Давността при заповед за изпълнение

Многократно в нашите теми сме обсъждали темата за давността в различните случаи. Както вече знаем, този въпрос е изключително сложен и всеобхватен. Давността е един институт, който разкрива множество особености в зависимост от това къде се прилага. Тя има различна продължителност в различните случаи, а правилата за нейното спиране и прекъсване варират според основанията за приложението ѝ.

В днешната статия ще разгледаме особеностите на давността при заповедите за изпълнение.

Какво е „заповед за изпълнение“?

Заповедта за изпълнение вид несъдебно изпълнително основание. Това означава, че тя е често използвано средство, въз основа на което да се започне принудително изпълнение без да се води съдебно дело. Широкото ѝ приложение в практиката произтича от множеството неини предимства пред исковия процес пред съда. Сред тях са значително по – ниския размер на държавната такса и доста по – кратките срокове за нейното издаване спрямо произнасянето на съда с решение по дело. В заповедното производство не е необходимо и да се представят доказателства. Изключение представлява искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В това производство се представя като доказателство именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта.

Едновременно с влизането в сила на заповедта за изпълнение се издава и изпълнителният лист за задължението. При заповедта за незабавно изпълнение изпълнителният лист се издава едновременно със самата заповед. Въз основа на него кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника пред частен съдебен изпълнител.

Най – често заповедите за изпълнение се използват като средство за събиране на вземания от банки за задължения по кредити, както и от „Топлофикация“ ЕАД за задължения за доставка на топлинна енергия.

Именно, поради широкото приложение на заповедите за изпълнение в практиката, възниква въпросът за приложението на правилата за давността по отношение на тях. Всъщност два са най – важните въпроси в тази връзка, на които трябва да се отговори. Това са:

1. каква е продължителността на давността в случай на издаване на заповед за изпълнение; и
2. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсва ли давността?

Каква е продължителността на давностния срок в случай на издаване на заповед за изпълнение?

Давностните срокове имат различна продължителност в зависимост от основанието, за което се отнасят. По отношение на съдебните изпълнителни основания (изпълнителни листове, издадени въз основа на съдебни решения) давността е пет години.

По отношение на несъдебните изпълнителни основания, каквото е заповедта за изпълнение, продължителността на давностния срок зависи от характера на вземането, за което се издава.

Повече за различните видове давностни срокове и тяхната продължителност, можете да прочетете в темата, посветена на защитата срещу претенции за задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Така, например, ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на банка за парично задължение по договор за кредит, давността ще бъде пет години.

А ако заповедта за изпълнение е издадена въз основа на вземане на „Топлофикация“ ЕАД за парично задължение във връзка с периодична доставка на топлинна енергия, давността ще бъде три години.

Прекъсва ли се давността при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд отговорът на този въпрос е отрицателен. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. Това означава, че ако кредиторът подаде такова заявление, петте, съответно трите години, с изтичането на които задължението се погасява, продължават да текат. Разбира се, това правило не е абсолютно. То разкрива известни особености и допуска изключения. За да могат тези особености да бъдат по – добре разбрани, трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства.

На първо място,

споменахме, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е задължително да се представят доказателства. Видно от това обстоятелство, заповедното производство е изключително опростено в полза на кредитора. Въз основа единствено на подаденото заявление, съдът издава заповедта за изпълнение.

Законодателят, обаче, поставя кредитора и длъжника в равнопоставено положение. Ето защо, заповедното производство е опростено и в полза на длъжника. Затова, след издаване на заповедта за изпълнение съдът я връчва на длъжника, като му дава възможност за възражение. Не е задължително длъжникът да обосновава своето възражение. Напълно достатъчно е да заяви, че не дължи. Липсата на задължение за обосноваване на възражението произтича от насрещната липса на задължение за доказване на вземането в този начален етап на заповедното производство.

На второ място,

съдът дава възможност на длъжника да възрази в едномесечен срок от получаване на заповедта, но не го задължава да го направи. Тоест, длъжникът може да подаде възражение, но може да избере и да не възразява. В зависимост от предприетото от длъжника поведение се активират различни по вид последици.

В случай, че длъжникът не възрази в едномесечния срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В този момент се издава изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител ще започне принудително изпълнение.

В случай, че длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, съдът указва на кредитора да предяви иск пред съда за вземането си. Срокът, в който той може да направи това е едномесечен, считано от датата на получаване на указанието. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и заповедното производство се прекратява. Ако кредиторът, обаче, предяви такъв иск и вземането бъде потвърдено от съда, вече ще бъде налице съдебно изпълнително основание под формата на съдебно решение и независимо от произхода на вземането, давността за него ще бъде винаги пет години.

На трето място,

трябва да се знае, че давността все пак не е непрекъсваема. Моментът, в който тя се прекъсва се поставя в зависимост от действията на кредитора и длъжника в заповедното производство.

В кой момент давността се счита за прекъсната?

Общите правила за прекъсване на давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите. Според тях, давността се прекъсва с:

i) с признаване на вземането от длъжника;

ii) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Aко искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

iii) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

По отношение на темата, която обсъждаме днес, значение имат основанията в т. ii) и iii). Затова ще разгледаме само тях.

Прекъсване на давността с предявяване на иск

В светлината на заповедното производство, това е искът да установяване на вземането на кредитора. Както споменахме по – горе, той се предявява, в случай че длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В този случай, обаче, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. Според него, ако искът е предявен в указания от съда едномесечен срок, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Нека да илюстрираме тази теоритична постановка с пример.

Мария Иванова сключва договор за кредит с „АБВ Банк“ АД, който спира да обслужва. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и на 10.10.2019 г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. На 13.10.2019 г. съдът я издава и изпраща препис от нея на Мария, която я получава на следващия ден – 14.10.2019 г. На 24.10.2019 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, Мария подава възражение срещу така издадената заповед за изпъление. На 25.10.2019 г. „АБВ Банк“ АД получава указанието на съда, че е разполага с едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу Мария. Банката внася иска в съда на 24.11.2019 г., в рамките на законоустановения срок. Давността се счита за прекъсната на 10.10.2019 г. Новата петгодишна давност ще започне да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

ВАЖНО!!! Докато процесът за установяване на вземането е висящ пред съда, давността спира да тече.

ВАЖНО!!! Ако „АБВ Банк“ АД не успее да докаже вземането си и искът му бъде отхвърлен, ще се счита, че давността изобщо не е прекъсвана.

Прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение

В светлината на заповедното производство, в тази хипотеза ще се намираме тогава, когато длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение или не го е подал в едномесечния срок. В този случай тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Въз основа на него кредиторът подава молба до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство. Към този момент давността все още не се счита за прекъсната. В този смисъл е и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Според последния не представляват действия по принудително изпълнение молбата за образуване на изпълнителното дело, поканата за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника и др. под.

Тоест, в този случай давността ще се прекъсне едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на всеки изпълнителен способ. Нека отново да дадем пример.

Георги Петров дължи на „Топлофикация“ ЕАД суми, представляващи задължения за предоставена топлинна енергия за периода от 05.01.2016 г. до 05.12.2016 г. На 01.11.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Георги не възразява срещу нея, вследствие на което тя влиза и съдът издава изпълнителен лист. На 10.12.2018 г. „Топлофикация“ ЕАД подава молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията от Георги Петров. Съдебният изпълнител му изпраща покана за доброволно изпълнение на 11.12.2018 г., а на 12.12.2018 г. изпраща писма до Национална агенция по приходите (НАП), Агенция по вписванията и съответното териториално управление на Министерството на вътрешните работи за проучване на имуществото на Георги. На 20.01.2019 г. ЧСИ получава писмо, с което НАП го уведомяват, че длъжникът има регистриран трудов договор. Съответно на 21.01.2019 г. ЧСИ налага запор на заплатата на Георги.

В този момент давността на вземането на „Топлофикация“ ЕАД срещу Георги се счита за прекъсната.

В заключение

Темата за спирането, прекъсването, течението и продължителността на давностните срокове е изключително комплицирана. В случаите на образувано заповедно производство, навременно предприетата ефективна защита на длъжника може да изиграе значителна роля върху по – нататъшното развитие на процеса. Важно е да се знае, че длъжникът разполага и с активни средства за защита срещу претенции за изпълнение на задължения. Това става чрез предявяване на иск срещу кредитора за установяване на недължимостта на вземанията, които той претендира.

______________________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците в изпълителното производство, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити и комунални услуги.