Личен фалит в България: Кой може да поиска защита и какво предстои при несъстоятелност на физически лица
Автор на материала е адв. Мартин Костов от Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“.
Българското право вече предвижда съдебна процедура, чрез която добросъвестно физическо лице, изпаднало в трайна неплатежоспособност, може да уреди отношенията си с всички от кредиторите и при изпълнение на законовите условия да получи освобождаване от част от неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания.
Важно към 31.07.2026 г.: Законът за несъстоятелност на физическите лица (знфл) е приет и е в сила, но неговото практическо прилагане тепърва предстои от влизането в сила на закона. Подаването на молби е обвързано с експлоатация на регистъра по несъстоятелност — и по-конкретно с модула за производствата по несъстоятелност в регистъра по несъстоятелност в частта относно производствата по несъстоятелност на физическите лица — със заповед на министъра на правосъдието. Законът все още не е натрупал задълбочена съдебна практика.
Какво представлява процедурата по личен фалит и личен фалит по знфл
Популярното наименование „личен фалит“ описва правното производство по несъстоятелност на длъжник — физическо лице. То не е административно опрощаване на дългове и не заличава автоматично всички задължения. Производството по несъстоятелност се развива пред съд, включва кредиторите и синдик и може да премине през план за погасяване, извънсъдебно споразумение или осребряване на секвестируемото имущество.
Замисълът е двоен: наличното имущество и доходи да бъдат разпределени справедливо между кредиторите, а добросъвестният длъжник да получи реална възможност за ново финансово начало. Поради това законът поставя на преден план пълната прозрачност — за дълговете, доходите, имуществото и сделките със свое имущество на значителна стойност.
Подаване на молбата може да се извърши единствено от самия длъжник. Кредитор не може да обяви фалит на физическо лице или несъстоятелност на физическо лице по този ред. Решението за подаване на молбата за откриване следва да бъде информирано, тъй като процедурата води до ограничения при управлението на имуществото и публичност на определени обстоятелства.
Кой може да поиска откриване на производство по несъстоятелност?
По общото правило законът е предназначен за физически лица, които не могат трайно да обслужват личните си задължения. Той не се прилага за задължения от търговска дейност, където важат правилата в Търговския закон.
За да е налице несъстоятелност, длъжникът трябва да не е в състояние повече от 12 месеца да изпълни изискуеми парични задължения с общ размер над 10 минимални работни заплати. Временният недостиг на средства не е достатъчен. Съдът преценява цялостното финансово състояние — доходи или имущество, падежи и реална възможност за плащане.
Самото наличие на голям дълг също не е достатъчно. Длъжникът, притежаващ имущество на значителна стойност или устойчив доход, може да не отговаря на критериите.
Добросъвестността – условие за обявяване на личен фалит
Освобождаването от непогасени задължения е предвидено само за добросъвестния длъжник в несъстоятелност. Съдът и синдикът следят поведението му както през хода на производството, така и през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство.
Съдът приема, че е налице увреждане или липса на добросъвестност, когато длъжникът:
- Укрива доходи, сметки или прави опити за умишлено е препятствал работата на съда или синдика;
- Се е разпоредил със свое имущество или е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на явно несъобразено с имуществото цена или значителна стойност в полза или стойност в полза на свързано лице (полза на свързано лице);
- Е поел задължения, съставляващи злоупотреба на доверие или престъпление срещу кредиторите;
- Е учредил ипотека или ипотека или залог за чужд дълг в последната година преди подаване на молбата, с което уврежда кредиторите през последните години;
- Допусне пропуски, с които ощетява интересите на кредиторите.
Затова подаване на молбата не бива да се предхожда от фиктивни сделки, които биха компрометирали обявяване на личен фалит.
Подаване на молбата и процедурата по личен фалит
Компетентен е районният съд по настоящия адрес. Молбата за откриване на производството трябва да съдържа пълната финансова картина. Към молбата за откриване се прилагат:
- Списък на сигурните и спорните задължения към кредиторите;
- Опис на цялото имущество и имуществото на длъжника;
- Данни за извършените разпореждания с имущество на значителна стойност през последните години;
- Предложение за погасителен план или извънсъдебно споразумение с кредиторите.
При подаване на молбата за откриване неправилното оформяне може да доведе до указания за отстраняване на дефекти или до отказ от откриване на производството.
Какво се променя след откриване на производството по несъстоятелност?
Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност задейства следните правни последици:
- Настъпва откриване на производството и се налагат запори върху имуществото;
- Формира се масата на несъстоятелността и се открива сметка за нея;
- Преустановяват се индивидуалните съдебни преследвания от кредиторите;
- Несъстоятелността защитава несеквестируемото имущество, от което опис не се прави за целите на осребряването.
Когато съдът издаде решение за откриване на производство, за длъжника настъпва задължение да съдейства на съда или синдика. Решението има правна сила спрямо трети лица от момента на влизането му в сила, като за целта се прави вписване в публичния регистър (регистър по несъстоятелност).
Одобрен погасителен план, съдебно споразумение и обявяване в несъстоятелност
Основна цел е постигането на одобрен погасителен план. С него вземанията могат да бъдат преструктурирани изцяло или частично.
Ако не се приеме такъв план:
- Съдът обявява фалит на физическо лице (издава решение за обявяване в несъстоятелност);
- Започва осребряване на включеното в масата на несъстоятелността имущество;
- Покриват се разноските в производството по несъстоятелност;
- Длъжникът се обявява в несъстоятелност и се прави обявяване в публичния регистър.
Когато длъжникът няма никакви активи, но е действал добросъвестно, законът за несъстоятелност предвижда възможност за погасяване на дълговете след изтичане на 3 години (36 месеца от влизането в сила на съответния акт или процедура).
Кои задължения не се погасяват
Дори след приключване на производството, законът не опрощава глоби, издръжки и вземания от непозволено увреждане. За задължения, по които има ипотека, обезпечените кредитори запазват правата си върху обезпечението.
Освен това производството по несъстоятелност кредитори не лишава от правата им спрямо поръчители или други частни лица, поели отговорност за дълга.
Какво е разумно да направите?
Преди да се стигне до обявяване и действие по закона за несъстоятелност на физическите лица, е задължително да направите следното:
- Съберете документите: Подгответе пълни данни за всички задължения и за имуществото си;
- Не крийте активи: Всеки опит за укриване на личния фалит или активи превръща длъжника в недобросъвестен;
- Направете консултация с адвокат: Разяснете конкретната си правна ситуация преди подаване на молбата;
- Проверете регистъра: Запознайте се с изискванията на регистъра по несъстоятелност и процедурата за несъстоятелност физически лица.
Новата процедура за личен фалит на физическо лице е съществена стъпка в българското право. Правилната предварителна подготовка и задълбоченият анализ на вашите доходи и активи са от ключово значение за това дали ще постигнете търсения резултат.
Материалът има общ информационен характер и не замества индивидуална правна консултация. Адвокатите от Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставят правна помощ на територията на цялата страна.
За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com