана, открити в автомобила му.  

Друг пример с казус от кантората: 
Полицейски служители твърдят, че са получили „оперативна информация“ за разпространение на наркотици, извършвано от млад мъж. При обход на града установяват мъжа, заедно с три други лица пред учебно заведение. Според получената „оперативна информация“ в района на посоченото учебно заведение поначало се извършва дейност по разпространение на наркотици. 

В близост до групата от хора на земята, полицейските служители откриват голям полиетиленов плик, в който има други по – малки пликове със следното съдържание: 11 плика с по 1 гр. марихуана; 4 плика с по 2 гр. амфетамини и 1 плик с 3 гр. кокаин, като твърдят, че докато са се приближавали, са забелязали мъжа да изхвърля големия плик. Той е задържан за 24 часа. 

Повдигнато е обвинение за разпространение на наркотици. В хода на досъдебното производство не успяват да се съберат достатъчно безспорни доказателства, че именно обвиняемият е изхвърлил плика, тъй като това обстоятелство се потвърждава единствено от показанията на двама полицейски служители без да са налице каквито и да е други данни за това. Производството беше прекратено.   

В заключение

Посочените по – горе примери са само малка част от практиката, но са достатъчни, за да се разбере същността на престъпленията, свързани с притежание и разпространение на наркотици. Също така, не са малко и случаите, в които наркотичните вещества, които са били открити у „извършителите“ са подхвърляни с неизвестна цел. 

Дори и случаят да не е такъв и да не става въпрос за „скалъпено“ обвинение, а за реално извършено деяние, правилната и навременно предприета защита значително увеличава възможността за налагане на по – леко наказание. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.  

Адвокатска кантора „Петкова“разполага с опитни специалисти, които предоставят правна помощ и защита при повдигнато обвинение за притежание или разпространение на наркотици. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Наказателно право

Притежание на наркотици. Наказания и защита

Възможността за притежание на наркотици, според българското законодателство, е поставена под разрешителен режим, а държането им без надлежно разрешително е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева за високорискови наркотични вещества или техни аналози, както и лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева за рискови наркотични вещества или техни аналози. 

Много често обвиняемите по дела за притежание на наркотици погрешно смятат, че ако кажат на полицията, че откритите у тях наркотични вещества са еднократна доза за лична употреба, това ще им спести налагане на наказание. 

Действително, през 2000 г. в Наказателния кодекс беше направена промяна, според която за притежание на наркотици в еднократна доза за лична употреба не се носи наказателна отговорност. Това положение остана до 2004 г., когато то беше отменено, поради това, че дилърите на наркотици започнаха да носят в себе си само еднократни дози, твърдейки че са за лична употреба и по този начин избягваха правосъдие. 

В действащото българско законодателство, при установяване на притежание на наркотици, във всички случаи се образува досъдебно производство. Това, разбира се, далеч не означава, че всички такива производства завършват с осъдителна присъда или с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. За да се избегне в максимална степен възможността за постановяване на осъдителна присъда или ефективно наказание, необходимо е своевременно да се потърси специализирана правна помощ от адвокат по наказателни дела.

Във всички случаи е необходимо, до ангажирането на адвокатска защита, при откриване на наркотични вещества, да се запази мълчание. След запознаване със случая адвокатът ще прецени необходимо ли е да се дават обяснения или не. 

Наказания за притежание на наркотици

Както беше отбелязано по – горе, за притежание на наркотици се налагат следните наказания:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. 

Кои наркотични вещества са високорискови?

Високорискови са всички вещества, които са описани в Списък I и Списък II от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Най – често срещаните сред тях са:
1. марихуана;
2. амфетамини;
3. метаамфетамини;
4. MDMA;
5. екстази;
6. кокаин; 
7. хероин;
8. метадон;
9. фентанил;
10. морфин;
11. кодеин
и др. 

По по – особен начин стои въпроса за притежанието на морфин, кодеин и метадон. 

Морфинът и кодеинът се използват в хуманната медицина като лекарствени средства. Поради това, притежанието на тези наркотични вещества с рецепта, издадена от лекар, не е престъпление. Самата рецепта играе ролята на „надлежно разрешение“ по смисъла на закона. 

Що се отнася до метадона, с него се лекува наркотична хероинова зависимост, като зависимите се включват в метадонова програма, а употребата на наркотичното вещество се предписва и дозира от лекар. В тези случаи се издава карта на включеното в метадоновата програма лице, която също играе ролята на „надлежно разрешение“ по смисъла на закона.  

Кои наркотични вещества са рискови?

Рискови са всички вещества, които са описани в Списък III от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Най – често срещани сред тях са различните видове лекарства, съдържащи наркотични вещества, напр. бензодиазепините (клоназепам, алпразолам, диазепам, ривотрил, ксанакс); трамадолът, който е наркотично базиран аналгетик и кетаминът, който се използва при депресивни състояния и като болкоуспокояващо, заместител на морфина. 

Тъй като всички рискови наркотични вещества са част от състава на лекарствени продукти, които при определена дозировка се използват и за постигане на ефект на наркотик, притежанието им без рецепта от лекар е престъпление. 

Казус от кантората

Един от най – интересните случаи, по които сме работили касае млад мъж, у когото при полицейска проверка на автомобила му, са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан, а полицейски служители осъществяват претърсване в дома му, където са открити около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове в грамаж между 1 и 3 гр. всяко. 

На мъжа беше повдигнато обвинение пред съд за притежание на наркотици с цел разпространение – деяние, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. 

Още в хода на досъдебното производство беше станало ясно, че жилището, в което са открити наркотичните вещества е под наем, а самият договор беше иззет и представен по делото без да бъде отразен в протокола за претърсване и изземване. Това дребно на пръв поглед процесуално нарушение се оказа решаващо, тъй като без договора за наем, сключен на името на обвиняемия, не можеше да се докаже, че намерените наркотични вещества са именно негови. 

Така, в съдебната фаза обвинението беше изменено само за притежание на наркотици за лично ползване, а не с цел разпространение. Поради това, че количеството на откритите в автомобила на мъжа (3 гр. марихуана) е малко, а той беше съдействал изцяло на разследването, беше с чисто съдебно минало и трудово зает, наложеното наказание беше три месеца лишаване от свобода, което беше отложено с тригодишен изпитателен срок. 

Еднократна доза за лична употреба

Фактът, че към настоящия момент в действащото законодателство случаите на притежание на наркотици са криминализирани, независимо от държаното количество, това не означава, че не е възможно да се постигне оправдателна присъда, административно наказание или условно осъждане. 

Обичайно в практиката, когато намереното количество наркотици е незначително малко, напр. една цигара марихуана, съдилищата приемат, че осъщественото при тези обстоятелства притежание на наркотици представлява малозначително деяние. Тези деяния не са престъпни, което означава, че за тях не се ангажира наказателна отговорност, а ако е образувано съдебно производство, то приключва с оправдателна присъда. 

Притежанието на малки количества наркотични вещества може все пак да бъде възприето като престъпно, но представляващо маловажен случай. При тези обстоятелства, присъдата е осъдителна, но за престъплението се налага единствено глоба в размер на 1 000 лв., а не наказание „лишаване от свобода“.

В маловажни случаи, т.е. при притежание на наркотици с малки количества, възможно е деецът да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“, ако няма предходни осъждания и не е освобождаван преди от наказателна отговорност. В тези случаи присъдата е оправдателна. 

В заключение

Както видяхме по – горе, във всички случаи, когато се прави преценка дали да се повдигне обвинение за притежание на наркотици (за лична употреба) или за притежание на наркотици с цел разпространение, определящи са количествата на откритите наркотични вещества. Няма установена практика, нито законова уредба на „прагове“ под и над които да се прави преценката. Тя се осъществява за всеки конкретен случай. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът се осъществява чрез viber или whatsapp)
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Нарушаване на условна присъда. Последици и защита

Често пъти, при извършване на леки престъпления, както и в случаите на извършени престъпления при наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, съдът постановява условна присъда, с която отлага изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за определен срок. Понякога, обаче, в рамките на изпитателния срок, осъденият извършва друго умишлено или непредпазливо престъпление от общ характер. 

В този случай осъденият често си задава въпроса може ли да му бъде постановена втора условна присъда или ще трябва да изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода“ и да отиде в затвора. Именно на този въпрос ще дадем отговор в днешната статия.  

Кога се постановява условна присъда?

Наказателният кодекс разпорежда, че когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години. За да бъде постановена условна присъда, обаче, е необходимо да бъдат налице и още два задължителни критерия:

1. престъпният деец да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;

Така, ако по предходна присъда престъпният деец е осъждан на наказание „пробация“ или пък е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, по новото престъпление съдът може да постанови условна присъда, с която да отложи изпълнението на наказанието. 

2. съдът да прецени, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. 

Престъпленията от общ характер са всички престъпления, които засягат обществото като цяло. Тяхното извършване се установява  и преследва от органите на досъдебното производство: разследващ полицай и прокурор. Сред тези престъпления са убийство, кражба, грабеж, измама, причиняване на средна или тежка телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, разпространение на наркотични вещества, шофиране след употреба на алкохол/наркотични вещества/техни аналози, хулиганство, палеж, подкуп, сексуални престъпления, трафик на хора, ръководене или участие в организирана престъпна група, хакерство, изнудване, лъжесвидетелстване, набедяване, нарушаване на противоепидемични мерки и т.н.  

Следва да се има предвид, че когато отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода, чийто размер е шест месеца или повече, съдът има правомощие да постанови задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в свободното придвижване или включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие. 

Последици от нарушаване на условна присъда

Тези последици зависят най – вече от наказанието, което ще се наложи при постановяване на присъдата за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок. Ето защо при нарушаване на условна присъда е необходим опитен адвокат по наказателно право, който да окаже адекватно правно съдействие при определянето на вида и размера на наказанието. 

Ако за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок, бъде наложено ново наказание лишаване от свобода за определен срок, осъденият ще трябва да изтърпи и наказанието по условната присъда. 

Пример: По първата присъда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено за 3 години. Присъдата е условна. Година и половина след влизането ѝ в сила е извършено ново престъпление от общ характер, за което съдът налага наказание лишаване от свобода 1 година. В този случай осъденият ще изтърпи ефективно както първото наказание от 5 месеца затвор, така и второто наказание от 1 година. 

Горното правило се отнася само за умишлените престъпления от общ характер. Ако в рамките на изпитателния срок бъде извършено престъпление по непредпазливост, съдът може да постанови наказанието по предишната условна присъда да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Тази преценка е предоставена изцяло на решаващия съд, като при осъществяването ѝ се взимат предвид всякакви обстоятелства, относими към второто престъпление и неговия извършител (вида на престъплението, смекчаващите обстоятелства, поведението на дееца след извършването му, неговите характеристични данни и т.н.). 

В случай, че за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок по условна присъда, бъде наложено наказание пробация, наказанието лишаване от свобода не се изтърпява. 

Възможно ли е един извършител да има няколко условни присъди?

Простият отговор на този въпрос е „да, възможно е“. 

На първо място, това може да се случи, когато едновременно или през непродължителен период от време са извършени две или повече престъпления, но преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. За да бъдат постановени условни присъди за тези престъпления, съдът трябва да наложи наказание лишаване от свобода до три години за всяко от тях. Освен това, необходимо е извършителят да не е осъждан преди това на лишаване от свобода. 

На второ място, повторно постановяване на условна присъда за следващо престъпление е възможно и когато престъплението е извършено след изтичане на изпитателния срок. Това е така, защото тогава настъпва реабилитация по право и извършителят се води „неосъждан“. 

ВАЖНО! Не е възможно да се постанови втора условна присъда, ако е извършено умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок по първата. В този случай задължително се изтърпява ефективно и отложеното наказание. 

В заключение

Отлагането на изтърпяване на наложено наказание за извършено престъпление чрез опреляне на изпитателен срок има за цел да даде възможност на престъпния деец да разбере, че спрямо него държавата е упражнила наказателноправните си правомощия, но е счела, че не е необходимо да изтърпи наказанието, за да бъде превъзпитан към спазване на законите и обществения морал.

В случай че в рамките на този срок бъде извършено друго престъпление, това показва липса на превъзпитание у извършителя и поради тази причина законът предвижда да бъде изтърпяно наказанието, както по условната присъда, така и по новото осъждане. Това е така, тъй като целта на наказанието е да въздейства предупредително на обществото, но и на самия деец, че за извършените престъпления се налагат съответни наказания. 

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и представителство в полза на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления.  

Наказателно право

Предсрочно освобождаване от затвор. Възможно ли е?

Възможно ли е да се постигне предсрочно освобождаване от ефективно изтърпяване на наложено наказание?

Както вече е ставало въпрос, във връзка с наказателното преследване, държавата разполага с три правомощия – да осъди извършителя на престъпление; да изпълни наложеното наказание и да третира престъпния деец като осъждан, като може да се откаже от всяко едно от тези правомощия.

Днес ще говорим за възможността за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание и по – точно за условното предсрочно освобождаване.   

Видове освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

Наказателният кодекс предвижда три възможности за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание:
1. амнистия със закон;
2. помилване от президента;
3. условно предсрочно освобождаване. 

Последният Закон за амнистията е приет през 2009 г., т.е. тази възможност за отказ на държавата да изпълни наложено наказание, се среща сравнително рядко. 

Доста по – често срещана хипотеза е помилването с указ на президента, като молби за това се разглеждат и решават периодично от Комисията по помилванията.  

Най – разпространената хипотеза на освобождаване от изтърпяване на част от наложено наказание е условното предсрочно освобождаване. 

Предпоставки за условно предсрочно освобождаване

Условното предсрочно освобождаване се прилага по наказателни дела, по които има влязла в сила осъдителна присъда, с която е наложено ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. 

За да бъде осъденият освободен от изтърпяване на част от така наложеното наказание, е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
1. осъденият да е дал доказателства за своето поправяне;
2. осъденият да е изтърпял не по – малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив и не по – малко от една втора от наложеното наказание в останалите случаи. 

При наличието на тези условия съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка от 1/3, респ. 1/2, но не е длъжен да го направи. Във всички случаи на условно предсрочно освобождаване се обсъжда въпроса и за освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от право (обикновено да се упражнява определена професия или дейност), ако такова наказание също е наложено.

ВАЖНО!!! Опасен рецидив е налице в две хипотези:
1. когато преди извършването ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, чието изпълнение не е отложено с условна присъда; 
2. когато преди извършването на ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено с условна присъда.

Последици от условното предсрочно освобождаване

Доколкото е налице установено с влязла в сила присъда извършителство на престъпление, постановяването на предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание не може да бъде безусловно. Поради това, във всички случаи се установява изпитателен срок, който се равнява на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на този изпитателен срок, но за не повече от 3 години на освободения може да бъде наложена пробационна мярка (обикновено задължителна регистрация по настоящ адрес или задължително посещение на пробационен служител). 

Въпреки че, за да освободи предсрочно осъдения, съдът преценява, че той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне към спазване на законите и обществения ред, възможно е, а и често се случва, да извърши ново престъпление в рамките на изпитателния срок. 

В този случай, ако престъплението е умишлено, той ще трябва да изтърпи отделно неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, по отношение на което е предсрочно освободен, както и наказанието по новото престъпление, без да има възможност за условно осъждане по него. Изцяло се изтърпява и наказанието лишаване от право. По същия начин се постъпва и когато освободеният не спазва постановените пробационни мерки. 

Ако извършеното в рамките на изпитателния срок престъпление е непредпазливо, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Това се решава за всеки конкретен случай при отделна и съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по казуса. 

 

В заключение

Както видяхме, наличието на осъждане, не означава задължително изтърпяване на цялото наложено наказание. Следва да се има предвид, обаче, че дори и да е изпълнен обективният елемент, т.е. да е изтърпяна определената в закона част от наказанието, то следва едновременно да бъде налице и субективният фактор – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. 

Тази преценка се прави най – често въз основа на фактическата трудова заетост на затворника и желанието за получаване на такава заетост, както и неговото поведение по време на затворническия престой. Едни от най – сериозните фактори, които подлежат на преценка дали да се постанови условно предсрочно освобождаване са най – вече извършвал ли е затворникът дисциплинарни нарушения, наказван ли е за тях или напротив, получавал е награди за добро поведение.  

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на осъдени лица, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя висококвалифицирана и специализирана правна помощ по наказателни дела във връзка с повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ и частен характер. 

Наказателно право

Освобождаване от наказателна отговорност. Възможно ли е?

Възможно ли е освобождаване от наказателна отговорност?

Държавата разполага с три правомощия във връзка с осъществяване на наказателно преследване за извършено престъпление. Първото е да осъди извършителя. Второто е да изпълни наказанието, а третото е да третира престъпния деец като осъждан. При определени условия държавата може да се откаже от прилагането на някое от тези правомощия. 

Днес ще поговорим именно за първото правомощие, което се изразява в освобождаване от наказателна отговорност на извършителя на престъплението. 

Какво означава освобождаване от наказателна отговорност?

За освобождаване от наказателна отговорност говорим тогава, когато органите на досъдебното производство (разследващ полицай и прокурор) са установили по безспорен начин, че е извършено престъпление от конкретно определено лице, като за осъждането на извършителя е повдигнато обвинение пред съд. 

С оглед тежестта на престъплението, настъпилите вредни последици и личността на престъпния деец, защитникът може да пледира, a съдът да уважи искането му, подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност. 

С отказа на държавата от правомощието си да осъди извършителя на престъплението, тя автоматично се отказва и от другите си две правомощия. Това е така, защото ако лицето не бъде осъдено по наказателноправен ред, няма да е наложено наказание за изпълнение, съответно няма как същото това лице да бъде третирано като осъждано. Тоест, съдебното му минало ще остане чисто и при изваждане на свидетелство за съдимост, в него ще бъде отбелязано „неосъждан“.  

Кога е възможно освобождаване от наказателна отговорност?

За да може да бъде постановено освобождаване от наказателна отговорност, Наказателният кодекс предвижда задължителното и едновременно наличие на няколко определени условия. 

Първото условие е, когато престъплението е умишлено, за извършването му да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от свобода или друго по – леко наказание. По – леките самостоятелно налагани наказания са глоба, обществено порицание и пробация. 

Сред престъпленията, за които се предвиждат посочените наказания, са проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология; убийство, извършено от майка върху рожба по време на раждане или непосредствено след раждане; причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, когато деецът е направил всичко, което зависи от него, за да спаси пострадалия; някои телесни повреди; умишлено заразяване с венерическа болест; закана с престъпление; обида и клевета; кръвосмешение; някои сексуални престъпления; разпространение на порнографски материал, неплащане на издръжка; неспазване на режим на лични отношения с дете; неспазване на противоепидемични мерки и др.

Второто условие, за да бъде възможно освобождаване от наказателна отговорност, е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност досега. Тук следва да се отбележи, че практиката е противоречива по отношение на възможността за повторно прилагане на възможността за освобождаване от наказателна отговорност. Често съдът приема, обаче, че това е възможно, ако е изтекъл едногодишен срок от заплащане на наложената глоба по предходно освобождаване. Доколкото тези случаи са особени, препоръчително е да се потърси правна помощ от опитен адвокат по наказателно право

Третото условие е причинените от престъплението имуществени вреди да бъдат възстановени.

Когато съдът постановява освобождаване от наказателна отговорност, той задължително налага административно наказание в размер от хиляда до пет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! До 2017 г. беше възможно постановяване на освобождаване от наказателна отговорност за шофиране в пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Към днешна дата това е невъзможно, поради което за тези престъпления винаги се постановява присъда, която може да бъде осъдителна, но може да бъде и оправдателна. 

В случаите на шофиране в пияно състояние или след употреба на наркотични вещеста или техни аналози се разкрива една любопитна особеност. При отказ за даване на проба за употреба на алкохол или наркотици се налага административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.

При установяване на престъплението шофиране след употреба на посочените вещества, предвиденото наказание е от една до три години лишаване от свобода, глоба от двеста до хиляда лева и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца. При участието на достатъчно опитен защитник, това наказание може да се намали на лишаване от свобода от три до пет месеца с три години изпитателен срок, лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за срок от 6 до 9 месеца и без налагане на глоба. След изтичане на тригодишния изпитателен срок настъпва реабилитация и лицето се води неосъждано. 

В този случай се повдига въпроса дали ангажирането на наказателна отговорност за посочените престъпления е достатъчно ефективен метод за тяхната превенция. 

В заключение

Възможността за освобождаване от наказателна отговорност, макар и да води до запазване на чистото съдебно минало на извършителя на престъпление, не е нито безусловна, нито оставя престъплението без последици. 

Напротив. В много случаи, имуществената санкция, която подлежи на принудително изпълнение и е събрана ефективно, може да доведе в много по – голяма степен до превъзпитание на дееца, който няма трайни престъпълни наклонности, отколкото би довело условното осъждане, например, или постановяването на пробационни мерки. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с защитата в наказателни производства за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими в размките на наказателния процес. 

Наказателно право

Хулиганство по Наказателния кодекс. Същност и защита

Хулиганството е едно от най – разпространените престъпления против обществения ред и спокойствието на гражданите, което нерядко е съпроводено с извършването на други престъпления. Именно, поради тази причина, сред често срещаните запитвания, отправяни към кантората, са въпросите за т.нар. „едро хулиганство“, което представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и по – точно за неговата същност и средствата за защита при повдигане на такова обвинение. 

Всъщност, повдигането на обвинение за престъплението „хулиганство“ се оказва често срещана практика както за дребни случаи като спорове на пътя, така и за по – сериозни прояви като проява на вербална и физическа агресия към органи на реда, придружени с оказване на съпротива при арест. 

Предвид факта, че примерите за обвинения и присъди за хулиганството по НК в практиката са стотици хиляди и често всеки конкретен случай е много различен от останалите, в днешната статия ще разгледаме общите положения при хулиганство по НК, както и общите правила за защита по такова обвинение.  

Същност на престъплението "хулиганство"

Трудностите при обсъждането на хулиганството като непристойна проява произлизат от факта, че законът две различни хипотези: хулигантство по НК и дребно хулиганство, което съставлява административно нарушение. Разликата между двата вида прояви е много тънка и преценката за това дали е налице престъпление или административно нарушение се прави единствено с оглед интензитета на конкретно извършените действия. За сметка на това, предвидените в закона наказания са изключително различни по своята степен. 

Предвидените наказания за административното нарушение е глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. или задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи. Наказанията за хулиганството по НК, обаче, могат да достигнат и до шест години лишаване от свобода. Ето защо е изключително важно да се изясни характеристиката на коментираното престъпление и да се отграничи то от административното нарушение. 

И така, НК определя хулиганството като „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“. Всеки един от тези термини звучи неясно и субективно, поради което още през 1974 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание на всяка една от характеристиките, типични за хулиганството по НК. 

„Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. 

„Грубо нарушение на обществения ред“ има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

„Явно неуважение към обществото“ има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. 

Хулиганските действия може да се извършват в най – разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

– хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора;

– хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда; 

– хулигански действия, насочени против морала;

– хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество; 

– хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации, които могат да създадат смут в обществото и др. 

В съдебната практика съществува спор по въпроса дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал такъв признак на престъплението. Затова, хулиганство по НК може да бъде налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. 

Защита при повдигнато обвинение за хулиганство по НК

Именно правилната преценка на гореизброените критерии е от съществено значение за ефективното провеждане на защитата по обвинение за извършено хулиганство по НК. Особено стойност има т.нар. субективна страна на престъплението. Тя отразява съзнанието на извършителя относно непристойния характер на неговите действия, насочването им грубото нарушаване на обществения ред и съзнателната демонстрация с тях на явно неуважение към обществото. 

Така, например, побой на оживено кръстовище, може да се окаже хулиганство по НК. 

В подобни случаи, защитата следва да се съсредоточи и в разграничението между хулиганството по НК и дребното хулиганство като административно нарушение. То се съдържа в степента на обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на Указа за борба с дребното хулиганство и НК признаци. 

Според указа, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиране или други подобни действия, с които се нарушава обществени ред и спокойствие, но поради своята по – ниска степен на обществена опасност не съставлява престъпление.  

В най – често срещания случай на постигане на оправдателни присъди по обвинение за хулиганство по НК се оказва, че или извършените действия са с нисък интензитет, поради което се налага административно наказание – глоба, или че действията, макар и непристойни, не съзнателно насочени към грубо нарушение на обществения ред или към демонстрация на явно неуважение към обществото. 

Случаи от практиката

Случай 1 (казус от кантората): 

Ваня* и Кремена са съседи в жилищен блок, но се намират в конфликт една с друга, тъй като Кремена непрекъснато оставя строителни отпадъци по площадките между етажите, а Ваня редовно ѝ прави забележки. След поредния такъв случай, при разминаване на входната врата двете започват да се карат, а някой от другите съседи вика полиция. При пристигането на органите на реда, Ваня и Кремена са предупредени да спазват обществения ред, но Ваня изпуска гнева си и пред полицейските служители и няколко съседи използва множество ругатни, псувни и други неприлични изрази по адрес на Кремена, като проявява признаци на желание за физическа саморазправа. 

При опита на полицаите да отдръпнат Ваня, тя отправя обидни думи и към тях. Вследствие на тези нейни действия, Ваня е задържана за срок от 24 часа.  При гледане на делото ѝ на следващия ден, съдът постановява, че не е налице хулиганство по НК и налага глоба на Ваня в размер на 100 лв. Впоследствие, след осъществяването на ефективна защита, задържането ѝ е признато за незаконно и на Ваня бе изплатено обезщетение.  

* Имената са променени.

Случай 2 (казус от практиката): 

По време на разрешен протест, полицейските служители забелязват жена да хвърля яйца по сградата на Висшия съдебен съвет. Едновременно с това се твърди, че е хвърляла яйца и по служебен автомобил на МВР. Първата инстанция признава жената за виновна в извършване на дребно хулиганство и ѝ налага глоба в размер на 100 лв. Втората инстанция, обаче, отменя наказанието с аргумента, че действията на наказаната представляват форма на изразяване на мнение и не съставляват нито престъпление, нито административно нарушение. 

Случай 3 (казус от практиката):

На централно кръстовище в голям областен град възникнало пътно – транспортно произшествие от водач, употребил алкохол, който се ударил в задната част спрял на червен светофар автомобил. Водачът на спрелия автомобил излязъл от автомобила си, за да огледа щетите. От автомобила си излязъл и виновния водач, който се държал неадекватно и лъхал на алкохол. Мъжът от ударения автомобил решил да извика полиция, което действие предизвикало агресията на виновния. Той започнал да го псува, хванал го за яката и започнал да го бута, опитвайки се да му отнеме мобилния телефон, като впоследствие му нанесъл и няколко удара. След направено самопризнание пред съд, виновният водач е осъден за извършено хулиганство по НК.    

В заключение

Както видяхме, преценката на степента и интензитета на хулиганските действия се извършва за всеки конкретен случай при спазване на точно определени критерии. Понякога, обаче, вследствие на създадената противоречива съдебна практика, се получава така, че за подобни случаи на едни се налагат административни наказания, а на други – осъдителни присъди. Ето защо при повдигане на обвинение за хулиганство по НК, осъществяването на своевременна и ефективна защита е от съществено значение за крайния резултат.  

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на обвиняемите за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по досъдебни и съдебни производства за извършени престъпления. 

Медии

Адв. Силвия Петкова с коментар пред BG on AIR за задържаните от протестите

Силвия Петкова - адвокат по наказателно право и права на човека с коментар пред BG on AIR за задържаните от протестите

Специалистът по наказателно право и права на човека Силвия Петкова – адвокат при Софийската адвокатска колегия, коментира за Bulgaria on AIR задържанията на протестиращи и правата на задържаните. 

На 2 септември 2020 г. по време на протеста, проведен с искане за оставката на правителството под надслов „Велико Народно въстание“ бяха извършени множество закононарушения, осъществени чрез незаконосъобразни задържания на протестиращи и разпръскване на протеста, включително чрез използване на физическа сила и помощни средства като белезници, свински опашки и сълзотворен газ. 

Много протестиращи бяха задържани за 72 часа с искане за постоянно задържане и им бяха повдигнати съмнителни обвинения за хулиганство. 

По този начин полицията допусна не само нарушение на правото на свобода и сигурност, не само погази свободата на събранията и правото на изразяване на мнение, но и създаде съмнения за използването на тези граждани за назидание и показна акция какво очаква изправилите се срещу властта.

Като адвокат по наказателно право и права на човека Силвия Петкова представлява част от задържаните протестиращи. Тя отбелязва, че полицейските органи при осъществяването на задържанията за извършили множество закононарушения. 

Протестиращите са били задържани в продължение на повече от час без техни близки да бъдат уведомени за задържанията, без достъп до адвокат и без заповеди за задържане и са били вързани със свински опашки, а не с белезници. 

След отвеждането им в съответните районни управления в столицата, на задържаните е препятствана възможността на задържаните да се срещнат със защитниците си насаме.  

Целият коментар на Силвия Петкова - адвокат и специалист по наказателно право и права на човека, вижте във видеото по - долу.

______________________________________________________________

Още интересни участия на Силвия Петкова – адвокат по наказателно право и права на човека във важни обществени дискусии, можете да намерите в секцията „Медии“.  

Наказателно право

Споделено пътуване. Засяга ли се то с промените в НК?

Широко обсъжданите в общественото пространство промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до криминализирането на обществения превоз на пътници без съответно разрешение, са вече факт с Държавен вестник, бр. 108 от 2020 г., като остана неизяснен въпросът засягат ли тези промени т. нар. „споделено пътуване“.

Засяга ли се на теория т.нар. "споделено пътуване" от тези промени?

Общественият превоз на пътници е вид търговска дейност, която може да бъде извършвана от физически лица – търговци или юридически лица, наречени от закона „превозвачи“, след получаване на съответен лиценз от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.  

Предвид общата формулировка на състава на новото престъпление и систематичното му място в Наказателния кодекс, а именно в главата „Престъпления против стопанството“, на теория би следвало то да е насочено именно към осъществяването на обществен превоз на пътници в условията на стопанска дейност. 

За да бъде престъпление, съгласно новосъздадената разпоредба, конкретното деяние трябва задължително да се отличава с три елемента. Те трябва да са налице едновременно. 

Първият от тях е да е извършен обществен превоз на пътници. Според закона, такъв е налице, когато превозът се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага

Вторият елемент, който е необходимо да е налице, за да се приеме, че общественият превоз на пътници съставлява престъпление, е конкретното лице, било то физическо или юридическо, да няма съответно разрешение. 

Накрая, третият елемент, който е и най – спорен като съдържание, е дейността по обществен превоз на пътници да се извършва „по занятие“. 

За да бъде общественият превоз на пътници извършван „по занятие“, той трябва да отговаря на два критерия:
1. да представлява системна дейност (т.е. да се извършва повече от три пъти);
2. тази дейност да съставлява един от основните източници на издръжката на този, който я извършва (т.е. да е икономическа дейност). 

Така, следва да се приеме, че законодателят не инкриминира сам по себе си обществения превоз на пътници без съответно разрешение, като единична дейност, а обявява за престъпна поредицата от извършвани по занятие дейности от този вид. В допълнение с това, престъпление ще бъде налице само, ако дейността е икономическа, т.е. осъществява се с цел печалба. Тук е моментът да се отбележи, обаче, че еднократното извършване на обществен превоз на пътници без разрешение, е административно нарушение, което се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение, 4000 лв. – при повторно нарушение и 6000 лв. при системни (три или повече) нарушения. 

Описаните елементи не съвпадат с естеството на т.нар. „споделено пътуване“, тъй като при него дейността е еднократна (макар да е възможно да се осъществява през определен период от време), а разходите също за „споделени“, т.е. превозването от точка „А“ до точка „Б“ става както за сметка на водача, така и за сметка на пътниците. 

И накрая, дейността по споделено пътуване не се осъществява за печалба, а за покриване на пътните разходи за гориво. От друга страна, дори и такава печалба практически да се реализира, тя е минимална и може да се определи като основен източник на доход за водача.  

Горното означава, че т.нар. споделено пътуване не може да бъде преследвано по наказателноправен ред с промените в Наказателния кодекс, криминализиращи обществения превоз на пътници без съответно разрешение. 

Възможно ли е все пак да се образува досъдебно производство срещу водач, осъществил споделено пътуване?

Доста по – спорно стои практическият въпрос относно възможността за наказателно преследване на т.нар. „споделено пътуване“. Причините за това са изцяло от процесуално естество. 

[Пример] Петър, Мария и Николай чакат с багажа си на автобусна спирка на бул. „Цар Борис III“ в гр. София, ползвана и от автобуси на междуградския транспорт, в посока гр. Кюстендил. На спирката пристига Ивайло, в чийто автомобил се качват Петър, Мария и Николай. При направена проверка няколко минути след потегляне се установява, че Николай не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници. 

До приемането на промените в Наказателния кодекс, касаещи извършването на обществен превоз на пътници, на Николай можеше да бъде наложена единствено глоба, която би била отменена, ако се установи, че случаят касае споделено пътуване.   

След влизането в сила на промените, касаещи инкриминирането на обществения превоз на пътници, в горния случай може да се образува и досъдебно производство, в рамките на което да се установи представлява ли случая споделено пътуване или Николай реализира печалба, както и системна ли е дейността или еднократна. 

Причината да съществува, макар и малка, вероятност за образуване на досъдебни производство в случаи на споделено пътуване е, че липсва точна и ясна дефиниция на понятието „по занятие“ и то подлежи на тълкуване, което може да бъде и доста широко – нещо, което в наказателния процес е недопустимо, но пък нерядко срещано. 

В заключение

Както видяхме, макар теоретично дейността по споделено пътуване да не попада в обхвата на новопредвиденото престъпление, свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници без съответно разрешение, то практически преследването ѝ поне на етап досъдебно производство не може да се изключи напълно. Това е така най – вече, поради твърде широката формулировка на престъпния състав и липсата на достатъчно ясни законови дефиниции, които да отличат споделеното пътуване от стопанската дейност по превоз на пътници.  

Въпреки това, обаче, дори и да се стигне до образуване на наказателно производство за случаи като тези от дадения пример, то едва ли може да стигне до етап повдигане на обвинение пред съд, а дори и да стигне, не е реалистично да се смята, че може да се стигне до осъдителна присъда. Обратното би означавало произвол и неправомерен натиск над гражданите, срещу който следва да се използват всички законови средства за защита. 

_________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от произвол, осъществяван от полицията и от органите на досъдебното производство, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по наказателни и административнонаказателни дела. 

Наказателно право, Новини

Ограничаването на правото на жалба на затворниците – липса на нормотворчески капацитет

На 26 ноември 2020 г. Народното събрание прие на първо четене поредните спорни законодателни промени, този път в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С тях беше допуснато ограничение на предвиденото в националното и международното законодателство право на жалба срещу определена категория съдебни актове на лишените от свобода пред Върховния административен съд (ВАС). 

Впрочем, законодателната практика за облекчаване работата на ВАС в последните 5 години, е все по – често срещана. И макар зад нея да стоят добрите намерения за ускоряване на съдебните производства, които към момента се бавят изключително много, поради огромната натовареност на съда, всъщност тя разкрива сериозната и последователна липса на нормотворчески капацитет на Народното събрание. 

Какво, всъщност, се променя по отношение на предвиденото право на жалба

С коментираните промени не се засяга въпроса за инстанционния контрол на решенията на съдилищата, постановени по същество на споровете. 

Изключение се наблюдава в случаите на налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, за което, с приетите на първо четене промени в ЗИНЗС, се въвежда двуинстационен контрол пред тричленен състав на съда по местоизпълнение на наказанието. В действащата си редакция контролът е едноинстанционен, т.е. решението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване.

Казано по – просто, в действащата редакция на закона, когато административния съд в състав от един съдия постанови, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ е законосъобразно, това решение е окончателно. В случай, че предложените промени бъдат приети, това решение ще подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд. 

По отношение на предвидената защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение чрез подаване на искане за прекратяване на такова отношение, предложената промяна не води по същество до изменение на режима на гледане на делата. Тези дела са едноинстанционни от 2017 г. насам. 

В останалата част предложените промени касаят оспорването на определенията и разпорежданията, постановени от първоинстанционните административни съдилища по следните дела: 
– преместване от един затвор в друг (чл. 62);
– преместване от затвор в затворническо общежитие от закрит тип (чл. 63);
– преместване от затвор или затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип (чл. 64);
– замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по – лек (чл. 66);
– налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ (чл. 111);
– зачитане на изтърпяно наказание в случай на две или повече присъди (чл. 179); и
– продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието при наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ (чл. 198).

По гореизброените спорове се отнема компетентността на ВАС да осъществява касационен контрол по тези определения и разпореждания. Този контрол се прехвърля на тричленните състави на административните съдилища по местоизпълнение на наказанието. 

В допълнение, въвежда се едноинстанционен контрол на всички индивидуални административни актове и неоснователни действия и бездействия на затворническите органи. В действащата редакция на специалния по своя характер ЗИНЗС такъв контрол не е предвиден и може да се осъществява чрез пряко приложение на общия процесуален закон – АПК. 

Тук следва да се отбележи, че по всички гореизброени дела, контролът по същество е едноинстанционен и той е въведен с направените в ЗИНЗС през 2017 г. 

[Любопитно] До преди извършване на промените в ЗИНЗС от 2017 г. контролът по гореизброените дела беше само административен (пред министъра на правосъдието или главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията). Съдебен контрол до този момент изобщо не се предвиждаше. През 2017 г., ДВ, бр. 13, бяха направени мащабни промени в посочения закон. 

Видно от мотивите по законопроекта, те са осъществени в изпълнение на препоръки на делегации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, както и в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека Нешков срещу България, в рамките на което е констатирано нарушение на забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, както и липсата на ефективни правни средства за защита. 

Именно с тези промени беше въведен едноинстанционния съдебен контрол по същество на гореизброените казуси. 

Къде е проблемът по отношение на предвиденото право на жалба?

За да може да бъде разбран по – добре проблемът в предложените изменения във връзка с предвиденото в законодателството право на жалба, е необходимо накратко да се обясни разликата между актовете на съда – решения, определения и разпореждания. 

Съдът се произнася с решения тогава, когато решава даден правен спор по същество. Например, оспорва се отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ затворник да бъде преместен от един затвор в друг. Съдът се произнася с решение, когато потвърждава тази заповед или я отменя. При действащата редакция на ЗИНЗС това решение не подлежи на обжалване. С коментираните промени това обстоятелство не се променя. Контролът по същество остава едноинстанционен.

Съдът се произнася с определения и разпореждания, когато решава процесуални въпроси, напр. когато обявява жалбата за недопустима и прекратява делото или когато изпраща делото по подсъдност на друг съд. Тоест, това не са актове по същество. Ако използваме горния пример, съдът ще се произнесе с определение, когато при оспорване на отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ остави жалбата без разглеждане, защото не е спазен законоустановения срок за подаването ѝ. 

В действащата редакция на ЗИНЗС тези т.нар. „преграждащи процеса“ актове подлежат на оспорване пред ВАС, който има правомощие да ги отмени и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд или да ги потвърди. С предложените промени, вместо ВАС, по тези въпроси се предвижда да се произнася тричленен състав на същия административен съд, решил делото като първа инстанция.  

Така стигаме до отговора на въпроса „Къде е проблемът в така предвидените изменения що се касае до предвиденото в законодателството право на жалба?“. 

На първо място, проблем съществува още от 2017 г. насам, когато беше въведен едноинстанционният съдебен контрол по същество на гореизброените казуси. Именно тези изменения доведоха до капсулиране проблемите на затворниците на местно ниво, вместо да осигурят спазването на забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, осигуряването на справедлив съдебен процес и осигуряването на ефективни правни средства за защита. Тоест, този проблем стои на дневен ред от около 3 години насам.

Това бяха измененията, които доведоха до реално ограничаване на предвиденото в законодателството право на жалба, както и правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита. 

Въпреки предвиждането на едноинстанционен съдебен контрол по същество, беше оставена възможността за провеждане на върховен касационен контрол по преграждащите актове на съдилищата – определения и разпореждания. 

Именно тук се разкрива първата слабост на законопроекта, тъй като за осигуряване на възможността за упражняване на предвиденото право на жалба следва да се предвиди двуинстанционен контрол и на решенията на съдилищата по същество. Единствено промяна в този смисъл би довела до търсения от законопроекта от 2017 г. резултат за осигуряване на ефективен контрол за спазване на забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и за обезпечение на справедливия съдебен процес и за създаване на ефективни правни средства за защита.

Действащата уредба, а не само предложената с промените в ЗИНЗС, създава условия за административен и съдебен произвол на местно ниво. Това е така, защото липсва уредба, а с коментирания законопроект липсва и предложение за въвеждане на такава уредба, която да създава възможност за защита срещу такъв произвол на по – високо ниво и извън територията на населеното място, където се намира съответния затвор. Особено в малките населени места, където се наблюдават недопустими обвързаности на съдилищата с местното представителство на изпълнителната власт, това представлява сериозен проблем и следва да бъде решен именно с промени в ЗИНЗС в посока на предвиждане на върховен двуинстанционен контрол по същество. 

Вторият недостатък на коментираните промени се изразява в законодателното отнемане на компетентността на ВАС да осъществява касационен контрол върху преграждащите актове на първоинстанционните съдилища. 

Както споменахме по – горе, тази законодателна практика намира все по – широко приложение в последните години, но тя по същество разкрива липсата на нормотворчески капацитет на Народното събрание, доколкото противоречи на по – горестоящи нормативни актове. Именно тук се разкрива основният проблем.

Това е така, на първо място, поради факта, че съгласно Конституцията на Република България върховният съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване  се осъществява само и единствено от ВАС. Това означава, че отнемането на коментираните дела от неговата компетентност и липсата на уредба на тази компетентност при решенията по същество, представлява изключване на върховния съдебен надзор. Подобна практика е противоконституционна. 

На второ място, Административнопроцесуалният кодекс урежда родовата подсъдност на делата в административното правораздаване, като предвижда, че на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Последният е единствено компетентен, според законовите разпоредби, да разглежда касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения, както и частни жалби срещу определения  и разпореждания. Тази уредба е логична, кореспондира с уредбата в Конституцията и не предвижда изключения. 

Така, с отнемането, със специален закон, на касационната компетентност на ВАС, се създава правен хаос, поради наличието на предпоставки за установяване на противоречива съдебна практика и необходимост от приемане на тълкувателни решения относно компетентността на съдилищата за разглеждане на посочените дела. Това от своя страна води до обратния на търсения резултат, а именно допълнително забавяне на производствата.

В заключение

Ускоряването на съдебните производства и финансовата икономия са мотивите, въз основа на които е предложено отнемането на предвиденото право на жалба пред ВАС срещу преграждащите актове на първоинстанционните съдилища. Подобни мотиви, обаче, са несъстоятелни, когато се говори за застрашаване на основни човешки права като правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита. 

Действително, ВАС от години е претоварен и това води до изключително големи забавяния при постановяване на неговите актове, но ускоряването на производствата може да се постигне и чрез попълване на неговия състав с повече съдии, а не чрез нарушаване на Конституцията. 

От друга страна, отнемането на предвиденото право на жалба пред ВАС срещу преграждащите актове на съдилищата, както и неуреждането на върховен касационен контрол върху решенията по същество може да има обратния на търсения ефект във връзка с финансовата икономия. Това е така, тъй като, както се спомена по – горе, тези пропуски са от естество да доведат до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и до неосигуряване на ефективни правни средства за защита – основания за осъдителни решения пред Европейския съд по правата на човека и присъждане на обезщетения за тези нарушения.  

___________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека. 

Още интересни теми в сферата на защитата правата на гражданите може да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по административни и наказателни дела.