Административно право

Заснемане без наше съгласие

Заснемане без да сме дали съгласие за това е принципно невъзможно. Това е така, тъй като както Конституцията на Република (КРБ), така и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласяват правото на личен живот (ЕКЗПЧОС). Съобразно разпоредбите на КРБ и ЕКЗПЧОС всеки има право на личен живот и това право е неприкосновено. И тъй като въпросът за неправомерното заснемане е винаги актуален, в днешната статия ще разгледаме въпроса кога можем да бъдем заснети и как да се защитим срещу противоправно заснемане.

Принципът

Съгласно чл. 32, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КРБ

Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Отделно от това, съгласно чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

Цитираното в горните разпоредби право на личен живот, обаче, не е абсолютно. Съществуват законови изключения, в които заснемане без съгласието на заснетото лице ще бъде законосъобразно.

Забраната за заснемане се извежда още и от Закона за защита на личните данни.

Изключенията

Най – важното изключение от принципа е Законът за специалните разузнавателни средства. Съобразно неговите разпоредби е законосъобразно временното ограничаване на неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Тоест, в случай на прилагане на СРС отпада необходимостта от това да се иска разрешение за заснемане от заснеманото лице. Добре е да се знае, обаче, че използването на СРС е възможно само вследствие на съдебно решение по наказателни дела.

Второто изключение е по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Съобразно неговите разпоредби, организаторите на спортни събития могат да заснемат поведението на зрителите в спортната зала и спортния обект. Тези записи могат да се използват при доказване на извършени нарушения. Необходимо условие е, обаче, да са поставени предупредителни съобщения на видно място, че съответните обекти са под видеонаблюдение.

Впрочем, поставянето на предупредително съобщение на видно място, че съответният обект е под видеонаблюдение, напълно отговаря на изискванията на КРБ. Това е така, тъй като заснеманото лице е уведомено, че е налице заснемане. А както споменахме по – горе, неправомерно заснемане ще бъде има, когато заснеманото лице не знае, че това действие се извършва спрямо него.

[!] Когато знаем, че сме обект на заснемане, то ще бъде законосъобразно, ако изрично не му се противопоставим. В този случай се счита, че при липса на противопоставяне, изрично сме се съгласили на заснемането.

Всички останали изключения на заснемане без наше съгласие или при изричното ни противопоставяне са спорни в практиката. Така, в теорията и българската практика се счита, че не е налице нарушение в следните случаи на заснемане в случай на:

  1. извършване на обществена дейност;
  2. присъствие на обществено място;
  3. наличие на изображение на лице, което е част от снимка, показваща събрание, шествие или пейзаж;
  4. редакционни цели при представяне на кадри от събития, представляващи обществен интерес;
  5. предварително получено възнаграждение за заснемане.

Тук отново следва да се отбележи, че при първите три изключения, е необходимо да е налице предупредително съобщение за извършване на видеонаблюдение.

А защо тези изключения са спорни? Това произтича от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, която е задължителна за българските съдилища. Не са единични решенията му, съобразно които при заснемане на публични събития, като напр. протести, е налице нарушение на правото на личен живот. Затова при изброените по – горе четири основания, дали е налице изключение от забраната за заснемане се преценява при всеки конкретен случай.

Защита срещу неправомерно заснемане

Въпреки наличието забрана за заснемане без съгласието на заснеманото лице или при изричното му противопоставяне, нарушения има много. Какъв е пътят за защита?

На първо място, една от държавните институции, към които можем да се обърнем е Комисията за защита на личните данни.

На второ място, можем да се обърнем към административния съд, като подадем иск срещу този, който е нарушил правото ни на личен живот. В този случай можем да искаме да ни бъдат присъдени както имуществените, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Това, напр. могат да бъдат болки и страдания, притеснения, тревоги, страхове и др.

5 thoughts on “Заснемане без наше съгласие”

  1. Последното изречение на становището Ви по въпроса, а именно овъзмездяване на „болки и страдания, притеснения, тревоги, страхове и др“ звучи доста нереалистично на фона на практиката. Например когато си търсим правата за открадната вещ, законът не обезщетява емоционалните ни промени, настъпили след престъплението! Помня, че отговорът на прокурора, към адвоката ми беше „да се радва, че е намерена“.

    1. Обезщетяването на неимуществените вреди зависи и от начина, по който адвокатът е съумял да ги обоснове и докаже. Например, кантората е съумявала да постигне изплащане на неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. за несвоевременно доставяне на стока на стойност 200 лв.
      Що се отнася до присъждането на справедлив размер на такива вреди, поради стрес и тревога от загубата на имуществото при кражба, то е част от задължителната практика на Върховния касационен съд.
      Същото се отнася и за всеки друг вид непозволено увреждане.

      1. Бихте ли посочили пример от практиката за такова реално (виж по-долу) обезщетяване на психически/емоционални страдания, които дадено престъпление оказва върху потърпевшия, наложено от българския съд и на практика изплатено. Например възрастна жена е нападната и са откраднати златните зъби на майка й. Полицията намира престъпника, съдът оценява и овъзмездява процентно материалната щета, но жената се нуждае от помощ, за да възстанови увереността си и… 200 лева е несериозно отношение. Не следва ли такова обезщетяване да има по подразбиране в допълнение на материалните загуби, независимо колко добре защитата е потвърдила тази нужда. Бабата може да не е освидетелствана с медицински документ, но ще се страхува да заспива в леглото си, с месеци.
        Благодаря

        1. Първият и настоящият Ви коментар си противоречат. В първия казвате, че „например когато си търсим правата за открадната вещ, законът не обезщетява емоционалните ни промени, настъпили след престъплението“, а във втория си коментар твърдите, че все пак знаете за случаи на обезщетени неимуществени вреди при кражба, но 200 лв. Ви се струва „несериозно“.
          Следва да се има предвид, обаче, че първо, твърдението, че законът не обезщетява „емоционалните промени, настъпили след престъплението“ е невярно. Уредбата се намира в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане (на каквото за целите на обезщетяването се приравнява престъплението) се определят от съда по справедливост. „По справедливост“ означава, че размерът му се определя за всеки конкретен случай, според обстоятелствата.
          Така, например в Решение № 1087 от 27.03.2018 г. на Районен съд – гр. Пловдив присъдените неимуществени вреди са в размер на 4000 лв. И като цяло примерите са стотици, а ако не и хиляди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *